Радж Рагунатан: Щастието се учи и само 10% от него се дължат на материални придобивки
Илюстрация
" Щастливите хора са по-здрави, кооперативни и изкарват повече пари. "
Увеличаване
" Щастливите хора са по-здрави, кооперативни и изкарват повече пари. "
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Визитка: Радж Рагунатан е професор по маркетинг в McCombs School of Business към University of Texas в Остин. Той изследва въздействието на решенията, които хората взимат, върху тяхното лично благополучие и задоволеност. Автор е на книгата " Ти си интелигентен, сполучлив, само че дали си благополучен? ", която преглежда щастието измежду хора с разнородни специалности и на разнообразни стадии от живота им, търсейки вероятни зависимости. " Капитал " беседва с Радж Рагунатан за въздействието на рекламите, представящи идилични истории, върху потребителите, има ли връзка сред познанията и щастието и може ли хората да се научат сами да бъдат щастливи. Още по тематиката
Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (2 октомври)
" Господари на ефира " в профил репортера Димитър Върбанов; Новата PR организация BraveStorm ще споделя бизнес истории през видео; Какви са оценките и индикаторите четири месеца след ребрандирането на " Мобилтел " ; Седмицата на Фейсбук и други
2 окт 2018
Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (25 септември)
Защо двама публицисти бяха арестувани в полето край Радомир; Coca-Cola за първи път стартира реклама, снимана в България; Amazon се подрежда в топ 3 на най-големите рекламни колоси през 2018; TripAdvisor може да се трансформира в обществена платформата и други
25 сеп 2018
Какви промени в държанието на потребителите наблюдавате през последните години и по-трудно ли е задоволяването на консуматорските им потребности?
Потребителите нормално не се държат по този начин, че да максимализират щастието си, и не мисля, че маркетолозите им вършат услуга, тъй като те са най-заинтересовани от това да печелят, тъй че продават това, което потребителите бързо ще купят и ще усещат, че имат потребност за да се почувстват щастливи. Рекламните известия оказват помощ точно за това.
Важно е да разделим две категории потребителско държание. Едната дано назовем " неквалифицирани интензивности ", като да вземем за пример да гледаме телевизия, да бъдем във Фейсбук или да пием бира - не се изискват умения за това. Вторият тип изисква работа в дадена посока, като да вземем за пример карането на ски или научаването на нов език, даже общуването с другари и познати изисква избрани умения.
Първият тип интензивности са елементарно налични, хората са привлечени от тях и сега на деяние ги вършат щастливи. Телевизията да вземем за пример ги забавлява. В дълготраен проект обаче понижава щастието им, тъй като когато гледаш непрекъснато телевизия, седиш на едно място, не спортуваш, може би ядеш нездравословна храна и не ти оказва помощ да се развиваш и да учиш. Дейностите, за които се изискват някакви умения, са сложни първоначално, само че по-късно носят доста изгоди.
В интерес на маркетолозите е да подтикват неквалифицираните интензивности, които потребителите елементарно ще усвоят, а те ще печелят от това.
На въпроса дали задоволяваме потребителските потребности - да, на повърхността, гледайки малкия екран или пиейки бира, само че не са задоволени по-дълбоките им потребности - да са щастливи и да живеят важен живот.
В тази връзка допустимо ли е човек да бъде благополучен в свят, насочен към свръхконсумация? Свръхконсумацията значи, че се прави освен това, в сравнение с е нужното. Когато правиш това в подтекста на храната, следва затлъстяване, в подтекста на неквалифицирани интензивности като малкия екран и Фейсбук - не научаваш нови неща и не се развиваш, и в подтекста на всеки различен образец - това поврежда средата и понижава шанса хората да живеят добър живот.Свръхконсумацията не е добра нито за щастието на човек, нито за развиването на обществото като цяло.
Според мен има метод да консумираме здравословно. Разбира се, всеки има потребност от храна, покрив над главата, както и да се забавлява, да пътува, да научава нови неща. Но постоянно интензивностите, които изискват подготовка, би трябвало да бъдат повече, в сравнение с тези, които ни вършат въздържан правоприемник.
Рекламите доста постоянно ни демонстрират идилични картини на щастливи фамилии, които, макар че фенът знае, че са артисти, съумяват да му повлияят да купи за да наподобява на тях. Това здравословно ли е за потребителите?
В този случай има две равнища на машинация. Едното е, че това са артисти, не са същински, животът им е изигран сюжет. Второто и по-важно равнище е, че в реклама на бира да вземем за пример ни демонстрират, че по този начин може да имаш другари, ще се забавляваш, ще намериш даже сродната си душа. А истината е друга - материалните артикули не ти носят другари, не усъвършенстват уменията ти, не ти дават независимост. Те не могат да задоволят по-дълбоките ни човешки потребности, само че, гледайки тези реклами, запомняме историите и те стават нашия образец. Накрая си мислим, че не сме щастливи, тъй като нямаме тези артикули, по тази причина подсъзнателно вършим всичко допустимо да се сдобием с тях. И по-късно за миг в действителност сме щастливи, само че по-късно се връщаме в изходно състояние и става обаян кръг.
Затова и написах книгата ми, тъй като съгласно мен даже някои хора да са доста, доста умни, те не могат да научат този главен урок, че има същински фактори, които ни вършат щастливи, има и подправени такива. А ние не можем добре да ги разграничаваме.
Не би трябвало и да отхвърляме изцяло, че материалните облаги не ни носят благополучие или статут в обществото. Те могат да ни създадат щастливи, само че до едно несъмнено равнище. Повече пари след един избран миг към този момент не ти носят благополучие.
В Съединени американски щати и Западна Европа да вземем за пример сме на равнище, при което главните потребности на множеството хора са задоволени, само че в по-бедните страни на доста повече хора не са. Ако на тях кажем да не преследват парите, тъй като не носят благополучие, те няма да ни послушат, тъй като би трябвало първо да го изпитат и сами да стигнат до този извод.
Смятате ли, че в случай че човек се усеща благополучен, има по-малко предпочитание за развиване, не е податлив да прави промени и да поема опасности, с цел да не изгуби това, което има? Не е ли точно щастието задачата, която ни кара да се развиваме?
Смятам за правилно, че когато е опрян до стената и няма какво да губи, човек поема опасности. Има истории на бизнесмени, развили новаторски бизнес хрумвания, които са тръгнали от нищото. Но в случай че погледнем данните за това кой е най-креативен или новаторски, се оказва, че това не са главно небогати хора, които трансформират живота си.
Не мисля, че съумелите хора поемат по-малко опасности или са по-малко изобретателни. Стив Джобс, Джеф Безос, Бил Гейтс са образци за това. Трябва да променим разбирането, че щастието ни прави по-мързеливи, непродуктивни, нестимулирани и по-малко изобретателни.
Всъщност изследвания сочат, че щастливите хора са по-здрави и си взимат по малко болнични дни от работа, те са по-кооперативни, а огромните хрумвания и планове в никакъв случай не са дело единствено на един човек, те са резултат от колаборация сред хората в екипа. Според изследванията щастливите хора изкарват и повече пари. Ако принадлежите към 25% от най-щастливите хора, ще получавате 30% по-висока заплата. Разбира се, фирмите няма да ви заплащат повече единствено тъй като се усмихвате доста, а в случай че сте по-продуктивни и изобретателни.
Например по кое време ще се визиите по-добре в тенис мач? Когато сте добре отпочинали, времето е хубаво и слънчево и се чувствате енергизирани и въодушевени или когато сте напрегнати, не сте се нахранили добре и така нататък Но задачата обаче е преди всичко да вършиме нещо, което обичате и ви кара да се чувствате добре.
Образованите хора по-малко щастливи ли са?
Има в действителност догатки, че колкото повече човек знае, толкоз повече внимава за нещата, които се случват в близост, и евентуално става по-циничен, в сравнение с в случай че живее в малко село, без интернет и не знае какво се случва по света, няма по какъв начин да се съпоставя с другите хора и е удовлетворен от постигнатото.
Според изследвания обаче въпреки всичко едвам 10% от щастието на човек се дължат на неща като популярност, пари, материални придобивки. Петдесет % зависят от генетичните предпоставки, а останалите 40% зависят от това, което човек мисли, проучва и по какъв начин възприема света към него.
Това значи ли, че може да се научим по какъв начин да сме щастливи?
Да, това е като всяко друго умеене, би трябвало да се положат старания в вярната посока, с цел да се случи.
Науката споделя, че с цел да сме щастливи, първото изискване е главните ни потребности да бъдат задоволени - храна, облекла, медицински грижи. Следват още три условия. Първо, индивидът да бъде занаятчия в нещо, да знае, че има положителни умения в някоя сфера. Второ, да има принадлежност към някого, с който има дълбока прочувствена и обществена връзка, да бъде себе си с въпросния човек. Третото е независимост да може да взима решения самичък за живота си. Последно и най-важно обаче е настройката, дали гледаме света през очила, които са повече положителни или повече отрицателни.
" Щастливите хора са по-здрави, кооперативни и изкарват повече пари. "
Увеличаване
" Щастливите хора са по-здрави, кооперативни и изкарват повече пари. "
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Визитка: Радж Рагунатан е професор по маркетинг в McCombs School of Business към University of Texas в Остин. Той изследва въздействието на решенията, които хората взимат, върху тяхното лично благополучие и задоволеност. Автор е на книгата " Ти си интелигентен, сполучлив, само че дали си благополучен? ", която преглежда щастието измежду хора с разнородни специалности и на разнообразни стадии от живота им, търсейки вероятни зависимости. " Капитал " беседва с Радж Рагунатан за въздействието на рекламите, представящи идилични истории, върху потребителите, има ли връзка сред познанията и щастието и може ли хората да се научат сами да бъдат щастливи. Още по тематиката
Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (2 октомври)
" Господари на ефира " в профил репортера Димитър Върбанов; Новата PR организация BraveStorm ще споделя бизнес истории през видео; Какви са оценките и индикаторите четири месеца след ребрандирането на " Мобилтел " ; Седмицата на Фейсбук и други
2 окт 2018
Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (25 септември)
Защо двама публицисти бяха арестувани в полето край Радомир; Coca-Cola за първи път стартира реклама, снимана в България; Amazon се подрежда в топ 3 на най-големите рекламни колоси през 2018; TripAdvisor може да се трансформира в обществена платформата и други
25 сеп 2018
Какви промени в държанието на потребителите наблюдавате през последните години и по-трудно ли е задоволяването на консуматорските им потребности?
Потребителите нормално не се държат по този начин, че да максимализират щастието си, и не мисля, че маркетолозите им вършат услуга, тъй като те са най-заинтересовани от това да печелят, тъй че продават това, което потребителите бързо ще купят и ще усещат, че имат потребност за да се почувстват щастливи. Рекламните известия оказват помощ точно за това.
Важно е да разделим две категории потребителско държание. Едната дано назовем " неквалифицирани интензивности ", като да вземем за пример да гледаме телевизия, да бъдем във Фейсбук или да пием бира - не се изискват умения за това. Вторият тип изисква работа в дадена посока, като да вземем за пример карането на ски или научаването на нов език, даже общуването с другари и познати изисква избрани умения.
Първият тип интензивности са елементарно налични, хората са привлечени от тях и сега на деяние ги вършат щастливи. Телевизията да вземем за пример ги забавлява. В дълготраен проект обаче понижава щастието им, тъй като когато гледаш непрекъснато телевизия, седиш на едно място, не спортуваш, може би ядеш нездравословна храна и не ти оказва помощ да се развиваш и да учиш. Дейностите, за които се изискват някакви умения, са сложни първоначално, само че по-късно носят доста изгоди.
В интерес на маркетолозите е да подтикват неквалифицираните интензивности, които потребителите елементарно ще усвоят, а те ще печелят от това.
На въпроса дали задоволяваме потребителските потребности - да, на повърхността, гледайки малкия екран или пиейки бира, само че не са задоволени по-дълбоките им потребности - да са щастливи и да живеят важен живот.
В тази връзка допустимо ли е човек да бъде благополучен в свят, насочен към свръхконсумация? Свръхконсумацията значи, че се прави освен това, в сравнение с е нужното. Когато правиш това в подтекста на храната, следва затлъстяване, в подтекста на неквалифицирани интензивности като малкия екран и Фейсбук - не научаваш нови неща и не се развиваш, и в подтекста на всеки различен образец - това поврежда средата и понижава шанса хората да живеят добър живот.Свръхконсумацията не е добра нито за щастието на човек, нито за развиването на обществото като цяло.
Според мен има метод да консумираме здравословно. Разбира се, всеки има потребност от храна, покрив над главата, както и да се забавлява, да пътува, да научава нови неща. Но постоянно интензивностите, които изискват подготовка, би трябвало да бъдат повече, в сравнение с тези, които ни вършат въздържан правоприемник.
Рекламите доста постоянно ни демонстрират идилични картини на щастливи фамилии, които, макар че фенът знае, че са артисти, съумяват да му повлияят да купи за да наподобява на тях. Това здравословно ли е за потребителите?
В този случай има две равнища на машинация. Едното е, че това са артисти, не са същински, животът им е изигран сюжет. Второто и по-важно равнище е, че в реклама на бира да вземем за пример ни демонстрират, че по този начин може да имаш другари, ще се забавляваш, ще намериш даже сродната си душа. А истината е друга - материалните артикули не ти носят другари, не усъвършенстват уменията ти, не ти дават независимост. Те не могат да задоволят по-дълбоките ни човешки потребности, само че, гледайки тези реклами, запомняме историите и те стават нашия образец. Накрая си мислим, че не сме щастливи, тъй като нямаме тези артикули, по тази причина подсъзнателно вършим всичко допустимо да се сдобием с тях. И по-късно за миг в действителност сме щастливи, само че по-късно се връщаме в изходно състояние и става обаян кръг.
Затова и написах книгата ми, тъй като съгласно мен даже някои хора да са доста, доста умни, те не могат да научат този главен урок, че има същински фактори, които ни вършат щастливи, има и подправени такива. А ние не можем добре да ги разграничаваме.
Не би трябвало и да отхвърляме изцяло, че материалните облаги не ни носят благополучие или статут в обществото. Те могат да ни създадат щастливи, само че до едно несъмнено равнище. Повече пари след един избран миг към този момент не ти носят благополучие.
В Съединени американски щати и Западна Европа да вземем за пример сме на равнище, при което главните потребности на множеството хора са задоволени, само че в по-бедните страни на доста повече хора не са. Ако на тях кажем да не преследват парите, тъй като не носят благополучие, те няма да ни послушат, тъй като би трябвало първо да го изпитат и сами да стигнат до този извод.
Смятате ли, че в случай че човек се усеща благополучен, има по-малко предпочитание за развиване, не е податлив да прави промени и да поема опасности, с цел да не изгуби това, което има? Не е ли точно щастието задачата, която ни кара да се развиваме?
Смятам за правилно, че когато е опрян до стената и няма какво да губи, човек поема опасности. Има истории на бизнесмени, развили новаторски бизнес хрумвания, които са тръгнали от нищото. Но в случай че погледнем данните за това кой е най-креативен или новаторски, се оказва, че това не са главно небогати хора, които трансформират живота си.
Не мисля, че съумелите хора поемат по-малко опасности или са по-малко изобретателни. Стив Джобс, Джеф Безос, Бил Гейтс са образци за това. Трябва да променим разбирането, че щастието ни прави по-мързеливи, непродуктивни, нестимулирани и по-малко изобретателни.
Всъщност изследвания сочат, че щастливите хора са по-здрави и си взимат по малко болнични дни от работа, те са по-кооперативни, а огромните хрумвания и планове в никакъв случай не са дело единствено на един човек, те са резултат от колаборация сред хората в екипа. Според изследванията щастливите хора изкарват и повече пари. Ако принадлежите към 25% от най-щастливите хора, ще получавате 30% по-висока заплата. Разбира се, фирмите няма да ви заплащат повече единствено тъй като се усмихвате доста, а в случай че сте по-продуктивни и изобретателни.
Например по кое време ще се визиите по-добре в тенис мач? Когато сте добре отпочинали, времето е хубаво и слънчево и се чувствате енергизирани и въодушевени или когато сте напрегнати, не сте се нахранили добре и така нататък Но задачата обаче е преди всичко да вършиме нещо, което обичате и ви кара да се чувствате добре.
Образованите хора по-малко щастливи ли са?
Има в действителност догатки, че колкото повече човек знае, толкоз повече внимава за нещата, които се случват в близост, и евентуално става по-циничен, в сравнение с в случай че живее в малко село, без интернет и не знае какво се случва по света, няма по какъв начин да се съпоставя с другите хора и е удовлетворен от постигнатото.
Според изследвания обаче въпреки всичко едвам 10% от щастието на човек се дължат на неща като популярност, пари, материални придобивки. Петдесет % зависят от генетичните предпоставки, а останалите 40% зависят от това, което човек мисли, проучва и по какъв начин възприема света към него.
Това значи ли, че може да се научим по какъв начин да сме щастливи?
Да, това е като всяко друго умеене, би трябвало да се положат старания в вярната посока, с цел да се случи.
Науката споделя, че с цел да сме щастливи, първото изискване е главните ни потребности да бъдат задоволени - храна, облекла, медицински грижи. Следват още три условия. Първо, индивидът да бъде занаятчия в нещо, да знае, че има положителни умения в някоя сфера. Второ, да има принадлежност към някого, с който има дълбока прочувствена и обществена връзка, да бъде себе си с въпросния човек. Третото е независимост да може да взима решения самичък за живота си. Последно и най-важно обаче е настройката, дали гледаме света през очила, които са повече положителни или повече отрицателни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ