Но, наистина, кой е Роджър Балън?
Илюстрация
Роджър Балън
Увеличаване
Роджър Балън
Автор: Marguerite Roussouw Смаляване
Още по тематиката
Роджър Балън, фотограф: Никой не познава себе си
Част от изявлението с провокативния фотограф, което ще бъде оповестено идната седмица
31 окт 2018
Тъмният талант на Роджър Балън
от Дневник,30 окт 2018 " Когато родителите ми влязоха в стаята, превключих на порното, защото е по-лесно за пояснение, в сравнение с този клип. " Коментарът в YouTube е към гледаното над 127 млн. пъти видео I Fink U Freeky на южноафриканското дуо Die Antwoord – през цялото време цялата им визия е въодушевена от фотографията на Роджър Балън, който след това става режисьор на част от видеата им. В момента той и групата приключват първия си пълнометражен музикален филм.
След като го приключи, фотографът ще дойде в България за откриването на изложбата " Архетипи ". Тя ще протече по едно и също време в " Квадрат 500 " в София (от 13 ноември) и в Градска художествена изложба в Пловдив (от 14 ноември).
Балънисткото във фотографията, сходно на кафкианското в литературата, потапя в един свят сред документалното и кошмарното, хипотетичното и незнайното. Роджър Балън е роден в Ню Йорк през 1950 година Баща му е арбитър, майка му е фотограф и около нея той от ранна възраст развива интерес към образните изкуства. В края на 60-те и началото на 70-те движи с американските контракултурни придвижвания и е деен участник в митингите срещу Виетнамската война. Следва логика на психиката, само че става геолог. Работен ангажимент го изпраща в Южна Африка през 1982 година и това се оказва мястото, което го предизвика пълноценно да разгърне фантазията си като фотограф. Въпреки расовото напрежение в страната и политическата неустойчивост той остава в нея, претърпява всичките й промени и към момента живее там.
Балън постоянно е определян като една от основните фигури във фотографията през последните десетилетия. Изненадващо той не дефинира фотосите си като мрачни. За него те просто демонстрират една по-сенчеста страна от човешката природа.
Намираме го в града, който се оказва дълготрайно ентусиазъм за него – Йоханесбург.
Фотограф: Светослав Тодоров
През последните месеци в София и Пловдив имаше стрийт арт акция във връзка изложбата – фрагменти от ваши фотоси бяха разлепени на разнообразни места с въпроса " Кой е Роджър Балън? " Как бихте дали отговор?
Знаете ли, забавно е, че никой няма отговор на този въпрос. Не мисля, че който и да било на планетата познава себе си изцяло и би могъл да отговори с акуратност кой е. Предполагаме, че имаме концепция за себе си, само че колкото повече мислим за това, което сме, толкоз повече се губим в мислите си.
Миналата година издадохте Ballenesque, първата ви ретроспективна фотокнига. Защо решихте, че е подобаващ миг да се обърнете обратно?
Нека си го кажем напряко – на 68 съм и фотографирам от 50 години. А и напоследък стилът ми стана някак по-забележим – с натрупването на работата, става по-ясно, че това, което съм направил, е друго от това, което са правили други фотографи по същото време. Също по този начин с последните си планове получих увереността, че най-накрая мога да видоизменявам света през фотоапарата си. Усетих, че в фотосите има някаква зрялост.
Творците нормално не обичат определението " зрял ", тъй като все едно никой не чака нещо ново и свежо от тях...
Повечето думи значат доста неща. Използвам " зрял " в смисъла на това, че не фотографирам безредно, а знам какво върша, че съзнавам, че не ми остава доста на тази планета и не изгубвам време.
Илюстрация
Twins, 1993
Увеличаване
Twins, 1993
Смаляване
Мислите ли за хората, които снимате, като персонажи или архетипи?
Всички сме част от нещо общо, по-голямо от нас като характерности – когато забележим огън, всички знаем, че това е нещо ужасно. Има знаци в света, които основават общи безпокойства у всички ни. В същото време светът може да наподобява доста нереално, поетично, да се види и от психически ъгъл. Не мисля за хората, които фотографирам, като за обособени съответни архетипи, по-скоро като за метафорични облици. Вълнува ме по какъв начин хората реагират на разнообразни прекарвания както физически, по този начин и подсъзнателни – тези сиви зони, в които двете се пресичат.
Споменавате подсъзнанието, а фотосите ви постоянно наподобяват на миг от сън, съвсем призрачен сън...
Имат нещо общо с борбата сред действителното и нереалното, какво ни плаши, какво ни вълнува. Обитават свят, който е мъчно да се конкретизира. И още веднъж опираме до думите с доста смисли – кошмарът може да не е единствено заплашителен, той може да даде отговори, някакво просветление, защото посредством него сме подложени на неща, които ни безпокоят в действителния живот, само че пренебрегваме.
Помните ли сънищата си?
Често мисля за сънищата си, до момента в който ги сънувам. Това положение, в което знаеш, че сънуваш, само че продължаваш да го правиш, е доста забавно и може би има нещо общо и с работата ми като фотограф. Този баланс сред подсъзнаваното и съзнаваното е нещо, което се пробвам да предам и в фотосите си. Също по този начин всеки създател би трябвало да се пробва да проникне в подсъзнанието си, защото това е безпределно забавна материя – не можеш да го видиш, не можеш да го пипнеш, не знаеш къде е. Но някъде там са ирационалните ни стремежи и усеща.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Трябва ли да сме наясно с политическия климат в Южна Африка през годините, с цел да разберем изцяло фотографията ви?
Не, по никакъв метод. По-ранните ми фотоси, сред 1981 и 1984, са направени в дребни градове, изолирани от огромните събития на деня. След това се насочих към селата. В началото плановете ми бяха по-документални, като опит да уловя разнообразни човешки положения. А по-късно, след средата на 90-те години, започнах да мисля повече като художник – портретите на хора съвсем изчезнаха след 2000 година, има повече абстракция, наличие на животни, може би нещо и от театъра на парадокса.
Илюстрация
Prowling, 2001
Увеличаване
Prowling, 2001
Смаляване
Илюстрация
Puppy Between Feet, 1999
Увеличаване
Puppy Between Feet, 1999
Смаляване
Този креативен завой предизвикан ли е от упования да предавате Южна Африка по постоянно документален метод? Имало ли е интервал, в който са ви възприемали като фотожурналист?
Имаше нещо такова, да, само че по-важното е, че в един миг си казваш, че си направил каквото си могъл в една посока и отиваш в нова. Какъвто и вид актьор да си, би трябвало да се развиваш, да откриваш нови способи да се изразяваш и предизвикваш. А и едно нещо постоянно води до друго, дребните стъпки водят до огромни. Преминаваш на ново равнище, и то незабелязано. Ето, в този момент седнал съм на стол и приказваме, само че нямам концепция за какво мислите ми протичат по метода, по който го вършат. Същото е и със снимането.
Фотографията ви постоянно гравитира към тягостни тематики. Може ли щастието също да се окаже ентусиазъм за вас?
За мен щастието е от тези неща, които са измислени от Холивуд или които обществото построява, с цел да накара хората да не помнят какво са в действителност. Щастието може да пристигна от нещастието, надлежно нещастието също може да предизвика благополучие. Мога да кажа, че сега съм благополучен, тъй като през днешния ден направиха хубава фотография. Или тъй като се усещам добре като цяло. От друга страна, не съм благополучен, тъй като брачната половинка ми не е добре в последно време. Мисля, че би трябвало да боравим деликатно с думите, които генерализират, защото в нас протичат голям брой настроения в еднакъв миг.
Роджър Балън
Увеличаване
Роджър Балън
Автор: Marguerite Roussouw Смаляване
Още по тематиката
Роджър Балън, фотограф: Никой не познава себе си
Част от изявлението с провокативния фотограф, което ще бъде оповестено идната седмица
31 окт 2018
Тъмният талант на Роджър Балън
от Дневник,30 окт 2018 " Когато родителите ми влязоха в стаята, превключих на порното, защото е по-лесно за пояснение, в сравнение с този клип. " Коментарът в YouTube е към гледаното над 127 млн. пъти видео I Fink U Freeky на южноафриканското дуо Die Antwoord – през цялото време цялата им визия е въодушевена от фотографията на Роджър Балън, който след това става режисьор на част от видеата им. В момента той и групата приключват първия си пълнометражен музикален филм.
След като го приключи, фотографът ще дойде в България за откриването на изложбата " Архетипи ". Тя ще протече по едно и също време в " Квадрат 500 " в София (от 13 ноември) и в Градска художествена изложба в Пловдив (от 14 ноември).
Балънисткото във фотографията, сходно на кафкианското в литературата, потапя в един свят сред документалното и кошмарното, хипотетичното и незнайното. Роджър Балън е роден в Ню Йорк през 1950 година Баща му е арбитър, майка му е фотограф и около нея той от ранна възраст развива интерес към образните изкуства. В края на 60-те и началото на 70-те движи с американските контракултурни придвижвания и е деен участник в митингите срещу Виетнамската война. Следва логика на психиката, само че става геолог. Работен ангажимент го изпраща в Южна Африка през 1982 година и това се оказва мястото, което го предизвика пълноценно да разгърне фантазията си като фотограф. Въпреки расовото напрежение в страната и политическата неустойчивост той остава в нея, претърпява всичките й промени и към момента живее там.
Балън постоянно е определян като една от основните фигури във фотографията през последните десетилетия. Изненадващо той не дефинира фотосите си като мрачни. За него те просто демонстрират една по-сенчеста страна от човешката природа.
Намираме го в града, който се оказва дълготрайно ентусиазъм за него – Йоханесбург.
Фотограф: Светослав Тодоров
През последните месеци в София и Пловдив имаше стрийт арт акция във връзка изложбата – фрагменти от ваши фотоси бяха разлепени на разнообразни места с въпроса " Кой е Роджър Балън? " Как бихте дали отговор?
Знаете ли, забавно е, че никой няма отговор на този въпрос. Не мисля, че който и да било на планетата познава себе си изцяло и би могъл да отговори с акуратност кой е. Предполагаме, че имаме концепция за себе си, само че колкото повече мислим за това, което сме, толкоз повече се губим в мислите си.
Миналата година издадохте Ballenesque, първата ви ретроспективна фотокнига. Защо решихте, че е подобаващ миг да се обърнете обратно?
Нека си го кажем напряко – на 68 съм и фотографирам от 50 години. А и напоследък стилът ми стана някак по-забележим – с натрупването на работата, става по-ясно, че това, което съм направил, е друго от това, което са правили други фотографи по същото време. Също по този начин с последните си планове получих увереността, че най-накрая мога да видоизменявам света през фотоапарата си. Усетих, че в фотосите има някаква зрялост.
Творците нормално не обичат определението " зрял ", тъй като все едно никой не чака нещо ново и свежо от тях...
Повечето думи значат доста неща. Използвам " зрял " в смисъла на това, че не фотографирам безредно, а знам какво върша, че съзнавам, че не ми остава доста на тази планета и не изгубвам време.
Илюстрация
Twins, 1993
Увеличаване
Twins, 1993
Смаляване
Мислите ли за хората, които снимате, като персонажи или архетипи?
Всички сме част от нещо общо, по-голямо от нас като характерности – когато забележим огън, всички знаем, че това е нещо ужасно. Има знаци в света, които основават общи безпокойства у всички ни. В същото време светът може да наподобява доста нереално, поетично, да се види и от психически ъгъл. Не мисля за хората, които фотографирам, като за обособени съответни архетипи, по-скоро като за метафорични облици. Вълнува ме по какъв начин хората реагират на разнообразни прекарвания както физически, по този начин и подсъзнателни – тези сиви зони, в които двете се пресичат.
Споменавате подсъзнанието, а фотосите ви постоянно наподобяват на миг от сън, съвсем призрачен сън...
Имат нещо общо с борбата сред действителното и нереалното, какво ни плаши, какво ни вълнува. Обитават свят, който е мъчно да се конкретизира. И още веднъж опираме до думите с доста смисли – кошмарът може да не е единствено заплашителен, той може да даде отговори, някакво просветление, защото посредством него сме подложени на неща, които ни безпокоят в действителния живот, само че пренебрегваме.
Помните ли сънищата си?
Често мисля за сънищата си, до момента в който ги сънувам. Това положение, в което знаеш, че сънуваш, само че продължаваш да го правиш, е доста забавно и може би има нещо общо и с работата ми като фотограф. Този баланс сред подсъзнаваното и съзнаваното е нещо, което се пробвам да предам и в фотосите си. Също по този начин всеки създател би трябвало да се пробва да проникне в подсъзнанието си, защото това е безпределно забавна материя – не можеш да го видиш, не можеш да го пипнеш, не знаеш къде е. Но някъде там са ирационалните ни стремежи и усеща.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Трябва ли да сме наясно с политическия климат в Южна Африка през годините, с цел да разберем изцяло фотографията ви?
Не, по никакъв метод. По-ранните ми фотоси, сред 1981 и 1984, са направени в дребни градове, изолирани от огромните събития на деня. След това се насочих към селата. В началото плановете ми бяха по-документални, като опит да уловя разнообразни човешки положения. А по-късно, след средата на 90-те години, започнах да мисля повече като художник – портретите на хора съвсем изчезнаха след 2000 година, има повече абстракция, наличие на животни, може би нещо и от театъра на парадокса.
Илюстрация
Prowling, 2001
Увеличаване
Prowling, 2001
Смаляване
Илюстрация
Puppy Between Feet, 1999
Увеличаване
Puppy Between Feet, 1999
Смаляване
Този креативен завой предизвикан ли е от упования да предавате Южна Африка по постоянно документален метод? Имало ли е интервал, в който са ви възприемали като фотожурналист?
Имаше нещо такова, да, само че по-важното е, че в един миг си казваш, че си направил каквото си могъл в една посока и отиваш в нова. Какъвто и вид актьор да си, би трябвало да се развиваш, да откриваш нови способи да се изразяваш и предизвикваш. А и едно нещо постоянно води до друго, дребните стъпки водят до огромни. Преминаваш на ново равнище, и то незабелязано. Ето, в този момент седнал съм на стол и приказваме, само че нямам концепция за какво мислите ми протичат по метода, по който го вършат. Същото е и със снимането.
Фотографията ви постоянно гравитира към тягостни тематики. Може ли щастието също да се окаже ентусиазъм за вас?
За мен щастието е от тези неща, които са измислени от Холивуд или които обществото построява, с цел да накара хората да не помнят какво са в действителност. Щастието може да пристигна от нещастието, надлежно нещастието също може да предизвика благополучие. Мога да кажа, че сега съм благополучен, тъй като през днешния ден направиха хубава фотография. Или тъй като се усещам добре като цяло. От друга страна, не съм благополучен, тъй като брачната половинка ми не е добре в последно време. Мисля, че би трябвало да боравим деликатно с думите, които генерализират, защото в нас протичат голям брой настроения в еднакъв миг.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ