Илюстрация Увеличаване Автор: Ивелина Чолакова Смаляване По време на Франкфуртския

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Ивелина Чолакова Смаляване
По време на Франкфуртския панаир на книгата тази есен детската писателка Мая Дългъчева беше номинирана за мемориалната премия " Астрид Линдгрен ".
Тя е създател на детски книжки с приказки, гатанки и стихотворения, пиеси за куклен спектакъл и либрета, детски просветителни мюзикъли, както и доста текстове за песни. Нейни творби са включени в учебниците по български език и литература и учебниците по музика за предучилищна и начална степен. Носител на няколко национални награди за детска литература.
Интересува се от различни способи за образование и е квалифициран Монтесори възпитател. В момента работи в Мюнхен.


Като какъв човек се определяте?

Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Наивен, любопитен, активен, толерантен. Понякога прекомерно доверчив. Понякога прекомерно толерантен.

Нещото, в което вярвате безусловно?

Вярвам в ангели. Включително в преоблечените като хора.

Любимият ви миг от деня?

Късно вечер, когато мога да остана на безшумно с моите светове. И с щурците през лятото.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да пиша за деца по този начин, като че ли нямам осемчасов работен ден, свои драми и една планина обичай на гърба си.

Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?

Играя си също като теб, единствено че с измислени играчки.

Как си почивате?

Пиша приказки. Пътувам. Рисувам. Разхождам се по непознати улици. Правя буркани с майка ми на село, приказваме си или пеем. Мълча. Обичам мълчанието и съзерцанието.

Какво ви зарежда?

Слънцето, великодушната хубост от цветове и форми на природата, чистите хора – хубостта и светлината във всичките им проявления.

Какво ви разсмива?

Остроумието без ненавист.
Баща ми, корав родопчанин, когато с горделивост ми демонстрира картоф лично произвеждане с форма на сърце.
Децата, когато посочват света по този начин, както го виждат, вместо както сме го нарекли ние.

Какво ви натъжава?

Страшната приказка, в която живеят децата ни. И фактът, че ние сме нейните създатели.

Какво ви вбесява?

Умишлената експанзия – и в грубите, и в по-префинените й разновидности.

Личност, на която се възхищавате?

Всеки човек, съхранил благородството, мекотата и съзидателната си мощ в света, в който се намираме, за мен е персона.

Кое свое качество харесвате най-вече?

Способността да скалъпвам, да (се) трансформирам в крачка.
Способността да се държа за последния възтънък лъч и да се изправям в сериозни обстановки.

А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?

Прекаленото ми възприятие за отговорност, самовзискателността. Бих желала да мога да танцувам в най-общия смисъл – да вземем за пример да си купя рокля на цветя, да пратя въздушна целувка на всичко и да отпраша за Мароко, в случай че това бленувам. Или да стартира нещото, което желая, без дълго да разсъждавам дали съм задоволително добре готова.

Какъв гений бихте желали да притежавате?

Да върша къси филми, които споделят доста с малко.
Да съм удовлетворена с това, което имам, без да жадувам да опитам, видя, науча 100 неща по едно и също време. Мисля, че това също е гений.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Стихче/шал в хладна вечер.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

YouTube, Гугъл, Фейсбук.

Къде бихте желали да живеете?

Не знам дали желая да пребивавам някъде, по-скоро желая да пътувам, да пребивавам на всички места. Но в случай че се виждам открита, много тривиално - в провинцията, в къща с градина, доста слънце и две кучета.

Любимите ви имена?

Имената на децата ми. Имената на обичаните ми хора.

Най-интересното място, на което сте били?

Къщата и музеят на Астрид Линдгрен във Вимербю.

Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?

Понякога първо скачаш от моста и след това разбираш дали имаш криле.