Илюстрация Карикатура на Чавдар Николов на изложбата Европа на карикатуристите

Илюстрация
Карикатура на Чавдар Николов на изложбата " Европа на карикатуристите " в София, проведена от посолствата на Германия и Франция със съдействието на представителството на Европейска комисия във връзка края на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз

Увеличаване

Карикатура на Чавдар Николов на изложбата " Европа на карикатуристите " в София, проведена от посолствата на Германия и Франция със съдействието на представителството на Европейска комисия във връзка края на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз

Смаляване
Трите сфери, които най-вече се нуждаят от най-вниманието на държавното управление, са опазване на здравето, стопанска система и правораздаване. Още по тематиката
" Алфа Рисърч ": Българите правят оценка европредседателството като триумф

Мнозинството счита, че в следствие от него е усъвършенстван имиджът на страната ни, а главното достижение е слагането на тематиката за Западните Балкани
27 юни 2018
Денят, в който председателството свърши

По-важните тематики, които ще намерите в новия брой на " Капитал "
11 май 2018
В еднакъв ден - вторник, министър председателят Бойко Борисов показа резултатите от българското председателство на Съвета на Европейски Съюз в Страсбург, а президентът Румен Радев го проучва на конференция в София. Двамата предстоящо се разминаха в позициите си.

Плюс-минус

Борисов акцентира на постигнатите съгласно него триумфи - вероятността за присъединение към Европейски Съюз, които получиха Македония и Албания, както и свързаността на Западните Балкани, а Радев уточни, че България " не видя какво се случва на запад от Западните Балкани ". " Трябва да се абстрахираме от фанфарите за Западните Балкани и да не позволяваме те да се размиват в общоприетите за всички европредседателства цели като стопански напредък, претовареност, съгласуваност, цифровизация, сигурност ", сподели президентът.

Радев съобщи също " председателството систематично бе използвано за вътрешнополитически PR " и станало " оправдание за липса на отношение и за равнодушие " по вътрешните проблеми. " Трябва властта в България по-бързо да се освободи от еуфорията и от този изкуствено граден облик и допустимо най-бързо телом и духом да се върне в суровата българска реалност ", прикани президентът.

В същото време данните на " Алфа Рисърч " за юни демонстрират, че поради председателството оценките за държавното управление и Бойко Борисов са се нормализирали. По поръчка на " Капитал " социологическата организация направи особено изследване за упованията на обществото към ръководещите след края му.

Изследването обгръща 1016 респонденти в цялата страна. Отчетливо болшинство от две трети от българите чакат Борисов да стане по-активен във вътрешната политика. Така дават отговор 66.5% от запитаните, до момента в който 31% предвиждат, че министър председателят ще продължи да е деен по интернационалните тематики. Въпреки че не се откриват разлики по обществени групи, пол и възраст в тази оценка, въпреки всичко държавните чиновници и пенсионерите, както и живеещите в селата са тези, които мислят, че той ще се заеме с проблемите в страната.
Сред представителите на интелигенцията и свободните специалности в най-малка степен има сходно очакване.

Консенсус по топ 3

Трите области, в които съгласно запитаните има потребност от внимание, са опазването на здравето (почти 80%), стопанската система и правораздаването. Близо 86% от хората над 60-годишна възраст настояват, че в здравният бранш има потребност от смяна, само че той излиза преди всичко във всички възрастови групи. Стопанската политика е в интереса на 65% от българите във възрастта сред 30 и 40 години. Любопитно е, че тя е посочвана като значима от живеещите в регионалните центрове и дребните градове повече, в сравнение с от тези в столицата. Разликите са към 20 процентни пункта в интерес на провинцията.

Трите сфери концентрират вниманието на повече от половината български жители, т.е. по тях има висока степен на публично единодушие. Следват обществената политика и образованието. Между него и идната област, която въпреки всичко запитаните показват - екологията, разликата е близо 40 процентни пункта, т.е. след първите четири, по идващите, които се открояват, публичното внимание се разпилява.
Повече от половината интервюирани са наранени директно или индиректно от корупцията в страната. Най-висок условен дял от тези, на които е желан рушвет, имат хората от семействата с над 800 лева месечен приход за всеки член.

Още от същото

Въпреки оценката, че е нужно активизиране в съответни области, 68% настояват, че не чакат политически промени до края на годината. Едва 19% предвиждат смени в държавното управление, а още по-малко - съвсем 8%, мислят, че е допустимо да има предварителни избори до тогава. Сред възрастовите групи най-вече - 12% от българите сред 31 и 40 година, считат, че ще има нов избор до края на 2018 година В другите групи по възраст този % е към 6-8. В другите професионални посоки упованията за избори са най-големи при земеделските стопани - 20%, както и при хората с приходи до 300 лева месечно на човек от семейството.

Българите не таят огромни очаквания за работата на новия орган за битка с корупцията КПКОНПИ - 28% мислят, че нищо няма да се промени, а съгласно 23% въпреки всичко резултатите ще са подобрят. Това са най-вече хората на възраст от 30 до 40 година, висшисти, земеделските стопани и живеещите в регионален град, получаващи над 800 лева на човек от домакинство. Тоест най-засегнатите от корупцията към момента се надяват.

Показателно обаче е, че 27% от всички запитани нищо не знаят за работата на КПКОНПИ.