Цветан Тодоров - човекът на чужда земя
Илюстрация
Цветан Тодоров в София през 2014 година
Увеличаване
Цветан Тодоров в София през 2014 година
Автор: Надежда Чипева [Капитал] Смаляване
Никой не знае отговорите на всички въпроси, само че сякаш роденият в България и осъществен във Франция мъдрец, критик и теоретик Цветан Тодоров (1939 - 2017) е измежду дребното, стигнали съвсем до края на тези търсения. Макар и с десетилетия забавяне, научаваме от ден на ден за интелектуалния му принос, а неговите текстове работят като противоотрова против осведомителния спам през днешния ден и наместват огромните въпроси в верния им подтекст.
На фона на известността на Тодоров във френскоезичния свят в България той остава прочут на относително нишова публика макар наличния език на есетата му и обстоятелството, че огромна част от трудовете му са превеждани след 1989 година (за разлика от книгите на другото огромно българско име измежду френските интелектуалци – Юлия Кръстева). Две нови издания допълват по превъзходен метод до момента известното за Тодоров и имат капацитета да разширят читателския му кръг тук.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
" Дълг и приятност: един живот на медиатор "
Издателство: " Изток-Запад "
Превод: Тодорина Атанасова
Цена: 20 лева
Увеличаване
" Дълг и приятност: един живот на медиатор "
Издателство: " Изток-Запад "
Превод: Тодорина Атанасова
Цена: 20 лева
Смаляване
" Дълг и приятност: един живот на медиатор " е книга с диалози сред Тодоров и френската журналистка Катрин Портвен (структурирана по сходен метод книга излезе наскоро и за Юлия Кръстева - " Пътувам себе си " ). За българските читатели книгата е извънредно скъпа с детайлния роман на Тодоров за заминаването му за Франция и погледа му върху комунистическа България.
Цветан Тодоров е роден през 1939 година в София. Баща му Тодор Боров е библиограф, бил е шеф на разнообразни библиотекарски асоциации, само че е изключен от Българска комунистическа партия, преди да приключи огромния си план – възобновяване и реформиране на библиотеките. Продължава живота си като академични учител и се причислява към другите, които се пробват да заловен " Свободна Европа " посред белия звук. Според Тодоров татко му е позволил " грешката " да има лично мнение - в границите на системата всяко разбиране, даже и най-чистото, се трансформира в недостатък, защото води до автономия и подривност. " От това ми остана един урок, вид на стоическата мъдрост - по-добре човек да не смесва персоналната си реализация с триумфа на публичните си планове. " В детството си Тодоров дружи с децата на други близки до партията – измежду първите му другари е Андрей Луканов, след това политик от БКП/БСП, една от най-влиятелните фигури на прехода, погубен показно пред дома си през 1996 година
" Тоталитаризмът, без значение дали е нацистки, руски, или камбоджански, има своите кулминационни точки, моменти, при които желае безусловно да отстрани част от популацията: изтребват се " кулаци ", т.е. селяни, убиват се евреи и цигарни, " превъзпитават " се до гибел хора от градовете. Но през останалото време животът си тече и тогава се случва друго - гангрена в дълбочина, повсеместен честен крах ", спомня си Тодоров, чийто брат, Иван, остава в България, само че се осъществя като физик, и то без участия в партийните структури.
В " Дълг и приятност " Цветан Тодоров назовава замърсяването на природата по време на социалистическата индустриализация на България " външно увреждане ". " Природата е повредена. Едновременно с това природата на хората също се повреди. " В непоносимостта към средата той открива паралел с други известни българи, намерили реализация другаде: " Трябваше да се примириш да живееш скрито. Ето това мразеше Кристо. "
Тодоров отпътува за Париж като стипендиант през 1963 година " В прочут смисъл избрах по-лесното - напуснах България. " Бързото регистриране в университетските среди го кара непрекъснато да отсрочва връщането си и да измисля нови и нови пояснения пред представителите на властта. Писмо от татко му, в което написа " животът ти е там, не би трябвало да се връщаш ", го убеждава дефинитивно да остане във Франция. " Активният ми живот в България не беше задоволително дълъг - бях доста млад, когато отпътувах. Ето за какво нямам нищо сензационно за признание. Ако бях останал по-дълго, компромисите щяха да се умножат. Обстоятелствата ми разрешиха да избегна тази орис. "
Още на идната година той прави първите си изявления, а в края на десетилетието е към този момент пълноценна част и уважавано име в университетските среди. Междувременно както Държавна сигурност, по този начин и френските служби го наблюдават изкъсо. През 1970 година пази докторска степен пред Ролан Барт. В края на 70-те получава френско поданство. " В началото бях чужденец, след това желаех да бъде асимилиран, а откакто получих поданство и към този момент се бях интегрирал, открих, че съм в действителност човек " на непозната земя "... Предпочитам този израз пред " без корени ", който смятам за несъответствуващ, по-точно – за нелепост. Човекът не е растение – неговата еластичност и пригодливост към всевъзможни условия е нещо, което го отличава от останалите типове живи същества. "
Успехът във Франция, а скоро и по света около преводите на книгите му не го вършат по-открит в позициите към България. " Ако се бях трансформирал във войнстващ антикомунист, родителите ми щяха да понесат следствията за това. " Макар и от отдалеченост, той усеща тежестта на предишното. " Трябваше Стената да падне, Живков да бъде свален, с цел да се усещам и аз, който бях към този момент живял във Франция 26 години, свободен. "
В края на живота си той е в мир с френското и българското в себе си. Процес, който е част от универсализма във вижданията му. " Всяка просвета е преносима – друга нагледност, която постоянно се не помни. Култура, която не се трансформира, е мъртва, споделя Цветан Тодоров. Промяната и многообразието се обуславят взаимно. "
Илюстрация
" Четене и живот "
Издателство: " Сиела "
Превод: Валентина Бояджиева
Цена: 17.90 лева
Увеличаване
" Четене и живот "
Издателство: " Сиела "
Превод: Валентина Бояджиева
Цена: 17.90 лева
Смаляване
Автобиографичната книга се добавя от друго скорошно издание - сборникът от есета " Четене и живот " , появил се посмъртно през 2018 година благодарение на дъщерите му Леа и Саша Тодоров. В селекцията те се придържат към " точността и духа в работата на Цветан, който самичък беше безпределно недоверчив към дебелите книги ".
" Моралният човек е друг от морализатора, само че и от моралиста ", разсъждава Тодоров, който желае да отговори на тази придирчивост, която има той към другите. Пише, че желае от ден на ден да не бъде нравоучител, а да бъде честен. " Трябва " и " ти си задължен " не са встъпление към морални постъпки; само " аз би трябвало " и " ти можеш ".
Книгата стартира с увод от философа и негов възпитаник Андре Конт-Спонвил, който дефинира Тодоров като " хуманист без илюзии, жител на света, сдържан и придирчив ". " Затова е толкоз значимо да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни – по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата орис. "
В двете книги Цветан Тодоров, който продължава да работи до последния си ден макар нервно-дегеративно заболяване, проучва също по този начин мястото на литературата и изкуството, демагогията в политиката, къде се сместват благосъстоянието на мултикултурализма и потребността от принадлежност към избрана среда, по какъв начин бащинството уголемява вижданията му, потребността от разговор, политиките на идентичността, расизма, връзките сред обществения и персоналния живот през днешния ден.
Цветан Тодоров в София през 2014 година
Увеличаване
Цветан Тодоров в София през 2014 година
Автор: Надежда Чипева [Капитал] Смаляване
Никой не знае отговорите на всички въпроси, само че сякаш роденият в България и осъществен във Франция мъдрец, критик и теоретик Цветан Тодоров (1939 - 2017) е измежду дребното, стигнали съвсем до края на тези търсения. Макар и с десетилетия забавяне, научаваме от ден на ден за интелектуалния му принос, а неговите текстове работят като противоотрова против осведомителния спам през днешния ден и наместват огромните въпроси в верния им подтекст.
На фона на известността на Тодоров във френскоезичния свят в България той остава прочут на относително нишова публика макар наличния език на есетата му и обстоятелството, че огромна част от трудовете му са превеждани след 1989 година (за разлика от книгите на другото огромно българско име измежду френските интелектуалци – Юлия Кръстева). Две нови издания допълват по превъзходен метод до момента известното за Тодоров и имат капацитета да разширят читателския му кръг тук.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
" Дълг и приятност: един живот на медиатор "
Издателство: " Изток-Запад "
Превод: Тодорина Атанасова
Цена: 20 лева
Увеличаване
" Дълг и приятност: един живот на медиатор "
Издателство: " Изток-Запад "
Превод: Тодорина Атанасова
Цена: 20 лева
Смаляване
" Дълг и приятност: един живот на медиатор " е книга с диалози сред Тодоров и френската журналистка Катрин Портвен (структурирана по сходен метод книга излезе наскоро и за Юлия Кръстева - " Пътувам себе си " ). За българските читатели книгата е извънредно скъпа с детайлния роман на Тодоров за заминаването му за Франция и погледа му върху комунистическа България.
Цветан Тодоров е роден през 1939 година в София. Баща му Тодор Боров е библиограф, бил е шеф на разнообразни библиотекарски асоциации, само че е изключен от Българска комунистическа партия, преди да приключи огромния си план – възобновяване и реформиране на библиотеките. Продължава живота си като академични учител и се причислява към другите, които се пробват да заловен " Свободна Европа " посред белия звук. Според Тодоров татко му е позволил " грешката " да има лично мнение - в границите на системата всяко разбиране, даже и най-чистото, се трансформира в недостатък, защото води до автономия и подривност. " От това ми остана един урок, вид на стоическата мъдрост - по-добре човек да не смесва персоналната си реализация с триумфа на публичните си планове. " В детството си Тодоров дружи с децата на други близки до партията – измежду първите му другари е Андрей Луканов, след това политик от БКП/БСП, една от най-влиятелните фигури на прехода, погубен показно пред дома си през 1996 година
" Тоталитаризмът, без значение дали е нацистки, руски, или камбоджански, има своите кулминационни точки, моменти, при които желае безусловно да отстрани част от популацията: изтребват се " кулаци ", т.е. селяни, убиват се евреи и цигарни, " превъзпитават " се до гибел хора от градовете. Но през останалото време животът си тече и тогава се случва друго - гангрена в дълбочина, повсеместен честен крах ", спомня си Тодоров, чийто брат, Иван, остава в България, само че се осъществя като физик, и то без участия в партийните структури.
В " Дълг и приятност " Цветан Тодоров назовава замърсяването на природата по време на социалистическата индустриализация на България " външно увреждане ". " Природата е повредена. Едновременно с това природата на хората също се повреди. " В непоносимостта към средата той открива паралел с други известни българи, намерили реализация другаде: " Трябваше да се примириш да живееш скрито. Ето това мразеше Кристо. "
Тодоров отпътува за Париж като стипендиант през 1963 година " В прочут смисъл избрах по-лесното - напуснах България. " Бързото регистриране в университетските среди го кара непрекъснато да отсрочва връщането си и да измисля нови и нови пояснения пред представителите на властта. Писмо от татко му, в което написа " животът ти е там, не би трябвало да се връщаш ", го убеждава дефинитивно да остане във Франция. " Активният ми живот в България не беше задоволително дълъг - бях доста млад, когато отпътувах. Ето за какво нямам нищо сензационно за признание. Ако бях останал по-дълго, компромисите щяха да се умножат. Обстоятелствата ми разрешиха да избегна тази орис. "
Още на идната година той прави първите си изявления, а в края на десетилетието е към този момент пълноценна част и уважавано име в университетските среди. Междувременно както Държавна сигурност, по този начин и френските служби го наблюдават изкъсо. През 1970 година пази докторска степен пред Ролан Барт. В края на 70-те получава френско поданство. " В началото бях чужденец, след това желаех да бъде асимилиран, а откакто получих поданство и към този момент се бях интегрирал, открих, че съм в действителност човек " на непозната земя "... Предпочитам този израз пред " без корени ", който смятам за несъответствуващ, по-точно – за нелепост. Човекът не е растение – неговата еластичност и пригодливост към всевъзможни условия е нещо, което го отличава от останалите типове живи същества. "
Успехът във Франция, а скоро и по света около преводите на книгите му не го вършат по-открит в позициите към България. " Ако се бях трансформирал във войнстващ антикомунист, родителите ми щяха да понесат следствията за това. " Макар и от отдалеченост, той усеща тежестта на предишното. " Трябваше Стената да падне, Живков да бъде свален, с цел да се усещам и аз, който бях към този момент живял във Франция 26 години, свободен. "
В края на живота си той е в мир с френското и българското в себе си. Процес, който е част от универсализма във вижданията му. " Всяка просвета е преносима – друга нагледност, която постоянно се не помни. Култура, която не се трансформира, е мъртва, споделя Цветан Тодоров. Промяната и многообразието се обуславят взаимно. "
Илюстрация
" Четене и живот "
Издателство: " Сиела "
Превод: Валентина Бояджиева
Цена: 17.90 лева
Увеличаване
" Четене и живот "
Издателство: " Сиела "
Превод: Валентина Бояджиева
Цена: 17.90 лева
Смаляване
Автобиографичната книга се добавя от друго скорошно издание - сборникът от есета " Четене и живот " , появил се посмъртно през 2018 година благодарение на дъщерите му Леа и Саша Тодоров. В селекцията те се придържат към " точността и духа в работата на Цветан, който самичък беше безпределно недоверчив към дебелите книги ".
" Моралният човек е друг от морализатора, само че и от моралиста ", разсъждава Тодоров, който желае да отговори на тази придирчивост, която има той към другите. Пише, че желае от ден на ден да не бъде нравоучител, а да бъде честен. " Трябва " и " ти си задължен " не са встъпление към морални постъпки; само " аз би трябвало " и " ти можеш ".
Книгата стартира с увод от философа и негов възпитаник Андре Конт-Спонвил, който дефинира Тодоров като " хуманист без илюзии, жител на света, сдържан и придирчив ". " Затова е толкоз значимо да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни – по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата орис. "
В двете книги Цветан Тодоров, който продължава да работи до последния си ден макар нервно-дегеративно заболяване, проучва също по този начин мястото на литературата и изкуството, демагогията в политиката, къде се сместват благосъстоянието на мултикултурализма и потребността от принадлежност към избрана среда, по какъв начин бащинството уголемява вижданията му, потребността от разговор, политиките на идентичността, расизма, връзките сред обществения и персоналния живот през днешния ден.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ