Демографски натиск върху икономическия растеж
Илюстрация
Свиване на работната мощ с 25% през идващите три десетилетия значи, че работещите ще би трябвало да поддържат над двойно повече възрастни хора, в сравнение с в този момент.
Увеличаване
Свиване на работната мощ с 25% през идващите три десетилетия значи, че работещите ще би трябвало да поддържат над двойно повече възрастни хора, в сравнение с в този момент.
[Shutterstock] Смаляване
Тао Жанг зам.-управляващ шеф на МВФ, на конференция в Дубровник за бъдещето на Централна, Източна и Югоизточна Европа Свитата работна мощ и по-големият напън върху обществените финанси могат да костват на страните към 1% от Брутният вътрешен продукт годишно.
Едно от най-значимите провокации за района на Централна, Източна и Югоизточна Европа пред поддържането на мощен стопански напредък е намаляващото и застаряващо население. Страните от него са изправени пред забележителен демографски преход: популацията бързо се свива и старее. От една страна, този изменящ се профил е безусловно доказателство за скорошния стопански прогрес на района, в който през последните три десетилетия виталният стандарт бързо се увеличи. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията се е нараснал повече от два пъти, а приходите на глава от популацията в някои от страните в този момент се приближават до тези в Западна Европа. Увеличава се и междинната дълготрайност на живота - от 67 на съвсем 74 години от 1995 година насам.
От друга страна, увеличената дълготрайност на живота дружно с намаляването на раждаемостта и емиграцията, слагат района под сериозен напън. И той от ден на ден ще затруднява пазара на труда, държавните запаси и икономическия напредък.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Ново проучване на МВФ, което публикуваме през днешния ден (15 юли - бел. ред.), предвижда, че популацията в района като се изключи Турция ще намалее с 12% до 2050 година заради застаряването и миграцията. Свиването на работната мощ евентуално ще бъде още по-голямо - с 25% през идващите три десетилетия. Това значи, че работещите ще би трябвало да поддържат над двойно повече възрастни хора, в сравнение с в този момент.
Тези демографски провокации могат доста да забавят икономическия напредък. Намаленото предложение на работна ръка и по-ниската продуктивност на по-възрастните служащи, дружно с по-големия напън върху обществените финанси, може да коства на страните към 1% от Брутният вътрешен продукт годишно.
Това ще забави също и доближаването на приходите. Докладът ни пресмята, че при липса на демографски напън Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в района би могъл да доближи 74% от западноевропейските равнища през 2050 година - по отношение на 52% през 2020 година Демографският фактор обаче понижава прогнозата до единствено 60%.
Тази картина наподобява на демографския преход в Япония, който стартира преди десетилетие. Районът на Централна, Източна и Югоизточна Европа обаче е изправен пред този напън на по-ранен стадий от развиването си. При сходна обстановка междинните приходи на глава от популацията в Швеция, Норвегия или Германия са близки до равнищата в Съединени американски щати. За разлика от тях обаче стопанските системи в района стигат до този сериозен миг с на половина по-нисък приход.
Държавиге от района са изложени на риск от остаряване, преди да станат богати. Как политиците да се оправят с тези провокации? Разбира се, целите и решенията ще са разнообразни, само че бих желал да предложа три отговора за намаляване на последствията.
Някои страни към този момент избраха да отговорят на дефицита, като поддържат наемането на повече задгранични служащи. Имиграцията е политически избор, само че отхвърлянето й слага под по-голямо натоварване други политики. Увеличаване на работната мощ би могло да пристигна и с поощряване на повече дами и по-възрастни хора да се включат в пазара на труда.
Сегашното присъединяване на дамите в района е с съвсем 10 процентни пункта по-ниско от междинното за Западна Европа. Привличането на повече дами в работната мощ ще изисква повече вложения в детски заведения, контракти за ненапълно работно време и гъвкави работни условия.
Политиците могат да обмислят повишение на пенсионната възраст и да подсигуряват, че пенсиите са съответстващи на труда. Но също по този начин, с цел да останат по-възрастните в работната мощ, здравните политики би трябвало да се подобрят.
Нашето проучване открива, че единствено тези две ограничения не могат да компенсират трагичния демографски преход. Трета област, която би могла да спомогне за превъзмогването на резултатите от него, са технологиите. Ефективното им потребление към този момент е действителност в района, където доста компании са приели автоматизацията. Процентът на роботизация в Унгария, Полша, Словения и Словакия е много над този в други стопански системи със междинни приходи и тази наклонност ще продължи. Словакия към този момент има 2.5 робота на 1000 служащи, което е половината от съотношението в Германия. А Международната федерация по роботика планува 21% годишен растеж на доставките на роботи в района до края на това десетилетие. Този натоварен развой на автоматизация се случва освен в автомобилната промишленост, само че и в хранително-вкусовата индустрия, както и в бранша на науките за живота.
Районът на Централна, Източна и Югоизточна Европа е водещ в автоматизацията измежду страните със междинни приходи. Но с цел да се подсигурява, че тази евентуално разрушителна мощ няма да повлияе отрицателно на пазара на труда, са нужни подобаващи политики. Две групи ограничения са от решаващо значение за технологията да бъде част от решението на демографските проблеми на района:
- Инвестиции в човешкия капитал и възстановяване на благосъстоянието. Това значи цялостна промяна на просветителните системи и обилни вложения в схеми за учене през целия живот и преквалификация. Тези ограничения би трябвало да бъдат съчетани с политики, които предотвратяват непрекъснатото приключване на мозъци от района.
- Подобряване на ръководството и инфраструктурата и модернизиране на регулациите . По-добрите институции могат да привлекат някои от най-образованите хора, които са напуснали. Заедно с модерните регулации и по-добрата инфраструктура по-доброто ръководство може да помогне на бизнес средата, да насърчи нововъведенията и по-широкото шерване на изгодите от технологиите.
В умозаключение: няма подозрение, че страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа са изправени пред обезсърчаващо демографско предизвикателство. То ще изисква мощни и креативен отговори, които ще се разграничават в обособените страни. Някои от тях към този момент работят по намиране на ефикасни решения.
Свиване на работната мощ с 25% през идващите три десетилетия значи, че работещите ще би трябвало да поддържат над двойно повече възрастни хора, в сравнение с в този момент.
Увеличаване
Свиване на работната мощ с 25% през идващите три десетилетия значи, че работещите ще би трябвало да поддържат над двойно повече възрастни хора, в сравнение с в този момент.
[Shutterstock] Смаляване
Тао Жанг зам.-управляващ шеф на МВФ, на конференция в Дубровник за бъдещето на Централна, Източна и Югоизточна Европа Свитата работна мощ и по-големият напън върху обществените финанси могат да костват на страните към 1% от Брутният вътрешен продукт годишно.
Едно от най-значимите провокации за района на Централна, Източна и Югоизточна Европа пред поддържането на мощен стопански напредък е намаляващото и застаряващо население. Страните от него са изправени пред забележителен демографски преход: популацията бързо се свива и старее. От една страна, този изменящ се профил е безусловно доказателство за скорошния стопански прогрес на района, в който през последните три десетилетия виталният стандарт бързо се увеличи. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията се е нараснал повече от два пъти, а приходите на глава от популацията в някои от страните в този момент се приближават до тези в Западна Европа. Увеличава се и междинната дълготрайност на живота - от 67 на съвсем 74 години от 1995 година насам.
От друга страна, увеличената дълготрайност на живота дружно с намаляването на раждаемостта и емиграцията, слагат района под сериозен напън. И той от ден на ден ще затруднява пазара на труда, държавните запаси и икономическия напредък.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Ново проучване на МВФ, което публикуваме през днешния ден (15 юли - бел. ред.), предвижда, че популацията в района като се изключи Турция ще намалее с 12% до 2050 година заради застаряването и миграцията. Свиването на работната мощ евентуално ще бъде още по-голямо - с 25% през идващите три десетилетия. Това значи, че работещите ще би трябвало да поддържат над двойно повече възрастни хора, в сравнение с в този момент.
Тези демографски провокации могат доста да забавят икономическия напредък. Намаленото предложение на работна ръка и по-ниската продуктивност на по-възрастните служащи, дружно с по-големия напън върху обществените финанси, може да коства на страните към 1% от Брутният вътрешен продукт годишно.
Това ще забави също и доближаването на приходите. Докладът ни пресмята, че при липса на демографски напън Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в района би могъл да доближи 74% от западноевропейските равнища през 2050 година - по отношение на 52% през 2020 година Демографският фактор обаче понижава прогнозата до единствено 60%.
Тази картина наподобява на демографския преход в Япония, който стартира преди десетилетие. Районът на Централна, Източна и Югоизточна Европа обаче е изправен пред този напън на по-ранен стадий от развиването си. При сходна обстановка междинните приходи на глава от популацията в Швеция, Норвегия или Германия са близки до равнищата в Съединени американски щати. За разлика от тях обаче стопанските системи в района стигат до този сериозен миг с на половина по-нисък приход.
Държавиге от района са изложени на риск от остаряване, преди да станат богати. Как политиците да се оправят с тези провокации? Разбира се, целите и решенията ще са разнообразни, само че бих желал да предложа три отговора за намаляване на последствията.
Някои страни към този момент избраха да отговорят на дефицита, като поддържат наемането на повече задгранични служащи. Имиграцията е политически избор, само че отхвърлянето й слага под по-голямо натоварване други политики. Увеличаване на работната мощ би могло да пристигна и с поощряване на повече дами и по-възрастни хора да се включат в пазара на труда.
Сегашното присъединяване на дамите в района е с съвсем 10 процентни пункта по-ниско от междинното за Западна Европа. Привличането на повече дами в работната мощ ще изисква повече вложения в детски заведения, контракти за ненапълно работно време и гъвкави работни условия.
Политиците могат да обмислят повишение на пенсионната възраст и да подсигуряват, че пенсиите са съответстващи на труда. Но също по този начин, с цел да останат по-възрастните в работната мощ, здравните политики би трябвало да се подобрят.
Нашето проучване открива, че единствено тези две ограничения не могат да компенсират трагичния демографски преход. Трета област, която би могла да спомогне за превъзмогването на резултатите от него, са технологиите. Ефективното им потребление към този момент е действителност в района, където доста компании са приели автоматизацията. Процентът на роботизация в Унгария, Полша, Словения и Словакия е много над този в други стопански системи със междинни приходи и тази наклонност ще продължи. Словакия към този момент има 2.5 робота на 1000 служащи, което е половината от съотношението в Германия. А Международната федерация по роботика планува 21% годишен растеж на доставките на роботи в района до края на това десетилетие. Този натоварен развой на автоматизация се случва освен в автомобилната промишленост, само че и в хранително-вкусовата индустрия, както и в бранша на науките за живота.
Районът на Централна, Източна и Югоизточна Европа е водещ в автоматизацията измежду страните със междинни приходи. Но с цел да се подсигурява, че тази евентуално разрушителна мощ няма да повлияе отрицателно на пазара на труда, са нужни подобаващи политики. Две групи ограничения са от решаващо значение за технологията да бъде част от решението на демографските проблеми на района:
- Инвестиции в човешкия капитал и възстановяване на благосъстоянието. Това значи цялостна промяна на просветителните системи и обилни вложения в схеми за учене през целия живот и преквалификация. Тези ограничения би трябвало да бъдат съчетани с политики, които предотвратяват непрекъснатото приключване на мозъци от района.
- Подобряване на ръководството и инфраструктурата и модернизиране на регулациите . По-добрите институции могат да привлекат някои от най-образованите хора, които са напуснали. Заедно с модерните регулации и по-добрата инфраструктура по-доброто ръководство може да помогне на бизнес средата, да насърчи нововъведенията и по-широкото шерване на изгодите от технологиите.
В умозаключение: няма подозрение, че страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа са изправени пред обезсърчаващо демографско предизвикателство. То ще изисква мощни и креативен отговори, които ще се разграничават в обособените страни. Някои от тях към този момент работят по намиране на ефикасни решения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ