След Хавел и потоп
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Иво Чупетловски Смаляване
Даниел Кайзер е биограф на чешкия отстъпник и президент Вацлав Хавел, по предопределение е публицист. Работил е за чешката секция на BBС и за най-стария и авторитетен ежедневник " Лидове вести ". През 2013 година милиардерът със подозрително минало, упрекнат за корист със средства от еврофондове, а сега министър-председател на Чехия, Андрей Бабиш купува " Лидове вести ". " Отне ми тъкмо пет минути да реша да напусна, не ме беше боязън. Притеснявах се единствено за битовите неща, представях си, че всички ще напуснем и няма да се намерят места в другите медии за толкоз доста публицисти ", споделя Даниел Кайзер. Оказва се, че не е имало за какво да се тормози – " бях отчаян, в последна сметка единствено 20 % от сътрудниците ми действаха като мен, останалите 80 % си останаха на позициите, правейки се, че нищо не се е случило, бях уверен, че съотношението ще е тъкмо противоположното ", споделя Кайзер.
Той гостува в София, с цел да взе участие в полемиката " Може ли да бъде контролирана свободата на словото ", част от " Фестивал на концепциите за Европа " в Червената къща, както и с цел да показа двете си политически биографии на Вацлав Хавел - " Дисидент " и " Президент " в Чешкия център.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В момента Даниел Кайзер е коментатор на седмичното списание " Ехо 24 " и няма подготвен отговор на въпроса по какъв начин да се контролира свободата на словото. Скептичен е, че публицистите могат да съблюдават по този начин нужната хигиена – да се пазят от олигарси и политическото статукво – " не трябва да си вършим илюзии, че публицистите могат да бъдат високоморални – след случилото се с " Лидове вести " към този момент мога да кажа, че явно и най-големите идеалисти могат да бъдат купени ". Според него през първите петнадесет години след Кадифената гражданска война чешките медии се радват на невероятна независимост – най-големите медии са благосъстоятелност на немски компании, които изобщо не се месят в работата им: " Ние, публицистите бяхме 130% свободни, германците се интересуваха единствено от облагата – всичко, което печелеха, отиваше в централите им в Германия, не вложиха безусловно нищо във вестниците, които притежаваха, с цел да създадат по-качествена публицистиката или с цел да ни образоват, само че най-малко нямаше и никакъв напън върху публицистичното наличие. "
След финансовата рецесия и спадането на приходите германците желаят да си продадат бизнеса. Като резултат вторият най-богат човек в Чехия взема решение да взе участие в политиката и на медийния пазар и купува " Лидове вести " – сега Бабиш има (чрез поверителен фонд, в чийто ръб е брачната половинка му Моника) медийната група Mafra, която държи третия най-популярен новинарски портал idnes.cz и всекидневника " Млада фронта през днешния ден ". " А от тази седмица се носят клюки, че олигархът и най-богат човек в страната Петр Келнер ще купи чешката телевизия " Нова " и в случай че това се случи, всеки олигарх в Чехия ще си има своя медиа ", обобщава Кайзер. В България Комисия за защита на конкуренцията спря пазаруването на българската " Нова тв " от Петр Келнер, само че пък позволи на сдружението на братя Домусчиеви - " Адванс медиа груп ", да я купят. " Когато олигарси имат медиите, публицистите към този момент не могат да вършат същински и съществени следствия, по които да се работи дълго и задълбочено ", безапелационен е Даниел Кайзер.
В подтекста на обстановката в България – съгласно показателя на " Репортери без граници " заемаме 111-о място по независимост на словото от 180 страни в Европа, и след случая с убития проверяващ публицист Ян Куцияк в Словакия може да се каже, че новите дисиденти на Централна и Източна Европа са самостоятелните публицисти. " И ние изпадаме от класацията, на една неотдавнашна интернационална среща грузински публицист ме догони и сподели, че не може да повярва, че и Чехия се поддава на олигарсите и че започваме да приличаме на някоя от някогашните руски републики " – съгласно Кайзер в този момент няма такава мощна фигура като Вацлав Хавел, която по този начин да сплотява хората, само че пък и не са тези тежки времена от 70-те години по време на комунизма – " нека на никой не се наложи да изживее това, което е изживял той ".
" За чехите Хавел беше напряко икона, воин от приказките. " Но по какъв начин се написа биография за толкоз идеализирана персона? Пред създателя стои сложната задача да види действителната човешка персона обективно зад ореола на воин. Може би фактът, че след излизането на първата книга " Дисидент " през 2009 година (и " Дисидент ", и втората " Президент " към този момент са преведени единствено на немски език - бел.ред.) Хавел внезапно прекратява контактите си с Даниел Кайзер, значи, че той е съумял да пресъздаде един достоверен облик на индивида Хавел оттатък имиджа на легенда. " След като прочете книгата, той сподели, че е схванал, че не го одобрявам, само че не знам по какъв начин стигна до този извод – аз в действителност го одобрявам и оценявам обстоятелството, че той е бил честен и почтен човек. "
По време на множеството изявленията за книгата Вацлав Хавел е отказвал да приказва за един съответен интервал от живота си – 1977 година, когато е в пандиза за пръв път. " Отвориха досиетата и архивите на полицията и пандиза и откакто изчетох купища документи и отчети, разбрах, че по време на първия му арест Хавел се е пречупил и в действителност се е отрекъл от Хартата 77 - общата декларация на интелектуалци, в която се упорства за съблюдаване на човешките права в комунистическа Чехословакия. " В тези години, откакто е пуснат от пандиза, официозният вестник " Руде право " разгласява новината за неговото отмятане от Хартата и Хавел незабавно разяснява, че това е неистина и комунистическа агитация. " Аз разбирам, че не е издържал на разпитите в пандиза, и му съчувствам. Разбирам, че е излъгал и е бил с гузна съвест, тъй като съгласно всички дисиденти тогава той беше изтърпял героичен ареста си ", споделя Кайзер. Според него поради гузна съвест Хавел прави всичко допустимо да го арестуват отново и този път в действителност философски изтърпява всичко. " Опитах се няколко пъти да стартира диалог за това, само че той изрично отхвърляше. "
Втората част на биографията " Президент " излиза през 2014 година и разкрива какво се е случвало в Пражкия храд. Доверието в Хавел е било толкоз огромно, че първоначално той е имал доста по-голяма власт, в сравнение с би трябвало да има президента съгласно чешката конституция – " казвал е кои да са кметове, какъв да е шеф на националната телевизия, имал е голямо въздействие при започване на 90-те ".
Кайзер е бил квалифициран съидейниците на Хавел да не харесат тази втора книга, тъй като в нея като създател той е малко по-критичен, в сравнение с в първата: " За моя изненада те ме похвалиха, може би към този момент се усещаха по-свободни да беседват за него след кончината му, откакто не трябваше да го пазят – последните години беше болен и в по-крехко положение. "
Това, което в биографията е изтъкнато като негово огромно преимущество, е неконформизмът му – Хавел не се опасява да се опълчи и на международни водачи, когато не е склонен с политиката им, неведнъж е упреквал западните държавни управления да вземем за пример, че не вършат задоволително за Югославия.
Тази линия на неконформистка политика съгласно Кайзер продължава и идващият чешки президент Вацлав Клаус, който обаче непрекъснато е сравняван с предшественика си – една неравна борба. Биография на Клаус може да е възможният нов план на Даниел Кайзер.
Тази година се навършват 30 години от Кадифената гражданска война в Чехословакия и измежду изобилието от събития в София, отдадени на Вацлав Хавел, са галерия, акцентираща върху творчеството му като драматург, фрагмент от " Аудиенция ", запознаване с облика му на отстъпник и президент. " Фестивал на концепциите за Европа " в Червената къща се организира месец преди изборите за Европейски парламент на 26 май. Лекциите и полемиките бяха късмет за българските жители да чуят мненията на забавни мислители (политолози, философи, публицисти, активисти) по основни тематики, свързани с бъдещето на Европейски Съюз.
Най-хубавото е, че записите от всички лекции, срещи и диалози са качени за гратис гледане в YouTube канала на " Червената къща ".
Увеличаване
Автор: Иво Чупетловски Смаляване
Даниел Кайзер е биограф на чешкия отстъпник и президент Вацлав Хавел, по предопределение е публицист. Работил е за чешката секция на BBС и за най-стария и авторитетен ежедневник " Лидове вести ". През 2013 година милиардерът със подозрително минало, упрекнат за корист със средства от еврофондове, а сега министър-председател на Чехия, Андрей Бабиш купува " Лидове вести ". " Отне ми тъкмо пет минути да реша да напусна, не ме беше боязън. Притеснявах се единствено за битовите неща, представях си, че всички ще напуснем и няма да се намерят места в другите медии за толкоз доста публицисти ", споделя Даниел Кайзер. Оказва се, че не е имало за какво да се тормози – " бях отчаян, в последна сметка единствено 20 % от сътрудниците ми действаха като мен, останалите 80 % си останаха на позициите, правейки се, че нищо не се е случило, бях уверен, че съотношението ще е тъкмо противоположното ", споделя Кайзер.
Той гостува в София, с цел да взе участие в полемиката " Може ли да бъде контролирана свободата на словото ", част от " Фестивал на концепциите за Европа " в Червената къща, както и с цел да показа двете си политически биографии на Вацлав Хавел - " Дисидент " и " Президент " в Чешкия център.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В момента Даниел Кайзер е коментатор на седмичното списание " Ехо 24 " и няма подготвен отговор на въпроса по какъв начин да се контролира свободата на словото. Скептичен е, че публицистите могат да съблюдават по този начин нужната хигиена – да се пазят от олигарси и политическото статукво – " не трябва да си вършим илюзии, че публицистите могат да бъдат високоморални – след случилото се с " Лидове вести " към този момент мога да кажа, че явно и най-големите идеалисти могат да бъдат купени ". Според него през първите петнадесет години след Кадифената гражданска война чешките медии се радват на невероятна независимост – най-големите медии са благосъстоятелност на немски компании, които изобщо не се месят в работата им: " Ние, публицистите бяхме 130% свободни, германците се интересуваха единствено от облагата – всичко, което печелеха, отиваше в централите им в Германия, не вложиха безусловно нищо във вестниците, които притежаваха, с цел да създадат по-качествена публицистиката или с цел да ни образоват, само че най-малко нямаше и никакъв напън върху публицистичното наличие. "
След финансовата рецесия и спадането на приходите германците желаят да си продадат бизнеса. Като резултат вторият най-богат човек в Чехия взема решение да взе участие в политиката и на медийния пазар и купува " Лидове вести " – сега Бабиш има (чрез поверителен фонд, в чийто ръб е брачната половинка му Моника) медийната група Mafra, която държи третия най-популярен новинарски портал idnes.cz и всекидневника " Млада фронта през днешния ден ". " А от тази седмица се носят клюки, че олигархът и най-богат човек в страната Петр Келнер ще купи чешката телевизия " Нова " и в случай че това се случи, всеки олигарх в Чехия ще си има своя медиа ", обобщава Кайзер. В България Комисия за защита на конкуренцията спря пазаруването на българската " Нова тв " от Петр Келнер, само че пък позволи на сдружението на братя Домусчиеви - " Адванс медиа груп ", да я купят. " Когато олигарси имат медиите, публицистите към този момент не могат да вършат същински и съществени следствия, по които да се работи дълго и задълбочено ", безапелационен е Даниел Кайзер.
В подтекста на обстановката в България – съгласно показателя на " Репортери без граници " заемаме 111-о място по независимост на словото от 180 страни в Европа, и след случая с убития проверяващ публицист Ян Куцияк в Словакия може да се каже, че новите дисиденти на Централна и Източна Европа са самостоятелните публицисти. " И ние изпадаме от класацията, на една неотдавнашна интернационална среща грузински публицист ме догони и сподели, че не може да повярва, че и Чехия се поддава на олигарсите и че започваме да приличаме на някоя от някогашните руски републики " – съгласно Кайзер в този момент няма такава мощна фигура като Вацлав Хавел, която по този начин да сплотява хората, само че пък и не са тези тежки времена от 70-те години по време на комунизма – " нека на никой не се наложи да изживее това, което е изживял той ".
" За чехите Хавел беше напряко икона, воин от приказките. " Но по какъв начин се написа биография за толкоз идеализирана персона? Пред създателя стои сложната задача да види действителната човешка персона обективно зад ореола на воин. Може би фактът, че след излизането на първата книга " Дисидент " през 2009 година (и " Дисидент ", и втората " Президент " към този момент са преведени единствено на немски език - бел.ред.) Хавел внезапно прекратява контактите си с Даниел Кайзер, значи, че той е съумял да пресъздаде един достоверен облик на индивида Хавел оттатък имиджа на легенда. " След като прочете книгата, той сподели, че е схванал, че не го одобрявам, само че не знам по какъв начин стигна до този извод – аз в действителност го одобрявам и оценявам обстоятелството, че той е бил честен и почтен човек. "
По време на множеството изявленията за книгата Вацлав Хавел е отказвал да приказва за един съответен интервал от живота си – 1977 година, когато е в пандиза за пръв път. " Отвориха досиетата и архивите на полицията и пандиза и откакто изчетох купища документи и отчети, разбрах, че по време на първия му арест Хавел се е пречупил и в действителност се е отрекъл от Хартата 77 - общата декларация на интелектуалци, в която се упорства за съблюдаване на човешките права в комунистическа Чехословакия. " В тези години, откакто е пуснат от пандиза, официозният вестник " Руде право " разгласява новината за неговото отмятане от Хартата и Хавел незабавно разяснява, че това е неистина и комунистическа агитация. " Аз разбирам, че не е издържал на разпитите в пандиза, и му съчувствам. Разбирам, че е излъгал и е бил с гузна съвест, тъй като съгласно всички дисиденти тогава той беше изтърпял героичен ареста си ", споделя Кайзер. Според него поради гузна съвест Хавел прави всичко допустимо да го арестуват отново и този път в действителност философски изтърпява всичко. " Опитах се няколко пъти да стартира диалог за това, само че той изрично отхвърляше. "
Втората част на биографията " Президент " излиза през 2014 година и разкрива какво се е случвало в Пражкия храд. Доверието в Хавел е било толкоз огромно, че първоначално той е имал доста по-голяма власт, в сравнение с би трябвало да има президента съгласно чешката конституция – " казвал е кои да са кметове, какъв да е шеф на националната телевизия, имал е голямо въздействие при започване на 90-те ".
Кайзер е бил квалифициран съидейниците на Хавел да не харесат тази втора книга, тъй като в нея като създател той е малко по-критичен, в сравнение с в първата: " За моя изненада те ме похвалиха, може би към този момент се усещаха по-свободни да беседват за него след кончината му, откакто не трябваше да го пазят – последните години беше болен и в по-крехко положение. "
Това, което в биографията е изтъкнато като негово огромно преимущество, е неконформизмът му – Хавел не се опасява да се опълчи и на международни водачи, когато не е склонен с политиката им, неведнъж е упреквал западните държавни управления да вземем за пример, че не вършат задоволително за Югославия.
Тази линия на неконформистка политика съгласно Кайзер продължава и идващият чешки президент Вацлав Клаус, който обаче непрекъснато е сравняван с предшественика си – една неравна борба. Биография на Клаус може да е възможният нов план на Даниел Кайзер.
Тази година се навършват 30 години от Кадифената гражданска война в Чехословакия и измежду изобилието от събития в София, отдадени на Вацлав Хавел, са галерия, акцентираща върху творчеството му като драматург, фрагмент от " Аудиенция ", запознаване с облика му на отстъпник и президент. " Фестивал на концепциите за Европа " в Червената къща се организира месец преди изборите за Европейски парламент на 26 май. Лекциите и полемиките бяха късмет за българските жители да чуят мненията на забавни мислители (политолози, философи, публицисти, активисти) по основни тематики, свързани с бъдещето на Европейски Съюз.
Най-хубавото е, че записите от всички лекции, срещи и диалози са качени за гратис гледане в YouTube канала на " Червената къща ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ