"Квадратът" на неудобните истини
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
+ + + + от 5
Още от същото: " Тони Ердман "
The Square завоюва " Златната палма " в Кан предходната година. Заглавието е на арт план от 2014 година на режисьора му Йостлунд (р. 1974) и сега е непрекъсната апаратура на площада пред музея " Вандалорум " в градчето Варнамо в Южна Швеция.
Представлява пространство 4 на 4 метра, оградено с LED светлини. " Място на доверие и съчувствие, в което всички имат равни права и отговорности ", гласи съпътстващият надпис. Ако си вътре и ти изискат помощ, би трябвало да я дадеш. Очевидно утопично благопожелание в днешния ни свят. В който индивидът е един на думи и друг в делата си.
Такъв е основният воин Кристиан (Клаес Банг), основен куратор на огромен стокхолмски музей, престиж в арт средите с сексапил да намира богати спонсори, с безукорен костюм и автомобил " Тесла ", разведен татко с две дребни дъщери. Когато с груба улична машинация му открадват телефона и портфейла, в подредения му живот влиза хаосът на действителността. И идеалистът на думи се задейства като безсрамник.
" Квадратът " е за излизането от черупката на егото и поемането на персонална отговорност. Докато готви едноименната апаратура, Кристиан минава през серия нелепи до сюрреализъм случки, които разрушават зоната му на комфорт. Йостлунд редува елегантни и спокойни фрагменти с елементи на потрес и шок за улегналия усет в стила на Бунюел. Актьор в ролята на човек-маймуна вади атавистичното у група неподозиращи посетители на публична вечеря. Използван презерватив става върхът на айсберга в гротескна " война на половете ". Зрителят също е изваден от зоната на комфорт. Самият филм стартира да работи като арт апаратура.
За разлика от други огромни провокатори от елитния фестивален кръг (Ханеке, Фон Триер) Йостлунд прибавя комизъм, позволява моменти на прочувствена идентификация с героя. Така сатирата му (над каквото се сетите – съвременно изкуство, медии, полово неравноправие, класова виновност, мигрантски гняв) не е изстреляна въобще, а раздрусва персонално. Тогава вътре в " Квадратът " сработва емпатията. Поне за два кино часа.
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
+ + + + от 5
Още от същото: " Тони Ердман "
The Square завоюва " Златната палма " в Кан предходната година. Заглавието е на арт план от 2014 година на режисьора му Йостлунд (р. 1974) и сега е непрекъсната апаратура на площада пред музея " Вандалорум " в градчето Варнамо в Южна Швеция.
Представлява пространство 4 на 4 метра, оградено с LED светлини. " Място на доверие и съчувствие, в което всички имат равни права и отговорности ", гласи съпътстващият надпис. Ако си вътре и ти изискат помощ, би трябвало да я дадеш. Очевидно утопично благопожелание в днешния ни свят. В който индивидът е един на думи и друг в делата си.
Такъв е основният воин Кристиан (Клаес Банг), основен куратор на огромен стокхолмски музей, престиж в арт средите с сексапил да намира богати спонсори, с безукорен костюм и автомобил " Тесла ", разведен татко с две дребни дъщери. Когато с груба улична машинация му открадват телефона и портфейла, в подредения му живот влиза хаосът на действителността. И идеалистът на думи се задейства като безсрамник.
" Квадратът " е за излизането от черупката на егото и поемането на персонална отговорност. Докато готви едноименната апаратура, Кристиан минава през серия нелепи до сюрреализъм случки, които разрушават зоната му на комфорт. Йостлунд редува елегантни и спокойни фрагменти с елементи на потрес и шок за улегналия усет в стила на Бунюел. Актьор в ролята на човек-маймуна вади атавистичното у група неподозиращи посетители на публична вечеря. Използван презерватив става върхът на айсберга в гротескна " война на половете ". Зрителят също е изваден от зоната на комфорт. Самият филм стартира да работи като арт апаратура.
За разлика от други огромни провокатори от елитния фестивален кръг (Ханеке, Фон Триер) Йостлунд прибавя комизъм, позволява моменти на прочувствена идентификация с героя. Така сатирата му (над каквото се сетите – съвременно изкуство, медии, полово неравноправие, класова виновност, мигрантски гняв) не е изстреляна въобще, а раздрусва персонално. Тогава вътре в " Квадратът " сработва емпатията. Поне за два кино часа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ