Стефан Китанов - Кита е в очакване на мига, когато "пак ще се прегърнем"
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Боряна Пандова Смаляване
Двадесет и четвъртото издание на " София Филм Фест " беше отсрочено за по-късна дата, откакто при започване на март всеки ден донасяше разнопосочни вести за разпространяването на коронавирусната пандемия. В последна сметка най-голямото киносъбитие в България попадна в центъра на бурята - изключителното състояние затвори всички места, на които то би могло да се организира.
Събитието беше предшествано от ретроспектива на финландския режисьор Аки Каурисмаки и беше отсрочено на 8 март, три дни преди датата на формалното му разкриване, с отдадения на Петя Дубарова филм " Петя на моята Петя ". Това засегна и платформата " София Мийтингс ", която години наред среща кинотворци с евентуални копродуценти на плановете им.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Екипът остава оптимистичен, че през 2020 година фестивал ще има, а шефът и създател Стефан Китанов, прочут в кино общността като Кита, споделя какъв брой тъкмо нерви, неочаквани решения и пари е коствал този процес на събитията.
Какви бяха първите ви организационни стъпки, откакто разбрахте, че фестивалът би трябвало да се отсрочи?
Няма да укривам, беше трагично и свръхнапрегнато. До сутринта на 8 март фестивалът се готвеше 100%. Двата формата на стратегиите бяха подготвени, каталогът беше отпечатан без кориците му. Самолетните билети на 90% от гостите (над 330 за тази година) - купени. Външната реклама още може да се види на някои билбордове в София. Всички филми, за които се заплащат права - платени; 80% от филмите - преведени и субтитрирани. Готвехме се в изискванията на задаваща се пандемия. Започнахме да действаме по отношение на напътствията на Световната здравна организация. Направихме спешен щаб и тактика по какъв начин да действаме с явен проект и ограничения, които да предприемем.
Ако опиша какво съм направил час по час от 8 март сутринта до 12 март, когато трябваше да стартира програмата на фестивала, ще напиша с лекост книга. Дори единствено да сложа на хартия имейлите, които съм пратил, дружно с всичките ми послания и музикални поздрави за разведряване на четящия...
До 7 март вечерта планирахме всичко, както нормално, и персонално ревизирах дали приятелите ми са получили предложения за филмите, на които ги канех. Личният миг при мен е доста значим. Дотогава единствено един от околните ми другари и посетител на фестивала, кинорежисьор, ми сподели, че страната му предлага хората над 60 години да не пътуват. Разбираемо.
На 8 март сутринта станах доста рано и в 9:31 ч. приключих мейл до сътрудниците ми, в който бях описал няколко разновидността за провеждането на " София Филм Фест " и " София Мийтингс ". Преди да изпратя мейла, включих тв приемника и гледах директното съвещание на Министерския съвет, на което се обсъждаше взимането на изключителни ограничения. Тогава министърът на културата Боил Банов предложи да се спрат всички всеобщи културни събития. Решение, което не се одобри по-късно еднопосочно от културните среди, само че зад което аз заставам напълно и заслужава овации. Съответно трансформирах финала на имейла към сътрудниците ми, споделих им, че се чакат заповеди и решения от най-високо държавно равнище, и ги поздравих с песента Always Look On the Bright Side of Life. Това стана в 11:31 същия ден.
След това трябваше да съм доста съсредоточен и да взимам бързи решения, първото от които беше да спра фестивала и " София Мийтингс ". Трябваше да уведомим всичките ни сътрудници - от националните институции през стратегия " Творческа Европа медиа " до всеки обособен посетител. На 9 март излезе и формалното ни послание към медиите. Всичко това три дни преди откриването на фестивала.
Преди да навлязат заповедите на Министерството на здравеопазването, витаеше ли във въздуха чувството, че " София Филм Фест " няма да се организира, както е плануван?
Не сме имали проект Б. Берлинският фестивал се осъществя стопроцентово, както беше плануван, премиите се раздадоха на 29 февруари. Добре си припомням деня, когато научих за първите оповестени случаи в Италия, беше 24 февруари. Тогава на българския щанд се срещнах с американския продуцент Джим Старк, който е член на интернационалното жури в София. Той показа, че е неразбираемо неговото пътешестване, въпреки че към този момент имаше билет. Планирахме да пътуваме из България дружно и да посетим изданията в Пловдив и Варна, в това число Рилския манастир и Банско, след 22 март.
Въпреки това нищо не се усещаше в Берлин като се изключи неналичието на хора от Китай. В прилежаща Сърбия по това време течеше и най-големият фестивал в страната - Белградският Фест. Започна и приключи по проект, на 8 март. Включително един от най-важните ни посетители тази година - канадският режисьор Атом Егоян, беше посетител на Белград. " София Филм Фест " е първият огромен фестивал в Европа, който беше отсрочен. Часове и дни след нас се отложиха доста други киносъбития, стигна се и до прецедента да се отсрочи фестивалът в Кан, по-късно европейското по футбол, а по-късно и олимпиадата в Токио.
Какви финансови загуби носи отлагането на събитието и доколко те ще дадат нескончаем резултат върху провеждането му?
Имаме схващане от всички сътрудници при създалата се обстановка. Почти нямаме случай някой да се отметне от поетия ангажимент. От равнище Европейски съюз и националните институции, до културните институти и частните спонсори. От към този момент направените разноски има такива, които не могат да се възстановят. Това са към 250 000 лв.. За да създадем фестивала в мащаба, в който е квалифициран, ще чакаме обезщетения на тези разноски. Това са разноски за невъзстановени самолетни билети, дизайн и щемпел на неизползваеми промоционни материали, външна реклама, възнаграждения на екип за подготовката, която ще би трябвало да се рестартира още веднъж (за информация, екипът на фестивала е от към 150 души, без спомагателните 120 доброволци).
В взаимозависимост от това по какъв начин ще се компенсират направените разноски (след като бъдат приети от спонсорите) и при опазване на контрактуваните параметри с всичките ни сътрудници ще бъде очакван и форматът на 24-ия " София Филм Фест ". Направили сме планове и на вероятните загуби до края на годината. Ситуацията е трагична и е въпрос на оцеляване.
Повечето европейски страни оповестиха съществени ограничения за подкрепяне на културния бранш от настъпилия потрес. В Западна Европа и Америка развързаха кесиите, само че взеха късни решения с цената на хиляди инфектирани и човешки животи. Уверен съм, че страната ни, която реагира съответно в международен проект на обстановката с предпочитана грижа за живота и здравето на хората, ще отбрани своята просвета и няма да разреши достижения на международно ниво да се срутен, тъй като това са достижения на България, резултат на близо 30-годишни изключителни старания на един извънредно отдаден екип.
Илюстрация
Стефан Китанов до Тери Джоунс (1942-2020) от " Монти Пайтън " през 2015
Увеличаване
Стефан Китанов до Тери Джоунс (1942-2020) от " Монти Пайтън " през 2015
Смаляване
Какви са най-актуалните проекти към тазгодишното издание?
Трябваше да намерим дати, съобразени с интернационалния календар на филмовите фестивали, както и да не пречим на други значими национални събития, най-много свързани с киното. Първоначално избрахме месец юни за провеждането на " София Филм Фест " и " София Мийтингс ". С удължение на изключителното състояние отложихме откриването на фестивала за 24 септември с съществени дати до 4 октомври и прожекции до 18 октомври. Имахме невиждано толерантно отношение от страна на НДК и фестивала Master of Art, които ни осигуриха нужните дати за сметка на поправяне на планувани от тях събития.
Очаквам в подобен дух да си партнират всички културни събития в България. Имаше разисквания за пренасяне на културни събития за 2021. Нека е ясно: 24-ти " София Филм Фест " може да го има единствено през 2020 с филмите, които са селектирани и съответните създатели, които ги показват. Това са филми от 2019 главно. През 2021 настоящите филми ще бъдат тези с министър председатели през 2020.
Тук ще кажа нещо доста значимо. Някои фестивали по света, а и у нас, одобряват онлайн платформи, с цел да ги има. За мен кинофестивалите са място на срещи сред публиката и основателите на филмите в тъмната зала, осветена от белия екран, на който се прожектират движещи се изображения. А след прожекцията има диалог. Q&A. Това е! Нищо не може да размени живия контакт и съпреживяване на хора, споделящи едно нещо в един миг на едно място - прелестен филм. Дано това не се промени!
Предполагам, че това е най-голямото тестване, пред което екипът на фестивала се е изправял. И въпреки всичко има ли други издания на фестивала, извършени макар сложна и заплашителна обстановка?
Имало е тежки моменти, с отдръпване на финансиране в последния миг на към този момент изработен фестивал, с фестивал в условия на международна икономическа рецесия, даже началото беше след Жан-Виденовата зима през 1996 година Но 8 март 2020 ще го запомним. Има и изобретателни моменти. След като свърших с нужните организационни интервенции по прекъсването и отлагането на фестивала, ми хрумна концепцията да създадем нещо друго и настоящо. Така се роди въображаемият Дневник на 24-ия " София Филм Фест ". Нарекох го " Представи си " (Imagine). С нашия дневник на уеб страницата на фестивала представяме акцент на всеки ден, започвайки от въображаемото разкриване.
Срещнах необикновен отклик на всички създатели на български филми, които изпратиха специфични видеообръщения. Включиха се и хора от журитата, специфични посетители като Атом Егоян и Милчо Манчевски, другари на фестивала като Вим Вендерс и Леван Когуашвили. Написах писмо до Рита Уилсън и Том Ханкс, с което споделихме кино лентата на Иглика Трифонова " Писмо до Америка ", песента " Пуста младост " в специфичното осъществяване на Марияна Павлова и песента на " Кауфман проджект " " Родопска легенда " (бел.авт. - двамата бяха диагностицирани с ковид по време на фотоси в Австралия, а част от фамилията на Рита Уилсън е с български корени).
Намеренията ми са да продължим с дневника и след фестивалните дни, да споделим някои от късометражните филми, взели участие в Наградата на Jameson през годините, за което имам единодушие на режисьорите им. Така и най-малко петима от нашия екип има какво да вършат много интензивно всеки ден. Ще има и още хрумвания...
През последните седмици рекомендациите за филми са измежду методите хората сега да уплътнят времето си или да получат различен ъгъл към живота, настрана от новинарския поток. Кои заглавия бихте предложил за време като настоящето?
" Писмо до Америка " на Иглика Трифонова, " Сенки в парадайса ", " Момичето от кибритената фабрика " и " Наех наемен палач " на Аки Каурисмаки - извънредно кино, направено с религия, вяра и обич към индивида. Филмите на Чарли Чаплин - The Adventurer, или прочут още като " Чарли дезертьор ", The Cure, прочут също като " Чарли на минерални бани ", " Тихата улица ", " Циркът ", " Хлапето ", " Треска за злато ", " Светлините на огромния град " - приветствам читателите на " Капитал " с фрагмента сред 11.23 и 14.56 минути. " Животът на Брайън съгласно Монти Пайтън " на Тери Джоунс. " Кошмари преди Коледа " на Тим Бъртън. " Невероятната орис на Амели Пулен " на Жан-Пиер Жьоне, " Буена виста соушъл клъб ", " Солта на земята ", " Париж, щата Тексас " и " Криле на желанието " на Вим Вендерс.
И несъмнено, " Светът е огромен и избавление дебне отвред " на Стефан Командарев. В очакване на мига, когато " Пак ще се прегърнем " - тук си пущам парчето на ФСБ, след което си подсвирвам с уста, радостно.
Увеличаване
Автор: Боряна Пандова Смаляване
Двадесет и четвъртото издание на " София Филм Фест " беше отсрочено за по-късна дата, откакто при започване на март всеки ден донасяше разнопосочни вести за разпространяването на коронавирусната пандемия. В последна сметка най-голямото киносъбитие в България попадна в центъра на бурята - изключителното състояние затвори всички места, на които то би могло да се организира.
Събитието беше предшествано от ретроспектива на финландския режисьор Аки Каурисмаки и беше отсрочено на 8 март, три дни преди датата на формалното му разкриване, с отдадения на Петя Дубарова филм " Петя на моята Петя ". Това засегна и платформата " София Мийтингс ", която години наред среща кинотворци с евентуални копродуценти на плановете им.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Екипът остава оптимистичен, че през 2020 година фестивал ще има, а шефът и създател Стефан Китанов, прочут в кино общността като Кита, споделя какъв брой тъкмо нерви, неочаквани решения и пари е коствал този процес на събитията.
Какви бяха първите ви организационни стъпки, откакто разбрахте, че фестивалът би трябвало да се отсрочи?
Няма да укривам, беше трагично и свръхнапрегнато. До сутринта на 8 март фестивалът се готвеше 100%. Двата формата на стратегиите бяха подготвени, каталогът беше отпечатан без кориците му. Самолетните билети на 90% от гостите (над 330 за тази година) - купени. Външната реклама още може да се види на някои билбордове в София. Всички филми, за които се заплащат права - платени; 80% от филмите - преведени и субтитрирани. Готвехме се в изискванията на задаваща се пандемия. Започнахме да действаме по отношение на напътствията на Световната здравна организация. Направихме спешен щаб и тактика по какъв начин да действаме с явен проект и ограничения, които да предприемем.
Ако опиша какво съм направил час по час от 8 март сутринта до 12 март, когато трябваше да стартира програмата на фестивала, ще напиша с лекост книга. Дори единствено да сложа на хартия имейлите, които съм пратил, дружно с всичките ми послания и музикални поздрави за разведряване на четящия...
До 7 март вечерта планирахме всичко, както нормално, и персонално ревизирах дали приятелите ми са получили предложения за филмите, на които ги канех. Личният миг при мен е доста значим. Дотогава единствено един от околните ми другари и посетител на фестивала, кинорежисьор, ми сподели, че страната му предлага хората над 60 години да не пътуват. Разбираемо.
На 8 март сутринта станах доста рано и в 9:31 ч. приключих мейл до сътрудниците ми, в който бях описал няколко разновидността за провеждането на " София Филм Фест " и " София Мийтингс ". Преди да изпратя мейла, включих тв приемника и гледах директното съвещание на Министерския съвет, на което се обсъждаше взимането на изключителни ограничения. Тогава министърът на културата Боил Банов предложи да се спрат всички всеобщи културни събития. Решение, което не се одобри по-късно еднопосочно от културните среди, само че зад което аз заставам напълно и заслужава овации. Съответно трансформирах финала на имейла към сътрудниците ми, споделих им, че се чакат заповеди и решения от най-високо държавно равнище, и ги поздравих с песента Always Look On the Bright Side of Life. Това стана в 11:31 същия ден.
След това трябваше да съм доста съсредоточен и да взимам бързи решения, първото от които беше да спра фестивала и " София Мийтингс ". Трябваше да уведомим всичките ни сътрудници - от националните институции през стратегия " Творческа Европа медиа " до всеки обособен посетител. На 9 март излезе и формалното ни послание към медиите. Всичко това три дни преди откриването на фестивала.
Преди да навлязат заповедите на Министерството на здравеопазването, витаеше ли във въздуха чувството, че " София Филм Фест " няма да се организира, както е плануван?
Не сме имали проект Б. Берлинският фестивал се осъществя стопроцентово, както беше плануван, премиите се раздадоха на 29 февруари. Добре си припомням деня, когато научих за първите оповестени случаи в Италия, беше 24 февруари. Тогава на българския щанд се срещнах с американския продуцент Джим Старк, който е член на интернационалното жури в София. Той показа, че е неразбираемо неговото пътешестване, въпреки че към този момент имаше билет. Планирахме да пътуваме из България дружно и да посетим изданията в Пловдив и Варна, в това число Рилския манастир и Банско, след 22 март.
Въпреки това нищо не се усещаше в Берлин като се изключи неналичието на хора от Китай. В прилежаща Сърбия по това време течеше и най-големият фестивал в страната - Белградският Фест. Започна и приключи по проект, на 8 март. Включително един от най-важните ни посетители тази година - канадският режисьор Атом Егоян, беше посетител на Белград. " София Филм Фест " е първият огромен фестивал в Европа, който беше отсрочен. Часове и дни след нас се отложиха доста други киносъбития, стигна се и до прецедента да се отсрочи фестивалът в Кан, по-късно европейското по футбол, а по-късно и олимпиадата в Токио.
Какви финансови загуби носи отлагането на събитието и доколко те ще дадат нескончаем резултат върху провеждането му?
Имаме схващане от всички сътрудници при създалата се обстановка. Почти нямаме случай някой да се отметне от поетия ангажимент. От равнище Европейски съюз и националните институции, до културните институти и частните спонсори. От към този момент направените разноски има такива, които не могат да се възстановят. Това са към 250 000 лв.. За да създадем фестивала в мащаба, в който е квалифициран, ще чакаме обезщетения на тези разноски. Това са разноски за невъзстановени самолетни билети, дизайн и щемпел на неизползваеми промоционни материали, външна реклама, възнаграждения на екип за подготовката, която ще би трябвало да се рестартира още веднъж (за информация, екипът на фестивала е от към 150 души, без спомагателните 120 доброволци).
В взаимозависимост от това по какъв начин ще се компенсират направените разноски (след като бъдат приети от спонсорите) и при опазване на контрактуваните параметри с всичките ни сътрудници ще бъде очакван и форматът на 24-ия " София Филм Фест ". Направили сме планове и на вероятните загуби до края на годината. Ситуацията е трагична и е въпрос на оцеляване.
Повечето европейски страни оповестиха съществени ограничения за подкрепяне на културния бранш от настъпилия потрес. В Западна Европа и Америка развързаха кесиите, само че взеха късни решения с цената на хиляди инфектирани и човешки животи. Уверен съм, че страната ни, която реагира съответно в международен проект на обстановката с предпочитана грижа за живота и здравето на хората, ще отбрани своята просвета и няма да разреши достижения на международно ниво да се срутен, тъй като това са достижения на България, резултат на близо 30-годишни изключителни старания на един извънредно отдаден екип.
Илюстрация
Стефан Китанов до Тери Джоунс (1942-2020) от " Монти Пайтън " през 2015
Увеличаване
Стефан Китанов до Тери Джоунс (1942-2020) от " Монти Пайтън " през 2015
Смаляване
Какви са най-актуалните проекти към тазгодишното издание?
Трябваше да намерим дати, съобразени с интернационалния календар на филмовите фестивали, както и да не пречим на други значими национални събития, най-много свързани с киното. Първоначално избрахме месец юни за провеждането на " София Филм Фест " и " София Мийтингс ". С удължение на изключителното състояние отложихме откриването на фестивала за 24 септември с съществени дати до 4 октомври и прожекции до 18 октомври. Имахме невиждано толерантно отношение от страна на НДК и фестивала Master of Art, които ни осигуриха нужните дати за сметка на поправяне на планувани от тях събития.
Очаквам в подобен дух да си партнират всички културни събития в България. Имаше разисквания за пренасяне на културни събития за 2021. Нека е ясно: 24-ти " София Филм Фест " може да го има единствено през 2020 с филмите, които са селектирани и съответните създатели, които ги показват. Това са филми от 2019 главно. През 2021 настоящите филми ще бъдат тези с министър председатели през 2020.
Тук ще кажа нещо доста значимо. Някои фестивали по света, а и у нас, одобряват онлайн платформи, с цел да ги има. За мен кинофестивалите са място на срещи сред публиката и основателите на филмите в тъмната зала, осветена от белия екран, на който се прожектират движещи се изображения. А след прожекцията има диалог. Q&A. Това е! Нищо не може да размени живия контакт и съпреживяване на хора, споделящи едно нещо в един миг на едно място - прелестен филм. Дано това не се промени!
Предполагам, че това е най-голямото тестване, пред което екипът на фестивала се е изправял. И въпреки всичко има ли други издания на фестивала, извършени макар сложна и заплашителна обстановка?
Имало е тежки моменти, с отдръпване на финансиране в последния миг на към този момент изработен фестивал, с фестивал в условия на международна икономическа рецесия, даже началото беше след Жан-Виденовата зима през 1996 година Но 8 март 2020 ще го запомним. Има и изобретателни моменти. След като свърших с нужните организационни интервенции по прекъсването и отлагането на фестивала, ми хрумна концепцията да създадем нещо друго и настоящо. Така се роди въображаемият Дневник на 24-ия " София Филм Фест ". Нарекох го " Представи си " (Imagine). С нашия дневник на уеб страницата на фестивала представяме акцент на всеки ден, започвайки от въображаемото разкриване.
Срещнах необикновен отклик на всички създатели на български филми, които изпратиха специфични видеообръщения. Включиха се и хора от журитата, специфични посетители като Атом Егоян и Милчо Манчевски, другари на фестивала като Вим Вендерс и Леван Когуашвили. Написах писмо до Рита Уилсън и Том Ханкс, с което споделихме кино лентата на Иглика Трифонова " Писмо до Америка ", песента " Пуста младост " в специфичното осъществяване на Марияна Павлова и песента на " Кауфман проджект " " Родопска легенда " (бел.авт. - двамата бяха диагностицирани с ковид по време на фотоси в Австралия, а част от фамилията на Рита Уилсън е с български корени).
Намеренията ми са да продължим с дневника и след фестивалните дни, да споделим някои от късометражните филми, взели участие в Наградата на Jameson през годините, за което имам единодушие на режисьорите им. Така и най-малко петима от нашия екип има какво да вършат много интензивно всеки ден. Ще има и още хрумвания...
През последните седмици рекомендациите за филми са измежду методите хората сега да уплътнят времето си или да получат различен ъгъл към живота, настрана от новинарския поток. Кои заглавия бихте предложил за време като настоящето?
" Писмо до Америка " на Иглика Трифонова, " Сенки в парадайса ", " Момичето от кибритената фабрика " и " Наех наемен палач " на Аки Каурисмаки - извънредно кино, направено с религия, вяра и обич към индивида. Филмите на Чарли Чаплин - The Adventurer, или прочут още като " Чарли дезертьор ", The Cure, прочут също като " Чарли на минерални бани ", " Тихата улица ", " Циркът ", " Хлапето ", " Треска за злато ", " Светлините на огромния град " - приветствам читателите на " Капитал " с фрагмента сред 11.23 и 14.56 минути. " Животът на Брайън съгласно Монти Пайтън " на Тери Джоунс. " Кошмари преди Коледа " на Тим Бъртън. " Невероятната орис на Амели Пулен " на Жан-Пиер Жьоне, " Буена виста соушъл клъб ", " Солта на земята ", " Париж, щата Тексас " и " Криле на желанието " на Вим Вендерс.
И несъмнено, " Светът е огромен и избавление дебне отвред " на Стефан Командарев. В очакване на мига, когато " Пак ще се прегърнем " - тук си пущам парчето на ФСБ, след което си подсвирвам с уста, радостно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ