Стара Загора и аз
Илюстрация
Стефан Вълдобрев в края на 80-те години
Увеличаване
Стефан Вълдобрев в края на 80-те години
[Личен архив] Смаляване
Музиката и актьорските изяви стават част от живота на Стефан Вълдобрев доста преди първите му функции и шлагери през 90-те години. Роден е в Стара Загора през 1970 година, a детството и тийнейджърските години в града построяват ползите, които по-нататък той ще осъществя с триумф - с изключение на създател на някои от най-добре познатите поп песни през последните години той е също по този начин композитор на театрална музика, артист в киното и театъра, режисьор.
Добре известна е и пристрастеността му към локалния " Берое " - през 2016 година Стефан Вълдобрев и " Обичайните обвинени " пишат песента " Светът е " Берое " по случай 100-годишнината на футболния клуб.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Докато приключва първата си книга, Вълдобрев споделя за детството си в града и какви усеща предизвика у него Стара Загора в този момент.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Георги Кожухаров Смаляване
Детството ми мина сред стадион " Берое ", парка " Аязмото " и цирка, на чието място в този момент има грозни бетонни здания. Просто след учебно заведение, изключително в случай че съм първа промяна, хвърлях чантата и излизах. Това от рано сътвори ентусиазъм да бъда на улицата, което, допускам, по-късно докара до безбройните кръжоци, тренировки, какви ли не занимания, които да не ме оставят да си заставам у дома. Може би това способства постоянно в живота да последвам интуицията си.
Желанието на майка ми беше да съм фокусиран върху пианото. Години наред се отнасях към него с нужната дисциплинираност, само че без вътрешно предпочитание. Имаше упования към мен да вляза в музикалното, само че се възпротивих, отидох в езиковата гимназия. Там оставих пианото и защото желаех да изсвирвам рокендрол, прекосих към китарата - първоначално бях отчаян, че няма кой да те научи на електрическа, само че след това открих хубостта на класическата китара.
Читалището в града стана доста значимо за мен. На тавана имахме лиричен кръжок - четяхме стихове един на различен, коригирахме, обменяхме хрумвания, а по-късно през вечерта свирихме в репетиционната, също на тавана. В мазето също имаше уроци, а на втория етаж репетирах с Младежкия спектакъл " Съвременник ". Читалището стана център на моята галактика.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
С времето забелязах, че доста хора, когато навършат 40 години, внезапно внезапно стават носталгични. Не бях изключение. Когато и аз станах на толкоз, почувствах страшна нужда да извозвам колкото се може време в Стара Загора, връщах се и без мотив. " Аязмото " и параклиса там, пътищата към шадраван " Жабките ", постройката на операта, дворът на езиковата гимназия, бул. " Митрополит Методи Кусев ", който води до Стационната градина - това са скъпи места за мен.
Ситуацията е друга през последните няколко години. Родителите ми починаха, което промени нещата. Ако има нещо, което в действителност ми липсва от града, това са в действителност те... какво да се прави, кръговратът на живота. Но това пречупи някои неща за мен. Когато имаме концерт в града, оставам на хотел с другите от групата вместо у дома.
Не съм посещавал мач на " Берое " от известно време. Басистът ни Веселин Веселинов-Еко непрекъснато се майтапи с мен, че изпадам във фенски суеверия - спирам да виждам мачове на обичаните тимове, с цел да почнат да бият. С обичания ни " Ливърпул " тази формула проработи, а когато взех решение да направя същото с " Берое ", май не подейства. Така че скоро се връщам на стадиона.
Стара Загора има голям запас да бъде хазаин на от ден на ден огромни културни събития и да насочи старания в тази тенденция. Има да вземем за пример два стилни фестивала, които са с европейско равнище и значение - Международният куклено-театрален фестивал " Пиеро " и прохождащият студентски интернационален сценичен фест " Данаил Чирпански ". Миналата година свирихме на един превъзходен рок фестивал до езерото в парк " Загорка ", беше съвършено проведен, с огромен обсег. И видях в него капацитет да се трансформира в събитие от народен мащаб. Също по този начин къде, в случай че не в Стара Загора, може да има един народен фестивал за лирика? Нещо като продължение на състезанието за млади поети на името на Веселин Ханчев. С писане, издаване на дебютни книги, обмяна на хрумвания и четене на стихове на стадиона, в случай че щете. Или в новооткритата културна зала на града.
Обикалям доста страната и наблюденията ми са, че България има не повече от четири-пет града, които в действителност действат като динамичност и стопанска система. Гордея се, че Стара Загора продължава да е измежду тях.
---------
*Статията е завършена публицистично преди откриването на първите случаи на инфектирани с ковид в България
Стефан Вълдобрев в края на 80-те години
Увеличаване
Стефан Вълдобрев в края на 80-те години
[Личен архив] Смаляване
Музиката и актьорските изяви стават част от живота на Стефан Вълдобрев доста преди първите му функции и шлагери през 90-те години. Роден е в Стара Загора през 1970 година, a детството и тийнейджърските години в града построяват ползите, които по-нататък той ще осъществя с триумф - с изключение на създател на някои от най-добре познатите поп песни през последните години той е също по този начин композитор на театрална музика, артист в киното и театъра, режисьор.
Добре известна е и пристрастеността му към локалния " Берое " - през 2016 година Стефан Вълдобрев и " Обичайните обвинени " пишат песента " Светът е " Берое " по случай 100-годишнината на футболния клуб.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Докато приключва първата си книга, Вълдобрев споделя за детството си в града и какви усеща предизвика у него Стара Загора в този момент.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Георги Кожухаров Смаляване
Детството ми мина сред стадион " Берое ", парка " Аязмото " и цирка, на чието място в този момент има грозни бетонни здания. Просто след учебно заведение, изключително в случай че съм първа промяна, хвърлях чантата и излизах. Това от рано сътвори ентусиазъм да бъда на улицата, което, допускам, по-късно докара до безбройните кръжоци, тренировки, какви ли не занимания, които да не ме оставят да си заставам у дома. Може би това способства постоянно в живота да последвам интуицията си.
Желанието на майка ми беше да съм фокусиран върху пианото. Години наред се отнасях към него с нужната дисциплинираност, само че без вътрешно предпочитание. Имаше упования към мен да вляза в музикалното, само че се възпротивих, отидох в езиковата гимназия. Там оставих пианото и защото желаех да изсвирвам рокендрол, прекосих към китарата - първоначално бях отчаян, че няма кой да те научи на електрическа, само че след това открих хубостта на класическата китара.
Читалището в града стана доста значимо за мен. На тавана имахме лиричен кръжок - четяхме стихове един на различен, коригирахме, обменяхме хрумвания, а по-късно през вечерта свирихме в репетиционната, също на тавана. В мазето също имаше уроци, а на втория етаж репетирах с Младежкия спектакъл " Съвременник ". Читалището стана център на моята галактика.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
С времето забелязах, че доста хора, когато навършат 40 години, внезапно внезапно стават носталгични. Не бях изключение. Когато и аз станах на толкоз, почувствах страшна нужда да извозвам колкото се може време в Стара Загора, връщах се и без мотив. " Аязмото " и параклиса там, пътищата към шадраван " Жабките ", постройката на операта, дворът на езиковата гимназия, бул. " Митрополит Методи Кусев ", който води до Стационната градина - това са скъпи места за мен.
Ситуацията е друга през последните няколко години. Родителите ми починаха, което промени нещата. Ако има нещо, което в действителност ми липсва от града, това са в действителност те... какво да се прави, кръговратът на живота. Но това пречупи някои неща за мен. Когато имаме концерт в града, оставам на хотел с другите от групата вместо у дома.
Не съм посещавал мач на " Берое " от известно време. Басистът ни Веселин Веселинов-Еко непрекъснато се майтапи с мен, че изпадам във фенски суеверия - спирам да виждам мачове на обичаните тимове, с цел да почнат да бият. С обичания ни " Ливърпул " тази формула проработи, а когато взех решение да направя същото с " Берое ", май не подейства. Така че скоро се връщам на стадиона.
Стара Загора има голям запас да бъде хазаин на от ден на ден огромни културни събития и да насочи старания в тази тенденция. Има да вземем за пример два стилни фестивала, които са с европейско равнище и значение - Международният куклено-театрален фестивал " Пиеро " и прохождащият студентски интернационален сценичен фест " Данаил Чирпански ". Миналата година свирихме на един превъзходен рок фестивал до езерото в парк " Загорка ", беше съвършено проведен, с огромен обсег. И видях в него капацитет да се трансформира в събитие от народен мащаб. Също по този начин къде, в случай че не в Стара Загора, може да има един народен фестивал за лирика? Нещо като продължение на състезанието за млади поети на името на Веселин Ханчев. С писане, издаване на дебютни книги, обмяна на хрумвания и четене на стихове на стадиона, в случай че щете. Или в новооткритата културна зала на града.
Обикалям доста страната и наблюденията ми са, че България има не повече от четири-пет града, които в действителност действат като динамичност и стопанска система. Гордея се, че Стара Загора продължава да е измежду тях.
---------
*Статията е завършена публицистично преди откриването на първите случаи на инфектирани с ковид в България
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ