20 въпросa: Стефан А. Щерев
Илюстрация
Стефан А. Щерев
Увеличаване
Стефан А. Щерев
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Стефан А. Щерев е прочут най-много като артист, а с годините от ден на ден го свързваме и със смелите му планове като продуцент на Фестивала за актуален танц и пърформанс " Антистатик " и Нощта на театрите.
По-рано тази есен той откри фестивала за пробен спектакъл ACT с " Опиянение и яд " - театър, режисиран от него, в съдействие с немската натрупа LIGNA. Той ще се играе и на 17 ноември в границите на Нощта на театрите в спектакъл " Азарян ", а всеки, който реши да го посети, ще би трябвало да се раздели с комфорта да бъде просто фен. Развлечението също остава на назад във времето - " Опиянение и яд " е предизвикан от събитията в европейската политика и по-специално усилването на крайнодесните настроения. Стефан е и водещ на утринното предаване " 100% будни " по Българска национална телевизия дружно с Мария Андонова.
Като какъв човек се определяте?
Определям се като дисонантен, питащ се-без-отговорен, в никакъв случай удовлетворен. Но не мрънкач. Винаги търсещ.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Човешката нелепост е неотменима, безконечна и все по-голяма. В това имам вяра безусловно.
Любимият ви миг от деня?
Моментът на започването. В мига, когато осъзная, че имам безчет неща за извършване и мога да ги случа.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Аз работя в няколко полета и всяко има разнообразни провокации. Като съм продуцент на " Антистатик " или Нощ на театрите, провокациите са безконечни. Сблъсъкът с институциите, чието схващане за връзката на съучастието им е депремиращо и демотивиращо. Като актьор се сблъсквам с други провокации – като да вземем за пример по какъв начин да предизвиквам себе си и да изляза от удобната си зона. Защото там е най-интересно, само че и най-страшно. В малкия екран – по какъв начин фенът да схване диалога с госта – разпит, диалог, изявление. Всъщност предизвикателстата са непоисканото разрешение на Вселената да ти стовари изобилието си.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Вече съм го правил и знам. Казвам по този начин: аз приказвам на хората и приказвам с най-скритото на хората пред други хора.
Как си почивате?
Правейки нещо друго. Не мога просто да се излежавам, нещо не ми дава мира. Мирът, парадоксално, при мен идва със заетостта на съзнанието. Тогава съм в цялостен покой.
Какво ви зарежда?
Безпокойството, че няма да съм постоянно на Земята и потребността да осмисля смисъла на думата " пълноценно ".
Какво ви разсмива?
Всяка откровена неточност, черният комизъм, доста черният комизъм и най-черният комизъм.
Какво ви натъжава?
Всеки възрастен човек, влезнал в сервиза за мобилни телефони да пита дали не му е негоден телефонът, тъй като никое от децата не му звъни към този момент.
Какво ви вбесява?
Наивната глуповатост, маскирана като " позитивизъм ", която безрезервно позволява да бъде въвлечена в всеобщи нервности, шерване на подправени вести и конспирации.
Личност, на която се възхищавате?
Не се удивлявам елементарно. Напоследък от бизнесмените – тези, които мислят в бъдеще време.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Гъвкавостта на усещанията.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Безпощадната словесна канонада към глупавите хора.
Какъв гений бихте желали да притежавате?
Да умея да рисувам. С тъга открих, че измежду късия лист на дадените ми гении този даже не е задраскан с черно, а напряко липсва.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Картина, подправки от Ориента, книга, LP.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Spotify, Aliexpress, Instagram.
Къде бихте желали да живеете?
Бих обърнал въпроса - " Как бихте желали да живеете ". Защото " къде " не може да дефинира " по какъв начин " - в град с чисти улици, усмихнати хора, без монументи на някоя войска, където множеството знаем, че фасът, хвърлен през прозореца, не е ОК, почтително познаваме правилника за придвижване и при спор не пожелаваме някого от родителите на отсрещната страна.
Любимите ви имена?
Рафаел и Яна.
Най-интересното място, на което сте били?
На върха на алената пирамида в Египет. Едно неразумно нанагорнище, документирано прилежно, в парещ септемврийски ден някъде през 90-те.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Прави каквото щеш, с цел да стане това, което би трябвало.
Стефан А. Щерев
Увеличаване
Стефан А. Щерев
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Стефан А. Щерев е прочут най-много като артист, а с годините от ден на ден го свързваме и със смелите му планове като продуцент на Фестивала за актуален танц и пърформанс " Антистатик " и Нощта на театрите.
По-рано тази есен той откри фестивала за пробен спектакъл ACT с " Опиянение и яд " - театър, режисиран от него, в съдействие с немската натрупа LIGNA. Той ще се играе и на 17 ноември в границите на Нощта на театрите в спектакъл " Азарян ", а всеки, който реши да го посети, ще би трябвало да се раздели с комфорта да бъде просто фен. Развлечението също остава на назад във времето - " Опиянение и яд " е предизвикан от събитията в европейската политика и по-специално усилването на крайнодесните настроения. Стефан е и водещ на утринното предаване " 100% будни " по Българска национална телевизия дружно с Мария Андонова.
Като какъв човек се определяте?
Определям се като дисонантен, питащ се-без-отговорен, в никакъв случай удовлетворен. Но не мрънкач. Винаги търсещ.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Човешката нелепост е неотменима, безконечна и все по-голяма. В това имам вяра безусловно.
Любимият ви миг от деня?
Моментът на започването. В мига, когато осъзная, че имам безчет неща за извършване и мога да ги случа.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Аз работя в няколко полета и всяко има разнообразни провокации. Като съм продуцент на " Антистатик " или Нощ на театрите, провокациите са безконечни. Сблъсъкът с институциите, чието схващане за връзката на съучастието им е депремиращо и демотивиращо. Като актьор се сблъсквам с други провокации – като да вземем за пример по какъв начин да предизвиквам себе си и да изляза от удобната си зона. Защото там е най-интересно, само че и най-страшно. В малкия екран – по какъв начин фенът да схване диалога с госта – разпит, диалог, изявление. Всъщност предизвикателстата са непоисканото разрешение на Вселената да ти стовари изобилието си.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Вече съм го правил и знам. Казвам по този начин: аз приказвам на хората и приказвам с най-скритото на хората пред други хора.
Как си почивате?
Правейки нещо друго. Не мога просто да се излежавам, нещо не ми дава мира. Мирът, парадоксално, при мен идва със заетостта на съзнанието. Тогава съм в цялостен покой.
Какво ви зарежда?
Безпокойството, че няма да съм постоянно на Земята и потребността да осмисля смисъла на думата " пълноценно ".
Какво ви разсмива?
Всяка откровена неточност, черният комизъм, доста черният комизъм и най-черният комизъм.
Какво ви натъжава?
Всеки възрастен човек, влезнал в сервиза за мобилни телефони да пита дали не му е негоден телефонът, тъй като никое от децата не му звъни към този момент.
Какво ви вбесява?
Наивната глуповатост, маскирана като " позитивизъм ", която безрезервно позволява да бъде въвлечена в всеобщи нервности, шерване на подправени вести и конспирации.
Личност, на която се възхищавате?
Не се удивлявам елементарно. Напоследък от бизнесмените – тези, които мислят в бъдеще време.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Гъвкавостта на усещанията.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Безпощадната словесна канонада към глупавите хора.
Какъв гений бихте желали да притежавате?
Да умея да рисувам. С тъга открих, че измежду късия лист на дадените ми гении този даже не е задраскан с черно, а напряко липсва.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Картина, подправки от Ориента, книга, LP.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Spotify, Aliexpress, Instagram.
Къде бихте желали да живеете?
Бих обърнал въпроса - " Как бихте желали да живеете ". Защото " къде " не може да дефинира " по какъв начин " - в град с чисти улици, усмихнати хора, без монументи на някоя войска, където множеството знаем, че фасът, хвърлен през прозореца, не е ОК, почтително познаваме правилника за придвижване и при спор не пожелаваме някого от родителите на отсрещната страна.
Любимите ви имена?
Рафаел и Яна.
Най-интересното място, на което сте били?
На върха на алената пирамида в Египет. Едно неразумно нанагорнище, документирано прилежно, в парещ септемврийски ден някъде през 90-те.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Прави каквото щеш, с цел да стане това, което би трябвало.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ