Спасението на икономиката все още е възможно
Илюстрация
Трябва да се помни, че спасявайки компаниите, страната избавя най-много себе си
Увеличаване
Трябва да се помни, че спасявайки компаниите, страната избавя най-много себе си
Смаляване
Евгений Кънев, лекар по стопанска система
Свидетели сме на невиждана здравна, икономическа и социално-психологическа рецесия след Втората международна война. Тя надвишава като мащаб предходните поради глобализацията, която направи епидемията пандемия, а икономическият срив международен прелом. В рамките на дни стопанските системи на развитите страни в Европа и Съединени американски щати съвсем спря. Защото без консуматори и човешки капитал - озовали се в наложителна или доброволна карантина - няма стопанска система.
Световната финансова рецесия през 2008 година, която прерасна в икономическа въпреки всичко не представляваше опасност за живота на хората. Затова и финансовата базука, която извадиха централните банки на Съединени американски щати, Япония и Англия, а две години по-късно и Еврозоната въпреки всичко подействаха. Но до момента в който финансовият риск беше овладян с финансови принадлежности, в този момент даже по-мощни базуки е подозрително дали ще овладеят ситуацията. Просто тъй като никакви финанси не могат да изведат потребителите от карантината и сривът в съвкупното търсене не може да бъде елементарно възобновен. Ето за какво значимо е освен изваждането на базука, а накъде ще стреля тя, т.е. какви тъкмо стопански ограничения би трябвало да бъдат взети. Най-засегнатите браншове - преработвателната промишленост, туризмът и търговията, създават към 40% от Брутният вътрешен продукт
Най-засегнатите
Най-силно наранени са световните вериги на доставки за нехранителната промишленост, изключително тези свързани с Китай. Например автомобилната промишленост съвсем спря и като домино затвориха всички фабрики по веригата. Макар България няма да понесе същите удари като Румъния, Словакия, Унгария и други страни в Източна Европа, у нас има близо 50 фабрики за авточасти из цялата страна, които е евентуално да преустановят работа. Друга мощно наранена промишленост е туризмът, който се движи евентуално към нулев сезон. Това е бранш, който създава основна част от Брутният вътрешен продукт и дава претовареност и приходи на стотици хиляди хора. Изключително мощно е наранена търговията на дребно, където става контактът с крайния консуматор - там съвсем всички с изключение на аптеки и хранителни магазини на практика затвориха. Свързан с туризма и търговията, тежък удар ще понесе и транспортният бранш - също мощно развъртян. Най-засегнатите браншове от преработвателната промишленост, туризма и търговията създават към 40% от Брутният вътрешен продукт. А са наранени и доста други браншове, най-много снабдители на тези браншове.
Бизнесът е жив организъм. Когато някой главен орган в човешкото тяло откаже да действа се подхващат незабавно животоспасяващи ограничения незабавно, тъй като закъснението е постоянно съдбовно. Точно по същият метод закъснението в държавната поддръжка може да докара до верижни банкрути, освобождение на работни мощ и безработица, погубване на стойност за милиарди левове, евентуално усилване на емиграцията. Частният бранш е гръбнакът на пазарната стопанска система и неговото избавяне би трябвало да е топ приоритет на всяка страна. В рецесия като сегашната, която е типичен форсмажор по неикономически аргументи, има три основни фактора за спасението на задъхващата се стопанска система.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Първият фактор е бързината на използване на помощните ограничения . Ако перифразираме известна наша сентенция, то " който дава помощ бързо, дава два пъти ". Финансовата помощ трябваше да бъде част от характерното законодателство по отношение на изключителното състояние. Вместо това сме очевидци на извънредно незадоволителни ограничения, плод на оправданията на ръководещите за стабилността на страната? Нали когато няма кой да заплаща налози и осигуровки ще настъпи сривът! Напомняме, че се повтаря ужасната неточност от 2009 година когато тогавашният финансов министър в блян да запазим макроикономическата непоклатимост задържа възобновяване на Данък добавена стойност и докара до банкрути и срив на Брутният вътрешен продукт от 5%. Дано сме си научили урока!
Вторият фактор е запазването на множеството работни места . Първо, да отбележим острия недостиг на човешки капитал в страната. Много бизнеси, които се разделят в този момент с личния състав си ще срещнат невероятни компликации да намерят нов, в случай че изобщо оцелеят. Трябва да се направи всичко допустимо да не се позволява разбиването на тези бизнеси в изискванията на краткотрайно изчезнало търсене. В това точно е разликата с бизнесите с изчезващо търсене заради слаба конкурентоспособност. По тази причина първата цел на ограниченията следва да е помощ за опазване на работните места на най-засегнатите браншове. Шокът върху потребителското търсене ще изисква дълго време да се възстановят продажбите. При липса или незадоволителни доходи, единственият метод да се да се резервира най-малко отчасти заетостта е директно или индиректно държавно финансиране.
Третият фактор е финансова помощ за всички компании от най-засегнатите браншове по облекчени, само че законодателно дефинирани, а не субективни чиновнически критерии.
Помощта може да бъде както през бюджета на страната, по този начин и посредством Българска народна банка. Предвид валутния ръб, Българска народна банка има лимитирани пълномощия по отношение на други централни банки, а и към този момент предложи някои ограничения за увеличение на ликвидността в банковата система. Сега разбираме разликата сред това да сме в ръб и да сме членки на еврозоната - не можем да разчитаме на помощта на ЕЦБ, както другите членки. А от цялата финансова помощ в Съединени американски щати и 4те най-големи европейски стопански системи в размер на към 7.4 трилиона, към ¾ идва от централните банки.
Предвид този систематичен минус нараства съразмерно смисъла на държавните ограничения . И освен като размер, а и като наличие, и като експедитивност на тяхното използване. Те са главно четири типа: заеми, гаранции за заеми, отсрочени налози и директни дотации. Тук няма да проучваме помощта за най-уязвимите обществени групи, която би трябвало да стане през Национален осигурителен институт и обществените служби, а по какъв начин да бъде подкрепят бизнесът и заетата работна мощ. Ликвидност за компаниите Преди всичко страната би трябвало да постави всички изпаднали в рецесия компании на системи, като обезпечи достъп до ликвидност. Чрез ББР и още по-добре посредством всички банки - би трябвало да се обезпечат краткосрочни безлихвени заеми за компаниите. Независимо че подобен заем може да получат и компании, които се ръководят неприятно или нямат потребност сега, това е малко стеснение в съпоставяне със спасението на стопанската система. Още повече могат да се употребяват разнообразни принадлежности и за точно селектиране на нуждаещите се, и които да накарат компаниите да върнат заема допустимо най-скоро, примерно посредством преотстъпване на част от главницата като бонус. Освен ресурса на страната, банките могат да се включат със своя запас против държавни гаранции, изключително за компании с огромна претовареност.
Втора линия за обезпечаване на ликвидност е отсрочване на заплащанията на всички налози, осигуровки и други отговорности към страната за най-малко три месеца, а освен един месец. Тяхното заплащане може да се разсрочи за няколко години напред. Другият вид на тази мярка е отпущането на всички искащи дълготрайни безлихвени заеми, посредством които компаниите да платят своите осигуровки и налози за подсигуряване стабилността на бюджета и финансовата система.
Третият метод - на най-засегнатите структуроопределящи компании с над 300 души претовареност са нужни директни бюджетни инжекции за заетите, тъкмо както вършат всички други страни. Трябва да се помни, че по този начин страната избавя освен компаниите - избавя най-много себе си! Запазване на заетостта Обещаната помощ за покриване на 60% от осигурителния приход за три месеца е прекомерно дребна като стойност (примерно във Англия, Чехия и други страни е миниум 80%), още повече че ще бъде единствено към най-засегнатите браншове и по ограничаващи критерии. Примерно, в случай че шеф е понижил не 100%, а единствено 50% от приходите си - което ще е реалност за съвсем всички бизнеси, които продават офлайн (без аптеки и магазини за храни) - няма по какъв начин да поеме останалите 40%. Дори да вкара понижено или гъвкаво работно време, няма гаранция че ще успее да резервира чиновниците си, в случай че те не могат да си покриват виталните потребности с получената заплата. Става дума за няколко месеца и тук страната не би трябвало да пести. Отново - по този метод тя избавя своите данъкоплатци физически и юридически лица, както и длъжниците на банките.
Месечният фонд заплати на частния бранш е към 3 милиарда лева, а на нуждаещите се е под 2 милиарда лева, т.е. даже да се поеме помощта от 60% на всички компании става дума за не повече от 1 млрд лева на месец. Оцеляването на тези компании след рецесията ще генерира в бюджета единствено от всички налози и осигуровки на заетите към 1 милиарда на месец! С други думи - в случай че в този момент страната не дава по милиард лв. няколко месеца губи непрекъснато доста повече след това, в случай че включим Данък добавена стойност, корпоративен и други налози! Финансиране на ограниченията Основните политически причини за препоръчаните фрапантно по-слаби ограничения от другите страни в Европейски Съюз са (а) към този момент съществуването на бюджетен недостиг, (б) дребния фискален запас и валутен ръб и (в) неизвестността на продължителността на рецесията. Те не устоят рецензия поради запасите, които България има в отлагането на планувани капиталови разноски, публични поръчки и преструктуриране на европейски стратегии. Предвид извънредно ниския държавен дълг, България умерено може да поеме до 5 милиарда лева нов дълг при извънредно положителни лихвени равнища. Дори по този начин държавният дълг ще остане под 30% от Брутният вътрешен продукт. Накрая, имаме фискален запас с опция за най-малко още 5 милиарда лева
Без избавяне на стопанската система в този момент, ще има срив в бюджета за идната година и могат да настъпят непредвидими стопански, политически и обществени събития. С други думи - място за оправдания няма, в този момент е времето страната да работи и да запази капацитета на стопанската система, а с това и на обществото след епидемията! Без избавяне на стопанската система в този момент ще има срив в бюджета за идната година и могат да настъпят непредвидими стопански, политически и обществени събития. С други думи - място за оправдания няма, в този момент е времето страната да работи и да запази капацитета на стопанската система, а с това и на обществото след епидемията!
Трябва да се помни, че спасявайки компаниите, страната избавя най-много себе си
Увеличаване
Трябва да се помни, че спасявайки компаниите, страната избавя най-много себе си
Смаляване
Евгений Кънев, лекар по стопанска система
Свидетели сме на невиждана здравна, икономическа и социално-психологическа рецесия след Втората международна война. Тя надвишава като мащаб предходните поради глобализацията, която направи епидемията пандемия, а икономическият срив международен прелом. В рамките на дни стопанските системи на развитите страни в Европа и Съединени американски щати съвсем спря. Защото без консуматори и човешки капитал - озовали се в наложителна или доброволна карантина - няма стопанска система.
Световната финансова рецесия през 2008 година, която прерасна в икономическа въпреки всичко не представляваше опасност за живота на хората. Затова и финансовата базука, която извадиха централните банки на Съединени американски щати, Япония и Англия, а две години по-късно и Еврозоната въпреки всичко подействаха. Но до момента в който финансовият риск беше овладян с финансови принадлежности, в този момент даже по-мощни базуки е подозрително дали ще овладеят ситуацията. Просто тъй като никакви финанси не могат да изведат потребителите от карантината и сривът в съвкупното търсене не може да бъде елементарно възобновен. Ето за какво значимо е освен изваждането на базука, а накъде ще стреля тя, т.е. какви тъкмо стопански ограничения би трябвало да бъдат взети. Най-засегнатите браншове - преработвателната промишленост, туризмът и търговията, създават към 40% от Брутният вътрешен продукт
Най-засегнатите
Най-силно наранени са световните вериги на доставки за нехранителната промишленост, изключително тези свързани с Китай. Например автомобилната промишленост съвсем спря и като домино затвориха всички фабрики по веригата. Макар България няма да понесе същите удари като Румъния, Словакия, Унгария и други страни в Източна Европа, у нас има близо 50 фабрики за авточасти из цялата страна, които е евентуално да преустановят работа. Друга мощно наранена промишленост е туризмът, който се движи евентуално към нулев сезон. Това е бранш, който създава основна част от Брутният вътрешен продукт и дава претовареност и приходи на стотици хиляди хора. Изключително мощно е наранена търговията на дребно, където става контактът с крайния консуматор - там съвсем всички с изключение на аптеки и хранителни магазини на практика затвориха. Свързан с туризма и търговията, тежък удар ще понесе и транспортният бранш - също мощно развъртян. Най-засегнатите браншове от преработвателната промишленост, туризма и търговията създават към 40% от Брутният вътрешен продукт. А са наранени и доста други браншове, най-много снабдители на тези браншове.
Бизнесът е жив организъм. Когато някой главен орган в човешкото тяло откаже да действа се подхващат незабавно животоспасяващи ограничения незабавно, тъй като закъснението е постоянно съдбовно. Точно по същият метод закъснението в държавната поддръжка може да докара до верижни банкрути, освобождение на работни мощ и безработица, погубване на стойност за милиарди левове, евентуално усилване на емиграцията. Частният бранш е гръбнакът на пазарната стопанска система и неговото избавяне би трябвало да е топ приоритет на всяка страна. В рецесия като сегашната, която е типичен форсмажор по неикономически аргументи, има три основни фактора за спасението на задъхващата се стопанска система.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Първият фактор е бързината на използване на помощните ограничения . Ако перифразираме известна наша сентенция, то " който дава помощ бързо, дава два пъти ". Финансовата помощ трябваше да бъде част от характерното законодателство по отношение на изключителното състояние. Вместо това сме очевидци на извънредно незадоволителни ограничения, плод на оправданията на ръководещите за стабилността на страната? Нали когато няма кой да заплаща налози и осигуровки ще настъпи сривът! Напомняме, че се повтаря ужасната неточност от 2009 година когато тогавашният финансов министър в блян да запазим макроикономическата непоклатимост задържа възобновяване на Данък добавена стойност и докара до банкрути и срив на Брутният вътрешен продукт от 5%. Дано сме си научили урока!
Вторият фактор е запазването на множеството работни места . Първо, да отбележим острия недостиг на човешки капитал в страната. Много бизнеси, които се разделят в този момент с личния състав си ще срещнат невероятни компликации да намерят нов, в случай че изобщо оцелеят. Трябва да се направи всичко допустимо да не се позволява разбиването на тези бизнеси в изискванията на краткотрайно изчезнало търсене. В това точно е разликата с бизнесите с изчезващо търсене заради слаба конкурентоспособност. По тази причина първата цел на ограниченията следва да е помощ за опазване на работните места на най-засегнатите браншове. Шокът върху потребителското търсене ще изисква дълго време да се възстановят продажбите. При липса или незадоволителни доходи, единственият метод да се да се резервира най-малко отчасти заетостта е директно или индиректно държавно финансиране.
Третият фактор е финансова помощ за всички компании от най-засегнатите браншове по облекчени, само че законодателно дефинирани, а не субективни чиновнически критерии.
Помощта може да бъде както през бюджета на страната, по този начин и посредством Българска народна банка. Предвид валутния ръб, Българска народна банка има лимитирани пълномощия по отношение на други централни банки, а и към този момент предложи някои ограничения за увеличение на ликвидността в банковата система. Сега разбираме разликата сред това да сме в ръб и да сме членки на еврозоната - не можем да разчитаме на помощта на ЕЦБ, както другите членки. А от цялата финансова помощ в Съединени американски щати и 4те най-големи европейски стопански системи в размер на към 7.4 трилиона, към ¾ идва от централните банки.
Предвид този систематичен минус нараства съразмерно смисъла на държавните ограничения . И освен като размер, а и като наличие, и като експедитивност на тяхното използване. Те са главно четири типа: заеми, гаранции за заеми, отсрочени налози и директни дотации. Тук няма да проучваме помощта за най-уязвимите обществени групи, която би трябвало да стане през Национален осигурителен институт и обществените служби, а по какъв начин да бъде подкрепят бизнесът и заетата работна мощ. Ликвидност за компаниите Преди всичко страната би трябвало да постави всички изпаднали в рецесия компании на системи, като обезпечи достъп до ликвидност. Чрез ББР и още по-добре посредством всички банки - би трябвало да се обезпечат краткосрочни безлихвени заеми за компаниите. Независимо че подобен заем може да получат и компании, които се ръководят неприятно или нямат потребност сега, това е малко стеснение в съпоставяне със спасението на стопанската система. Още повече могат да се употребяват разнообразни принадлежности и за точно селектиране на нуждаещите се, и които да накарат компаниите да върнат заема допустимо най-скоро, примерно посредством преотстъпване на част от главницата като бонус. Освен ресурса на страната, банките могат да се включат със своя запас против държавни гаранции, изключително за компании с огромна претовареност.
Втора линия за обезпечаване на ликвидност е отсрочване на заплащанията на всички налози, осигуровки и други отговорности към страната за най-малко три месеца, а освен един месец. Тяхното заплащане може да се разсрочи за няколко години напред. Другият вид на тази мярка е отпущането на всички искащи дълготрайни безлихвени заеми, посредством които компаниите да платят своите осигуровки и налози за подсигуряване стабилността на бюджета и финансовата система.
Третият метод - на най-засегнатите структуроопределящи компании с над 300 души претовареност са нужни директни бюджетни инжекции за заетите, тъкмо както вършат всички други страни. Трябва да се помни, че по този начин страната избавя освен компаниите - избавя най-много себе си! Запазване на заетостта Обещаната помощ за покриване на 60% от осигурителния приход за три месеца е прекомерно дребна като стойност (примерно във Англия, Чехия и други страни е миниум 80%), още повече че ще бъде единствено към най-засегнатите браншове и по ограничаващи критерии. Примерно, в случай че шеф е понижил не 100%, а единствено 50% от приходите си - което ще е реалност за съвсем всички бизнеси, които продават офлайн (без аптеки и магазини за храни) - няма по какъв начин да поеме останалите 40%. Дори да вкара понижено или гъвкаво работно време, няма гаранция че ще успее да резервира чиновниците си, в случай че те не могат да си покриват виталните потребности с получената заплата. Става дума за няколко месеца и тук страната не би трябвало да пести. Отново - по този метод тя избавя своите данъкоплатци физически и юридически лица, както и длъжниците на банките.
Месечният фонд заплати на частния бранш е към 3 милиарда лева, а на нуждаещите се е под 2 милиарда лева, т.е. даже да се поеме помощта от 60% на всички компании става дума за не повече от 1 млрд лева на месец. Оцеляването на тези компании след рецесията ще генерира в бюджета единствено от всички налози и осигуровки на заетите към 1 милиарда на месец! С други думи - в случай че в този момент страната не дава по милиард лв. няколко месеца губи непрекъснато доста повече след това, в случай че включим Данък добавена стойност, корпоративен и други налози! Финансиране на ограниченията Основните политически причини за препоръчаните фрапантно по-слаби ограничения от другите страни в Европейски Съюз са (а) към този момент съществуването на бюджетен недостиг, (б) дребния фискален запас и валутен ръб и (в) неизвестността на продължителността на рецесията. Те не устоят рецензия поради запасите, които България има в отлагането на планувани капиталови разноски, публични поръчки и преструктуриране на европейски стратегии. Предвид извънредно ниския държавен дълг, България умерено може да поеме до 5 милиарда лева нов дълг при извънредно положителни лихвени равнища. Дори по този начин държавният дълг ще остане под 30% от Брутният вътрешен продукт. Накрая, имаме фискален запас с опция за най-малко още 5 милиарда лева
Без избавяне на стопанската система в този момент, ще има срив в бюджета за идната година и могат да настъпят непредвидими стопански, политически и обществени събития. С други думи - място за оправдания няма, в този момент е времето страната да работи и да запази капацитета на стопанската система, а с това и на обществото след епидемията! Без избавяне на стопанската система в този момент ще има срив в бюджета за идната година и могат да настъпят непредвидими стопански, политически и обществени събития. С други думи - място за оправдания няма, в този момент е времето страната да работи и да запази капацитета на стопанската система, а с това и на обществото след епидемията!
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ