Живот след живота
Илюстрация
Петя Накова
Увеличаване
Петя Накова
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Още по тематиката
Уроци по оцеляване
Как Катерина Стойкова откри храброст и сили да опише контузията от домашното принуждение в книгата " Втора кожа "
21 юни 2018 Какво можеш да попиташ човек, който е споделил всичко в книгата си? Това е предизвикването преди срещата ни с Петя Накова във връзка " Годината на осемте химии ", книга, която се появява в среда, в която персоналните проблеми са към момента тема-табу и която е един от дребното образци за автофикция в българската литература.
В книгата Накова наблюдава изправянето пред диагнозата рак на гърдата и превъзмогването на заболяването. Изхожда от личния си опит, само че и от опита на дамите, които среща по пътя назад към естествения живот – персонажите са пет (базирани на осем действителни личности), а обособените глави носят имената им (подобно на " Докато лежах и умирах " на Фокнър). Изданието впечатлява и образно – колкото повече четете, толкоз повече смисъл ще намерите в корицата на Люба Халева.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Доверието или неналичието на доверие в здравната система, търсенето на отговори в религията, осведомителният безпорядък онлайн, какъв брой стабилно е едно семейство по време на тежка болест, себевъзприемането при смяната на външния тип след химиотерапия и интервенции – тези и други тематики влизат в разказите на Петя Накова и дамите, които са минали по този път.
Често те са изцяло директни в описването на съмненията, които идват с диагнозата: " Избягвам въпроса за какво. Струва ми се, че си го задават хората, които са по-просто устроени. " Защо на мен? С какво сгреших? " Човек се ражда, живее и умира. Не е безконечен. "
Както и в портретирането на безнадеждността: " Постоянно рева. Не мога да дремя и да се храня. Отслабвам с шест кг, а съм бременна. Изнервена съм до дъно. Не знам по какъв начин да приказвам у дома. Крия се. Заключвам се в стаята и рева. Дъщеря ми усеща, че нещо се случва. Не знам какво да й кажа и тя попива каквото долови от телефонните диалози с докторите. "
В други моменти Петя Накова подчертава върху прилива на предпочитание за живот, когато разбираш, че може да го загубиш: " Изведнъж ми се доживя. Искам си го този живот, колкото и да не го одобрявам ", написа тя, под името на героинята Ани. " Необяснимо е това сграбчване за човек, който до през вчерашния ден е повтарял, че животът няма смисъл и самоубийството е право, подбудено от дребното действителни свободи на жалката свободна воля. Ракът се появи, заплашвайки да ми отнеме живота, и аз към този момент не желая да го изгубвам. Искам да го направя подобен, какъвто ще го харесам. Но преди този момент би трябвало да схвана за какво той потегли да си отива от мен и без самоубийство. "
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
" Годината на осемте химии " за Петя Накова е 2016 година Какъв е животът й след ремисията? " Не ми харесва думата ремисия. Предпочитам просто да споделям, че към този момент съм здрава ", споделя тя с усмивка. " Не помня какво съм правила в първия си ден, откакто ми споделиха, че съм здрава, само че помня по какъв начин се усещах. Очаквах животът ми да се върне незабавно към предходния, а това се оказа еволюционен развой. " Ако има нещо, което й се желало да знае през цялото време, то това са всички благоприятни условия за лекуване и какво тъкмо я чака, защото отговорите на въпросите постоянно са нищожни. " В диалозите по-често би трябвало да се слиза от равнище доктор - пациент до човек - човек. Хирургът ми беше единственият, който се здрависваше с мен. "
Надява се, че художествената обвивка към документалните разкази ще направи тематиката по-лесно смилаема за читателите. " Но близка другарка, другояче млада и съвременна жена, ми сподели, че не би прочела книгата, тъй като в случай че мисли за " това ", тя ще го притегли към себе си. Предполагам доста други хора разсъждават по този метод. "
Нито една от дамите, прототипи на героините в книгата, не е имала отрицателна реакция или терзание от това историите им да станат обществени. " От самото начало им споделих, че ще употребявам други имена, което сигурно ги успокои. Но в действителност всички, с които се срещнах, желаеха да споделят претърпяното. Когато си оживял, искаш да върнеш нещо на живота, на ориста, на хората към себе си ", споделя Петя Накова, създател и на книгата " Проповедникът и черният кон " (2012), само че най-вече позната с работата си като документален режисьор. Сред филмите й е " Ром Кихот ", режисиран дружно с Нина Пехливанова – съчувствен и ексцентричен взор към ромската махала на Кюстендил.
Новият документален филм, който снима, е ненадейно също белязан от заболяването – той е за жена, нейна другарка, отдадена на центъра си за рехабилитация на деца с повреден слух.
През цялото време Петя работи по него, макар че мъчно изкарва цялостен снимачен ден. Точно когато се възвръща, ненадейно героинята й получава диагноза рак на белия дроб, събитие, което трансформира напълно сюжета. Аудио от прочувствената им първа среща след диагнозата ще влезе във кино лентата. " В този миг в мен се бореха режисьорското и приятелското. " Освен още снимачна работа бъдещето ще донесе и още писане. Петя има два незавършени романа, а всичко, протичащо се към " Годината на осемте химии ", й дава подтик скоро да ги допише.
Обща нишка сред разказите на дамите в книгата е и че заболяването доста по-често сплотява фамилии им, в сравнение с да ги разделя. " Жените към мен фактически споделиха, че мъжете до тях са реагирали доста съответно, това беше и моят случай – не е имало отхвърляния поради заболяването и компликациите, през които би трябвало да се премине. "
Петя не чака всеки да стигне до края на книгата. За нея е значимо всеки да стигне до такава степен, където ще реши да отиде на обзор. Спомня си, че преди няколко години се впечатлява от документалния бестселър " Отива една жена при лекаря " на холандския публицист Рей Куун, който разказва измененията в живота си след терминалната диагноза на брачната половинка си. Книгата предизвика акция за профилактика, в това число в България. " За страдание по този начин и не отидох на доктор тогава, кой знае, може би тъй като се разсърдих на основния воин, че е почнал да изневерява на брачната половинка си – в случай че се бях изследвала тогава, заболяването щеше да бъде хваната в доста по-ранен стадий, когато е доста по-лесно лечима. Профилактиката не е вятър работа. "
В един миг от " Годината на осемте химии ", Петя написа: " С тялото си пребивавам в сегашното, само че с мозъка оставам в предишното. Аз съм раковата клетка на своето семейство. " В годината, в която романът излиза, тя е изцяло в сегашното.
" Годината на осемте химии " е в книжарниците от " Жанет 45 ". " Годината на осемте химии " се появява в интервал, в който в българската литература излязоха няколко книги на обществена тема. Катерина Стойкова се изправи пред спомените си от домашното принуждение в фамилията си с " Втора кожа ", Людмила Людмилова разказа битката на щерка й с анорексията в " Болестта на пеперудата ", Наталия Делева дебютира с романа " Невидими ", който споделя прекарванията на лишени от родителска грижа деца в периферията на обществото. По-рано тази есен излезе и автобиографичната " Депресията ме обича " на журналистката Веселина Седларска.Ракът на гърдата е най-честото злокачествено заболяване при дамите в развитите страни. Честотата нараства, само че смъртността може да бъде понижена посредством ранна диагностика.
От началото на този месец " Майчин дом " в София стана първото лечебно заведение с новаторска инсталация, която открива злокачествени формирания, които остават невидими за ултразвука.
По информация на фондацията Breast Cancer Care при дамите рискът от насърчаване на рак на гърдата през целия живот е 1 към 8.
Мъжете също могат да развият рак на гърдата.
Полезна информация с контакти и препоръки може да получите на ednaot8.bg
Петя Накова
Увеличаване
Петя Накова
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Още по тематиката
Уроци по оцеляване
Как Катерина Стойкова откри храброст и сили да опише контузията от домашното принуждение в книгата " Втора кожа "
21 юни 2018 Какво можеш да попиташ човек, който е споделил всичко в книгата си? Това е предизвикването преди срещата ни с Петя Накова във връзка " Годината на осемте химии ", книга, която се появява в среда, в която персоналните проблеми са към момента тема-табу и която е един от дребното образци за автофикция в българската литература.
В книгата Накова наблюдава изправянето пред диагнозата рак на гърдата и превъзмогването на заболяването. Изхожда от личния си опит, само че и от опита на дамите, които среща по пътя назад към естествения живот – персонажите са пет (базирани на осем действителни личности), а обособените глави носят имената им (подобно на " Докато лежах и умирах " на Фокнър). Изданието впечатлява и образно – колкото повече четете, толкоз повече смисъл ще намерите в корицата на Люба Халева.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Доверието или неналичието на доверие в здравната система, търсенето на отговори в религията, осведомителният безпорядък онлайн, какъв брой стабилно е едно семейство по време на тежка болест, себевъзприемането при смяната на външния тип след химиотерапия и интервенции – тези и други тематики влизат в разказите на Петя Накова и дамите, които са минали по този път.
Често те са изцяло директни в описването на съмненията, които идват с диагнозата: " Избягвам въпроса за какво. Струва ми се, че си го задават хората, които са по-просто устроени. " Защо на мен? С какво сгреших? " Човек се ражда, живее и умира. Не е безконечен. "
Както и в портретирането на безнадеждността: " Постоянно рева. Не мога да дремя и да се храня. Отслабвам с шест кг, а съм бременна. Изнервена съм до дъно. Не знам по какъв начин да приказвам у дома. Крия се. Заключвам се в стаята и рева. Дъщеря ми усеща, че нещо се случва. Не знам какво да й кажа и тя попива каквото долови от телефонните диалози с докторите. "
В други моменти Петя Накова подчертава върху прилива на предпочитание за живот, когато разбираш, че може да го загубиш: " Изведнъж ми се доживя. Искам си го този живот, колкото и да не го одобрявам ", написа тя, под името на героинята Ани. " Необяснимо е това сграбчване за човек, който до през вчерашния ден е повтарял, че животът няма смисъл и самоубийството е право, подбудено от дребното действителни свободи на жалката свободна воля. Ракът се появи, заплашвайки да ми отнеме живота, и аз към този момент не желая да го изгубвам. Искам да го направя подобен, какъвто ще го харесам. Но преди този момент би трябвало да схвана за какво той потегли да си отива от мен и без самоубийство. "
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
" Годината на осемте химии " за Петя Накова е 2016 година Какъв е животът й след ремисията? " Не ми харесва думата ремисия. Предпочитам просто да споделям, че към този момент съм здрава ", споделя тя с усмивка. " Не помня какво съм правила в първия си ден, откакто ми споделиха, че съм здрава, само че помня по какъв начин се усещах. Очаквах животът ми да се върне незабавно към предходния, а това се оказа еволюционен развой. " Ако има нещо, което й се желало да знае през цялото време, то това са всички благоприятни условия за лекуване и какво тъкмо я чака, защото отговорите на въпросите постоянно са нищожни. " В диалозите по-често би трябвало да се слиза от равнище доктор - пациент до човек - човек. Хирургът ми беше единственият, който се здрависваше с мен. "
Надява се, че художествената обвивка към документалните разкази ще направи тематиката по-лесно смилаема за читателите. " Но близка другарка, другояче млада и съвременна жена, ми сподели, че не би прочела книгата, тъй като в случай че мисли за " това ", тя ще го притегли към себе си. Предполагам доста други хора разсъждават по този метод. "
Нито една от дамите, прототипи на героините в книгата, не е имала отрицателна реакция или терзание от това историите им да станат обществени. " От самото начало им споделих, че ще употребявам други имена, което сигурно ги успокои. Но в действителност всички, с които се срещнах, желаеха да споделят претърпяното. Когато си оживял, искаш да върнеш нещо на живота, на ориста, на хората към себе си ", споделя Петя Накова, създател и на книгата " Проповедникът и черният кон " (2012), само че най-вече позната с работата си като документален режисьор. Сред филмите й е " Ром Кихот ", режисиран дружно с Нина Пехливанова – съчувствен и ексцентричен взор към ромската махала на Кюстендил.
Новият документален филм, който снима, е ненадейно също белязан от заболяването – той е за жена, нейна другарка, отдадена на центъра си за рехабилитация на деца с повреден слух.
През цялото време Петя работи по него, макар че мъчно изкарва цялостен снимачен ден. Точно когато се възвръща, ненадейно героинята й получава диагноза рак на белия дроб, събитие, което трансформира напълно сюжета. Аудио от прочувствената им първа среща след диагнозата ще влезе във кино лентата. " В този миг в мен се бореха режисьорското и приятелското. " Освен още снимачна работа бъдещето ще донесе и още писане. Петя има два незавършени романа, а всичко, протичащо се към " Годината на осемте химии ", й дава подтик скоро да ги допише.
Обща нишка сред разказите на дамите в книгата е и че заболяването доста по-често сплотява фамилии им, в сравнение с да ги разделя. " Жените към мен фактически споделиха, че мъжете до тях са реагирали доста съответно, това беше и моят случай – не е имало отхвърляния поради заболяването и компликациите, през които би трябвало да се премине. "
Петя не чака всеки да стигне до края на книгата. За нея е значимо всеки да стигне до такава степен, където ще реши да отиде на обзор. Спомня си, че преди няколко години се впечатлява от документалния бестселър " Отива една жена при лекаря " на холандския публицист Рей Куун, който разказва измененията в живота си след терминалната диагноза на брачната половинка си. Книгата предизвика акция за профилактика, в това число в България. " За страдание по този начин и не отидох на доктор тогава, кой знае, може би тъй като се разсърдих на основния воин, че е почнал да изневерява на брачната половинка си – в случай че се бях изследвала тогава, заболяването щеше да бъде хваната в доста по-ранен стадий, когато е доста по-лесно лечима. Профилактиката не е вятър работа. "
В един миг от " Годината на осемте химии ", Петя написа: " С тялото си пребивавам в сегашното, само че с мозъка оставам в предишното. Аз съм раковата клетка на своето семейство. " В годината, в която романът излиза, тя е изцяло в сегашното.
" Годината на осемте химии " е в книжарниците от " Жанет 45 ". " Годината на осемте химии " се появява в интервал, в който в българската литература излязоха няколко книги на обществена тема. Катерина Стойкова се изправи пред спомените си от домашното принуждение в фамилията си с " Втора кожа ", Людмила Людмилова разказа битката на щерка й с анорексията в " Болестта на пеперудата ", Наталия Делева дебютира с романа " Невидими ", който споделя прекарванията на лишени от родителска грижа деца в периферията на обществото. По-рано тази есен излезе и автобиографичната " Депресията ме обича " на журналистката Веселина Седларска.Ракът на гърдата е най-честото злокачествено заболяване при дамите в развитите страни. Честотата нараства, само че смъртността може да бъде понижена посредством ранна диагностика.
От началото на този месец " Майчин дом " в София стана първото лечебно заведение с новаторска инсталация, която открива злокачествени формирания, които остават невидими за ултразвука.
По информация на фондацията Breast Cancer Care при дамите рискът от насърчаване на рак на гърдата през целия живот е 1 към 8.
Мъжете също могат да развият рак на гърдата.
Полезна информация с контакти и препоръки може да получите на ednaot8.bg
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ