Velvet November
Илюстрация
Събития по случаи 30 години от Нежната гражданска война
Увеличаване
Събития по случаи 30 години от Нежната гражданска война
Автор: Reuters Смаляване
" За страдание гледаме на предишното ни в комунистическия режим прекомерно изопачено, тъй като през днешния ден ни се коства толкоз неуместно, че ни кара да се смеем. Като че ли забравяме, че той прекършваше хората ", сподели Петър Плацек - историк, журналист и отстъпник, по време на полемика в София, отдадена на тридесет години от Нежната гражданска война в Чехословакия. Той работи в Института за проучване на тоталитарните режими, а мотив за неговото посещение е тридесет години от Нежната гражданска война в Чехословакия и поредицата от полемики в Чешкия център.
Преди 1989 година Петър Плацек се занимава със самиздат и написа за разнообразни емигрантски списания, непрекъснато е бил разпитван след неуместно неразбирателство, до момента в който още е в техникума. Баща му е взел участие в съпротивата против нацистите. Оттогава му е останал револвер, който не е работел. Един ден ученикът Петър взема решение да го вземе и да го занесе в техникума, където се надява да го поправят в някой от техническите часове. По подигравка на ориста тъкмо в същия ден има грабеж на бензиностанция с револвер, някой от съучениците му виждат оръжието в шкафчето, подава донос и идват служители на реда. Те незабавно схващат, че няма по какъв начин с него да се стреля, само че откриват в учебното шкафче есе, в което е написал, че изобщо не му пука за комунизма. Започват безкрайни разпити в Държавна сигурност, чак до рухването на режима. През 1985 година, когато в Прага се организира Спартакиадата (формат на спортно съревнование, което набира известност в Съюз на съветските социалистически републики и ГДР), има серийни убийства на дами. Това, което прави полицията, вместо да търси килъра, е да стартира отново да преследва хора, които са срещу режима: " Четирима от Държавна сигурност нахълтаха у дома, водиха ме и ме разпитваха с часове ", спомня си Петър Плацек.
Илюстрация
Антиправителствени митинги през ноември 2019 година
Увеличаване
Антиправителствени митинги през ноември 2019 година
Автор: Reuters Смаляване
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Плацек взе участие в дисидентска група, която се афишира по едно и също време като анархистична и като промонархистка – " единствено с цел да ядосваме комунистите искахме да възстановим Чешкото кралство, само че те не разбираха от подигравка и комизъм ". Това, което най-вече го е дразнело по време на комунизма с изключение на неналичието на какъвто и да било комизъм, е лъжата. " Живеехме перманентното и непрекъснато в неистина от заран до вечер. Беше шизофреничен свят, в който бяхме принудени да се държим по избран метод обществено и по напълно различен метод в персоналния си живот. " На този декор Петър съумява да взе участие в издаването на дисидентски вестник.
Той взе участие интензивно в организирането на мирната студентска проява на 17 ноември 1989 година в Прага, която е била жестоко нападната от милицията и властта. Следват серия от митинги, извършени до края на декември. На 20 ноември броят на спокойно протестиращите в Прага нараства от 200 000 до половин милион. Виждайки какво се случва, Чехословашката комунистическа партия афишира на 28 ноември, че ще отстъпи водещата си роля в политическата власт. На 10 декември социалистическият президент Густав Хусак назначава първото най-вече несоциалистическо държавно управление в Чехословакия след 1948 година и подава оставка. Вацлав Хавел става президент на тогавашна Чехословакия на 29 декември 1989 година
Днес, тридесет години след Нежната гражданска война в Чехия има още веднъж митинги, към които се цитират числа за над 300 000 участници – най-много против ръководството на министър-председателя Андрей Бабиш. Покрай демонстрациите се заприказва и за разочарованието на чехите тридесет години след рухването на комунистическия режим.
Социологът и мъдрец Вацлав Белохрадски, който е вторият посетител на полемиките в Чешкия център във връзка 30 години от Нежната гражданска война, разделя чехите приветствали промяната на режима през 1989 година, на пет групи и надлежно тяхното отчаяние зависи от това в коя група попадат. Той самият е бил бежанец в Италия и дълго време сътрудничи на чешките задгранични издателства и списания, както и на чешките дисиденти. В Италия работи и като преподавател по социология в Генуа, преподава и политическа социология в Триест. Освен в Чехия и Италия разгласява трудовете си и във Англия, Съединени американски щати и Канада.
" Според мен най-важно е какъв е бил хоризонтът на очакване през 1989 година и всяка от петте групи имаше разнообразни упования ", споделя пред " Капитал " Вацлав Белохрадски. Според него първата група са дисидентите, които самоуверено се съпротивляваха на системата, втората група са антикомунистите, които са антикомунисти в една посткомунистическа атмосфера, третата е на националистите, или хората, за които най-съществен е националният суверенитет, четвъртата са хората, които чакат да им бъдат реституирани парцели, и петата е групата на приватизаторите. " Най-разочаровани са дисидентите, те имаха прекалено много упования, още тогава Вацлав Хавел споделяше, че общоприетата народна власт няма да реши проблемите на посткомунистическите страни. Част от чехите са разочаровани през днешния ден, тъй като възприеха по доверчив метод капитализма – единствено като висок витален стандарт на живот ", споделя Белохрадски.
Илюстрация
Дисидент и историк Петър Плацек
Увеличаване
Дисидент и историк Петър Плацек
Автор: Иво Чупетловски Смаляване
Той споделя, че самият той не е отчаян в подобен аспект, тъй като е знаел какво чака страната му по време на прехода. " Аз съм наясно, че чехите са се образували в огромна степен като неполитическа нация – в случай че политиката значи да се вършат рационални взаимни отстъпки, то ние не умеем да вършим такава. Демокрацията е търсене на компромис, а не лозунги – истина, обич, морал ", споделя Вацлав Белохрадски. Той добавя, че комунизмът си е отишъл, само че аргументите за неговото пораждане може би не.
Все отново и професор Белохрадски изживява своите разочарования, само че те са свързани с интернационалната политика. " Вярвах, че след разпадането на двуполюсния модел на международните сили през 1989 година светът ще се отърве от огромните военни нещастия, които се случваха в огромна част поради войната за въздействие сред източния и западния блок. Това не се случи – живеем в постдвуполюсен модел ". Според него заплахата от нуклеарна война не е изчезнала. А това, което най-вече заплашва демокрациите през днешния ден, е неналичието на обичайното обществено пространство, което е належащо, с цел да се образуват мненията на болшинството в една обичайната народна власт. " Днес общественото пространство е сменено от обществени мрежи и точно в тази виртуална среда се образува ненадейно болшинство. Това е феномен – образува се болшинство, което няма престиж ", споделя Вацлава Белохрадски. Доказателство за това съгласно него са митингите против изборите, които вършат болшинствата без престиж – изборът на американския президент Доналд Тръмп, Брекзит, митингите на жълтите жилетки. " Мненията, които се образуват в обичайното публично пространство, са артикул на дълга история, традиция и диспути, надлежно са отзиви въз основата на рационални съзнателни решения, до момента в който мненията образувани бързо и прочувствено в обществените мрежи, са артикул на подсъзнанието. "
Като професор в Италия и участващ постоянно в обществени диспути Вацлав Белохрадски е получавал всевъзможни имейли във връзка изказани от него отзиви – най-често го атакуват поради мнението му, че бежанците не са рискови и би трябвало да им бъде даден късмет в Европа. " Когато отговорих на един подобен имейл с документи, разказващи историята на една добре интегрирала се бежанка – със личен бизнес, отворила работни места за десетки хора, не получих схващане. Жената, която беше срещу бежанците, не си промени мнението, сподели, че повече не желае да разисква ", споделя Белохрадски. Получил е от нея известие, че всеки има право на мнение и няма в никакъв случай да си го промени. " Днес хората доста постоянно бъркат усет с мнение – усетите не се трансформират, само че мненията би трябвало да се вършат въз основата на знания и рационално решение и да могат да се трансформират. "
Илюстрация
Социолог и историк Вацлав Белохрадски
Увеличаване
Социолог и историк Вацлав Белохрадски
Автор: Иво Чупетловски Смаляване
Единствената вяра съгласно него за бъдещето на демокрацията е да се възвърне по някакъв метод общественото пространство, в което да може по разумен метод да се образува болшинство, което да е припознавано като законно. Или както още журналистът Уолтър Липман написа първоначално през XX век, че с цел да пребъде демокрацията, жителите би трябвало да са осведомени, да взимат осведомен избор и да познават подтекста.
Цялата стратегия на оставащите събития - прожекции, изложения и полемики във връзка тридесет години от Нежната гражданска война, можете да видите на страницата на Чешкия център: www.sofia.czechcentres.cz>
Събития по случаи 30 години от Нежната гражданска война
Увеличаване
Събития по случаи 30 години от Нежната гражданска война
Автор: Reuters Смаляване
" За страдание гледаме на предишното ни в комунистическия режим прекомерно изопачено, тъй като през днешния ден ни се коства толкоз неуместно, че ни кара да се смеем. Като че ли забравяме, че той прекършваше хората ", сподели Петър Плацек - историк, журналист и отстъпник, по време на полемика в София, отдадена на тридесет години от Нежната гражданска война в Чехословакия. Той работи в Института за проучване на тоталитарните режими, а мотив за неговото посещение е тридесет години от Нежната гражданска война в Чехословакия и поредицата от полемики в Чешкия център.
Преди 1989 година Петър Плацек се занимава със самиздат и написа за разнообразни емигрантски списания, непрекъснато е бил разпитван след неуместно неразбирателство, до момента в който още е в техникума. Баща му е взел участие в съпротивата против нацистите. Оттогава му е останал револвер, който не е работел. Един ден ученикът Петър взема решение да го вземе и да го занесе в техникума, където се надява да го поправят в някой от техническите часове. По подигравка на ориста тъкмо в същия ден има грабеж на бензиностанция с револвер, някой от съучениците му виждат оръжието в шкафчето, подава донос и идват служители на реда. Те незабавно схващат, че няма по какъв начин с него да се стреля, само че откриват в учебното шкафче есе, в което е написал, че изобщо не му пука за комунизма. Започват безкрайни разпити в Държавна сигурност, чак до рухването на режима. През 1985 година, когато в Прага се организира Спартакиадата (формат на спортно съревнование, което набира известност в Съюз на съветските социалистически републики и ГДР), има серийни убийства на дами. Това, което прави полицията, вместо да търси килъра, е да стартира отново да преследва хора, които са срещу режима: " Четирима от Държавна сигурност нахълтаха у дома, водиха ме и ме разпитваха с часове ", спомня си Петър Плацек.
Илюстрация
Антиправителствени митинги през ноември 2019 година
Увеличаване
Антиправителствени митинги през ноември 2019 година
Автор: Reuters Смаляване
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Плацек взе участие в дисидентска група, която се афишира по едно и също време като анархистична и като промонархистка – " единствено с цел да ядосваме комунистите искахме да възстановим Чешкото кралство, само че те не разбираха от подигравка и комизъм ". Това, което най-вече го е дразнело по време на комунизма с изключение на неналичието на какъвто и да било комизъм, е лъжата. " Живеехме перманентното и непрекъснато в неистина от заран до вечер. Беше шизофреничен свят, в който бяхме принудени да се държим по избран метод обществено и по напълно различен метод в персоналния си живот. " На този декор Петър съумява да взе участие в издаването на дисидентски вестник.
Той взе участие интензивно в организирането на мирната студентска проява на 17 ноември 1989 година в Прага, която е била жестоко нападната от милицията и властта. Следват серия от митинги, извършени до края на декември. На 20 ноември броят на спокойно протестиращите в Прага нараства от 200 000 до половин милион. Виждайки какво се случва, Чехословашката комунистическа партия афишира на 28 ноември, че ще отстъпи водещата си роля в политическата власт. На 10 декември социалистическият президент Густав Хусак назначава първото най-вече несоциалистическо държавно управление в Чехословакия след 1948 година и подава оставка. Вацлав Хавел става президент на тогавашна Чехословакия на 29 декември 1989 година
Днес, тридесет години след Нежната гражданска война в Чехия има още веднъж митинги, към които се цитират числа за над 300 000 участници – най-много против ръководството на министър-председателя Андрей Бабиш. Покрай демонстрациите се заприказва и за разочарованието на чехите тридесет години след рухването на комунистическия режим.
Социологът и мъдрец Вацлав Белохрадски, който е вторият посетител на полемиките в Чешкия център във връзка 30 години от Нежната гражданска война, разделя чехите приветствали промяната на режима през 1989 година, на пет групи и надлежно тяхното отчаяние зависи от това в коя група попадат. Той самият е бил бежанец в Италия и дълго време сътрудничи на чешките задгранични издателства и списания, както и на чешките дисиденти. В Италия работи и като преподавател по социология в Генуа, преподава и политическа социология в Триест. Освен в Чехия и Италия разгласява трудовете си и във Англия, Съединени американски щати и Канада.
" Според мен най-важно е какъв е бил хоризонтът на очакване през 1989 година и всяка от петте групи имаше разнообразни упования ", споделя пред " Капитал " Вацлав Белохрадски. Според него първата група са дисидентите, които самоуверено се съпротивляваха на системата, втората група са антикомунистите, които са антикомунисти в една посткомунистическа атмосфера, третата е на националистите, или хората, за които най-съществен е националният суверенитет, четвъртата са хората, които чакат да им бъдат реституирани парцели, и петата е групата на приватизаторите. " Най-разочаровани са дисидентите, те имаха прекалено много упования, още тогава Вацлав Хавел споделяше, че общоприетата народна власт няма да реши проблемите на посткомунистическите страни. Част от чехите са разочаровани през днешния ден, тъй като възприеха по доверчив метод капитализма – единствено като висок витален стандарт на живот ", споделя Белохрадски.
Илюстрация
Дисидент и историк Петър Плацек
Увеличаване
Дисидент и историк Петър Плацек
Автор: Иво Чупетловски Смаляване
Той споделя, че самият той не е отчаян в подобен аспект, тъй като е знаел какво чака страната му по време на прехода. " Аз съм наясно, че чехите са се образували в огромна степен като неполитическа нация – в случай че политиката значи да се вършат рационални взаимни отстъпки, то ние не умеем да вършим такава. Демокрацията е търсене на компромис, а не лозунги – истина, обич, морал ", споделя Вацлав Белохрадски. Той добавя, че комунизмът си е отишъл, само че аргументите за неговото пораждане може би не.
Все отново и професор Белохрадски изживява своите разочарования, само че те са свързани с интернационалната политика. " Вярвах, че след разпадането на двуполюсния модел на международните сили през 1989 година светът ще се отърве от огромните военни нещастия, които се случваха в огромна част поради войната за въздействие сред източния и западния блок. Това не се случи – живеем в постдвуполюсен модел ". Според него заплахата от нуклеарна война не е изчезнала. А това, което най-вече заплашва демокрациите през днешния ден, е неналичието на обичайното обществено пространство, което е належащо, с цел да се образуват мненията на болшинството в една обичайната народна власт. " Днес общественото пространство е сменено от обществени мрежи и точно в тази виртуална среда се образува ненадейно болшинство. Това е феномен – образува се болшинство, което няма престиж ", споделя Вацлава Белохрадски. Доказателство за това съгласно него са митингите против изборите, които вършат болшинствата без престиж – изборът на американския президент Доналд Тръмп, Брекзит, митингите на жълтите жилетки. " Мненията, които се образуват в обичайното публично пространство, са артикул на дълга история, традиция и диспути, надлежно са отзиви въз основата на рационални съзнателни решения, до момента в който мненията образувани бързо и прочувствено в обществените мрежи, са артикул на подсъзнанието. "
Като професор в Италия и участващ постоянно в обществени диспути Вацлав Белохрадски е получавал всевъзможни имейли във връзка изказани от него отзиви – най-често го атакуват поради мнението му, че бежанците не са рискови и би трябвало да им бъде даден късмет в Европа. " Когато отговорих на един подобен имейл с документи, разказващи историята на една добре интегрирала се бежанка – със личен бизнес, отворила работни места за десетки хора, не получих схващане. Жената, която беше срещу бежанците, не си промени мнението, сподели, че повече не желае да разисква ", споделя Белохрадски. Получил е от нея известие, че всеки има право на мнение и няма в никакъв случай да си го промени. " Днес хората доста постоянно бъркат усет с мнение – усетите не се трансформират, само че мненията би трябвало да се вършат въз основата на знания и рационално решение и да могат да се трансформират. "
Илюстрация
Социолог и историк Вацлав Белохрадски
Увеличаване
Социолог и историк Вацлав Белохрадски
Автор: Иво Чупетловски Смаляване
Единствената вяра съгласно него за бъдещето на демокрацията е да се възвърне по някакъв метод общественото пространство, в което да може по разумен метод да се образува болшинство, което да е припознавано като законно. Или както още журналистът Уолтър Липман написа първоначално през XX век, че с цел да пребъде демокрацията, жителите би трябвало да са осведомени, да взимат осведомен избор и да познават подтекста.
Цялата стратегия на оставащите събития - прожекции, изложения и полемики във връзка тридесет години от Нежната гражданска война, можете да видите на страницата на Чешкия център: www.sofia.czechcentres.cz>
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ