По чорапите посрещат
Илюстрация
Съоснователят и основен изпълнителен шеф на арт фондация DOMA Мартина Стефанова пред " Капитал "
Съоснователят на " Клеймкомпас " Александър Сумин пред " Капитал "
Александър Михайлов, съосновател и шеф на betahaus София пред " Капитал "
Сноубордист, рекламист, продуцент и един от създателите на компанията Stinky Socks - Христо Петков предлага на младите дейни хора не чорапи, а средство за себеизразяване. В основата на цялата тази палитра от занимания безспорно стои сноубордът, който е неразделно до него през последните 20 години, провокирайки го да приема нови провокации и непрекъснато да надвишава себе си. Дори започва по-скоро като занимание сред другари, които търсят подобаваща екипировка, отразяваща лайфстайла на сноубордиста.
Базираната в България компания създава дизайнерски чорапи за спорт и за ежедневна приложимост. Те притеглят погледа от време на време с новаторските си шарки, различен път с ярките си цветове, трансформирайки се в акцента на всяко облекло. Няколко години по-късно Stinky Socks се оказва и сполучливо бизнес начинание. Към днешна дата чорапите се продават на шест континента, а зад марката стоят редица професионални сноубордисти, фотографи и актьори, които носят българските чорапи и снимат интензивностите си с тях. Някои от посланиците на марката даже са измежду личностите - идоли на Христо и хората, които го въодушевяват. Според него обаче всичко, което му се е случило досега, е вследствие на насъбрания опит. Той е живял няколко години в Съединени американски щати, където е работил в доста и разнообразни сфери, до момента в който откри своето място – някъде сред бизнеса, рекламата и сноуборда. Именно поради необятния набор от занимания и нестихващата му сила Христо Петков беше определен за, в който се включиха рекордните над 70 участници.
Как и по кое време се роди концепцията за Stinky Socks?
- Stinky Socks се появи през 2011 година, само че има дълга предистория. Идеята е разследване на близо 13-те години, в които се занимавахме със сноуборд. Първо започнахме да караме с група другари, по-късно навлязохме от ден на ден в културата и метода на живот на сноубордиста – музика, облекла и други, и започнахме да вършим видеопродукции на карането ни. И към 2008 година осъзнахме, че на пазара в България не откриваме това, което търсим като екипировка. Затова започнахме да дистрибутираме в страната няколко сноуборд марки от Съединени американски щати. Стартирахме първата си дребна компания от четирима души и внасяхме сноуборд екипировка, която ни харесва, бихме носили, само че я няма на българския пазар. Две-три години по-късно, като се изключи че внасяхме облекла, започнахме да промотираме и марките през снимане на видеа, спонсориране на хора, които да носят оборудването, и по този начин привлякохме вниманието на тези среди. В един миг взехме решение, че е време да стартираме наша компания, а точно Stinky Socks, в която съсобственици сега сме Ивелина Гичева, Димо Петков и аз. Започнахме Stinky Socks, тъй като знаехме, че можем да създадем в България нещо, което да показва визията и разбирането ни за сноуборда и живота около него освен тук, а и отвън страната.
Защо обаче решихте да произвеждате тъкмо чорапи, а не различен аксесоар?
- Ако искаш да се свържеш с тази промишленост, би трябвало да произвеждаш сноуборд дъски, автомати или друго съоръжение, което обаче изисква голяма инвестиция. Ние обаче стартирахме с дребен капитал - по-малко от 10 хиляди лева, които са извънредно незадоволителни за производството на сноуборд дъски. Трябваше да измислим нещо по-дребно, можеше да вършим тениски и шапки, само че тези артикули са извънредно експлоатирани и конкуренцията там беше голяма. На нас ни трябваше нещо друго. Генерално това постоянно е било заложено в плановете ни, без значение дали снимаме видеа, филми или представляваме някоя марка, желанието ни е било да показваме себе си и да покажем на всички, че няма нищо ужасно да бъдеш това, което си, и да си друг. Така се сетихме за чорапите, които са дребен артикул, който може да доставиш на всички места по света. А и по това време имаше доста малко компании на международно равнище, които правеха чорапи и ги маркетираха като аксесоар. Ние не представяме чорапа като артикул, а метод на живот – сноубординг, скейтбординг, пътуванията. Продаваме фантазията на хората да живеят по този метод, първо самия начин на живот, а около него и продукта ни.
Как измислихте името на марката?
- Всеки, който ме познава, знае, че съгласно мен името ни можеше да е по-малко първосигнално, само че, въпреки това, се оказва, че се харесва на всички. Когато търсихме име, искахме да намерим такова, което, от една страна, да е съответстващо към продукта, който вършим, а от друга, да има индиректно значение и на български език, въпреки фокусът ни да беше британски. В случая Stinky ( " Стинки " ) на български идва от стотинки, а на британски от миризма, само че нашите сигурно не носят неприятни аромати.
Вие си измисляте и моделите, и дизайна на чорапите. Какъв обаче е размерът ви на произвеждане?
- В началото – ноември 2011 година, започнахме с три дизайна. Оттогава сме пораснали над 10 пъти като модели и над 20 пъти по размер на произвеждане. Тази година имаме общо 42 дизайна, които са в две сбирки – лятна, която излиза март, и зимна, която излиза септември. Като численост произвеждаме към 1200 чифта от всеки дизайн. Моделите ни пък се разделят на такива за сноуборд и за ежедневна приложимост, като всеки от тях е с друга дебелина и вариращи съставки, като главната от тях е памукът. Така можем да предложим разнообразни модели съгласно желанията на хората даже отвън зимните спортове.
Каква е бизнес тактиката ви?
- Стремим се да работим през дистрибутори и магазини, заобикаляме директната продажба, което също ни разграничава от множеството на пазара, които търсят точно бързи директни онлайн продажби. Ние имаме онлайн магазин, само че не го промотираме, тъй като българска марка като нас, която е позиционирана на 10 хиляди км от сърцето на сноуборд промишлеността, а точно Съединени американски щати, с цел да може да се продава там, би трябвало да има история, друга от на всички останали марки в този сегмент. Защото фактът, че идваме от България, ни прави неповторими и разнообразни и за нас това е преимущество. Историята обаче се основава от хора, които я описват. Ако продаваш онлайн, крайният консуматор влиза, купува и до такава степен се завършва. Ако има дистрибутори и магазини, действително успяваш да разкажеш историята си на тези хора и да ги направиш част от концепцията ти. Целта ни е да навлезем още повече в американския пазар, където продаваме посредством дистрибутори, представители на марката и магазини, което са трима души сред нас и крайния консуматор. Ако успеем точно тези хора да ги въвлечем в историята ни и да повярват в това, което вършим, те ще ни оказват помощ да растем и да се чува от ден на ден за нас.
Фотограф: В кои страни продавате към този момент чорапите Stinky Socks?
- В момента имаме 21 дистрибуции, продаваме в Съединени американски щати, Канада, Чили, Южна Африка, Китай, Южна Корея, Япония, Австралия, Нова Зеландия и доста страни от Европа. Около шест от всички дистрибуции обаче са огромни, което значи поръчки от над 2 хиляди чифта. Обикновено приблизително една дистрибуция е сред 500 и 1000 броя.
По какъв метод се рекламирате и какъв брой значимо е хората от верните среди да схванат за вас?
- В сноуборд промишлеността е доста значимо мнението на хората в нея и какво мислят за теб и по какъв начин те възприемат. Ние се оправяме добре, доста от огромните сноуборд компании знаят за нас и харесват това, което вършим. Част от имиджа ни идва от хората, които спонсорираме, все още имаме формален тим от над 20 души. Те с изключение на артикул получават и бюджети за пътешестване, който би трябвало да усвоят през сезона, пътувайки и снимайки. Това са професионалните известни сноубордисти Джес Пол, Ерик Лиън, Маркъс Ранд, Тилър Линч, които снимат филми, карайки в целия свят, и българските скейтъри Владимир Иванов и Явор Вечерников. Освен тях огромна част от интернационалните сноуборд медии носят чорапите на Stinky. Работим и дружно с музиканти и актьори. Доста постоянно хората сами ни намират, а не ги търсим ние, което е още по-добре, тъй като харесват имиджа ни и това, което вършим с марката. Именно и хората, които спонсорираме, са тези, които ни дават противоположна връзка за моделите ни, какво им харесва и какво би трябвало да подобрим.
Кои са съперниците ви на пазара и по какъв начин се различавате от тях?
- Има няколко български марката, които имат обаче друга идея и продават на друга публика. В света може би най-големият ни съперник е американската Stance, която започва три години преди нас и има корени в сноубординга и скейтбординга като нас, само че компанията все още коства 250 млн. $ и явно има опция за по-големи вложения. Освен това те спонсорират събития като NBA, PGA, NHL. Шведските Happy Socks също имат доста забавна история и са огромни, а неотдавна са ни конкуренция и в България, само че имиджово не са ни съперник. Обратната връзка, която получаваме, е, че нашето качество, съпоставено със Stance, е доста по-добро. Това извънредно доста ни радва, защото главното ни произвеждане е основано в България и демонстрира, че качеството на продукцията тук е по-добро от да вземем за пример Китай, Турция, Италия и прочие.
Компанията е позиционирана в България, само че въпреки всичко мислили ли сте да я базирате в друга страна?
- Истината е, че би било разумно, минавало ни е през мозъка, само че би трябвало да стигнем до едно по-високо равнище, с цел да преместим бизнеса. Ако желаеме в действителност да се развиваме в Съединени американски щати, би трябвало да сме там, покрай потребителите и метода им на живот. За мен в България има доста добра почва за развиване, тъй като в случай че в Лос Анджелис дневно може да направиш една бизнес среща, тук за един ден мога да обиколя половината страна и да направя три срещи и действително да свърша доста повече работа. От друга страна, средата също е доста значима и считам, че разнообразието на култури, благосъстоянието на изкуство и генерално методът на мислене на хората в мегаполиси като Лос Анджелис или Ню Йорк биха ни помогнали да се развием по-добре.
А по какъв начин се развива бизнесът ви, печеливш ли е?
- При нас финансовата година е от март до март, тъй че засичаме облагата в края на първото тримесечие на годината. Като за 2016/2017 година е двойно по-голяма спрямо тази през 2015/2016 година Тази година растежът ни върви с към 15-20% повече спрямо предходния регистриран интервал. Вече започваме да печелим и имаме опция да влагаме повече и да вършим това, което бихме желали, без да имаме големи терзания за финансовата страна.
Какви са отговорностите и отговорностите ви в компанията?
- Занимавам се с доста неща, само че част от тях са продукцията на чорапите, провеждам подизпълнители и намирам верните заводи, както и цялата логистика около това. Отделно се занимавам и с маркетинга и PR, team managеment, както и с ръководството на екипа и дистрибуцията на Stinky.
Освен със Stinky Socks работите и в областта на рекламата. Къде обаче натрупахте задоволително опит, с цел да се справяте с толкоз доста и разнообразни инициативи?
- Завършил съм маркетинг в Габрово, само че мога да кажа, че доста повече съм научил от всичко, с което се занимавах по-късно. Живях известно време в Колорадо и в Съединени американски щати, където към момента имам среда и доста другари. След като се прибрах в България, станах търговец, което също няма нищо общо със сегашната ми работа, само че пък това ме научи, че няма нищо неприятно и срамно в да вървиш и да предлагаш продукта си на хора, които биха имали интерес от него. Тогава редом върших и други неща, свързани със сноуборда – видеа, министър председатели, и по този начин взех решение, че желая да се занимавам с реклама и да оказвам помощ на марки да стигат по-лесно до потребителите си. Според мен нещата се случват с струпване, целият този опит ми е оказал помощ да изградя това, което върша сега. Работя като Account шеф и в рекламната организация NEXT-DC от към този момент шест години. Така, в случай че организацията ми лишава 8 часа дневно, в Stinky Socks влагам към 5-6 часа дневно.
Кои са най-големите компликации, които е трябвало да преодолеете? Кое е най-трудното решение, което сте взимал?
- Преди няколко години се опасявах да стартира нещо ново, притеснявах се дали ще се получи, какво ще кажат хората. Сега обаче е тъкмо противоположното, нямам самообладание да се понечвам с нови планове. Все отново може би най-трудно ще ми е, когато към този момент съм почнал нещо, замислен съм в него и го одобрявам, да спра да го правя, когато не върви и не ми носи облага. Q/A
Как и успявате ли да балансирате сред персоналното и професионалното си време?
- Аз съм доста предан на това, което върша в професионален проект, също както съм предан и на персоналния си живот. Опитвам се да ги съвместявам, макар че последните шест години имам несъмнено общо 10 същински почивни дни. Често със сноуборда съумявам да избягам от работата, както и да прекарам време със фамилията ми.
Какви са заниманията ви?
- Основно сноуборд, карам от към този момент може би 20 години. Благодарение на него сега се занимавам с всички тези неща.
- Освен телефон и компютър, който не се стопира, не употребявам други устройства. Старая се сега да се откъсна от обществените мрежи, тъй като времето ми е доста скъпо и виждам да не го изгубвам, а, в противен случай, да го усъвършенствам. Дори фотографирам на лентова камера, тъй като желая да върша по-малко фотоси и да се любувам на моментите и почивката, вместо да държа телефона непрекъснато пред лицето си.
Интервюто взе Сирма Пенкова
Съоснователят и основен изпълнителен шеф на арт фондация DOMA Мартина Стефанова пред " Капитал "
Съоснователят на " Клеймкомпас " Александър Сумин пред " Капитал "
Александър Михайлов, съосновател и шеф на betahaus София пред " Капитал "
Сноубордист, рекламист, продуцент и един от създателите на компанията Stinky Socks - Христо Петков предлага на младите дейни хора не чорапи, а средство за себеизразяване. В основата на цялата тази палитра от занимания безспорно стои сноубордът, който е неразделно до него през последните 20 години, провокирайки го да приема нови провокации и непрекъснато да надвишава себе си. Дори започва по-скоро като занимание сред другари, които търсят подобаваща екипировка, отразяваща лайфстайла на сноубордиста.
Базираната в България компания създава дизайнерски чорапи за спорт и за ежедневна приложимост. Те притеглят погледа от време на време с новаторските си шарки, различен път с ярките си цветове, трансформирайки се в акцента на всяко облекло. Няколко години по-късно Stinky Socks се оказва и сполучливо бизнес начинание. Към днешна дата чорапите се продават на шест континента, а зад марката стоят редица професионални сноубордисти, фотографи и актьори, които носят българските чорапи и снимат интензивностите си с тях. Някои от посланиците на марката даже са измежду личностите - идоли на Христо и хората, които го въодушевяват. Според него обаче всичко, което му се е случило досега, е вследствие на насъбрания опит. Той е живял няколко години в Съединени американски щати, където е работил в доста и разнообразни сфери, до момента в който откри своето място – някъде сред бизнеса, рекламата и сноуборда. Именно поради необятния набор от занимания и нестихващата му сила Христо Петков беше определен за, в който се включиха рекордните над 70 участници.
Как и по кое време се роди концепцията за Stinky Socks?
- Stinky Socks се появи през 2011 година, само че има дълга предистория. Идеята е разследване на близо 13-те години, в които се занимавахме със сноуборд. Първо започнахме да караме с група другари, по-късно навлязохме от ден на ден в културата и метода на живот на сноубордиста – музика, облекла и други, и започнахме да вършим видеопродукции на карането ни. И към 2008 година осъзнахме, че на пазара в България не откриваме това, което търсим като екипировка. Затова започнахме да дистрибутираме в страната няколко сноуборд марки от Съединени американски щати. Стартирахме първата си дребна компания от четирима души и внасяхме сноуборд екипировка, която ни харесва, бихме носили, само че я няма на българския пазар. Две-три години по-късно, като се изключи че внасяхме облекла, започнахме да промотираме и марките през снимане на видеа, спонсориране на хора, които да носят оборудването, и по този начин привлякохме вниманието на тези среди. В един миг взехме решение, че е време да стартираме наша компания, а точно Stinky Socks, в която съсобственици сега сме Ивелина Гичева, Димо Петков и аз. Започнахме Stinky Socks, тъй като знаехме, че можем да създадем в България нещо, което да показва визията и разбирането ни за сноуборда и живота около него освен тук, а и отвън страната.
Защо обаче решихте да произвеждате тъкмо чорапи, а не различен аксесоар?
- Ако искаш да се свържеш с тази промишленост, би трябвало да произвеждаш сноуборд дъски, автомати или друго съоръжение, което обаче изисква голяма инвестиция. Ние обаче стартирахме с дребен капитал - по-малко от 10 хиляди лева, които са извънредно незадоволителни за производството на сноуборд дъски. Трябваше да измислим нещо по-дребно, можеше да вършим тениски и шапки, само че тези артикули са извънредно експлоатирани и конкуренцията там беше голяма. На нас ни трябваше нещо друго. Генерално това постоянно е било заложено в плановете ни, без значение дали снимаме видеа, филми или представляваме някоя марка, желанието ни е било да показваме себе си и да покажем на всички, че няма нищо ужасно да бъдеш това, което си, и да си друг. Така се сетихме за чорапите, които са дребен артикул, който може да доставиш на всички места по света. А и по това време имаше доста малко компании на международно равнище, които правеха чорапи и ги маркетираха като аксесоар. Ние не представяме чорапа като артикул, а метод на живот – сноубординг, скейтбординг, пътуванията. Продаваме фантазията на хората да живеят по този метод, първо самия начин на живот, а около него и продукта ни.
Как измислихте името на марката?
- Всеки, който ме познава, знае, че съгласно мен името ни можеше да е по-малко първосигнално, само че, въпреки това, се оказва, че се харесва на всички. Когато търсихме име, искахме да намерим такова, което, от една страна, да е съответстващо към продукта, който вършим, а от друга, да има индиректно значение и на български език, въпреки фокусът ни да беше британски. В случая Stinky ( " Стинки " ) на български идва от стотинки, а на британски от миризма, само че нашите сигурно не носят неприятни аромати.
Вие си измисляте и моделите, и дизайна на чорапите. Какъв обаче е размерът ви на произвеждане?
- В началото – ноември 2011 година, започнахме с три дизайна. Оттогава сме пораснали над 10 пъти като модели и над 20 пъти по размер на произвеждане. Тази година имаме общо 42 дизайна, които са в две сбирки – лятна, която излиза март, и зимна, която излиза септември. Като численост произвеждаме към 1200 чифта от всеки дизайн. Моделите ни пък се разделят на такива за сноуборд и за ежедневна приложимост, като всеки от тях е с друга дебелина и вариращи съставки, като главната от тях е памукът. Така можем да предложим разнообразни модели съгласно желанията на хората даже отвън зимните спортове.
Каква е бизнес тактиката ви?
- Стремим се да работим през дистрибутори и магазини, заобикаляме директната продажба, което също ни разграничава от множеството на пазара, които търсят точно бързи директни онлайн продажби. Ние имаме онлайн магазин, само че не го промотираме, тъй като българска марка като нас, която е позиционирана на 10 хиляди км от сърцето на сноуборд промишлеността, а точно Съединени американски щати, с цел да може да се продава там, би трябвало да има история, друга от на всички останали марки в този сегмент. Защото фактът, че идваме от България, ни прави неповторими и разнообразни и за нас това е преимущество. Историята обаче се основава от хора, които я описват. Ако продаваш онлайн, крайният консуматор влиза, купува и до такава степен се завършва. Ако има дистрибутори и магазини, действително успяваш да разкажеш историята си на тези хора и да ги направиш част от концепцията ти. Целта ни е да навлезем още повече в американския пазар, където продаваме посредством дистрибутори, представители на марката и магазини, което са трима души сред нас и крайния консуматор. Ако успеем точно тези хора да ги въвлечем в историята ни и да повярват в това, което вършим, те ще ни оказват помощ да растем и да се чува от ден на ден за нас.
Фотограф: В кои страни продавате към този момент чорапите Stinky Socks?
- В момента имаме 21 дистрибуции, продаваме в Съединени американски щати, Канада, Чили, Южна Африка, Китай, Южна Корея, Япония, Австралия, Нова Зеландия и доста страни от Европа. Около шест от всички дистрибуции обаче са огромни, което значи поръчки от над 2 хиляди чифта. Обикновено приблизително една дистрибуция е сред 500 и 1000 броя.
По какъв метод се рекламирате и какъв брой значимо е хората от верните среди да схванат за вас?
- В сноуборд промишлеността е доста значимо мнението на хората в нея и какво мислят за теб и по какъв начин те възприемат. Ние се оправяме добре, доста от огромните сноуборд компании знаят за нас и харесват това, което вършим. Част от имиджа ни идва от хората, които спонсорираме, все още имаме формален тим от над 20 души. Те с изключение на артикул получават и бюджети за пътешестване, който би трябвало да усвоят през сезона, пътувайки и снимайки. Това са професионалните известни сноубордисти Джес Пол, Ерик Лиън, Маркъс Ранд, Тилър Линч, които снимат филми, карайки в целия свят, и българските скейтъри Владимир Иванов и Явор Вечерников. Освен тях огромна част от интернационалните сноуборд медии носят чорапите на Stinky. Работим и дружно с музиканти и актьори. Доста постоянно хората сами ни намират, а не ги търсим ние, което е още по-добре, тъй като харесват имиджа ни и това, което вършим с марката. Именно и хората, които спонсорираме, са тези, които ни дават противоположна връзка за моделите ни, какво им харесва и какво би трябвало да подобрим.
Кои са съперниците ви на пазара и по какъв начин се различавате от тях?
- Има няколко български марката, които имат обаче друга идея и продават на друга публика. В света може би най-големият ни съперник е американската Stance, която започва три години преди нас и има корени в сноубординга и скейтбординга като нас, само че компанията все още коства 250 млн. $ и явно има опция за по-големи вложения. Освен това те спонсорират събития като NBA, PGA, NHL. Шведските Happy Socks също имат доста забавна история и са огромни, а неотдавна са ни конкуренция и в България, само че имиджово не са ни съперник. Обратната връзка, която получаваме, е, че нашето качество, съпоставено със Stance, е доста по-добро. Това извънредно доста ни радва, защото главното ни произвеждане е основано в България и демонстрира, че качеството на продукцията тук е по-добро от да вземем за пример Китай, Турция, Италия и прочие.
Компанията е позиционирана в България, само че въпреки всичко мислили ли сте да я базирате в друга страна?
- Истината е, че би било разумно, минавало ни е през мозъка, само че би трябвало да стигнем до едно по-високо равнище, с цел да преместим бизнеса. Ако желаеме в действителност да се развиваме в Съединени американски щати, би трябвало да сме там, покрай потребителите и метода им на живот. За мен в България има доста добра почва за развиване, тъй като в случай че в Лос Анджелис дневно може да направиш една бизнес среща, тук за един ден мога да обиколя половината страна и да направя три срещи и действително да свърша доста повече работа. От друга страна, средата също е доста значима и считам, че разнообразието на култури, благосъстоянието на изкуство и генерално методът на мислене на хората в мегаполиси като Лос Анджелис или Ню Йорк биха ни помогнали да се развием по-добре.
А по какъв начин се развива бизнесът ви, печеливш ли е?
- При нас финансовата година е от март до март, тъй че засичаме облагата в края на първото тримесечие на годината. Като за 2016/2017 година е двойно по-голяма спрямо тази през 2015/2016 година Тази година растежът ни върви с към 15-20% повече спрямо предходния регистриран интервал. Вече започваме да печелим и имаме опция да влагаме повече и да вършим това, което бихме желали, без да имаме големи терзания за финансовата страна.
Какви са отговорностите и отговорностите ви в компанията?
- Занимавам се с доста неща, само че част от тях са продукцията на чорапите, провеждам подизпълнители и намирам верните заводи, както и цялата логистика около това. Отделно се занимавам и с маркетинга и PR, team managеment, както и с ръководството на екипа и дистрибуцията на Stinky.
Освен със Stinky Socks работите и в областта на рекламата. Къде обаче натрупахте задоволително опит, с цел да се справяте с толкоз доста и разнообразни инициативи?
- Завършил съм маркетинг в Габрово, само че мога да кажа, че доста повече съм научил от всичко, с което се занимавах по-късно. Живях известно време в Колорадо и в Съединени американски щати, където към момента имам среда и доста другари. След като се прибрах в България, станах търговец, което също няма нищо общо със сегашната ми работа, само че пък това ме научи, че няма нищо неприятно и срамно в да вървиш и да предлагаш продукта си на хора, които биха имали интерес от него. Тогава редом върших и други неща, свързани със сноуборда – видеа, министър председатели, и по този начин взех решение, че желая да се занимавам с реклама и да оказвам помощ на марки да стигат по-лесно до потребителите си. Според мен нещата се случват с струпване, целият този опит ми е оказал помощ да изградя това, което върша сега. Работя като Account шеф и в рекламната организация NEXT-DC от към този момент шест години. Така, в случай че организацията ми лишава 8 часа дневно, в Stinky Socks влагам към 5-6 часа дневно.
Кои са най-големите компликации, които е трябвало да преодолеете? Кое е най-трудното решение, което сте взимал?
- Преди няколко години се опасявах да стартира нещо ново, притеснявах се дали ще се получи, какво ще кажат хората. Сега обаче е тъкмо противоположното, нямам самообладание да се понечвам с нови планове. Все отново може би най-трудно ще ми е, когато към този момент съм почнал нещо, замислен съм в него и го одобрявам, да спра да го правя, когато не върви и не ми носи облага. Q/A
Как и успявате ли да балансирате сред персоналното и професионалното си време?
- Аз съм доста предан на това, което върша в професионален проект, също както съм предан и на персоналния си живот. Опитвам се да ги съвместявам, макар че последните шест години имам несъмнено общо 10 същински почивни дни. Често със сноуборда съумявам да избягам от работата, както и да прекарам време със фамилията ми.
Какви са заниманията ви?
- Основно сноуборд, карам от към този момент може би 20 години. Благодарение на него сега се занимавам с всички тези неща.
- Освен телефон и компютър, който не се стопира, не употребявам други устройства. Старая се сега да се откъсна от обществените мрежи, тъй като времето ми е доста скъпо и виждам да не го изгубвам, а, в противен случай, да го усъвършенствам. Дори фотографирам на лентова камера, тъй като желая да върша по-малко фотоси и да се любувам на моментите и почивката, вместо да държа телефона непрекъснато пред лицето си.
Интервюто взе Сирма Пенкова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ