Тихите битки на големия човек
Илюстрация
Конституционният арбитър пред " Капитал "
През 2010 година Конституционния съд анулира резултатите в няколко региона със противоречиво решение
Бившият ръководител на Върховен касационен съд и Конституционния съд остави след себе си генерации адвокати възпитани в морал и професионализъм
Румен Янков, ръководител на Конституционния съд:
Кабинет в Съдебната палата. Мрачен. С тежки ламперии. Призван да дъхти на страхопочтителност. Затрупано с доста и дебели каузи бюро. Някъде иззад делата се вижда Румен Янков. Пратен съм при него от моята адвокатка-патрон Лилия Касабова (някогашна негова сътрудник – съдия). Той ми е дал едно от въпросните дебели каузи. Аз нищо не съм схванал от него, тъй като зрънцето на материалното право е безнадеждно оплетено в процесуалния лабиринт на едно първоинстанционно, две второинстанционни обсъждания и две произнасяния на Върховния съд. Делеше се автомобил " Запорожец ". Девета година подред. Колата евентуално от дълго време не съществуваше, само че продължаваше да броди като юридическо зомби. Правата върху нея обаче ликуваха и я надживяваха. Блестящият мозък на Румен Янков се занимаваше с човешката еснафщина и твърдоглавие, държащи тия права живи, а убиващи душата на титулярите им. Делото не ми беше станало забавно, бях се оплел дефинитивно в него, което пробвам да скрия в напоителни юридикообразни излияния пред Румен Янков. А той ме гледа хитро, вътрешно ухилен, само че надалеч от всевъзможен подбив. И споделя думите, които всеки приписва на личния си преподавател: " Моето момче, като вземеш едно дело, постави го на сърцето си. Каквото то ти каже, това е вярното. " И прибавя заговорнически: " Ако си добър правист, ще намериш по какъв начин да го обосновеш. "
Най-кратката история на един човек се състои от годината на раждането му, тире, а след това годината на гибелта му. Колко е дълго тирето няма огромно значение, тъй като е значимо какво е зад него.
В биографията (немска гимназия с отличие, юридически факултет с отличие, лекар, доцент и така нататък с отличие) на Кристиан Таков, отишъл си на 51 години тази седмица, не написа, че той е най-разпознаваемият правник на нашето време. Когато приключва образованието си по право в първите месеци на демокрацията, той се озовава на стаж при арбитър Румен Янков (който след това управлява Върховния съд, а след това и Конституционния). Оттогава е историята нагоре.
Освен че е любим на студентите от години, поредната му неотстъпчивост към положението на правосъдната система доближи до доста други, които осъзнаха, че това е правист, който не замеря с членове и алинеи, а приказва налично, само че не дебелашки, за високите хоризонти на правото. Рядкост. И в случай че думите на доцент Таков тъпчат по пътеката към незабравата, то за тихите борби, които той водеше и които изпълваха казаното със наличие, не се знаеше задоволително.
А тези борби му костваха доста, освен тъй като постоянно се удряше в стена, само че и усещаше отмъщението на тези, чиито комфорт беше нарушил. Той не се оплакваше, в противен случай.
Когато биваше поканен да хване лопатата,
Кристиан Таков не отхвърляше. Не поради службогонство, а тъй като знаеше, че няма право да откаже, откакто е споделил обществено, че нещо не става и би трябвало да се промени.
През лятото на 2012 година той беше препоръчан от неправителствения бранш за член на Висшия правосъден съвет (ВСС) от парламентарната квота. В концепцията си до народните представители Кристиан Таков написа:
" При работата ми като член на Висшия правосъден съвет (ВСС) ще се управлявам от няколко полезности:
- равно отнасяне и недискриминиране на чиновниците на правосъдната система;
- възобновяване и следващо запазване на независимостта на всички съдии;
- отпадане на недосегаемостта на наглите и унищожаване безконтролността на безотговорните.
Всички тези полезности могат да се обобщят под термина почтеност. Споменавам ги поотделно, защото този термин е прекомерно неразбираем, а в последните десетилетия наподобява и изпразнен от наличие. Всяка от посочените полезности в някаква степен опонира на останалите изброени; това обаче е иманентен белег на всяка полезност – че тя е в извечен спор с други свои посестрими. Намирането на точния баланс в нужния миг е извънредно високо предизвикателство, което обаче в съответната обстановка нормално е допустимо. Заявявам, че ще се стремя към този баланс. "
Очаквано нито една политическа мощ не се припозна в концепциите му.
През 2014 година името на Кристиан Таков беше в шортлистата на президента Плевнелиев за член на Конституционния съд. Без обществени претекстове президентът избра да играе конформистки и прати в най-висшата институция адвокати, които в никакъв случай не се бяха борили за върховенството на правото. И след назначението продължиха в същия курс.
Дълг към арбитража
В края 2014 година Кристиан Таков е определен за ръководител на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата, където е съдия от десетилетия. Той приема задачата съществено и си слага за цел да зазида вратите, през които влиза корупцията. По време на коледното празненство на арбитража споделя: " Всеки, постановил постепенно, непрецизно, неубедително, погрешно и незаслужено решение, а най-много оня, сговорил се и продал съвестта си при тази получовешка-полубожествена активност – да съдиш; даже оня, който, виждайки неправдата, не е декларирал несъгласието си с нея посредством изключително мнение – всеки един от тези и по тази причина – всеки един от нас, е счупил керемида от покрива, пуснал е клошаря да вони по стълбите и е завъдил плъха в мазето. "
Арбитражът, уви, продължава да генерира кавги. Миналата година Кристиан Таков напусна президиума, откакто е учтиво поканен.
Непримирим против всекидневната корупция
През 2015 година, когато правосъдната система се задавя от абсурда със записите " Яневагейт " (лъхащите на корупция диалози сред тогавашната председателка на градския съд Владимира Янева, тогавашната им другарка арбитър Румяна Ченалова и осъждания за измами Момчил Мондешки) във вестник " 24 часа " се появява неподписана публикация, в която се споделя, че Мондешки, чието име се свързва по-скоро с ходатайство по уредени търговски каузи, пишел докторска дисертация на тематика неплатежоспособност във Великотърновския университет. Кристиан Таков, който преподава и там, схваща, че Мондешки е намерил междина и се е засилил към докторантура. Преподавателят по облигационно право аргументирано изяснява за какво това не би трябвало да се случва. Битката му коства доста, само че Мондешки е премахнат от университета.
След всяка сходна борба следва нов залп от неподписани публикации в жълтите медии. За последните цитираше проф. доктор Живко Сталев: " Както неприятната храна скапва стомаха, по този начин и неприятната духовна храна скапва мозъка. "
Камъчето в обувката на университетските среди
" Който е чел доводите на шестимата съдии, с право ще сметне, че юристите плямпат завалено, примъкват води от девет кладенеца, пардон, тиня от девет локви, баламосват и услужват, с цел да пребъдат.
Не се гордея, че съм правист. Никак.
Не се гордея, че съм академични учител. Хич.
Станахте напълно нетърпими. Хептен.
Недостойни сте. Идете си.
С мир. "
Когато болшинството в Конституционнния съд направи комплицирана гимнастика, с цел да върне Делян Пеевски в Народното събрание след несполучливия му опит да бъде конфигуриран за ръководител на ДАНС, Кристиан Таков реагира обществено, което го вкара с спор с сътрудниците, с които се разминава всеки ден по коридорите на университета. Но той беше привикнал с тези борби. Така да вземем за пример, когато преди шест-седем години негов сътрудник беше заловен с рушвет по време на сесия, той не се тормози да сложи казуса пред всички и да се пребори въпросът да бъде разискван на съвет - несъмнено, класиран в точка " Разни ".
През 2014 година, по време на катедрен съвет, Кристиан Таков се пробва да пресече " авансово реализирана сделка по преразпределение на незает лекционен курс ", в която " кандидатите да водят курса са постигнали единодушие между тях, което катедрата утвърждава ", поставяйки въпроса дали не е добре да има авансово написани правила, а не всякога да се взема решение в придвижване. Предлага самичък да ги напише.
Проблемът, който слага, може да наподобява бутиков, само че сходни безпринципни решения демотивират младите преподаватели и те бързо осъзнават, че единственият късмет за развиване е угодливост към мощните
Чуват се причини: " Те тези правила няма да имат правна мощ ", " Досега не е имало правила, няма потребност ", " Никой няма да ги съблюдава " В последна сметка зад него застават петима преподаватели (двама хабилитирани и трима асистенти). От общо 27.
Обичан от студентите, Кристиан Таков не беше част от удостоения каймак на Софийския университет, точно поради това, че буташе комфорта му. През последната година той искаше да напише учебник по гражданско право - съществена материя, по която е писано напълно малко. Не съумя да стигне до това.
Вместо край
Доцент Кристиан Таков се майтапеше, че с цел да успокои страховете, че се кани да става професор, обяснявал, че единствената разлика сред доцент и професор е, че когато починеш, управата спуска черно знаме от ректората. Когато през 2013 година умря неговият добър другар и обичан учител по римско право Тео Пиперков, студентите взеха решение да нарушат това предписание, откриха път до траурното знаме и го провесиха, срещу разпоредбите. Кристиан Таков мощно се зарадва, тъй като церемониалът беше сменен с достоверна респект.
Тази сряда от централната постройка на ректората още веднъж имаше черно знаме, а не беше умрял професор.Той сподели...
Глупостта, скрита зад доста приказки. Несправедливостта, загърната с ерудиция. Духовното оскотяване, облечено в костюм за няколко хиляди.
В отговор на въпроса " Най-голямото предизвикателство във вашата работа? " пред " Капитал Лайт ", 2013 година
Правната просвета в България към този момент не допуска добра и стройна обосновка, а дълго и неразбираемо говорене и сплетено писане. "
Из текст за образованието по право, 2013 година
Злото може да бъде спирано единствено с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни старания.
— 23 октомври 2013 година лекция пред студенти в окупираната 272 публика
Толерантност и харесване са разнообразни понятия. Толерантността стартира оттова, където харесването е свършило.
Август, 2014
Не се опитвай да се сприятелиш с съперника на промените. Нямаш толкоз пари.
Ноември 2015 година
Държавността е чувството за смисъл от това да живеем дружно на едно място с още няколко милиона души. Държавността има опрощение единствено в случай че прави хората щастливи.
11 декември 2015 година, изявление във връзка 135-годишнината на Върховния касационен съд
Който се захване да оправя международното зло, постоянно не помни за сърцето на тоя до него. И вземе, та го прегази, тъй като погледът му е впит някъде " нагоре ".
Февруари 2016 година
Тъй като някой сигурно ще изиска да знае аз ляв ли съм, по средата, либерал или какъв съм, ще отговоря - на комплицираните въпроси няма елементарни отговори, това е ясно: във връзка с фамилните полезности аз съм консерва, във връзка с персоналните свободи аз съм либертарианец, във връзка с културата аз съм левичар, а във връзка с морала съм екстремист.
Януари 2017 година, учредяването на " Да, България "
Конституционният арбитър пред " Капитал "
През 2010 година Конституционния съд анулира резултатите в няколко региона със противоречиво решение
Бившият ръководител на Върховен касационен съд и Конституционния съд остави след себе си генерации адвокати възпитани в морал и професионализъм
Румен Янков, ръководител на Конституционния съд:
Кабинет в Съдебната палата. Мрачен. С тежки ламперии. Призван да дъхти на страхопочтителност. Затрупано с доста и дебели каузи бюро. Някъде иззад делата се вижда Румен Янков. Пратен съм при него от моята адвокатка-патрон Лилия Касабова (някогашна негова сътрудник – съдия). Той ми е дал едно от въпросните дебели каузи. Аз нищо не съм схванал от него, тъй като зрънцето на материалното право е безнадеждно оплетено в процесуалния лабиринт на едно първоинстанционно, две второинстанционни обсъждания и две произнасяния на Върховния съд. Делеше се автомобил " Запорожец ". Девета година подред. Колата евентуално от дълго време не съществуваше, само че продължаваше да броди като юридическо зомби. Правата върху нея обаче ликуваха и я надживяваха. Блестящият мозък на Румен Янков се занимаваше с човешката еснафщина и твърдоглавие, държащи тия права живи, а убиващи душата на титулярите им. Делото не ми беше станало забавно, бях се оплел дефинитивно в него, което пробвам да скрия в напоителни юридикообразни излияния пред Румен Янков. А той ме гледа хитро, вътрешно ухилен, само че надалеч от всевъзможен подбив. И споделя думите, които всеки приписва на личния си преподавател: " Моето момче, като вземеш едно дело, постави го на сърцето си. Каквото то ти каже, това е вярното. " И прибавя заговорнически: " Ако си добър правист, ще намериш по какъв начин да го обосновеш. "
Най-кратката история на един човек се състои от годината на раждането му, тире, а след това годината на гибелта му. Колко е дълго тирето няма огромно значение, тъй като е значимо какво е зад него.
В биографията (немска гимназия с отличие, юридически факултет с отличие, лекар, доцент и така нататък с отличие) на Кристиан Таков, отишъл си на 51 години тази седмица, не написа, че той е най-разпознаваемият правник на нашето време. Когато приключва образованието си по право в първите месеци на демокрацията, той се озовава на стаж при арбитър Румен Янков (който след това управлява Върховния съд, а след това и Конституционния). Оттогава е историята нагоре.
Освен че е любим на студентите от години, поредната му неотстъпчивост към положението на правосъдната система доближи до доста други, които осъзнаха, че това е правист, който не замеря с членове и алинеи, а приказва налично, само че не дебелашки, за високите хоризонти на правото. Рядкост. И в случай че думите на доцент Таков тъпчат по пътеката към незабравата, то за тихите борби, които той водеше и които изпълваха казаното със наличие, не се знаеше задоволително.
А тези борби му костваха доста, освен тъй като постоянно се удряше в стена, само че и усещаше отмъщението на тези, чиито комфорт беше нарушил. Той не се оплакваше, в противен случай.
Когато биваше поканен да хване лопатата,
Кристиан Таков не отхвърляше. Не поради службогонство, а тъй като знаеше, че няма право да откаже, откакто е споделил обществено, че нещо не става и би трябвало да се промени.
През лятото на 2012 година той беше препоръчан от неправителствения бранш за член на Висшия правосъден съвет (ВСС) от парламентарната квота. В концепцията си до народните представители Кристиан Таков написа:
" При работата ми като член на Висшия правосъден съвет (ВСС) ще се управлявам от няколко полезности:
- равно отнасяне и недискриминиране на чиновниците на правосъдната система;
- възобновяване и следващо запазване на независимостта на всички съдии;
- отпадане на недосегаемостта на наглите и унищожаване безконтролността на безотговорните.
Всички тези полезности могат да се обобщят под термина почтеност. Споменавам ги поотделно, защото този термин е прекомерно неразбираем, а в последните десетилетия наподобява и изпразнен от наличие. Всяка от посочените полезности в някаква степен опонира на останалите изброени; това обаче е иманентен белег на всяка полезност – че тя е в извечен спор с други свои посестрими. Намирането на точния баланс в нужния миг е извънредно високо предизвикателство, което обаче в съответната обстановка нормално е допустимо. Заявявам, че ще се стремя към този баланс. "
Очаквано нито една политическа мощ не се припозна в концепциите му.
През 2014 година името на Кристиан Таков беше в шортлистата на президента Плевнелиев за член на Конституционния съд. Без обществени претекстове президентът избра да играе конформистки и прати в най-висшата институция адвокати, които в никакъв случай не се бяха борили за върховенството на правото. И след назначението продължиха в същия курс.
Дълг към арбитража
В края 2014 година Кристиан Таков е определен за ръководител на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата, където е съдия от десетилетия. Той приема задачата съществено и си слага за цел да зазида вратите, през които влиза корупцията. По време на коледното празненство на арбитража споделя: " Всеки, постановил постепенно, непрецизно, неубедително, погрешно и незаслужено решение, а най-много оня, сговорил се и продал съвестта си при тази получовешка-полубожествена активност – да съдиш; даже оня, който, виждайки неправдата, не е декларирал несъгласието си с нея посредством изключително мнение – всеки един от тези и по тази причина – всеки един от нас, е счупил керемида от покрива, пуснал е клошаря да вони по стълбите и е завъдил плъха в мазето. "
Арбитражът, уви, продължава да генерира кавги. Миналата година Кристиан Таков напусна президиума, откакто е учтиво поканен.
Непримирим против всекидневната корупция
През 2015 година, когато правосъдната система се задавя от абсурда със записите " Яневагейт " (лъхащите на корупция диалози сред тогавашната председателка на градския съд Владимира Янева, тогавашната им другарка арбитър Румяна Ченалова и осъждания за измами Момчил Мондешки) във вестник " 24 часа " се появява неподписана публикация, в която се споделя, че Мондешки, чието име се свързва по-скоро с ходатайство по уредени търговски каузи, пишел докторска дисертация на тематика неплатежоспособност във Великотърновския университет. Кристиан Таков, който преподава и там, схваща, че Мондешки е намерил междина и се е засилил към докторантура. Преподавателят по облигационно право аргументирано изяснява за какво това не би трябвало да се случва. Битката му коства доста, само че Мондешки е премахнат от университета.
След всяка сходна борба следва нов залп от неподписани публикации в жълтите медии. За последните цитираше проф. доктор Живко Сталев: " Както неприятната храна скапва стомаха, по този начин и неприятната духовна храна скапва мозъка. "
Камъчето в обувката на университетските среди
" Който е чел доводите на шестимата съдии, с право ще сметне, че юристите плямпат завалено, примъкват води от девет кладенеца, пардон, тиня от девет локви, баламосват и услужват, с цел да пребъдат.
Не се гордея, че съм правист. Никак.
Не се гордея, че съм академични учител. Хич.
Станахте напълно нетърпими. Хептен.
Недостойни сте. Идете си.
С мир. "
Когато болшинството в Конституционнния съд направи комплицирана гимнастика, с цел да върне Делян Пеевски в Народното събрание след несполучливия му опит да бъде конфигуриран за ръководител на ДАНС, Кристиан Таков реагира обществено, което го вкара с спор с сътрудниците, с които се разминава всеки ден по коридорите на университета. Но той беше привикнал с тези борби. Така да вземем за пример, когато преди шест-седем години негов сътрудник беше заловен с рушвет по време на сесия, той не се тормози да сложи казуса пред всички и да се пребори въпросът да бъде разискван на съвет - несъмнено, класиран в точка " Разни ".
През 2014 година, по време на катедрен съвет, Кристиан Таков се пробва да пресече " авансово реализирана сделка по преразпределение на незает лекционен курс ", в която " кандидатите да водят курса са постигнали единодушие между тях, което катедрата утвърждава ", поставяйки въпроса дали не е добре да има авансово написани правила, а не всякога да се взема решение в придвижване. Предлага самичък да ги напише.
Проблемът, който слага, може да наподобява бутиков, само че сходни безпринципни решения демотивират младите преподаватели и те бързо осъзнават, че единственият късмет за развиване е угодливост към мощните
Чуват се причини: " Те тези правила няма да имат правна мощ ", " Досега не е имало правила, няма потребност ", " Никой няма да ги съблюдава " В последна сметка зад него застават петима преподаватели (двама хабилитирани и трима асистенти). От общо 27.
Обичан от студентите, Кристиан Таков не беше част от удостоения каймак на Софийския университет, точно поради това, че буташе комфорта му. През последната година той искаше да напише учебник по гражданско право - съществена материя, по която е писано напълно малко. Не съумя да стигне до това.
Вместо край
Доцент Кристиан Таков се майтапеше, че с цел да успокои страховете, че се кани да става професор, обяснявал, че единствената разлика сред доцент и професор е, че когато починеш, управата спуска черно знаме от ректората. Когато през 2013 година умря неговият добър другар и обичан учител по римско право Тео Пиперков, студентите взеха решение да нарушат това предписание, откриха път до траурното знаме и го провесиха, срещу разпоредбите. Кристиан Таков мощно се зарадва, тъй като церемониалът беше сменен с достоверна респект.
Тази сряда от централната постройка на ректората още веднъж имаше черно знаме, а не беше умрял професор.Той сподели...
Глупостта, скрита зад доста приказки. Несправедливостта, загърната с ерудиция. Духовното оскотяване, облечено в костюм за няколко хиляди.
В отговор на въпроса " Най-голямото предизвикателство във вашата работа? " пред " Капитал Лайт ", 2013 година
Правната просвета в България към този момент не допуска добра и стройна обосновка, а дълго и неразбираемо говорене и сплетено писане. "
Из текст за образованието по право, 2013 година
Злото може да бъде спирано единствено с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни старания.
— 23 октомври 2013 година лекция пред студенти в окупираната 272 публика
Толерантност и харесване са разнообразни понятия. Толерантността стартира оттова, където харесването е свършило.
Август, 2014
Не се опитвай да се сприятелиш с съперника на промените. Нямаш толкоз пари.
Ноември 2015 година
Държавността е чувството за смисъл от това да живеем дружно на едно място с още няколко милиона души. Държавността има опрощение единствено в случай че прави хората щастливи.
11 декември 2015 година, изявление във връзка 135-годишнината на Върховния касационен съд
Който се захване да оправя международното зло, постоянно не помни за сърцето на тоя до него. И вземе, та го прегази, тъй като погледът му е впит някъде " нагоре ".
Февруари 2016 година
Тъй като някой сигурно ще изиска да знае аз ляв ли съм, по средата, либерал или какъв съм, ще отговоря - на комплицираните въпроси няма елементарни отговори, това е ясно: във връзка с фамилните полезности аз съм консерва, във връзка с персоналните свободи аз съм либертарианец, във връзка с културата аз съм левичар, а във връзка с морала съм екстремист.
Януари 2017 година, учредяването на " Да, България "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ