Златният Кокошка
Илюстрация
Оскар Кокошка, 1909 година
Увеличаване
Оскар Кокошка, 1909 година
Смаляване
От началото на април до 8 юли 2019 година музеят " Леополд " във Виена показва огромна ретроспективна галерия на Оскар Кокошка – пионер на експресионизма, самопровъзгласил се страдалец на изкуството и считан за най-дивото момче измежду плеядата безчовечен надарени художници от началото на ХХ век.
Оскар Кокошка се ражда през 1886 година в Пьохларн, Австро-Унгария, и умира 93 години по-късно в Монтрьо, Швейцария. Той надживява с десетилетия другите свои сънародници, оставили ярка диря в историята на европейския модернизъм – Густав Климт и Егон Шиле. Едва на 27 години, към този момент е описван като " един от старите майстори, само че роден безнадеждно късно ".
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Още с първите си изложени платна екстравагантният художник се измъква от бродираните пелени на виенския сецесион, който по това време дефилира триумфално във всички сфери на изкуството. Оскар хваща четката, не с цел да естетизира света, а с цел да се включи в разгорелите се полемики за потайностите на човешката душeвност, за тези тъмни дълбини, населявани от несъзнаваното и сексуалността. През 1908 година той демонстрира свои актови рисунки, които интерпретират връзката сред мъжа и дамата като комбинация от полово предпочитание и принуждение. След това рисува Светата Дева като убийствено съблазнителна, съдбовна жена. Реакциите са полюсни. Кокошка е по едно и също време демонизиран и посрещан като избавител – изхвърлен от влиятелната Академия за изкуство и занаяти, само че признат като обичан възпитаник от авторитетния проектант и обществен модернизатор Адолф Лоос.
Илюстрация
Pietà, 1909 година
Увеличаване
Pietà, 1909 година
Смаляване
Именно Лоос провежда първата му независима галерия в Берлин през 1910 година По това време Кокошка върви с обръсната глава и по този начин рисува автопортретите си, пробвайки се да гради облика на интелектуален пандизчия, наказван поради новаторските си хрумвания .
Шумната и гневна рецензия в последна сметка се трансформира в най-хубавата му реклама и той изгрява на европейската артистична сцена с бързината, блясъка и арогантността на рок звезда. Подобно съпоставяне обаче би било ненапълно, в случай че звездата няма проблем с пристрастяванията.
В ролята на опиат в живота на младия Оскар се появява забележителната Алма Малер – хубавица, музикантка, стопанка на един от най-посещаваните интелектуални салони във Виена и по стичане на събитията - вдовица на композитора Густав Малер. Двамата се срещат на 12 април 1912 година във вилата на нейния доведен татко. По-късно Алма написа за тази среща: " Никога преди този момент не бях усещала усета на толкоз доста напрежение, толкоз доста пъкъл и толкоз доста парадайс по едно и също време. " Алма е със седем години по-възрастна и с изострено възприятие за самостоятелност, само че обладан от своята аmour fou, младият Кокошка упорства тя да му принадлежи напълно и категорично. В идващите 10 години неговата обсесия намира израз в 400 любовни писма, десетки картини с масло, безчет рисунки и половин дузина ветрила, изрисувани особено за Алма. Срещата на живота и гибелта в тяхната буйна връзка придобива трагични измерения със загубата на едно, а може би и две неродени деца. Това е контузия, която художникът по този начин и не съумява да преодолее, и до края на живота си повтаря, че рисува толкоз доста единствено тъй като няма деца.
Илюстрация
Оскар Кокошка и Алма Малер 1912/1913
Увеличаване
Оскар Кокошка и Алма Малер 1912/1913
Смаляване
В последна сметка изтощеният от любовни разочарования Кокошка се записва като доброволец в Първата международна война, а Алма се омъжва наново. Крайният резултат от това негово решение е, че той става върл пацифист и антинационалист до последния си ден.
През 1918 година, претърпял няколко бурни години и две любовници след раздялата си с Малер, Кокошка поръчва на прочут занаятчия в Щутгарт да му направи кукла, която да е копие на Алма в действителен размер. Фикс концепцията за изкуствено основаната жена не е нова - тя е позната още от епохата на романтизма. В ръцете на художника обаче тази " съвършена " Алма има освен лечебна стойност. Тя е и инструмент за нови креативен провокации. В продължение на няколко години куклата е един тип сурогатна муза. Тя е в центъра на голям брой композиции, които би трябвало да илюстрират обречените опити на художника да вдъхне посредством изкуството си живот на неживата материя.
През 1922 година Кокошка поставя трагичен завършек на персоналната си и креативна история с Малер. Той полива куклата щедро с вино и по-късно я обезглавява. Това алегорично ликвидиране става ефектният край на неговата дълга и мъчителна обсебеност от дамата Алма и от тематиката за безконечната битка сред половете.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
През цялото това време Кокошка се изявява освен като художник, само че и като сценограф, публицист, драматург и режисьор. Талантът му не признава разчертаните граници в изкуството, а характерът му – тези върху картата на Европа. Той е уверен мигрант. Пътува доста и се открива на разнообразни места - в началото във Виена и Берлин, а по-късно в Дрезден, Париж, Прага, Лондон и най-после във Вилньов, Швейцария. През 1930-те обръща дефинитивно тил на родната Австрия, дами се за чехкинята Олда Палковска и става в същинския смисъл на думата транснационален европеец – дълги години с чехословашки, а по-късно с английски паспорт.
Фашистките режими не пропущат да жигосат това родоотстъпничество. Мусолини обществено го подлага на критика, а нацистка Германия го причислява към групата на така наречен дегенерати в изкуството. Но белким това може да трогне една същинска рок звезда? Напротив, т ой стартира да се съпротивлява още по-зрелищно на властта и през 1937 година рисува най-известния си автопортрет - " Художникът като дегенерат ".
Най-известният автопортрет на Кокошка " Художникът като дегенерат ", 1937 година
Това платно е единствено един от над стоте портрета, които основава. Първоначалният му интерес към този род е предизвикан напълно от ментора му А. Лоос. Именно той го окуражава да премине оттатък декоративната фасада на човешкото лице и да се вгледа в това, което клокочи под повърхността. Този метод е изключително забележим при облиците на деца. При множеството от тях идиличната непорочност е показана в битка с детските страхове, контузии и пробуждаща се зрялост. Портретите му не са привлекателни, те са привличащи. Може би по тази причина стартират да ги назовават " рентгенови фотоси на душата " , правейки прилика с технологията, която по това време навлиза в здравната процедура.
Същевременно портретите, които Кокошка рисува, документират освен терзанията на моделите му, само че и неговите персонални съмнения през годините. Периода към Втората международна война художникът прекарва със брачната половинка си в Лондон. Всичките му публични изяви по това време са на гневен антифашист, който заделя забележителна част от хонорарите си за благотворителни цели и симпатизира на руската власт. По-късно обаче се преориентира и става обичаният портретист на консервативните политически кръгове в Западна Германия. И през днешния ден в кабинета на Ангела Меркел стои портретът, който той рисува на Конрад Аденауер. В този интервал Кокошка комфортно загърбва предишното си на обществено отхвърлян актьор дегенерат и без терзание търси някогашни нацисти колекционери, на които предлага картините си.
Проточилите се по-късно години на студена война са комфортен, топъл миг в живота на създателя. Той се откъсва от злободневието на политиката и се концентрира върху тематики от митологията и античната гръцка философия. Това, което изключително го притегля в нея, е антропоморфизмът – слагането на индивида в центъра на живата и неживата природа, а затова и в центъра на изкуството. Защото по думите му индивидът не може да бъде приравнен с натюрморт. Дори умрелият човек не е натюрморт.
В този подтекст Кокошка изрично не приема надигащата се вълна на абстракционизма и неговата преднамерено прекратена връзка с действителни лица, събития и предмети. Той смята сходни опити за изпразнени от наличие и до края на живота си остава буен бранител на " изображението " в изобразителното изкуство.
Художникът си потегля от този свят ненадейно на 22 февруари 1980 година, когато получава инсулт в дома си в Монтрьо. До последно работи - рисува, разгласява събраните си текстове и написа автобиографията си. Намерението му е да приключи креативния си път по този начин, както го е почнал – като сензация, звезда и жива легенда. Желанието му се сбъдва, тъй като през днешния ден впечатляващото му по размер и обсег творчество се съхранява в десетки частни сбирки и обществени галерии, а името му се свързва с една от най-престижните награди за модерно изобразително изкуство.
Попитан един път каква е неговата формулировка за произведение на изкуството, Оскар Кокошка дава отговор: " Това не е облага или актив, който можете да продадете на борсата. Това е срамежливият човешки опит да повтори това знамение, което всяко нормално селско момиче умее по този начин добре – да породи живот от нищото. "
Оскар Кокошка, 1909 година
Увеличаване
Оскар Кокошка, 1909 година
Смаляване
От началото на април до 8 юли 2019 година музеят " Леополд " във Виена показва огромна ретроспективна галерия на Оскар Кокошка – пионер на експресионизма, самопровъзгласил се страдалец на изкуството и считан за най-дивото момче измежду плеядата безчовечен надарени художници от началото на ХХ век.
Оскар Кокошка се ражда през 1886 година в Пьохларн, Австро-Унгария, и умира 93 години по-късно в Монтрьо, Швейцария. Той надживява с десетилетия другите свои сънародници, оставили ярка диря в историята на европейския модернизъм – Густав Климт и Егон Шиле. Едва на 27 години, към този момент е описван като " един от старите майстори, само че роден безнадеждно късно ".
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Още с първите си изложени платна екстравагантният художник се измъква от бродираните пелени на виенския сецесион, който по това време дефилира триумфално във всички сфери на изкуството. Оскар хваща четката, не с цел да естетизира света, а с цел да се включи в разгорелите се полемики за потайностите на човешката душeвност, за тези тъмни дълбини, населявани от несъзнаваното и сексуалността. През 1908 година той демонстрира свои актови рисунки, които интерпретират връзката сред мъжа и дамата като комбинация от полово предпочитание и принуждение. След това рисува Светата Дева като убийствено съблазнителна, съдбовна жена. Реакциите са полюсни. Кокошка е по едно и също време демонизиран и посрещан като избавител – изхвърлен от влиятелната Академия за изкуство и занаяти, само че признат като обичан възпитаник от авторитетния проектант и обществен модернизатор Адолф Лоос.
Илюстрация
Pietà, 1909 година
Увеличаване
Pietà, 1909 година
Смаляване
Именно Лоос провежда първата му независима галерия в Берлин през 1910 година По това време Кокошка върви с обръсната глава и по този начин рисува автопортретите си, пробвайки се да гради облика на интелектуален пандизчия, наказван поради новаторските си хрумвания .
Шумната и гневна рецензия в последна сметка се трансформира в най-хубавата му реклама и той изгрява на европейската артистична сцена с бързината, блясъка и арогантността на рок звезда. Подобно съпоставяне обаче би било ненапълно, в случай че звездата няма проблем с пристрастяванията.
В ролята на опиат в живота на младия Оскар се появява забележителната Алма Малер – хубавица, музикантка, стопанка на един от най-посещаваните интелектуални салони във Виена и по стичане на събитията - вдовица на композитора Густав Малер. Двамата се срещат на 12 април 1912 година във вилата на нейния доведен татко. По-късно Алма написа за тази среща: " Никога преди този момент не бях усещала усета на толкоз доста напрежение, толкоз доста пъкъл и толкоз доста парадайс по едно и също време. " Алма е със седем години по-възрастна и с изострено възприятие за самостоятелност, само че обладан от своята аmour fou, младият Кокошка упорства тя да му принадлежи напълно и категорично. В идващите 10 години неговата обсесия намира израз в 400 любовни писма, десетки картини с масло, безчет рисунки и половин дузина ветрила, изрисувани особено за Алма. Срещата на живота и гибелта в тяхната буйна връзка придобива трагични измерения със загубата на едно, а може би и две неродени деца. Това е контузия, която художникът по този начин и не съумява да преодолее, и до края на живота си повтаря, че рисува толкоз доста единствено тъй като няма деца.
Илюстрация
Оскар Кокошка и Алма Малер 1912/1913
Увеличаване
Оскар Кокошка и Алма Малер 1912/1913
Смаляване
В последна сметка изтощеният от любовни разочарования Кокошка се записва като доброволец в Първата международна война, а Алма се омъжва наново. Крайният резултат от това негово решение е, че той става върл пацифист и антинационалист до последния си ден.
През 1918 година, претърпял няколко бурни години и две любовници след раздялата си с Малер, Кокошка поръчва на прочут занаятчия в Щутгарт да му направи кукла, която да е копие на Алма в действителен размер. Фикс концепцията за изкуствено основаната жена не е нова - тя е позната още от епохата на романтизма. В ръцете на художника обаче тази " съвършена " Алма има освен лечебна стойност. Тя е и инструмент за нови креативен провокации. В продължение на няколко години куклата е един тип сурогатна муза. Тя е в центъра на голям брой композиции, които би трябвало да илюстрират обречените опити на художника да вдъхне посредством изкуството си живот на неживата материя.
През 1922 година Кокошка поставя трагичен завършек на персоналната си и креативна история с Малер. Той полива куклата щедро с вино и по-късно я обезглавява. Това алегорично ликвидиране става ефектният край на неговата дълга и мъчителна обсебеност от дамата Алма и от тематиката за безконечната битка сред половете.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
През цялото това време Кокошка се изявява освен като художник, само че и като сценограф, публицист, драматург и режисьор. Талантът му не признава разчертаните граници в изкуството, а характерът му – тези върху картата на Европа. Той е уверен мигрант. Пътува доста и се открива на разнообразни места - в началото във Виена и Берлин, а по-късно в Дрезден, Париж, Прага, Лондон и най-после във Вилньов, Швейцария. През 1930-те обръща дефинитивно тил на родната Австрия, дами се за чехкинята Олда Палковска и става в същинския смисъл на думата транснационален европеец – дълги години с чехословашки, а по-късно с английски паспорт.
Фашистките режими не пропущат да жигосат това родоотстъпничество. Мусолини обществено го подлага на критика, а нацистка Германия го причислява към групата на така наречен дегенерати в изкуството. Но белким това може да трогне една същинска рок звезда? Напротив, т ой стартира да се съпротивлява още по-зрелищно на властта и през 1937 година рисува най-известния си автопортрет - " Художникът като дегенерат ".
Най-известният автопортрет на Кокошка " Художникът като дегенерат ", 1937 година
Това платно е единствено един от над стоте портрета, които основава. Първоначалният му интерес към този род е предизвикан напълно от ментора му А. Лоос. Именно той го окуражава да премине оттатък декоративната фасада на човешкото лице и да се вгледа в това, което клокочи под повърхността. Този метод е изключително забележим при облиците на деца. При множеството от тях идиличната непорочност е показана в битка с детските страхове, контузии и пробуждаща се зрялост. Портретите му не са привлекателни, те са привличащи. Може би по тази причина стартират да ги назовават " рентгенови фотоси на душата " , правейки прилика с технологията, която по това време навлиза в здравната процедура.
Същевременно портретите, които Кокошка рисува, документират освен терзанията на моделите му, само че и неговите персонални съмнения през годините. Периода към Втората международна война художникът прекарва със брачната половинка си в Лондон. Всичките му публични изяви по това време са на гневен антифашист, който заделя забележителна част от хонорарите си за благотворителни цели и симпатизира на руската власт. По-късно обаче се преориентира и става обичаният портретист на консервативните политически кръгове в Западна Германия. И през днешния ден в кабинета на Ангела Меркел стои портретът, който той рисува на Конрад Аденауер. В този интервал Кокошка комфортно загърбва предишното си на обществено отхвърлян актьор дегенерат и без терзание търси някогашни нацисти колекционери, на които предлага картините си.
Проточилите се по-късно години на студена война са комфортен, топъл миг в живота на създателя. Той се откъсва от злободневието на политиката и се концентрира върху тематики от митологията и античната гръцка философия. Това, което изключително го притегля в нея, е антропоморфизмът – слагането на индивида в центъра на живата и неживата природа, а затова и в центъра на изкуството. Защото по думите му индивидът не може да бъде приравнен с натюрморт. Дори умрелият човек не е натюрморт.
В този подтекст Кокошка изрично не приема надигащата се вълна на абстракционизма и неговата преднамерено прекратена връзка с действителни лица, събития и предмети. Той смята сходни опити за изпразнени от наличие и до края на живота си остава буен бранител на " изображението " в изобразителното изкуство.
Художникът си потегля от този свят ненадейно на 22 февруари 1980 година, когато получава инсулт в дома си в Монтрьо. До последно работи - рисува, разгласява събраните си текстове и написа автобиографията си. Намерението му е да приключи креативния си път по този начин, както го е почнал – като сензация, звезда и жива легенда. Желанието му се сбъдва, тъй като през днешния ден впечатляващото му по размер и обсег творчество се съхранява в десетки частни сбирки и обществени галерии, а името му се свързва с една от най-престижните награди за модерно изобразително изкуство.
Попитан един път каква е неговата формулировка за произведение на изкуството, Оскар Кокошка дава отговор: " Това не е облага или актив, който можете да продадете на борсата. Това е срамежливият човешки опит да повтори това знамение, което всяко нормално селско момиче умее по този начин добре – да породи живот от нищото. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ