Илюстрация Увеличаване Автор: Фелия Барух Смаляване Десетилетията през ХХ имат

Илюстрация Увеличаване Автор: Фелия Барух Смаляване Десетилетията през ХХ имат ...

So 2010`s: Еми Барух.

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Фелия Барух Смаляване
Десетилетията през ХХ имат различен почерк и дух, но ХХI век започва с колебание в идентичността си. Прогнозите за бъдещето трудно се откъсват от ежедневните проблеми, личните и световните кризи понякога са свързани, винтидж носталгията превзема поп културата. От друга страна живеем в свят, който може да опознаем информационно и физически все по-лесно - макар и с цената смартфонът да следи всяка наша крачка. Отминаващото десетилетие, трудно произносимите 2010-те, изостри крайностите в политиката и обществото, изостри и очакванията към бъдещето, сега ограничени до скептични прогнози. Какво всъщност (не) научихме през последното десетилетие? Как ще го запомним и можем ли още да говорим за страховете си в един все повече визуален свят?

В поредицата от есета за последните десет години и как те се отразяват върху начина ни на живот участват личности, които гравитират около няколко професии и имат задълбочен поглед как те се свързват с като че ли все по-променливото настояще: Еми Барух (журналистка, организатор на фестивала "Фотофабрика"), Петър Денчев (писател и театрален режисьор), Йоанна Елми (журналистка, драматуржка), Стефан Иванов (поет и драматург), Вера Млечевска (куратор на съвременно изкуство), Георги Тенев (писател и режисьор), Албена Шкодрова (журналистка, писателка).
Възмутете се

32 страници на обикновена печатарска хартия. Близо милион продадени копия за около седмица. Така се появи книгата "Възмутете се!" на 93-годишния Стефан Хесел и стана безапелационен бестселър във Франция, като в продължение на два месеца бе на върха на всички класации, измествайки "Карта и територия" - романа, за който Мишел Уелбек, получи най-престижната френска литературна награда "Гонкур". Годината е 2010. "Европейската година за борба с бедността и социалното изключване".

Абонирайте се за Капитал Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми Социално изключените няколко месеца по-късно се настаниха на Пуерта дел Сол в Мадрид и тяхното "Не сме марионетки в ръцете на политици и банкери" обиколи 82 страни в света, без да трогне нито политиците, още по-малко банкерите, без да постигне никакви съществени промени за протестиращите.

2010-а е годината, в която стартира стратегията "Европа 2020".

В рамките на този времеви хоризонт картите престанаха да съвпадат с териториите. Сринаха се административните адреси на милиони. Потоци от хора започнаха да се местят върху географията на оцеляването. Топографията загуби своята опорна мрежа. Усещането за дом стана летливо.

С отломки от разрушените стени на домовете започнаха да се издигат преградни стени между държавите. Телените мрежи, опънати, за да попречат на едни хора да отидат при други хора, възпроизведоха графиката на лагерите от друга епоха. Провалът на десетилетието е в неуспеха да бъдат помирени номадството и демокрацията (по Жак Атали).

Това е десетилетието, в което се разделихме с Умберто Еко, Имре Кертеш, Шимон Перес, Леонард Коен, Зигмунд Бауман, Цветан Тодоров, Филип Рот... Оцелели след "най-кървавия век", всички те пренесоха в новото столетие страха си от мутациите на фашизма и от настъплението на крайната десница. А тя настъпва пред очите ни по един "приемлив за мнозинството начин", както каза Коста-Гаврас при представянето на последния си филм в Сан Себастиан.

В България крайната десница е удобно приютена от управляващия елит, което ускорява деградацията на демокрацията. В десетилетието, което напускаме, продължи дискредитирането на държавните институции и духовната безпътица на просветеното малцинство, което се оказа неспособно да разкаже простичко на населението какво е реалното състояние на държавата, какви са личните перспективи на хората и да ги мобилизира за съпротива срещу онези, от които зависи тяхната мизерия.

В началото на този времеви хоризонт в България започна и приключи един от най-дълго продължилите протести в Европа - не беше всеобщ, не беше навсякъде и не породи трайно съзнание за нарушен обществен договор. Случи се поради естетическа погнуса от арогантността, алчността и агресивното безочие на една от емблемите на управлението "Борисов" - личността Делян Пеевски.

В края на този времеви хоризонт криминално проявени персони станаха улични адвокати на новия главен прокурор на републиката. Безпрецедентно наистина, както каза новоизбраният господин Гешев.

След дни напускаме десетилетието "Борисов", преди Борисов да ни е напуснал. Този политически "Ал Капоне" (според "Новите български демони" на Юрген Рот), който не вижда нищо лошо в това да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции, заедно с овластено съдружие от безскрупулни наглеци позволи разгръщането на мрежа от скрити зависимости, центрове на невидима власт, които разпределят, подчиняват, покоряват и потискат. Това управление стана възможно поради недопустимия натиск върху съдебната система и поради подмяната на публичния дебат.

Бяха създадени манипулатори на общественото мнение, които пълзят по мрежите и разнасят удобни версии за случващото се в реалния живот. А реалният живот остава невидим. Активирани тролове изместват темата на деня със спора на деня. Остатъчната енергия на обществото се разпилява във виртуалното пространство на усмирената агора.

През фейсбук продължава създаването на фейк свят. Добре платени инфлуенсъри купуват, продават и разменят средства за прехрана и средства за влияние срещу човешка апатия.

В тези бартери участват и "независими интелектуалци" - охолна компания от образовани и хлъзгави персони. Те оглавяват моите лични предпочитания в йерархията на националния провал. "Защото никога добрите неща и сериозните промени не се правят от мнозинството, а от малко на брой хора, които знаят какво искат" (по Кристиян Таков). Няма ги тези малко на брой хора. Има сърфисти, които ловят високата вълна и резонират около нейните силови линии. Те също носят отговорност за 111-ото място, на което осъмна свободата словото. Каква печална липса на приличие...

И все пак по пътя през пустинята ще мине поколението на Грета Тунберг - онези, които са прочели "физиката на тъгата" и са научили граматиката на оцеляването.

Ние? Ние ще останем със съзнанието, че сме петно на картата с приемлив брой слънчеви дни в годината, че се оказахме неспособни да се грижим за общото духовно местообитание. Че в края на този времеви хоризонт усещането за несигурност е на един "Гешев" разстояние. Добре дошли в следващото десетилетие.Еми Барух е дългогодишна журналистка и организатор на фестивала "Фотофабрика".

Източник: capital.bg