КОЛЕДА: Една кучешка година
Илюстрация на Майра Калман от книгата й Beloved Dod
Още по тематиката
Най-черното черно
Какво научих за тъмнината и светлината от Господинов, Vantablack, Black Mirror и доктор Стивън Голдфарб тази година
11 дек 2017
КОЛЕДА: Нова година, ново обаче
11 дек 2017 Независимо какво знаете за времето, календарите и празниците, номерът на годините е, че могат да стартират и свършат, когато вие решите. Ето, на 16 февруари 2018 година да вземем за пример ще настъпи Годината на кучето съгласно китайския зодиак. Моята година на кучето стартира на 25 август, откакто ненадейно и много непринудено се снабдих с едномесечна Визла. Оттогава насам започнах да си изяснявам за какво една кучешка година се равнява на седем човешки. Първите седем в света на притежателите на кучета – времето, в което се учиш да бъдеш собственик. Или казано иначе, да бъдеш по-добър човек. Ето няколко неща, които несъмнено може да научите и без да си взимате домакински любим, само че както (сигурна съм) би споделило моето куче: какво ще му е занимателното на това?
Гледащо надолу куче
Така се назовава една от главните пози в йога. От години моята обичана учителка, която постоянно води практиките си с Брус Лий, най-дзен Джак Ръселът, който познавам, ми повтаряше, че гледащо надолу куче е най-важната поза в йога, тъй като в нея сме си у дома. И когато с времето и практиката я науча толкоз добре, че да стартира да си почивам в нея, ще знам, че тъкмо това е моето " куче ". Дори и да не сте пробвали, в случай че най-малко в миналото сте виждали човек в тази поза, знаете, че гледащо надолу куче наподобява като всичко друго, само че не и поза за отмора.
Кучето, което още си нямаше име, пристигна у дома един ден преди Facebook да ми предложи танците с кучета в парка в Масачузетс по случай Националния ден на кучето в Съединени американски щати, където трябваше да бъда няколко дни по-късно. Така и не отпътувах нито за Масачузетс, нито за Вашингтон, Калифорния или Ню Йорк, в този ред. Вместо това отпразнувах Националния ден на кучето напълно уместно – на четири крайници, бършейки пода след кучето, което чаках да ми каже по какъв начин се споделя. А когато и това мина и към този момент се познавахме по име, пристигна ред на най-хубавото кучешко лято и най-дългата есен в София, откогато се помня. Най-после овладях Гледащо надолу куче – изкуството да не отиваш на никое място и отново всякога с неспокойствие да бързаш да се върнеш у дома, където те чака твоето куче.
Моята кучешка година беше времето, в което гледах доста повече във вътрешността, в сравнение с на открито. Животът се случваше толкоз доста в дребните огромни неща вместо в новините. Дните са доста по-пълни, тъй като си на открито от ранните часове, когато парковете са празни и всички кучета са без каишки, тъй че да можеш умерено да държиш кафето си в една ръка и да мяташ пръчка с другата, до късно вечер, когато си научил по сложния метод тъкмо по кое време се пускат и стопират пръскачките във всички квартални градинки. Таксиметровите водачи, които одобряват кучета в колата си, са от тези хора, които ще ви закарат до ветеринаря с усмивка и по пътя ще ви опишат за тайните кучешки градини към София, нищо че курсът ще излезе 2 лева Колкото и добре да познавате един човек, той постоянно ще ви се стори по-симпатичен, като го видите с кучето му.
Дима Петева
Няма място за старите кучета
Една от обичаните ми илюстратори, Майра Калман, самата тя легендарен фен на кучета, споделя, че първото нещо, което прави всяка заран, е да преглежда страницата с възпоменанията в пресата. На пръв взор много застрашителен метод да започнеш деня си. Прави го, тъй като тъкмо този табиет й оказва помощ да продължи да търси ентусиазъм на всички места, без да не помни кои са нещата, които същински имат значение. Докато учих кучето си по какъв начин да пуска всичко непотребно, което дъвчеше необмислено първоначално, то ме научи да вардя нещата, които имат значение, и да пущам тези, които нямат.
През тази година изпусках събития, полети и крайни периоди. Всеки път, когато се хващах да се кахъря над цялостния си мейлбокс, си представях дали бих желала епитафията ми да гласи " Успяваше да отговори на всичките си мейли всеки ден ". Престанах да чета вести. Забравих за Тръмп, Путин, Пеевски, само че знам имената на всички кучета в квартала. Единствените статус ъпдейти, които същински ме интересуваха, бяха всички (не)забележителни кучешки случки, които изпусках, когато не бях с кучето си. И след всяко едно от тези неща светът все по този начин си беше тук. И даже ми се струваше малко по-хубав.
Суетата е за двуногите
Кучетата са родени комици. Напомнят ми за какво немите филми са толкоз смешни без нито една хумореска: какъв брой е значимо да споделяме единствено колкото е нужно, не наложително с думи. И в същото време да гледаме през смях на всичко. По-рано през тази година един френски булдог пресичаше Liberty State Park в Ню Джърси. Нищо извънредно, като се изключи че някой беше завързал хвърчило за него и то се рееше високо в небето, следвайки опашката му. Това ни минимум не го смущаваше и той продължаваше да ситни устремено и бавно към купчина разсипани пуканки. Кучетата не се интересуват дали наподобяват неуместно – те имат посока и отиват там, накъдето са тръгнали, било то и с хвърчило на гърба си. Ако някой е решил да се подиграва с тях, шегата нормално е за негова сметка. Наскоро ми попадна един откъс от книга на австрийския създател Хайнц Яниш, " Кралят и кучето ", който в мой напълно свободен превод звучи по този начин:
" Седни! Легни! Ела! ", извика Кралят. " Аз съм Кралят! "
" Спри! Донеси! Изправи се! " изрева той.
След това изтича след кучето си. "
Още по тематиката
Най-черното черно
Какво научих за тъмнината и светлината от Господинов, Vantablack, Black Mirror и доктор Стивън Голдфарб тази година
11 дек 2017
КОЛЕДА: Нова година, ново обаче
11 дек 2017 Независимо какво знаете за времето, календарите и празниците, номерът на годините е, че могат да стартират и свършат, когато вие решите. Ето, на 16 февруари 2018 година да вземем за пример ще настъпи Годината на кучето съгласно китайския зодиак. Моята година на кучето стартира на 25 август, откакто ненадейно и много непринудено се снабдих с едномесечна Визла. Оттогава насам започнах да си изяснявам за какво една кучешка година се равнява на седем човешки. Първите седем в света на притежателите на кучета – времето, в което се учиш да бъдеш собственик. Или казано иначе, да бъдеш по-добър човек. Ето няколко неща, които несъмнено може да научите и без да си взимате домакински любим, само че както (сигурна съм) би споделило моето куче: какво ще му е занимателното на това?
Гледащо надолу куче
Така се назовава една от главните пози в йога. От години моята обичана учителка, която постоянно води практиките си с Брус Лий, най-дзен Джак Ръселът, който познавам, ми повтаряше, че гледащо надолу куче е най-важната поза в йога, тъй като в нея сме си у дома. И когато с времето и практиката я науча толкоз добре, че да стартира да си почивам в нея, ще знам, че тъкмо това е моето " куче ". Дори и да не сте пробвали, в случай че най-малко в миналото сте виждали човек в тази поза, знаете, че гледащо надолу куче наподобява като всичко друго, само че не и поза за отмора.
Кучето, което още си нямаше име, пристигна у дома един ден преди Facebook да ми предложи танците с кучета в парка в Масачузетс по случай Националния ден на кучето в Съединени американски щати, където трябваше да бъда няколко дни по-късно. Така и не отпътувах нито за Масачузетс, нито за Вашингтон, Калифорния или Ню Йорк, в този ред. Вместо това отпразнувах Националния ден на кучето напълно уместно – на четири крайници, бършейки пода след кучето, което чаках да ми каже по какъв начин се споделя. А когато и това мина и към този момент се познавахме по име, пристигна ред на най-хубавото кучешко лято и най-дългата есен в София, откогато се помня. Най-после овладях Гледащо надолу куче – изкуството да не отиваш на никое място и отново всякога с неспокойствие да бързаш да се върнеш у дома, където те чака твоето куче.
Моята кучешка година беше времето, в което гледах доста повече във вътрешността, в сравнение с на открито. Животът се случваше толкоз доста в дребните огромни неща вместо в новините. Дните са доста по-пълни, тъй като си на открито от ранните часове, когато парковете са празни и всички кучета са без каишки, тъй че да можеш умерено да държиш кафето си в една ръка и да мяташ пръчка с другата, до късно вечер, когато си научил по сложния метод тъкмо по кое време се пускат и стопират пръскачките във всички квартални градинки. Таксиметровите водачи, които одобряват кучета в колата си, са от тези хора, които ще ви закарат до ветеринаря с усмивка и по пътя ще ви опишат за тайните кучешки градини към София, нищо че курсът ще излезе 2 лева Колкото и добре да познавате един човек, той постоянно ще ви се стори по-симпатичен, като го видите с кучето му.
Дима Петева
Няма място за старите кучета
Една от обичаните ми илюстратори, Майра Калман, самата тя легендарен фен на кучета, споделя, че първото нещо, което прави всяка заран, е да преглежда страницата с възпоменанията в пресата. На пръв взор много застрашителен метод да започнеш деня си. Прави го, тъй като тъкмо този табиет й оказва помощ да продължи да търси ентусиазъм на всички места, без да не помни кои са нещата, които същински имат значение. Докато учих кучето си по какъв начин да пуска всичко непотребно, което дъвчеше необмислено първоначално, то ме научи да вардя нещата, които имат значение, и да пущам тези, които нямат.
През тази година изпусках събития, полети и крайни периоди. Всеки път, когато се хващах да се кахъря над цялостния си мейлбокс, си представях дали бих желала епитафията ми да гласи " Успяваше да отговори на всичките си мейли всеки ден ". Престанах да чета вести. Забравих за Тръмп, Путин, Пеевски, само че знам имената на всички кучета в квартала. Единствените статус ъпдейти, които същински ме интересуваха, бяха всички (не)забележителни кучешки случки, които изпусках, когато не бях с кучето си. И след всяко едно от тези неща светът все по този начин си беше тук. И даже ми се струваше малко по-хубав.
Суетата е за двуногите
Кучетата са родени комици. Напомнят ми за какво немите филми са толкоз смешни без нито една хумореска: какъв брой е значимо да споделяме единствено колкото е нужно, не наложително с думи. И в същото време да гледаме през смях на всичко. По-рано през тази година един френски булдог пресичаше Liberty State Park в Ню Джърси. Нищо извънредно, като се изключи че някой беше завързал хвърчило за него и то се рееше високо в небето, следвайки опашката му. Това ни минимум не го смущаваше и той продължаваше да ситни устремено и бавно към купчина разсипани пуканки. Кучетата не се интересуват дали наподобяват неуместно – те имат посока и отиват там, накъдето са тръгнали, било то и с хвърчило на гърба си. Ако някой е решил да се подиграва с тях, шегата нормално е за негова сметка. Наскоро ми попадна един откъс от книга на австрийския създател Хайнц Яниш, " Кралят и кучето ", който в мой напълно свободен превод звучи по този начин:
" Седни! Легни! Ела! ", извика Кралят. " Аз съм Кралят! "
" Спри! Донеси! Изправи се! " изрева той.
След това изтича след кучето си. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ