So 2010`s: Еми Барух
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Фелия Барух Смаляване
Десетилетията през ХХ имат друг почерк и дух, само че ХХI век стартира с съмнение в идентичността си. Прогнозите за бъдещето мъчно се откъсват от ежедневните проблеми, персоналните и международните рецесии от време на време са свързани, винтидж носталгията завладява поп културата. От друга страна живеем в свят, който може да опознаем осведомително и физически все по-лесно - въпреки и с цената смарт телефонът да следи всяка наша крачка. Отминаващото десетилетие, мъчно произносимите 2010-те, изостри крайностите в политиката и обществото, изостри и упованията към бъдещето, в този момент лимитирани до скептични прогнози. Какво в действителност (не) научихме през последното десетилетие? Как ще го запомним и можем ли още да приказваме за страховете си в един от ден на ден образен свят?
В поредицата от есета за последните 10 години и по какъв начин те се отразяват върху метода ни на живот вземат участие персони, които гравитират към няколко специалности и имат изчерпателен взор по какъв начин те се свързват с сякаш все по-променливото настояще: Еми Барух (журналистка, уредник на фестивала " Фотофабрика " ), Петър Денчев (писател и сценичен режисьор), Йоанна Елми (журналистка, драматуржка), Стефан Иванов (поет и драматург), Вера Млечевска (куратор на модерно изкуство), Георги Тенев (писател и режисьор), Албена Шкодрова (журналистка, писателка).
Възмутете се
32 страници на елементарна печатарска хартия. Близо милион продадени копия за към седмица. Така се появи книгата " Възмутете се! " на 93-годишния Стефан Хесел и стана решителен бестселър във Франция, като в продължение на два месеца бе на върха на всички ранглисти, измествайки " Карта и територия " - романа, за който Мишел Уелбек, получи най-престижната френска литературна премия " Гонкур ". Годината е 2010. " Европейската година за битка с бедността и общественото изключване ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Социално изключените няколко месеца по-късно се настаниха на Пуерта дел Сол в Мадрид и тяхното " Не сме марионетки в ръцете на политици и банкери " обиколи 82 страни в света, без да трогне нито политиците, още по-малко банкерите, без да реализира никакви основни промени за протестиращите.
2010-а е годината, в която започва тактиката " Европа 2020 ".
В рамките на този времеви небосвод картите престанаха да съответстват с териториите. Сринаха се административните адреси на милиони. Потоци от хора започнаха да се местят върху географията на оцеляването. Топографията загуби своята опорна мрежа. Усещането за дом стана летливо.
С парчета от разрушените стени на домовете започнаха да се издигат преградни стени сред страните. Телените мрежи, опънати, с цел да попречат на едни хора да отидат при други хора, възпроизведоха графиката на лагерите от друга ера. Провалът на десетилетието е в неуспеха да бъдат помирени номадството и демокрацията (по Жак Атали).
Това е десетилетието, в което се разделихме с Умберто Еко, Имре Кертеш, Шимон Перес, Леонард Коен, Зигмунд Бауман, Цветан Тодоров, Филип Рот... Оцелели след " най-кървавия век ", всички те придвижиха в новото столетие страха си от разновидностите на фашизма и от настъплението на крайната десница. А тя настава пред очите ни по един " допустим за болшинството метод ", както сподели Коста-Гаврас при представянето на последния си филм в Сан Себастиан.
В България крайната десница е комфортно приютена от ръководещия хайлайф, което форсира деградацията на демокрацията. В десетилетието, което напущаме, продължи дискредитирането на държавните институции и духовната обърканост на просветеното малцинство, което се оказа некомпетентно да опише простичко на популацията какво е действителното положение на страната, какви са персоналните вероятности на хората и да ги активизира за опозиция против тези, от които зависи тяхната бедност.
В началото на този времеви небосвод в България стартира и завърши един от най-дълго траялите митинги в Европа - не беше повсеместен, не беше на всички места и не породи трайно схващане за нарушен публичен контракт. Случи се заради естетическа гадност от арогантността, алчността и агресивното безсрамие на една от емблемите на ръководството " Борисов " - личността Делян Пеевски.
В края на този времеви небосвод престъпно проявени персони станаха улични юристи на новия основен прокурор на републиката. Безпрецедентно в действителност, както сподели новоизбраният господин Гешев.
След дни напущаме десетилетието " Борисов ", преди Борисов да ни е напуснал. Този политически " Ал Капоне " (според " Новите български демони " на Юрген Рот), който не вижда нищо неприятно в това да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на организации, дружно с овластено съдружничество от безскрупулни наглеци разреши разгръщането на мрежа от скрити зависимости, центрове на невидима власт, които разпределят, подчиняват, покоряват и потискат. Това ръководство стана допустимо заради неприемливия напън върху правосъдната система и заради подмяната на обществения спор.
Бяха основани манипулатори на публичното мнение, които пълзят по мрежите и разнасят комфортни версии за протичащото се в действителния живот. А действителният живот остава незабележим. Активирани тролове изместват тематиката на деня със разногласието на деня. Остатъчната сила на обществото се разпилява във виртуалното пространство на усмирената агора.
През фейсбук продължава основаването на фалшив свят. Добре платени инфлуенсъри купуват, продават и разменят средства за издръжка и средства за въздействие против човешка незаинтересованост.
В тези бартери вземат участие и " самостоятелни интелектуалци " - охолна компания от образовани и хлъзгави персони. Те оглавяват моите персонални желания в йерархията на националния неуспех. " Защото в никакъв случай положителните неща и сериозните промени не се вършат от болшинството, а от малцина хора, които знаят какво желаят " (по Кристиян Таков). Няма ги тези малцина хора. Има сърфисти, които ловят високата вълна и резонират към нейните силови линии. Те също носят отговорност за 111-ото място, на което осъмна свободата словото. Каква печална липса на възпитание...
И въпреки всичко по пътя през пустинята ще мине поколението на Грета Тунберг - тези, които са прочели " физиката на тъгата " и са научили граматиката на оцеляването.
Ние? Ние ще останем със съзнанието, че сме леке на картата с допустим брой слънчеви дни в годината, че се оказахме неспособни да се грижим за общото духовно местообитание. Че в края на този времеви небосвод чувството за неустановеност е на един " Гешев " разстояние. Добре пристигнали в идващото десетилетие.Еми Барух е дългогодишна журналистка и уредник на фестивала " Фотофабрика ".
Увеличаване
Автор: Фелия Барух Смаляване
Десетилетията през ХХ имат друг почерк и дух, само че ХХI век стартира с съмнение в идентичността си. Прогнозите за бъдещето мъчно се откъсват от ежедневните проблеми, персоналните и международните рецесии от време на време са свързани, винтидж носталгията завладява поп културата. От друга страна живеем в свят, който може да опознаем осведомително и физически все по-лесно - въпреки и с цената смарт телефонът да следи всяка наша крачка. Отминаващото десетилетие, мъчно произносимите 2010-те, изостри крайностите в политиката и обществото, изостри и упованията към бъдещето, в този момент лимитирани до скептични прогнози. Какво в действителност (не) научихме през последното десетилетие? Как ще го запомним и можем ли още да приказваме за страховете си в един от ден на ден образен свят?
В поредицата от есета за последните 10 години и по какъв начин те се отразяват върху метода ни на живот вземат участие персони, които гравитират към няколко специалности и имат изчерпателен взор по какъв начин те се свързват с сякаш все по-променливото настояще: Еми Барух (журналистка, уредник на фестивала " Фотофабрика " ), Петър Денчев (писател и сценичен режисьор), Йоанна Елми (журналистка, драматуржка), Стефан Иванов (поет и драматург), Вера Млечевска (куратор на модерно изкуство), Георги Тенев (писател и режисьор), Албена Шкодрова (журналистка, писателка).
Възмутете се
32 страници на елементарна печатарска хартия. Близо милион продадени копия за към седмица. Така се появи книгата " Възмутете се! " на 93-годишния Стефан Хесел и стана решителен бестселър във Франция, като в продължение на два месеца бе на върха на всички ранглисти, измествайки " Карта и територия " - романа, за който Мишел Уелбек, получи най-престижната френска литературна премия " Гонкур ". Годината е 2010. " Европейската година за битка с бедността и общественото изключване ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Социално изключените няколко месеца по-късно се настаниха на Пуерта дел Сол в Мадрид и тяхното " Не сме марионетки в ръцете на политици и банкери " обиколи 82 страни в света, без да трогне нито политиците, още по-малко банкерите, без да реализира никакви основни промени за протестиращите.
2010-а е годината, в която започва тактиката " Европа 2020 ".
В рамките на този времеви небосвод картите престанаха да съответстват с териториите. Сринаха се административните адреси на милиони. Потоци от хора започнаха да се местят върху географията на оцеляването. Топографията загуби своята опорна мрежа. Усещането за дом стана летливо.
С парчета от разрушените стени на домовете започнаха да се издигат преградни стени сред страните. Телените мрежи, опънати, с цел да попречат на едни хора да отидат при други хора, възпроизведоха графиката на лагерите от друга ера. Провалът на десетилетието е в неуспеха да бъдат помирени номадството и демокрацията (по Жак Атали).
Това е десетилетието, в което се разделихме с Умберто Еко, Имре Кертеш, Шимон Перес, Леонард Коен, Зигмунд Бауман, Цветан Тодоров, Филип Рот... Оцелели след " най-кървавия век ", всички те придвижиха в новото столетие страха си от разновидностите на фашизма и от настъплението на крайната десница. А тя настава пред очите ни по един " допустим за болшинството метод ", както сподели Коста-Гаврас при представянето на последния си филм в Сан Себастиан.
В България крайната десница е комфортно приютена от ръководещия хайлайф, което форсира деградацията на демокрацията. В десетилетието, което напущаме, продължи дискредитирането на държавните институции и духовната обърканост на просветеното малцинство, което се оказа некомпетентно да опише простичко на популацията какво е действителното положение на страната, какви са персоналните вероятности на хората и да ги активизира за опозиция против тези, от които зависи тяхната бедност.
В началото на този времеви небосвод в България стартира и завърши един от най-дълго траялите митинги в Европа - не беше повсеместен, не беше на всички места и не породи трайно схващане за нарушен публичен контракт. Случи се заради естетическа гадност от арогантността, алчността и агресивното безсрамие на една от емблемите на ръководството " Борисов " - личността Делян Пеевски.
В края на този времеви небосвод престъпно проявени персони станаха улични юристи на новия основен прокурор на републиката. Безпрецедентно в действителност, както сподели новоизбраният господин Гешев.
След дни напущаме десетилетието " Борисов ", преди Борисов да ни е напуснал. Този политически " Ал Капоне " (според " Новите български демони " на Юрген Рот), който не вижда нищо неприятно в това да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на организации, дружно с овластено съдружничество от безскрупулни наглеци разреши разгръщането на мрежа от скрити зависимости, центрове на невидима власт, които разпределят, подчиняват, покоряват и потискат. Това ръководство стана допустимо заради неприемливия напън върху правосъдната система и заради подмяната на обществения спор.
Бяха основани манипулатори на публичното мнение, които пълзят по мрежите и разнасят комфортни версии за протичащото се в действителния живот. А действителният живот остава незабележим. Активирани тролове изместват тематиката на деня със разногласието на деня. Остатъчната сила на обществото се разпилява във виртуалното пространство на усмирената агора.
През фейсбук продължава основаването на фалшив свят. Добре платени инфлуенсъри купуват, продават и разменят средства за издръжка и средства за въздействие против човешка незаинтересованост.
В тези бартери вземат участие и " самостоятелни интелектуалци " - охолна компания от образовани и хлъзгави персони. Те оглавяват моите персонални желания в йерархията на националния неуспех. " Защото в никакъв случай положителните неща и сериозните промени не се вършат от болшинството, а от малцина хора, които знаят какво желаят " (по Кристиян Таков). Няма ги тези малцина хора. Има сърфисти, които ловят високата вълна и резонират към нейните силови линии. Те също носят отговорност за 111-ото място, на което осъмна свободата словото. Каква печална липса на възпитание...
И въпреки всичко по пътя през пустинята ще мине поколението на Грета Тунберг - тези, които са прочели " физиката на тъгата " и са научили граматиката на оцеляването.
Ние? Ние ще останем със съзнанието, че сме леке на картата с допустим брой слънчеви дни в годината, че се оказахме неспособни да се грижим за общото духовно местообитание. Че в края на този времеви небосвод чувството за неустановеност е на един " Гешев " разстояние. Добре пристигнали в идващото десетилетие.Еми Барух е дългогодишна журналистка и уредник на фестивала " Фотофабрика ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ