> ИлюстрацияКазвам се Красимира. С бащата на децата ми се

> Илюстрация
" Казвам се Красимира. С бащата на децата ми се запознахме в края на 2013г  на работното ми място - магазин за детски артикули. Дълго ме ухажваше, настоятелно и настойчиво. Две години по-късно започнахме да излизаме, в следствие заживяхме дружно.  

И тогава стартира всичко....бавно, лека-полека, без да си дам сметка.

Започна контролът. Той искаше да знае когато и да е къде и с кого съм. Държеше да бъде на всички места с мен. А в случай че не съм съгласна и желая да имам някакво пространство, ми набиваше необикновено възприятие за виновност, че не го желая или даже че се срамя от него, тъй като е много по-голям от мен.

Започнаха споровете, в случай че се виждам освен с другарка, само че даже и със сестра ми. Ревнуваше ме даже от брат ми. Малко по малко, без да усетя даже, в устрема си да избегна неговото неодобрение, започнах да разводнявам срещите с околните си хора.

Дори със съседите ни, когато сме се засичали пред входа, виждах по какъв начин изражението му се трансформира, в случай че аз беседвам с някого. Бързаше да вземе думата или да ме дръпне, все едно бързаме. Не искаше да се сближавам с никой. Мислих си, че ме ревнува, тъй като ме обича и че просто е с малко по-труден темперамент.  

На рождения ми ден през 2016г ми предложи брак, а аз се съгласих.

В края на същата година забременях. И това бе началото на кошмара.

Първият пестник получих, до момента в който бях бременна и стискаше ръката ми до посиняване. Редуваха се плесници и  рози... Съседите ми виждаха единствено розите. Никой не знаеше какво се случва тук, когато вратата се затвори.

Той се оправдаваше с мен. Повтаряше толкоз постоянно, че аз го провокирам и започнах да имам вяра,че може би в действителност е по този начин, самообвинявах се и по този начин го оправдавах и аз. 

След раждането на близначетата, се озовах в цялостен капан!

Нямам живи родители, а брат ми и сестра ми работят и живеят в чужбина. Никой не знаеше за това, в какъв пъкъл пребивавам. През годините, бащата на децата ми, ловко ми беше втълпил, че " къща без комин няма " и че каквото се случва тук, би трябвало да си остане тук.  

Нещата започнаха да ескалират. Обидите, униженията и заканите станаха всекидневие. Многократно извършваше и физически похищения над мен, пред очите на малолетните ни деца. Гонеше ни всекидневно. Чувствах се в цялостна невъзможност и сама.  

А на открито, пред хората беше цялостна диаметралност.

Започнах да споделям с околните си, през какво преминавам. Окуражаваха ме да трансформира обстановката, тъй като никой не заслужава да живее в принуждение. Най-вече децата.  

Давах шансове неведнъж. Имаше мъртвило и по-късно нещата се повтаряха с още по-голяма мощ. 

Ежедневно ме заплашваше, че ще ми отнеме децата. Че братовчед му е арбитър в София и е с власт и състояние, тъй че ще успее да заобиколи закона. Заканваше се, че ще ме изкара алкохоличка или лека жена. Защото аз нямам дом и си нямам никой в България, а той има апартамент и има хора зад тила си. 

Първия път, когато се осмелих да извикам полиция, беше септември 2019г., когато ме удари с пестник в корема и ме събори на земята.

Пред очите на децата.

Видях ужаса в очите им и като че ли се разсъниха. Полицаите пристигнаха, а той ги излъга, че съм пияна. 

Нещата се потушиха. Толкова мощно ми се искаше той да се промени. Уверяваше ме, че ще го направи. И още веднъж повярвах. Но споровете не спираха, психическият тормоз беше сразяващ, а страхът - по какъв начин ще се оправям сама с две деца - голям.  

Децата започнаха да вървят на ясла. Планирах да стартира работа и се надявах, че картинката някак си най-малко малко ще се промени. Или най-малко няма да бъда подвластна от него. Което не се случи. Близнаците всяка седмица боледуваха. Работа по този начин и не можах да стартира.  

Февруари тази година, след следващия спор от битов темперамент, ме хвана за гърлото да ме души. Тогава осъзнах, че насилникът НЕ съдебна експертиза ПРОМЕНЯ!!! 

В началото на април заведох дело по ЗЗДН. Издадоха заповед да се въздържа от принуждение и ни оставиха под един покрив. Може би ще ме обвините, за какво не сме се скрили в предпазено жилище. 

Вярвах, че мярката от съда, ще го стресне и ще го накара да премисли държанието, а ние с децата ще бъдем предпазени.  

Защото полицията би трябвало да следи дали заповедта се съблюдава и при нарушавания, би трябвало да арестува насилника.  

Ситуацията с ковид и двете ми дребни деца с неизграден имунитет, също ми постави спирачка да отидем в спешен център.

Уви. Психическият тормоз не е спирал. Ежедневни закани и обиди, няколко пъти подвигна ръка да ме удари и се спираше на сантиметри от лицето ми.  

Не един път виках полиция, когато нещата ескалираха и се опасявах да не ни пребие и тримата. Докато пристигна патрулната кола, господинът всякога успяваше да избяга и служителите на реда не установяваха нищо. Ходих да пущам неведнъж тъжби, само че не можех да потвърдя по неоспорим метод психическото и прочувствено принуждение, в което живеем аз и децата всекидневно.  

Предупреждаваха го, а по-късно всичко се повтаряше.

А съседката, с която разделяме обща стена, услужливо нищо в никакъв случай не е чувала.Така аз не успявах да потвърдя по какъв начин в действителност се отнася той към нас. Същата тази госпожа ни е прибирала с децата у тях една вечер до късно, след следващия случай. И внезапно застана на страната на насилника.  

Защото потърсих правата си по законов ред, той се настърви още повече и в този момент отмъщава и на децата. От 45 дни спря да им купува храна. Благодарение САМО на фамилията ми в чужбина и другари, децата не гладуват.  

Лъже всички наред. Лъже съседите, лъже в съда, лъже в полицията, лъже познатите си. Отрича да е имало в миналото какъвто и да било акт на принуждение и обръща всичко против мен. Говори, че съм прочувствено нестабилна и че съм полудяла от гледането на децата у дома толкоз време. И че всичко е " плод на фантазията ми ".  

Пред хората е цялостна диаметралност - благ, ухилен, радушен. Същия човек, който обикнах преди години. Когато вратата на дома се затвори обаче, същинското му лице става ясно.  

Обижда децата и не им дава да си играят свободно и по детски. Не им дава да допират нищо в жилището му, с цел да не го изцапат или повредят. Разтреперва се от гняв и ни гони и тримата: всекидневно.

На 13.07. 2020 година съдът излезе с решение и дефинитивна заповед за незабавна защита  - да се въздържа от принуждение против мен и малолетните ни деца.  

А господинът си продаде жилището, с цел да ни изхвърли на улицата. Заплашва ме, че в случай че до 30.07- 31.07 не се изнесем, ще пристигна с полиция и арбитър реализатор и ще ни изхвърли " като мръсни псета ". Призна, че тази продажба е фиктивна, само че е  единственият му вид законово да ни изхвърли от тук. Заплашва ме, че ще ме пребие и в случай че не се махнем, ще вземел децата и ще ги скриел, с цел да не ги видя повече и ще направел всичко допустимо, с цел да ме изкара луда и неспособен родител, тъй като имал връзки и хора на всички места. 

Споделям всичко това с вярата да стигне до повече дами, които имат вяра сляпо в любовта, както в миналото съм вярвала и аз. Внимавайте, девойки, клопките на любовта са рискови! 

Твърдо съм решена да се боря в името на своето физическото и психическо оцеляване, с цел да отгледам децата си в спокойна и предпазена среда. Надявам се да опазя себе си до мига, в който няма да разделям един покрив с индивида, който ни подлага на този ужасяващ всекидневен тормоз и се надявам това да е час по-скоро “.    

В коментар до Varna24.bg , защитата на младата майка показа следното:

" Едното дело по проблема завърши с решение и не е обжалвано, а другото е планувано за края на август. До тогава майката и децата ще бъдат изхвърлени от жилището. Скандалното е, че съдът не издава заповед да в профил насилника от жилището, а заповедта е единствено да се въздържа от домашно принуждение. Нещо, което той по закон е задължен да прави.

Човекът, за който става въпрос, е извънредно прикрехнат. Този човек пред хората се държи по един метод, а вкъщи е диктатор и тиранин. Той се държи като притежател освен на жилището, само че и на майката и децата й. Те са като натрапници там. Извършена е фиктивна продажба на жилището и когато те излязат от там, той ще си го върне. Смисълът на живота му сега е да не загуби жилището си.

По тези каузи за домашно принуждение никой няма за цел да му " вземе " жилището, просто щеше няколко месеца да върви при психолог и той да го научи по какъв начин да се държи с жена и деца, защото насилникът очевидно не  знае, и едвам по-късно да се върне по живо по крепко вкъщи. Вместо да направи това, е тръгнал да продава жилището си. Само новият притежател може да я изгони. Това му е споделила при последните разправии, че чака покана от новия притежател. Въпреки това, той продължава да я гони, да гони и децата. 

Кай ще бъде този безмилостен човек, който, знаейки, че взе участие в такава грандиозна машинация и симулативна договорка, ще изгони на улицата две близначета и безпомощната им майка?

Държа да подчертая, че малко хора знаят, че тормозът над деца е закононарушение по член 181 от Наказателно-процесуален кодекс и всеки един татко е задължен да подсигури храна и заслон за малолетните си деца, без значение какви са връзките му с майката.

Затова сме пуснали тъжба в прокуратурата.

Това, че законът не пази задоволително дами в нейното състояние, слага под заплаха здравето, психическото и физическо оцеляване на две толкоз дребни деца. 

Както сме показали в молбата си до Районен съд-Варна, крясъците и шамарите, осъществявани всекидневно над майката, са психически тормоз и над децата. Защото плачът на битата им майка е психически стрес за толкоз дребни деца, а възприемането на картини на принуждение е неприемливо за деца в толкоз ранна детска възраст. При това състояние, остава съда да реши дали и децата не стават косвена жертва на психологическия и прочувствен тормоз от бащата ".