Много преди фалшивите новини
Илюстрация
Милош Урбан
Увеличаване
Милош Урбан
Автор: Илиян Ружин Смаляване
В края на 90-те в Чехия се появява книга, която оспорва обстоятелствата към едни от най-известните чешки старинни ръкописи.
" Последна точка по въпроса за Ръкописите " е подписана от Йозеф Урбан – псевдоним, който сполучливо скрива създателя. Mного ловко написана, със поръчка за научност, книгата съумява да заблуди даже специалисти и стартира да се продава в книжарниците паралелно с академичната литература. В реалност става въпрос за чисто художествено произведение, написано като мистификация – по този начин обичан от чехите прийом още от времето на Ярослав Хашек, който постоянно се заиграва с читателите.
След като " фалшификатът ", или по-скоро шегата с чешката общност е разкрита, всички научават кой е същинският създател - Милош Урбан. С това мощно началото в кариерата си той бързо става любим освен на четящите чехи, само че и на рецензията. Написва шестнадесет романа и е измежду най-известните модерни чешки и европейски писатели (книгите са му преведени на седем езика).
" За тази мистификация се въодушевих, откакто преведох " Папагалът на Флобер " на Джулиан Барнс и получих премия за превода. Много желаех да напиша нещо сходно, изискано и красиво за чешката просвета ", споделя Милош Урбан. Сюжетът на другия международно прочут разказ на Барнс " Бодливо свинче " е за процеса против източноевропейски деспот, написана въз основата на наблюдения от България, процеса против Живков и събитията от 1989 година
Срещам се с Урбан, постоянно именуван чешкия Умберто Еко, на Софийския книжовен фестивал. След малко той ще взе участие таман в спор " Има ли Чехия своя Умберто Еко в сянката на катедралата ", където ще приказва за готическите си романи. Двa от тях са преведени на български език – " Сянката на катедралата " и " Седмоцърквие ". И двете книги са за средновековната катедрала " Св. Вит " в Прага. Разбира се, преплетени са и други жанрове: черен разказ, любовна история, готически хорър и философско произведение.
За Милош Урбан е напълно естествено да се обърне към готически романи в достоверна и до ден сегашен непокътната готическа Прага. " Обичам да пиша за историята и за неща, които са изчезнали, за предишното. В мен не стопира да гори носталгия по отминали столетия ", споделя Урбан. Обяснява, че готическият разказ поражда още през XVIII в., ползата към него се връща с " Дракула ", а през днешния ден жанрът още веднъж е във напредък.
Романите му са като урок по реституция и значително центърът в тях е архитектурата. " Седмоцърквие " стартира с уточнението: " Всички настоящи лица в тази история са измислени като се изключи едно. И, противоположното, всички здания са същински като се изключи една ".
В " Сянката на катедралата " научаваме по какъв начин се намират точните материали за реституция на средновековна катедрала, по какъв начин се създават бои като в Средновековието и каква е самата техника на реституция. Историята на Прага участва и в други негови романи - " Лорд Морд " е за остарелия хубав еврейски квартал в центъра на чешката столица, който към този момент е отчасти липсващ, единствено някои здания остават да свидетелстват за отминали времена, а Praga Piccolo - за към този момент несъществуващата фабрика за чешки коли в центъра на града от 30-те години на XX в. ".
Урбан се смее, че не всеки път написа толкоз " културно ".
" Еротичният ми хорър разказ Kniha Michaela мощно притесняваше някогашната ми брачна половинка, тя доста се тревожеше какво ще си помислят родителите й за мен и трябваше да обявявам под псевдоним. " Самият той не си постанова автоцензура и не се бои по какъв начин ще реагират децата му, когато се срещнат с избрана част от творчеството му. " Седемнадесетгодишният ми наследник не чете изобщо и не е прочел нито един моя разказ. За сметка на това щерка ми чете по няколко книги едновременно, само че не мога да мисля за това по какъв начин ще реагира, като стигне до моя порно хорър. "
Родом от известния балнеоложки курорт Карлови Вари, писателят е решил да се върне към детството си в най-новата книга, която написа. " Всички знаят за лечебната вода, ликьора Becherovka и филмовия фестивал, само че за мен Карлови Вари остава едно мистично място с дребни старинни улички, водещи неизвестно къде, от които ме беше боязън. " Затова и новият разказ ще е тайнственост с хорър претекстове, дава обещание да има доста убийства, някои въодушевени от същински заплетени престъпни случаи от Съединени американски щати.
Освен в Карлови Вари Милош Урбан е прекарал част от детството си в Лондон, след което приключва и британска литература. Той вижда една съществена разлика в метода на писане сред англосаксонските и славянските писатели: " Първите съумяват някак напълно да се дистанцират от литературните си герои и да не влагат нищо персонално или биографично, при нас е мъчно. Аз самият каквото и да върша, най-после все помествам част от себе си - или човек, който познавам, или персонални прекарвания и персоналните си демони в романите си, не мога да пиша студено. "
Въпреки това точно американската писателка Дона Тарт (награда " Пулицър " 2014 за " Щиглецът " ) е една от най-големите му вдъхновителки. " Невероятно надарена е, съумява да приложи античните изкуства в актуален подтекст. "
Освен че работи по романа за Карлови Вари, Милош Урбан обмисля и по какъв начин в някоя последваща история да опише за народа на йезидите: " Тяхната вяра е доста забавна – комбинация сред християнство, мюсюлманство и юдаизъм. Те почитат по този начин наречения ангел – паун, съгласно някои дявола, и са изключително грубо гонени и избивани през последните години от " Ислямска страна ".
Урбан би желал да насочи вниманието на чехите към проблемите на мигрантите, тъй като в Чехия евроскептицизмът набира скорост и държавното управление отхвърля квотите за приемане на бежанци. " Странно е, тъй като в Чехия постоянно е имало имигранти, най-вече стопански – доста украинци и виетнамци са идвали десетилетия наред, с цел да търсят издръжка у нас, и постоянно сме ги приемали. "
Паралелно оказва помощ за филмирането на романа си " Водният дух ". Екранизирането на " Седмоцърквие " върви мъчно поради неналичието на финансиране, макар че по него работи известният чешки режисьор Иржи Страх. " За да не е на загуба един филм в Чехия, би трябвало да има над милион фенове в кинозалите. " Толкова аудитория имат единствено девет кино лентата, откогато Чехия е демократична страна. Сред тях са " Коля ", Obecná Škola, една коледна приказка на Иржи Страх.
Милош Урбан
Увеличаване
Милош Урбан
Автор: Илиян Ружин Смаляване
В края на 90-те в Чехия се появява книга, която оспорва обстоятелствата към едни от най-известните чешки старинни ръкописи.
" Последна точка по въпроса за Ръкописите " е подписана от Йозеф Урбан – псевдоним, който сполучливо скрива създателя. Mного ловко написана, със поръчка за научност, книгата съумява да заблуди даже специалисти и стартира да се продава в книжарниците паралелно с академичната литература. В реалност става въпрос за чисто художествено произведение, написано като мистификация – по този начин обичан от чехите прийом още от времето на Ярослав Хашек, който постоянно се заиграва с читателите.
След като " фалшификатът ", или по-скоро шегата с чешката общност е разкрита, всички научават кой е същинският създател - Милош Урбан. С това мощно началото в кариерата си той бързо става любим освен на четящите чехи, само че и на рецензията. Написва шестнадесет романа и е измежду най-известните модерни чешки и европейски писатели (книгите са му преведени на седем езика).
" За тази мистификация се въодушевих, откакто преведох " Папагалът на Флобер " на Джулиан Барнс и получих премия за превода. Много желаех да напиша нещо сходно, изискано и красиво за чешката просвета ", споделя Милош Урбан. Сюжетът на другия международно прочут разказ на Барнс " Бодливо свинче " е за процеса против източноевропейски деспот, написана въз основата на наблюдения от България, процеса против Живков и събитията от 1989 година
Срещам се с Урбан, постоянно именуван чешкия Умберто Еко, на Софийския книжовен фестивал. След малко той ще взе участие таман в спор " Има ли Чехия своя Умберто Еко в сянката на катедралата ", където ще приказва за готическите си романи. Двa от тях са преведени на български език – " Сянката на катедралата " и " Седмоцърквие ". И двете книги са за средновековната катедрала " Св. Вит " в Прага. Разбира се, преплетени са и други жанрове: черен разказ, любовна история, готически хорър и философско произведение.
За Милош Урбан е напълно естествено да се обърне към готически романи в достоверна и до ден сегашен непокътната готическа Прага. " Обичам да пиша за историята и за неща, които са изчезнали, за предишното. В мен не стопира да гори носталгия по отминали столетия ", споделя Урбан. Обяснява, че готическият разказ поражда още през XVIII в., ползата към него се връща с " Дракула ", а през днешния ден жанрът още веднъж е във напредък.
Романите му са като урок по реституция и значително центърът в тях е архитектурата. " Седмоцърквие " стартира с уточнението: " Всички настоящи лица в тази история са измислени като се изключи едно. И, противоположното, всички здания са същински като се изключи една ".
В " Сянката на катедралата " научаваме по какъв начин се намират точните материали за реституция на средновековна катедрала, по какъв начин се създават бои като в Средновековието и каква е самата техника на реституция. Историята на Прага участва и в други негови романи - " Лорд Морд " е за остарелия хубав еврейски квартал в центъра на чешката столица, който към този момент е отчасти липсващ, единствено някои здания остават да свидетелстват за отминали времена, а Praga Piccolo - за към този момент несъществуващата фабрика за чешки коли в центъра на града от 30-те години на XX в. ".
Урбан се смее, че не всеки път написа толкоз " културно ".
" Еротичният ми хорър разказ Kniha Michaela мощно притесняваше някогашната ми брачна половинка, тя доста се тревожеше какво ще си помислят родителите й за мен и трябваше да обявявам под псевдоним. " Самият той не си постанова автоцензура и не се бои по какъв начин ще реагират децата му, когато се срещнат с избрана част от творчеството му. " Седемнадесетгодишният ми наследник не чете изобщо и не е прочел нито един моя разказ. За сметка на това щерка ми чете по няколко книги едновременно, само че не мога да мисля за това по какъв начин ще реагира, като стигне до моя порно хорър. "
Родом от известния балнеоложки курорт Карлови Вари, писателят е решил да се върне към детството си в най-новата книга, която написа. " Всички знаят за лечебната вода, ликьора Becherovka и филмовия фестивал, само че за мен Карлови Вари остава едно мистично място с дребни старинни улички, водещи неизвестно къде, от които ме беше боязън. " Затова и новият разказ ще е тайнственост с хорър претекстове, дава обещание да има доста убийства, някои въодушевени от същински заплетени престъпни случаи от Съединени американски щати.
Освен в Карлови Вари Милош Урбан е прекарал част от детството си в Лондон, след което приключва и британска литература. Той вижда една съществена разлика в метода на писане сред англосаксонските и славянските писатели: " Първите съумяват някак напълно да се дистанцират от литературните си герои и да не влагат нищо персонално или биографично, при нас е мъчно. Аз самият каквото и да върша, най-после все помествам част от себе си - или човек, който познавам, или персонални прекарвания и персоналните си демони в романите си, не мога да пиша студено. "
Въпреки това точно американската писателка Дона Тарт (награда " Пулицър " 2014 за " Щиглецът " ) е една от най-големите му вдъхновителки. " Невероятно надарена е, съумява да приложи античните изкуства в актуален подтекст. "
Освен че работи по романа за Карлови Вари, Милош Урбан обмисля и по какъв начин в някоя последваща история да опише за народа на йезидите: " Тяхната вяра е доста забавна – комбинация сред християнство, мюсюлманство и юдаизъм. Те почитат по този начин наречения ангел – паун, съгласно някои дявола, и са изключително грубо гонени и избивани през последните години от " Ислямска страна ".
Урбан би желал да насочи вниманието на чехите към проблемите на мигрантите, тъй като в Чехия евроскептицизмът набира скорост и държавното управление отхвърля квотите за приемане на бежанци. " Странно е, тъй като в Чехия постоянно е имало имигранти, най-вече стопански – доста украинци и виетнамци са идвали десетилетия наред, с цел да търсят издръжка у нас, и постоянно сме ги приемали. "
Паралелно оказва помощ за филмирането на романа си " Водният дух ". Екранизирането на " Седмоцърквие " върви мъчно поради неналичието на финансиране, макар че по него работи известният чешки режисьор Иржи Страх. " За да не е на загуба един филм в Чехия, би трябвало да има над милион фенове в кинозалите. " Толкова аудитория имат единствено девет кино лентата, откогато Чехия е демократична страна. Сред тях са " Коля ", Obecná Škola, една коледна приказка на Иржи Страх.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ