Бабаитският анархизъм и митът за "норвежкия рай"
Илюстрация
Проблемът е в разминаването на усещанията за смисъла на държавната грижа за децата
Увеличаване
Проблемът е в разминаването на усещанията за смисъла на държавната грижа за децата
[Shutterstock] Смаляване
- Истината за Barnevernet е комплицирана, а медиите работят единствено с версията на родителите.
- Заради поверителността норвежката работа в никакъв случай не разяснява съответни случаи. Още по тематиката
Няма " потребна машинация "
Фалшивото ликвидиране на публицист
8 юни 2018
Фейсбук ще се бори с подправени вести и в България
Нови ограничения за обозначаване на подозрително наличие ще бъдат приложени до края на годината
5 юни 2018 Масиеж Чарнецки, полски публицист от " Газета виборча ", създател на книгата " Децата на Норвегия. За (пре)защитената страна "
Полякинята Хелена Рибка наема частен детектив да отвлече 9-годишната ѝ щерка от норвежко приемно семейство. Чехкинята Ева Мичалакова губи родителските си права поради подозрения за немарливост и злоупотреби. Българката Емилия Асенян може да вижда сина си единствено три пъти годишно след полицейска интервенция по съмнение, че упражнява домашно принуждение... Отчаяни майки, чиито деца са били отнети от службата за отбрана на детето в Норвегия - Barnevernet.
Медиите в Централна и Източна Европа всяка година оповестяват за трагични случаи, доста постоянно институцията е показана като нечовечна, нетолерантна и заинтригувана само от " лов " на деца чужденци, които да трансформира в съвършени жители на страната. Журналистите се задоволяват да показват версията на родителите, повдигайки съществени въпроси и за без друго съмнителния мит за " норвежкия парадайс ".
За този отрицателен облик на Норвегия има разнообразни аргументи. В Литва посланикът на страната нае компания за връзки с обществеността, която да преодолява насъбраните неправилни показа. Там страхът от Barnevernet от време на време се насажда от съветски медии, чиято цел е да всяват разделяне в обществото. В Полша крайнодесни медии употребяват въпросите, с цел да посочат " същинското лице " на норвежката обществена страна и да подчертаят фамилните полезности.
Във всички страни сензацията играе основна роля. Както и фактът, че Barnevernet мълчи - по съображения, свързани с поверителността, службата в никакъв случай не разяснява съответни случаи. В резултат публичното мнение научава версията единствено на едната страна - на родителя.
Разследвам проблеми с мигранти и Barnevernet от над три години. И постоянно желая от родителите правосъдни документи - единственият метод, по който журналистът може да добие визия за истинността на изказванията за нечовешко отношение. Като бонус може да получи и самостоятелна оценка от районния квазисъдебен орган, наименуван Окръжен съвет - ако сте останали с неверно усещане, не Barnevernet взема решение дали да отнеме дете, прави го този орган. Аз персонално като публицист приказвам освен с родители, само че и с служащи в детски заведения, приемни фамилии, юристи, психолози, политици.
Изводът е: истината за Barnevernet е комплицирана, а медиите прекомерно постоянно генерализират едностранчиво. Действително има случаи, в които отнемането на деца е ужасна неточност - това надалеч не е идеална система. Разбирам казаното ми от една майка: " Дори единствено един път да сбъркаш в преценката си, за тях отново е доста. "
В един добре документиран случай полската двойка Касиа и Себастиян, живеещи покрай Осло, губят правата си за сина си и щерка си, откакто учителката забелязала дребна рана на челото на момичето. След няколко месеца, в които децата са отнети от родителите им, съдът подрежда те да бъдат върнати, като показва съществени неточности, позволени от службата. Заключението е, че най-вероятно раната е от по-малкия брат, който блъснал с играчка момичето, само че инспекторите не са задали задоволително въпроси, а са се хванали за отговора на детето, че от време на време родителите се ядосват.
" Наивно е да се мисли, че откакто им се отнеме детето, родителите ще бъдат справедливи ", споделя Рагнилд Торгерсън, юрист, защитаващ доста източноевропейци. По думите му обаче в отчетите на обществените служащи има и доста субективизъм. Той дава образци - " детето се усмихва на майка си, само че тя не вижда това ", " детето се смее механично " и така нататък
Тези отчети след това служат за доказателства пред заседателите по въпросите. Познайте на кого те имат вяра повече - на родителите или на норвежките специалисти. Срещал съм доста родители, които се оплакват от решенията на Barnevernet, само че документите демонстрират, че в техните случаи децата им в действителност са се нуждаели от помощ. Има и такива с неутрално или дори положително отношение към институцията. Един от тях е Марцин, млад поляк, чийто две дъщери били хванати от служители на реда да пушат трева. От службата за децата почнали инспекция дали фамилията живее в положителни условия. Говорили с Марцин и брачната половинка му, посетили дома им, събрали отзиви за децата от учебното заведение и медицинския център и прекратили инспекцията с мнение, че всичко е наред. Освен това съветвали Марцин по какъв начин да помогне на децата си да се приспособяват.
Хората с такива истории всекидневно не се свързват с медиите - за какво да го вършат, щом всичко е наред? Но се оказва, че тези случаи са най-чести. Близо в 80% от случаите чиновниците на Barnevernet работят със фамилиите, без да разделят децата от родителите им. Критериите са доста и разнообразни. Често се случва поради подозрения за домашно или полово принуждение, както и незадоволителни грижи. В Норвегия шамарът, който доста родители в Източна Европа употребяват, е форма на принуждение. Противно на популяризираните легенди, фамилията няма да изгуби детето си след един или два шамара, в случай че не е станало някакво огромно неразбирателство. Но в случай че шамарите са непрекъсната процедура, ще последва интервенция.
Гледа се освен физическото, само че и прочувственото положение на детето, както и опциите за неговото развиване (последното е противоречива тематика, защото амбициозната норвежка система от време на време е объркваща). Работата на чиновниците също не е лесна. Споделяли са ми, че някои деца по този метод изнудват родителите си: " Ако не ми купиш нов iPhone, ще кажа на службите, че ме биеш. " Любопитно е, че броят на отнетите от родителите им деца е съвсем идентичен за имигрантите и норвежците (7.6 и 7.9 на 1000 през последните години).
Любопитно е, че броят на отнетите от родителите им деца е съвсем идентичен за имигрантите и норвежците (7.6 и 7.9 на 1000 през последните години). Това демонстрира, че няма " лов " на деца чужденци. Barnevernet е част от обществената система на Норвегия, която дава помощ на жителите и реагира релативно бързо, когато нещо се обърка. Това изяснява за какво мигрантите подлагат на критика службата повече от норвежците - те просто нямат огромно доверие в страната.
След Втората международна война, до момента в който генерации норвежки социалдемократи са полагали основите на така наречен Скандинавска химера, българите, поляците и литовците са се борили с институциите на комунистическата страна, които са ги третирали като врагове. Следи от тази разлика има и през днешния ден - в случай че норвежци кажат на източноевропейци, че би трябвало да уведомят управляващите при всяко съмнение за проблем с дете, те ще отвърнат, че това е " доносничество ". В същото време в Норвегия към една четвърт от подадените сигнали са от членове на фамилията.
Някои имигранти не водят легална борба с норвежките институции, а напряко отвличат детето си от приемното семейство. Медиите в Осло оповестиха за " полския Рамбо " Кщищоф Рутковски, провъзгласил се за " частен детектив ", който против 6 - 10 хиляди евро контрабандира деца до източноевропейски страни. " Главната телевизия направи репортаж за мен. Питаха ме по какъв начин ще отвръщам, в случай че Barnevernet вземе моя наследник. Тогава извадих огромния си револвер и го заредих, насочвайки го към камерата ", похвали се Рутковски, когато се срещнахме през 2015 година
Има обаче една културна разлика, която е по-важна от присъщия на Източна Европа бабаитски анархизъм. Тя е във възприемането на смисъла на грижите за децата. В Норвегия акцентът е върху ползите на детето. В Източна Европа задачата е да се подкрепи фамилията. И двете системи имат дефекти. Норвежците рискуват поради лишаване на дете след неверна преценка да се раздробяване фамилията, което е съществена полезност. Източноевропейците пък не поставят такива грижи, а това постоянно води до нещастия. Така стана с 2-годишния Шимон в Полша, чиито родители го пребиха до гибел. Детето беше недохранено и измъчвано дълго време, само че никой не се беше намесил.
Експерти настояват, че макар дебата за Barnevernet сърцевината на норвежкия модел за протекция на детето няма да се реформира, тъй като съставлява ДНК-то на обществената им система. Важно е обаче да се вършат съответни промени, с цел да не се стига до ужасяващи неточности.
Проблемът е в разминаването на усещанията за смисъла на държавната грижа за децата
Увеличаване
Проблемът е в разминаването на усещанията за смисъла на държавната грижа за децата
[Shutterstock] Смаляване
- Истината за Barnevernet е комплицирана, а медиите работят единствено с версията на родителите.
- Заради поверителността норвежката работа в никакъв случай не разяснява съответни случаи. Още по тематиката
Няма " потребна машинация "
Фалшивото ликвидиране на публицист
8 юни 2018
Фейсбук ще се бори с подправени вести и в България
Нови ограничения за обозначаване на подозрително наличие ще бъдат приложени до края на годината
5 юни 2018 Масиеж Чарнецки, полски публицист от " Газета виборча ", създател на книгата " Децата на Норвегия. За (пре)защитената страна "
Полякинята Хелена Рибка наема частен детектив да отвлече 9-годишната ѝ щерка от норвежко приемно семейство. Чехкинята Ева Мичалакова губи родителските си права поради подозрения за немарливост и злоупотреби. Българката Емилия Асенян може да вижда сина си единствено три пъти годишно след полицейска интервенция по съмнение, че упражнява домашно принуждение... Отчаяни майки, чиито деца са били отнети от службата за отбрана на детето в Норвегия - Barnevernet.
Медиите в Централна и Източна Европа всяка година оповестяват за трагични случаи, доста постоянно институцията е показана като нечовечна, нетолерантна и заинтригувана само от " лов " на деца чужденци, които да трансформира в съвършени жители на страната. Журналистите се задоволяват да показват версията на родителите, повдигайки съществени въпроси и за без друго съмнителния мит за " норвежкия парадайс ".
За този отрицателен облик на Норвегия има разнообразни аргументи. В Литва посланикът на страната нае компания за връзки с обществеността, която да преодолява насъбраните неправилни показа. Там страхът от Barnevernet от време на време се насажда от съветски медии, чиято цел е да всяват разделяне в обществото. В Полша крайнодесни медии употребяват въпросите, с цел да посочат " същинското лице " на норвежката обществена страна и да подчертаят фамилните полезности.
Във всички страни сензацията играе основна роля. Както и фактът, че Barnevernet мълчи - по съображения, свързани с поверителността, службата в никакъв случай не разяснява съответни случаи. В резултат публичното мнение научава версията единствено на едната страна - на родителя.
Разследвам проблеми с мигранти и Barnevernet от над три години. И постоянно желая от родителите правосъдни документи - единственият метод, по който журналистът може да добие визия за истинността на изказванията за нечовешко отношение. Като бонус може да получи и самостоятелна оценка от районния квазисъдебен орган, наименуван Окръжен съвет - ако сте останали с неверно усещане, не Barnevernet взема решение дали да отнеме дете, прави го този орган. Аз персонално като публицист приказвам освен с родители, само че и с служащи в детски заведения, приемни фамилии, юристи, психолози, политици.
Изводът е: истината за Barnevernet е комплицирана, а медиите прекомерно постоянно генерализират едностранчиво. Действително има случаи, в които отнемането на деца е ужасна неточност - това надалеч не е идеална система. Разбирам казаното ми от една майка: " Дори единствено един път да сбъркаш в преценката си, за тях отново е доста. "
В един добре документиран случай полската двойка Касиа и Себастиян, живеещи покрай Осло, губят правата си за сина си и щерка си, откакто учителката забелязала дребна рана на челото на момичето. След няколко месеца, в които децата са отнети от родителите им, съдът подрежда те да бъдат върнати, като показва съществени неточности, позволени от службата. Заключението е, че най-вероятно раната е от по-малкия брат, който блъснал с играчка момичето, само че инспекторите не са задали задоволително въпроси, а са се хванали за отговора на детето, че от време на време родителите се ядосват.
" Наивно е да се мисли, че откакто им се отнеме детето, родителите ще бъдат справедливи ", споделя Рагнилд Торгерсън, юрист, защитаващ доста източноевропейци. По думите му обаче в отчетите на обществените служащи има и доста субективизъм. Той дава образци - " детето се усмихва на майка си, само че тя не вижда това ", " детето се смее механично " и така нататък
Тези отчети след това служат за доказателства пред заседателите по въпросите. Познайте на кого те имат вяра повече - на родителите или на норвежките специалисти. Срещал съм доста родители, които се оплакват от решенията на Barnevernet, само че документите демонстрират, че в техните случаи децата им в действителност са се нуждаели от помощ. Има и такива с неутрално или дори положително отношение към институцията. Един от тях е Марцин, млад поляк, чийто две дъщери били хванати от служители на реда да пушат трева. От службата за децата почнали инспекция дали фамилията живее в положителни условия. Говорили с Марцин и брачната половинка му, посетили дома им, събрали отзиви за децата от учебното заведение и медицинския център и прекратили инспекцията с мнение, че всичко е наред. Освен това съветвали Марцин по какъв начин да помогне на децата си да се приспособяват.
Хората с такива истории всекидневно не се свързват с медиите - за какво да го вършат, щом всичко е наред? Но се оказва, че тези случаи са най-чести. Близо в 80% от случаите чиновниците на Barnevernet работят със фамилиите, без да разделят децата от родителите им. Критериите са доста и разнообразни. Често се случва поради подозрения за домашно или полово принуждение, както и незадоволителни грижи. В Норвегия шамарът, който доста родители в Източна Европа употребяват, е форма на принуждение. Противно на популяризираните легенди, фамилията няма да изгуби детето си след един или два шамара, в случай че не е станало някакво огромно неразбирателство. Но в случай че шамарите са непрекъсната процедура, ще последва интервенция.
Гледа се освен физическото, само че и прочувственото положение на детето, както и опциите за неговото развиване (последното е противоречива тематика, защото амбициозната норвежка система от време на време е объркваща). Работата на чиновниците също не е лесна. Споделяли са ми, че някои деца по този метод изнудват родителите си: " Ако не ми купиш нов iPhone, ще кажа на службите, че ме биеш. " Любопитно е, че броят на отнетите от родителите им деца е съвсем идентичен за имигрантите и норвежците (7.6 и 7.9 на 1000 през последните години).
Любопитно е, че броят на отнетите от родителите им деца е съвсем идентичен за имигрантите и норвежците (7.6 и 7.9 на 1000 през последните години). Това демонстрира, че няма " лов " на деца чужденци. Barnevernet е част от обществената система на Норвегия, която дава помощ на жителите и реагира релативно бързо, когато нещо се обърка. Това изяснява за какво мигрантите подлагат на критика службата повече от норвежците - те просто нямат огромно доверие в страната.
След Втората международна война, до момента в който генерации норвежки социалдемократи са полагали основите на така наречен Скандинавска химера, българите, поляците и литовците са се борили с институциите на комунистическата страна, които са ги третирали като врагове. Следи от тази разлика има и през днешния ден - в случай че норвежци кажат на източноевропейци, че би трябвало да уведомят управляващите при всяко съмнение за проблем с дете, те ще отвърнат, че това е " доносничество ". В същото време в Норвегия към една четвърт от подадените сигнали са от членове на фамилията.
Някои имигранти не водят легална борба с норвежките институции, а напряко отвличат детето си от приемното семейство. Медиите в Осло оповестиха за " полския Рамбо " Кщищоф Рутковски, провъзгласил се за " частен детектив ", който против 6 - 10 хиляди евро контрабандира деца до източноевропейски страни. " Главната телевизия направи репортаж за мен. Питаха ме по какъв начин ще отвръщам, в случай че Barnevernet вземе моя наследник. Тогава извадих огромния си револвер и го заредих, насочвайки го към камерата ", похвали се Рутковски, когато се срещнахме през 2015 година
Има обаче една културна разлика, която е по-важна от присъщия на Източна Европа бабаитски анархизъм. Тя е във възприемането на смисъла на грижите за децата. В Норвегия акцентът е върху ползите на детето. В Източна Европа задачата е да се подкрепи фамилията. И двете системи имат дефекти. Норвежците рискуват поради лишаване на дете след неверна преценка да се раздробяване фамилията, което е съществена полезност. Източноевропейците пък не поставят такива грижи, а това постоянно води до нещастия. Така стана с 2-годишния Шимон в Полша, чиито родители го пребиха до гибел. Детето беше недохранено и измъчвано дълго време, само че никой не се беше намесил.
Експерти настояват, че макар дебата за Barnevernet сърцевината на норвежкия модел за протекция на детето няма да се реформира, тъй като съставлява ДНК-то на обществената им система. Важно е обаче да се вършат съответни промени, с цел да не се стига до ужасяващи неточности.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ