20 въпроса: Александър Шпатов
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Иван Шишиев Смаляване
Ако безгрижните разходки и странните случки в градска среда ви липсват по време на изолацията, разказите на Александър Шпатов са добър метод да се върнете въображаемо към някои улици и места.
Историите на писателя, роден през 1985 година в София, досега са събрани в пет сборника. Последният от тях, #НаЖивоОтСофия (2014), най-добре сподели привързаността му към родния му град и инстинкта да следи пулса на улици, квартали, хора. " Гледката от покрива на УАСГ. Да си избягал на инспектор в градския; или от кучета в Люлин " - единствено част от събитията, които разказва като наложителни за всеки завързан към София, в описа " Да изживееш този град ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Приносът му към града не е единствено като създател (и адвокат). През последните години той провежда литературни обиколки из София и е също по този начин зает с чиТалнЯта в Градската градина - място, което се трансформира от изоставено пространство в една от културните точки на София. Казва, че в случай че има нещо, което се надява да му следва, това е моментът, в който чиТалнЯта ще отвори още веднъж.
Шпатов е също по този начин съставител на безплатния електронен алманах с разкази на водещи български писатели " Декамерон 2020 ", план на Сдружение за градски читални, чиято цел е да предложи нещо по-различно на фона на изключителното състояние и времето у дома.
Като какъв човек се определяте?
Почвате с най-трудния въпрос. Може би като човек с паралелни животи, само че и на мен ще ми е мъчно да обясня какво тъкмо имам поради.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Че обичта не се губи.
Любимият ви миг от деня?
Късно вечер, когато шумът на света като че ли е сподавен.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
В момента отговорът е явен. Всичко, с което се занимавах - " читАлнЯта " в Градската градина, разходките из литературна София, пиесата #LoveSofia по разказите ми, практиката ми на юрист по вещно право - всичко това от март насам замря до второ разпореждане. Чакам това разпореждане с търпението, което обстановката изисква.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
По-интересно ще ми е то да ми каже какво прави.
Как си почивате?
С четене или с футбол.
Какво ви зарежда?
Приятелите.
Какво ви разсмива?
Пак те.
Какво ви натъжава?
Отчаянието.
Какво ви вбесява?
Мърлявщината.
Личност, на която се възхищавате?
Св. Константин Кирил Философ (особено след " Хазарски речник " на Милорад Павич).
Кое свое качество харесвате най-вече?
Майка ми.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Непостоянността и дните ми - бушони.
Каква суперсила бихте желали да притежавате?
Вяра (Мат. 17:20).
Последният подарък, който направихте?
Един пъзел със фотография от обичания ми прозорец в Лондон.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Покрай самодейността ни " Декамерон2020 " - google analytics, бекенда в wordpress на самия уебсайт www.decameron2020.eu и, несъмнено, страницата на плана във фейсбук и в инстаграм. В обикновено време - 9gag и freetetris.com, няколко YouTube канала и най-много този на " Дарик радио ".
Къде бихте желали да живеете?
Живея тъкмо където постоянно съм желал да пребивавам - #НаЖивоОтСофия.
Коя е последната книга, която прочетохте?
To the Lake на Капка Касабова, за която занапред ще се приказва, когато скоро излезе и на български.
Най-интересното място, на което сте били?
Стара София от детските мемоари на баба ми и братята ѝ, както и от книгите за живота на Дебелянов, Яворов, Славейков, Алеко, Вазов, Вапцаров, Йовков и Елин Пелин.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Не мисля в такива рамки. Последният път, когато ме питаха нещо сходно, беше през 2004 година - за годишника във връзка завършването на гимназията. Тогава написах: " Пътеката става по-широка единствено в случай че стъпваш настрана от нея. " Предполагам, че държите на въпроса си, най-лесно ми е да дам същия отговор.
Увеличаване
Автор: Иван Шишиев Смаляване
Ако безгрижните разходки и странните случки в градска среда ви липсват по време на изолацията, разказите на Александър Шпатов са добър метод да се върнете въображаемо към някои улици и места.
Историите на писателя, роден през 1985 година в София, досега са събрани в пет сборника. Последният от тях, #НаЖивоОтСофия (2014), най-добре сподели привързаността му към родния му град и инстинкта да следи пулса на улици, квартали, хора. " Гледката от покрива на УАСГ. Да си избягал на инспектор в градския; или от кучета в Люлин " - единствено част от събитията, които разказва като наложителни за всеки завързан към София, в описа " Да изживееш този град ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Приносът му към града не е единствено като създател (и адвокат). През последните години той провежда литературни обиколки из София и е също по този начин зает с чиТалнЯта в Градската градина - място, което се трансформира от изоставено пространство в една от културните точки на София. Казва, че в случай че има нещо, което се надява да му следва, това е моментът, в който чиТалнЯта ще отвори още веднъж.
Шпатов е също по този начин съставител на безплатния електронен алманах с разкази на водещи български писатели " Декамерон 2020 ", план на Сдружение за градски читални, чиято цел е да предложи нещо по-различно на фона на изключителното състояние и времето у дома.
Като какъв човек се определяте?
Почвате с най-трудния въпрос. Може би като човек с паралелни животи, само че и на мен ще ми е мъчно да обясня какво тъкмо имам поради.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Че обичта не се губи.
Любимият ви миг от деня?
Късно вечер, когато шумът на света като че ли е сподавен.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
В момента отговорът е явен. Всичко, с което се занимавах - " читАлнЯта " в Градската градина, разходките из литературна София, пиесата #LoveSofia по разказите ми, практиката ми на юрист по вещно право - всичко това от март насам замря до второ разпореждане. Чакам това разпореждане с търпението, което обстановката изисква.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
По-интересно ще ми е то да ми каже какво прави.
Как си почивате?
С четене или с футбол.
Какво ви зарежда?
Приятелите.
Какво ви разсмива?
Пак те.
Какво ви натъжава?
Отчаянието.
Какво ви вбесява?
Мърлявщината.
Личност, на която се възхищавате?
Св. Константин Кирил Философ (особено след " Хазарски речник " на Милорад Павич).
Кое свое качество харесвате най-вече?
Майка ми.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Непостоянността и дните ми - бушони.
Каква суперсила бихте желали да притежавате?
Вяра (Мат. 17:20).
Последният подарък, който направихте?
Един пъзел със фотография от обичания ми прозорец в Лондон.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Покрай самодейността ни " Декамерон2020 " - google analytics, бекенда в wordpress на самия уебсайт www.decameron2020.eu и, несъмнено, страницата на плана във фейсбук и в инстаграм. В обикновено време - 9gag и freetetris.com, няколко YouTube канала и най-много този на " Дарик радио ".
Къде бихте желали да живеете?
Живея тъкмо където постоянно съм желал да пребивавам - #НаЖивоОтСофия.
Коя е последната книга, която прочетохте?
To the Lake на Капка Касабова, за която занапред ще се приказва, когато скоро излезе и на български.
Най-интересното място, на което сте били?
Стара София от детските мемоари на баба ми и братята ѝ, както и от книгите за живота на Дебелянов, Яворов, Славейков, Алеко, Вазов, Вапцаров, Йовков и Елин Пелин.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Не мисля в такива рамки. Последният път, когато ме питаха нещо сходно, беше през 2004 година - за годишника във връзка завършването на гимназията. Тогава написах: " Пътеката става по-широка единствено в случай че стъпваш настрана от нея. " Предполагам, че държите на въпроса си, най-лесно ми е да дам същия отговор.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ