Сбогом, туризъм през август!
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Част от тематиката Прогноза за времето
Това е новият климат. Как да се оправим?
Държавата, бизнесите и хората ще би трябвало да се приспособяват към новата действителност
Борбата за всяка капка вода
Новият климат ще се отрази преди всичко на водата
Ефектът на бумеранга в енергетиката
Производството на ток ще бъде най-трудно, тъкмо кагто има най-голяма потребност от него.
Пътища в клопката на дъжда и жегата
Инфраструктурното строителство би трябвало да търси по-устойчиви на климатичните крайности материали.
Още по тематиката
Това е новият климат. Как да се оправим?
Държавата, бизнесите и хората ще би трябвало да се приспособяват към новата действителност
13 юли 2018
Суша, потоп и още от същото
Как земеделието да се приспособява към климатичните промени
13 юли 2018
Ефектът на бумеранга в енергетиката
Производството на ток ще бъде най-трудно, тъкмо кагто има най-голяма потребност от него.
13 юли 2018
Борбата за всяка капка вода
Новият климат ще се отрази преди всичко на водата
13 юли 2018 Август няма да е това, което беше. Поне не за туризма в Южна Европа. Най-атрактивния месец за лятна отмора ще загуби огромна част от чара си напред във времето под напора на климатичните промени, идващи с по-високи температури и по-мощни превалявания.
В плана PESETA от 2009 година за въздействието на климатичните промени върху туризма в Европа са осъществени симулации за измененията в туристическата интензивност при другите сюжети за смяна на климата. Използва се туристическият климатичен показател TCI. Той стъпва на данните за оптималната и междинната температура на въздуха, влажността, вятъра, преваляванията, като над 80 изискванията се считат за доста положителни, а под 30 за по-скоро неприятни.
Резултатите демонстрират, че измененията при разпределението на климатичните запаси за туризъм в Европа към 2080 по отношение на 1970 година ще бъдат обилни по отношение на всички сюжети. Някои курорти ще изгубят атрактивността си поради покачването на температурите и влажността над равнището на комфорт. Други обаче ще завоюват. Продължителността на туристическия сезон ще е по-равномерно разпределена на континента. Или другояче казано, пролетта, лятото и есента ще се усъвършенстват в посока Северния полюс. Тенденцията е продължителността на сезона да понижава в Южна Европа, където той в този момент е най-дълъг и да се усилва в Северна. Най-малка смяна се чака в Южна Испания и Португалия, където даже ще има удължение на сезона, защото даже зимата ще стане умерено добра за отмора. Покачването на температурите може да докара до усилване на желанията към по-ранен или по-късен летен сезон или към различни на Средиземноморието дестинации.
Колкото до лятото на Балканите - изискванията се утежняват, като стойностите на TCI в някои области могат да паднат. Според отчета за оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската стопанска система от климатичните промени, оповестен на уеб страницата на Министерството на околната среда и водите, покачването на температурите в пиковия летен сезон по Черноморието няма да е толкоз трагично, само че въпреки всичко изискванията съгласно TCI ще се трансформират от идеални до доста положителни и положителни. Очакванията са да има и удължение на сезона. Към 2025 година се предвижда да има повече задгранични гости през пролетните месеци и септември, като прогнозите демонстрират, че българите ще бъдат още по-склонни към почивки и през есента.
Рискове обаче ще дойдат по други линии. Промяната в климата ще докара до смяна на държанието на туристите от Западна и Северна Европа, които ще се радват на по-добри летни условия в други елементи на континента. Индиректните закани за летния туризъм ще са и дефицитът на вода за питейни и хигиенични потребности, както и нарасналата потребност от енергийни източници, които да зареждат климатичните съоръжения по крайбрежието, като сходна картина към този момент се следи в Кипър, Гърция и Турция. В отчета на Министерство на околната среда и водите неизползвана опция, която до някаква степен може да компенсира климатичните промени, е подобряването на предлаганата туристическа услуга в страната и по-гъвкавата маркетингова политика на бранша.
При ски туризма нещата наподобяват много по-тревожно, като той ще бъде най-сериозно обиден от климатичните промени. В международен мащаб непрекъснатата лятна снежна линия се е покачила с 200 метра по отношение на 60-те години на предишния век. Най-лошите световни прогнози плануват, че ски сезонът ще остане факт единствено в най-високите планински курорти, като за перспективен се счита ски курорт, който на избрани шпации през годините съумява да поддържа снежна завивка от 30-40 см в продължение на 100 дни - предел, признат за установяване на финансовата жизненост на курортите.
В България прогнозите демонстрират, че количеството на снега ще понижава поради по-късните снежни превалявания и по-ранното размразяване на снега. Това ще усилва зависимостта от по-енергоемкото и скъпо струващо произвеждане на неестествен сняг, което ще се отрази непосредствено на цената на ски картите. През 2009 година в границите на плана CLAVIER е направено изследване на курорта Боровец. Очакванията са към 2050 година да зачестят зимите с незадоволително сняг. Например през 2020 - 2050 година могат да се чакат интервали с 2-4-5 или дори 6 поредни години с неприятни снежни условия. Така дългият цикъл на неприятни зими на собствен ред би довел до затварянето на хотелска база.
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Част от тематиката Прогноза за времето
Това е новият климат. Как да се оправим?
Държавата, бизнесите и хората ще би трябвало да се приспособяват към новата действителност
Борбата за всяка капка вода
Новият климат ще се отрази преди всичко на водата
Ефектът на бумеранга в енергетиката
Производството на ток ще бъде най-трудно, тъкмо кагто има най-голяма потребност от него.
Пътища в клопката на дъжда и жегата
Инфраструктурното строителство би трябвало да търси по-устойчиви на климатичните крайности материали.
Още по тематиката
Това е новият климат. Как да се оправим?
Държавата, бизнесите и хората ще би трябвало да се приспособяват към новата действителност
13 юли 2018
Суша, потоп и още от същото
Как земеделието да се приспособява към климатичните промени
13 юли 2018
Ефектът на бумеранга в енергетиката
Производството на ток ще бъде най-трудно, тъкмо кагто има най-голяма потребност от него.
13 юли 2018
Борбата за всяка капка вода
Новият климат ще се отрази преди всичко на водата
13 юли 2018 Август няма да е това, което беше. Поне не за туризма в Южна Европа. Най-атрактивния месец за лятна отмора ще загуби огромна част от чара си напред във времето под напора на климатичните промени, идващи с по-високи температури и по-мощни превалявания.
В плана PESETA от 2009 година за въздействието на климатичните промени върху туризма в Европа са осъществени симулации за измененията в туристическата интензивност при другите сюжети за смяна на климата. Използва се туристическият климатичен показател TCI. Той стъпва на данните за оптималната и междинната температура на въздуха, влажността, вятъра, преваляванията, като над 80 изискванията се считат за доста положителни, а под 30 за по-скоро неприятни.
Резултатите демонстрират, че измененията при разпределението на климатичните запаси за туризъм в Европа към 2080 по отношение на 1970 година ще бъдат обилни по отношение на всички сюжети. Някои курорти ще изгубят атрактивността си поради покачването на температурите и влажността над равнището на комфорт. Други обаче ще завоюват. Продължителността на туристическия сезон ще е по-равномерно разпределена на континента. Или другояче казано, пролетта, лятото и есента ще се усъвършенстват в посока Северния полюс. Тенденцията е продължителността на сезона да понижава в Южна Европа, където той в този момент е най-дълъг и да се усилва в Северна. Най-малка смяна се чака в Южна Испания и Португалия, където даже ще има удължение на сезона, защото даже зимата ще стане умерено добра за отмора. Покачването на температурите може да докара до усилване на желанията към по-ранен или по-късен летен сезон или към различни на Средиземноморието дестинации.
Колкото до лятото на Балканите - изискванията се утежняват, като стойностите на TCI в някои области могат да паднат. Според отчета за оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската стопанска система от климатичните промени, оповестен на уеб страницата на Министерството на околната среда и водите, покачването на температурите в пиковия летен сезон по Черноморието няма да е толкоз трагично, само че въпреки всичко изискванията съгласно TCI ще се трансформират от идеални до доста положителни и положителни. Очакванията са да има и удължение на сезона. Към 2025 година се предвижда да има повече задгранични гости през пролетните месеци и септември, като прогнозите демонстрират, че българите ще бъдат още по-склонни към почивки и през есента.
Рискове обаче ще дойдат по други линии. Промяната в климата ще докара до смяна на държанието на туристите от Западна и Северна Европа, които ще се радват на по-добри летни условия в други елементи на континента. Индиректните закани за летния туризъм ще са и дефицитът на вода за питейни и хигиенични потребности, както и нарасналата потребност от енергийни източници, които да зареждат климатичните съоръжения по крайбрежието, като сходна картина към този момент се следи в Кипър, Гърция и Турция. В отчета на Министерство на околната среда и водите неизползвана опция, която до някаква степен може да компенсира климатичните промени, е подобряването на предлаганата туристическа услуга в страната и по-гъвкавата маркетингова политика на бранша.
При ски туризма нещата наподобяват много по-тревожно, като той ще бъде най-сериозно обиден от климатичните промени. В международен мащаб непрекъснатата лятна снежна линия се е покачила с 200 метра по отношение на 60-те години на предишния век. Най-лошите световни прогнози плануват, че ски сезонът ще остане факт единствено в най-високите планински курорти, като за перспективен се счита ски курорт, който на избрани шпации през годините съумява да поддържа снежна завивка от 30-40 см в продължение на 100 дни - предел, признат за установяване на финансовата жизненост на курортите.
В България прогнозите демонстрират, че количеството на снега ще понижава поради по-късните снежни превалявания и по-ранното размразяване на снега. Това ще усилва зависимостта от по-енергоемкото и скъпо струващо произвеждане на неестествен сняг, което ще се отрази непосредствено на цената на ски картите. През 2009 година в границите на плана CLAVIER е направено изследване на курорта Боровец. Очакванията са към 2050 година да зачестят зимите с незадоволително сняг. Например през 2020 - 2050 година могат да се чакат интервали с 2-4-5 или дори 6 поредни години с неприятни снежни условия. Така дългият цикъл на неприятни зими на собствен ред би довел до затварянето на хотелска база.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ