20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Ивайло Хранов Смаляване
Още по тематиката
20 въпроса: Албена Тодорова
Новата книга " Стихотворения, от които ти се живее " ще бъде показана на 26 септември в Младежкия спектакъл
6 сеп 2018
20 въпроса: Владимир Тодоров
Новата графична книга на художника и аниматор е в книжарниците от изд. " Лексикон "
31 авг 2018 Те не са режисьори, продуценти или артисти, само че са измежду хората, които през последните 10 години внесоха прохлада в кинокултурата у нас и даже привлякоха нова публика в салоните. Като съдружие " Позор " те проведоха голям брой забавни събития оттатък мейнстрийм киното, а новото издание на едно от тях следва – фестивалът Sofia Biting Docs, един от дребното конгреси за българско и задгранично писмено кино, стартира на 1 октомври.
Здравко и Ангел са уредници и на фестивала за арабско и близкоизточно кино MENAR, чието следващо издание ще се организира при започване на 2019 година
Като какъв човек се определяте?
З.: Вечно ровещ. Постоянно приготвям някакви пътешествия, чета пътеписи, диря самолетни билети, също така селектирам филми, дълбая из всякакви каталози... Не мога без шоколад, не мога без баница и не мога без музика.
А.: С шанс.
Нещото, в което вярвате безусловно?
А.: Че хубавото време постоянно оправя неприятното въодушевление.
З.: Един-единствен път ми се случи да не допускам, че ще си свърша работата, и ми се отрази доста зле. Затова съм безусловно сигурен, че в случай че нещо зависи от мен, то ще бъде свършено. Иначе имам вяра, че каквото ни е писано, то ще се случи, като внимавам да не провокирам ориста.
Любимият ви миг от деня?
А.: Когато си свърша работата.
З.: Когато сядам да хапна. В този миг не мисля за нищо друго с изключение на за храната.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да накараме феновете да си купят билет за филм, който ни е впечатлил. А в случай че го и харесат колкото нас, тогава към този момент сме изцяло задоволени.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
А.: Като му пуснем филм със надписи.
Как си почивате?
А.: С пътувания. " Пътят Камино " е на всички места по света.
З.: А когато няма време за пътувания, просто излизаме на обелската поляна и се радваме на неща, за които съкварталците ни даже и не подозират, че съществуват. Проверяваме реката, която постоянно е оживена от диви патици, ята стрелкащи се лястовици, понякога прелитащи синигери и даже щъркели, които щъкат из тресавищата и си търсят жаби.
Какво ви зарежда?
А.: Природата.
З.: Като " изпушим ", отиваме да тичаме в парка.
Какво ви разсмива?
З.: Когато имам доста работа, си пущам клипчета с луди животни, които безотказно ме разсмиват.
Какво ви натъжава?
З.: Най-често се случва по време на филм. Спомням си, че първият филм, който в действителност ме натъжи, беше " Защо тъгува Гилбърт Грейп? ".
Какво ви вбесява?
З.: Непросветените хора, които отхвърлят да одобряват нещо друго от техния мироглед.
Личност, на която се възхищавате?
З.: Постоянно се удивлявам на хора, постигнали резултати, които ми наподобяват непостижими.
Кое свое качество харесвате най-вече?
З.: Не мисля какво ще кажат другите, работя си съгласно моите визии, даже и да знам, че не всеки път съм прав.
А.: Че съм затворен.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
А.: Пак, че съм затворен, само че не желая да го трансформирам, тъй като колкото ми пречи, толкоз и ми оказва помощ.
З.: Понякога чувам всякакви хора, които въобще не са ми приятни, само че ми е неловко да ги прекъсна.
Какъв гений бихте желали да притежавате?
З.: Искам да приказвам френски, какви ли не старания поставям, но въобще не съм задоволен от резултата. Въпреки всичко отстоявам и няма да се кротна, до момента в който не проговоря.
А.: Разчитам на това, което мога и е по силите ми. Понеже стана въпрос за езици, аз пък отстоявам с арабски.
Последният подарък, който направихте/получихте?
З.: Ангел ми подари за рождения ден азбучник с фотографии от изложбата за Майкъл Джексън в Лондон, като каталогът вървеше дружно със самолетни билети и вход за изложбата. Та след стотици градове най-сетне ще стигнем и до Лондон след месец.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
З.: Ежедневно ревизирам какво вършат братята пътешественици във форума magelanci.com, наложително проследявам тенис новините на tenniskafe.com и по незнайни даже и за мен аргументи от доста години всеки четвъртък разтварям класациите на Billboard, като искрено си признавам, че 80% от албумите и частите не съм ги слушал, само че си ми е останал навикът от времето, когато следях изкъсо музикалния свят.
Къде бихте желали да живеете?
А.: Там, където пребивавам в този момент.
З.: Аз единствено бих сменил етажа, че цяло лято не виждам слънце от липата.
Любимите ви имена?
А.: Всички имена на хора и места с тюркски, арабски и персийски генезис, тъй като в никакъв случай не са инцидентни и постоянно носят мощен заряд и символика.
Най-интересното място, на което сте били?
З.: Когато човек пътува, е доста мъчно да се избере " мястото ". " Мястото " е в Сенегал, където с дървена лодка се носиш из реката в птичия резерват Джудж, а към теб прелитат хиляди пеликани, " мястото " е и в Мианмар, където усмихнати мъже с поли и боядисани с хума лица те водят из манастири от тиково дърво, " мястото " е и в Родопите, до момента в който наблюдаваш падащи звезди, излегнат на тучна морава, " мястото " е и пред огражденията на концерт на Мадона, докъдето си се добрал след часове наред очакване под жаркото слънце.
А.: Не знам за място, само че има един народ, непостижим с различен по света - народът на Иран. В Иран непознатият на улицата постоянно е подготвен да ти помогне, да те нахрани и да те подслони. Известното факсимиле " като вкъщи " придобива същинския си смисъл в тази страна. Няма по-гостоприемни и благи хора от иранците. Отидеш ли един път, остават вечно в сърцето ти.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
З.: Следвай пътя!
А.: Светът е дребен!
Увеличаване
Автор: Ивайло Хранов Смаляване
Още по тематиката
20 въпроса: Албена Тодорова
Новата книга " Стихотворения, от които ти се живее " ще бъде показана на 26 септември в Младежкия спектакъл
6 сеп 2018
20 въпроса: Владимир Тодоров
Новата графична книга на художника и аниматор е в книжарниците от изд. " Лексикон "
31 авг 2018 Те не са режисьори, продуценти или артисти, само че са измежду хората, които през последните 10 години внесоха прохлада в кинокултурата у нас и даже привлякоха нова публика в салоните. Като съдружие " Позор " те проведоха голям брой забавни събития оттатък мейнстрийм киното, а новото издание на едно от тях следва – фестивалът Sofia Biting Docs, един от дребното конгреси за българско и задгранично писмено кино, стартира на 1 октомври.
Здравко и Ангел са уредници и на фестивала за арабско и близкоизточно кино MENAR, чието следващо издание ще се организира при започване на 2019 година
Като какъв човек се определяте?
З.: Вечно ровещ. Постоянно приготвям някакви пътешествия, чета пътеписи, диря самолетни билети, също така селектирам филми, дълбая из всякакви каталози... Не мога без шоколад, не мога без баница и не мога без музика.
А.: С шанс.
Нещото, в което вярвате безусловно?
А.: Че хубавото време постоянно оправя неприятното въодушевление.
З.: Един-единствен път ми се случи да не допускам, че ще си свърша работата, и ми се отрази доста зле. Затова съм безусловно сигурен, че в случай че нещо зависи от мен, то ще бъде свършено. Иначе имам вяра, че каквото ни е писано, то ще се случи, като внимавам да не провокирам ориста.
Любимият ви миг от деня?
А.: Когато си свърша работата.
З.: Когато сядам да хапна. В този миг не мисля за нищо друго с изключение на за храната.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да накараме феновете да си купят билет за филм, който ни е впечатлил. А в случай че го и харесат колкото нас, тогава към този момент сме изцяло задоволени.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
А.: Като му пуснем филм със надписи.
Как си почивате?
А.: С пътувания. " Пътят Камино " е на всички места по света.
З.: А когато няма време за пътувания, просто излизаме на обелската поляна и се радваме на неща, за които съкварталците ни даже и не подозират, че съществуват. Проверяваме реката, която постоянно е оживена от диви патици, ята стрелкащи се лястовици, понякога прелитащи синигери и даже щъркели, които щъкат из тресавищата и си търсят жаби.
Какво ви зарежда?
А.: Природата.
З.: Като " изпушим ", отиваме да тичаме в парка.
Какво ви разсмива?
З.: Когато имам доста работа, си пущам клипчета с луди животни, които безотказно ме разсмиват.
Какво ви натъжава?
З.: Най-често се случва по време на филм. Спомням си, че първият филм, който в действителност ме натъжи, беше " Защо тъгува Гилбърт Грейп? ".
Какво ви вбесява?
З.: Непросветените хора, които отхвърлят да одобряват нещо друго от техния мироглед.
Личност, на която се възхищавате?
З.: Постоянно се удивлявам на хора, постигнали резултати, които ми наподобяват непостижими.
Кое свое качество харесвате най-вече?
З.: Не мисля какво ще кажат другите, работя си съгласно моите визии, даже и да знам, че не всеки път съм прав.
А.: Че съм затворен.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
А.: Пак, че съм затворен, само че не желая да го трансформирам, тъй като колкото ми пречи, толкоз и ми оказва помощ.
З.: Понякога чувам всякакви хора, които въобще не са ми приятни, само че ми е неловко да ги прекъсна.
Какъв гений бихте желали да притежавате?
З.: Искам да приказвам френски, какви ли не старания поставям, но въобще не съм задоволен от резултата. Въпреки всичко отстоявам и няма да се кротна, до момента в който не проговоря.
А.: Разчитам на това, което мога и е по силите ми. Понеже стана въпрос за езици, аз пък отстоявам с арабски.
Последният подарък, който направихте/получихте?
З.: Ангел ми подари за рождения ден азбучник с фотографии от изложбата за Майкъл Джексън в Лондон, като каталогът вървеше дружно със самолетни билети и вход за изложбата. Та след стотици градове най-сетне ще стигнем и до Лондон след месец.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
З.: Ежедневно ревизирам какво вършат братята пътешественици във форума magelanci.com, наложително проследявам тенис новините на tenniskafe.com и по незнайни даже и за мен аргументи от доста години всеки четвъртък разтварям класациите на Billboard, като искрено си признавам, че 80% от албумите и частите не съм ги слушал, само че си ми е останал навикът от времето, когато следях изкъсо музикалния свят.
Къде бихте желали да живеете?
А.: Там, където пребивавам в този момент.
З.: Аз единствено бих сменил етажа, че цяло лято не виждам слънце от липата.
Любимите ви имена?
А.: Всички имена на хора и места с тюркски, арабски и персийски генезис, тъй като в никакъв случай не са инцидентни и постоянно носят мощен заряд и символика.
Най-интересното място, на което сте били?
З.: Когато човек пътува, е доста мъчно да се избере " мястото ". " Мястото " е в Сенегал, където с дървена лодка се носиш из реката в птичия резерват Джудж, а към теб прелитат хиляди пеликани, " мястото " е и в Мианмар, където усмихнати мъже с поли и боядисани с хума лица те водят из манастири от тиково дърво, " мястото " е и в Родопите, до момента в който наблюдаваш падащи звезди, излегнат на тучна морава, " мястото " е и пред огражденията на концерт на Мадона, докъдето си се добрал след часове наред очакване под жаркото слънце.
А.: Не знам за място, само че има един народ, непостижим с различен по света - народът на Иран. В Иран непознатият на улицата постоянно е подготвен да ти помогне, да те нахрани и да те подслони. Известното факсимиле " като вкъщи " придобива същинския си смисъл в тази страна. Няма по-гостоприемни и благи хора от иранците. Отидеш ли един път, остават вечно в сърцето ти.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
З.: Следвай пътя!
А.: Светът е дребен!
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ