Хали Бери и наглите
Илюстрация Смаляване
+++ от 5Още от същото: " Откуп "
Филмът (Kidnap) е къс и стремглав, време за вдишване на мирис няма. Първите 5 минути (от общо към 80) са миловидно домашно видео за порастването на усмихнато тъмнокожо бебе до палаво 6-годишно хлапе, което обича да играе на гоненица с отрудената си самотна майка (Хали Бери), сервитьорка в сладкарница с капризни клиенти в Ню Орлиънс.
Бери е в съвсем същата престилка, прическа и позиция, с които стигна до " Оскар " -а в " Балът на чудовищата " (2001). Но тук упражнението е чисто жанрово, задачата е не " Оскар ", а продадените билети, актрисата е и продуцент. " Откуп " отплаща за билета си с динамичност и напрежение, по-малко с логичност, претекстове и нюанси в характерите.
Когато сме задоволително наясно, че детето е всичко в живота на майката, това " всичко " й е отнето в един момент на отклонено внимание в градския лунапарк. Разсейването е целесъобразно – оповестяват й, че някогашният брачен партньор желае цялостно настойничество над дребния. И е доста евентуално да го получи, тъй като има бизнес и втората му брачна половинка е педиатър, а тя е елементарна сервитьорка. Заедно с вестта идва и кошмарната картина в далечината – непознати влачат момченцето й до кола, която изчезва в трафика. От този миг филмът става разтеглено гонене в ускоряващ темп – Хали Бери с реакциите на елементарния човек против дебнещото в всекидневието зло.
Единственото й оръжие е майчиният инстинкт, против себе си има озлобени новобранци с опит в похищенията. Камерата и режисурата на испанеца Луис Прието (започнал като монтажист, правил арт филми в Аржентина) са подчинени на осъществяването на Бери. Ужасените й близки проекти се редуват със скоростни елементи на преследването, ритъмът на фрагментите е по ударите на сърцето на майката. Тя е сама след задачата си, тъй като за процедурите на полицията няма време. Гневът и отчаянието й дават умения на командос. Тях филмът не изяснява. Взема ги даром от предходната екшън биография (до момиче на Бонд) на самата Хали Бери.
+++ от 5Още от същото: " Откуп "
Филмът (Kidnap) е къс и стремглав, време за вдишване на мирис няма. Първите 5 минути (от общо към 80) са миловидно домашно видео за порастването на усмихнато тъмнокожо бебе до палаво 6-годишно хлапе, което обича да играе на гоненица с отрудената си самотна майка (Хали Бери), сервитьорка в сладкарница с капризни клиенти в Ню Орлиънс.
Бери е в съвсем същата престилка, прическа и позиция, с които стигна до " Оскар " -а в " Балът на чудовищата " (2001). Но тук упражнението е чисто жанрово, задачата е не " Оскар ", а продадените билети, актрисата е и продуцент. " Откуп " отплаща за билета си с динамичност и напрежение, по-малко с логичност, претекстове и нюанси в характерите.
Когато сме задоволително наясно, че детето е всичко в живота на майката, това " всичко " й е отнето в един момент на отклонено внимание в градския лунапарк. Разсейването е целесъобразно – оповестяват й, че някогашният брачен партньор желае цялостно настойничество над дребния. И е доста евентуално да го получи, тъй като има бизнес и втората му брачна половинка е педиатър, а тя е елементарна сервитьорка. Заедно с вестта идва и кошмарната картина в далечината – непознати влачат момченцето й до кола, която изчезва в трафика. От този миг филмът става разтеглено гонене в ускоряващ темп – Хали Бери с реакциите на елементарния човек против дебнещото в всекидневието зло.
Единственото й оръжие е майчиният инстинкт, против себе си има озлобени новобранци с опит в похищенията. Камерата и режисурата на испанеца Луис Прието (започнал като монтажист, правил арт филми в Аржентина) са подчинени на осъществяването на Бери. Ужасените й близки проекти се редуват със скоростни елементи на преследването, ритъмът на фрагментите е по ударите на сърцето на майката. Тя е сама след задачата си, тъй като за процедурите на полицията няма време. Гневът и отчаянието й дават умения на командос. Тях филмът не изяснява. Взема ги даром от предходната екшън биография (до момиче на Бонд) на самата Хали Бери.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ