Режисирай ми изложба
Илюстрация
Иглика Трифонова
Увеличаване
Иглика Трифонова
Автор: Велко Ангелов Смаляване
" Много е жива! " - възкликва един от посетителите по време на откриването на изложбата " Портрет на другар " в СГХГ. Режисьорката Иглика Трифонова, която влиза в невероятната роля на куратор за първи път, споделя, че това е било един от най-хубавите похвали за нея, тъй като потвърждава, че е съумяла да сътвори придвижване в другояче статичния и наблюдателен свят на изящните изкуства.
И в действителност има нещо изключително живо в изложбата. Веднъж попаднал в пространството на галерията, човек усеща безчет очи, ориентирани към него. " Тези очи в действителност не виждат, гледат във вътрешността, а в киното точно в отсъствието на погледа от време на време се крие драмата ", разяснява Иглика Трифонова, позната с филмите си " Писмо до Америка ", " Разследване ", " Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник ".
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Илюстрация
Дечко Мандов - " Портрет на дете "
Увеличаване
Дечко Мандов - " Портрет на дете "
Смаляване
Режисьор в депото
Преди към година тя получава покана от СГХГ да се включи в дългогодишния план " Другото око ", чиято концепция е не-изкуствоведи да показват различен взор към сбирката на галерията. Поредицата стартира по концепция на Мария Василева преди съвсем 10 години, когато тя (тогава основен организатор на СГХГ) кани художника Лъчезар Бояджиев да курира галерия.
Художниците са може би най-честите кандидати за позицията и редица музеи по света провеждат подобен вид планове. Може би е поради по-голямата сензитивност вместо научен метод при художниците. Такива образци са доста постоянно извънредно сполучливи – освен за музея, само че и за публиката, която вижда изкуството от нов ъгъл.
Илюстрация
Едмонд Демирджиян - " Портрет на Кирил ", 1979
Увеличаване
Едмонд Демирджиян - " Портрет на Кирил ", 1979
Смаляване
Номадското биенале Манифеста в Цюрих през 2011 година беше курирано от художника Кристиан Янковски, а биеналето в Истанбул през 2017 година - от арт дуото Елмгрийн и Драгсет. Подобни радикални позиции се търсят и отвън обсега на изкуството. През 2016 година да вземем за пример Берлинското биенале беше курирано от колектива DIS, чиято работа е сред изкуство, дизайн, мода, реклама и други Преди единствено няколко седмици пък беше оповестено, че един от най-важните конгреси за модерно изкуство в света - Документа в Касел (провежда се един път на 5 години), ще бъде куриран от колектива ruangrupa, в който влизат 10 актьори и други представители на креативния бранш от Джакарта.
Илюстрация
Петко Клисуров - " Профил на мъж ", 1889
Увеличаване
Петко Клисуров - " Профил на мъж ", 1889
Смаляване
Опитът на СГХГ в тази посока е точно планът " Другото око ". Той е извънредно скъп с разнообразните гледни точки, които показва. Изкуствоведът вижда едно, само че художникът, писателят или философът сигурно ще забележи друго, а по този метод се обогатява, несъмнено, е и вероятността на публиката. В плана до момента са взели участие като куратори още Георги Господинов и Георги Лозанов (2016), Ани Васева, Боряна Росса и Моника Вакарелова (2013) и Боян Манчев (2011).
Илюстрация
Магда Абазова - " Портрет ", 1986
Увеличаване
Магда Абазова - " Портрет ", 1986
Смаляване
Иглика Трифонова споделя, че е приела поканата " малко безконтролно ", съвсем без да се замисли. Любопитството й е заместено със боязън, когато се оказва в депото на галерията с неговите хиляди творби от края на XIX век до през днешния ден.
Като всеки режисьор, още повече с опит в документалното кино, Трифонова знае по какъв начин да чете и превежда за фена историите, които лицата описват. В киното го прави посредством сюжета, кадрирането, а в изложбата - посредством деликатния асортимент на творбите, тяхната класификация и сливане под една толкоз позната и близка идея, каквато е " Портрет на другар ".
В изложбата са включени близо 100 произведения - портрети на мъже, дами и деца, на другари, известни актьори и непознати; живопис, статуя и снимка, типичен, съвременни и модерни. Това, което търси Трифонова, е характерното наличие, съвсем магичната дарба на изкуството не просто да пресъздава облик, само че и да предава част от личността на човек. Умишлено не са определени автопортрети (с едно изключение на Стефка Аройо), тъй като значим е разговорът сред наблюдаващ и следен, портретуващ и портретуван.
Илюстрация
" Портрет на другар " на Андрей Даниел
Увеличаване
" Портрет на другар " на Андрей Даниел
Смаляване
Непознати мои другари
Заглавието " Портрет на другар " идва от едноименната творба на художника Андрей Даниел, която в тези толкоз елементарни думи разказва топлината и вниманието, с която Трифонова следи и селектира творбите. " Вярвам, че положителният портрет се случва, когато художникът е постигнал непосредственост със своя обект, когато го е обикнал " - написа тя в каталога към изложбата.
И тогава стигаме до огромната стена, ситуирана фронтално против входа. В салонен жанр са показани десетки и най-различни портрети. Наситеността и тази активност на погледи и черти внезапно получават смисъл.
" Исках да е като в дом, където поставят портрети на близки хората - от бабата до селфи на внучката - разнообразни, само че все близки хора ", споделя Иглика Трифонова. Често скупчването в изкуството води до пренасищане и обезличаване. Но тук образната активност на тази стена, а и на цялата галерия, основава уют и топлота, които рядко музеят може да ни сътвори. Изложбата се трансформира в дом, а лицата на непознати и далечни хора - в другари от някое друго време-пространство.
Кирил Цонев - Портрет на Светослав Минков
Изложба като (на) кино
Киното може да открием в изложбата на Трифонова в доста аспекти - в това число и в структурата й като сюжет. Известният съветник и създател на книгата " Киносценарият: основи на киносценаристиката " Сид Фийлд да вземем за пример основава повсеместен модел на драматургичната конструкция. Три дейности - встъпление (setup), борба (confrontation) в две елементи и развръзка (resolution). Няколко значими основни събития или точки имат значима драматургична роля и движат историята напред.
Този обикновен модел, в който Фийлд твърди, че се крие триумфът, ще открием в редица именити филми. Можем частично да го намерим и тук, в изложбата " Портрет на другар ".
Във встъпление в ситуацията и подтекста се трансформира историята за баба Велика, която посреща посетителите на входа на изложбата. По време на фотосите за кино лентата " Писмо до Америка " Трифонова и екипът й попадат в село в Пирин, където снимат локален обред за " секване на Умирачката ". Една от дамите - баба Велика, забелязвайки камерата, се разлютява, че такива неща не могат да се снимат. На другия ден диалогът с нея продължава. На идващия - също. И по този начин тя освен става част от кино лентата " Писмо до Америка ", само че и остава за Иглика Трифонова индивидът, с който е водила най-истинския и най-искрен диалог за смисъла и цената да заснемеш някого.
Илюстрация
Нина Ковачева - " Приближаване "
Увеличаване
Нина Ковачева - " Приближаване "
Смаляване
Ако епизодът с баба Велика е развръзката в изложбения сюжет, то първият " плот пойнт " е творбата " Приближаване " (2004) на Нина Ковачева. Триптихът съставлява портрет на дъщерята на художничка - всеки кадър е по-близък, а с приближаването обликът се размазва и пикселизира. Така посредством работата на Нина Ковачева Трифонова задава още първоначално въпроса до каква степен в действителност можем да се доближим до личността на човек през неговия облик и портрет.
Във второто деяние на изложбата погледът ни минава през непознатите облици, през " Портрет на другар " на Андрей Даниел и през " салонната " - или по-скоро " домашна " - стена като следващ " плот пойнт ". В трето деяние към този момент не следим облик на непознати, а лица на другари и далечни родственици - които даже да не познаваме персонално, усещаме някак близки.
Раздялата, последната сцена е с творбата на Надежда Олег Ляхова " Дигитален наюрморт " (1999-2004). Тук не ни гледат очи, а гърбът на жена. Така този " портрет " се трансформира във крайна сцена, кадър в вероятност и прощаване с един куп близки и далечни другари.
Илюстрация
Надежда Олег Ляхова " Дигитален натюрморт " (1999-2004)
Увеличаване
Надежда Олег Ляхова " Дигитален натюрморт " (1999-2004)
Смаляване
" След премиера филмът към този момент няма потребност от мен и се усещам изоставена ", споделя Иглика Трифонова. Така и след откриването й става мъчително, тъй като идва краят на един надълбоко съкровен и персонален разговор, състоял се там, в депото на галерията. За нас, публиката, диалогът продължава.
Изложбата " Портрет на другар " продължава в СГХГ до 2 юни.
Иглика Трифонова
Увеличаване
Иглика Трифонова
Автор: Велко Ангелов Смаляване
" Много е жива! " - възкликва един от посетителите по време на откриването на изложбата " Портрет на другар " в СГХГ. Режисьорката Иглика Трифонова, която влиза в невероятната роля на куратор за първи път, споделя, че това е било един от най-хубавите похвали за нея, тъй като потвърждава, че е съумяла да сътвори придвижване в другояче статичния и наблюдателен свят на изящните изкуства.
И в действителност има нещо изключително живо в изложбата. Веднъж попаднал в пространството на галерията, човек усеща безчет очи, ориентирани към него. " Тези очи в действителност не виждат, гледат във вътрешността, а в киното точно в отсъствието на погледа от време на време се крие драмата ", разяснява Иглика Трифонова, позната с филмите си " Писмо до Америка ", " Разследване ", " Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник ".
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Илюстрация
Дечко Мандов - " Портрет на дете "
Увеличаване
Дечко Мандов - " Портрет на дете "
Смаляване
Режисьор в депото
Преди към година тя получава покана от СГХГ да се включи в дългогодишния план " Другото око ", чиято концепция е не-изкуствоведи да показват различен взор към сбирката на галерията. Поредицата стартира по концепция на Мария Василева преди съвсем 10 години, когато тя (тогава основен организатор на СГХГ) кани художника Лъчезар Бояджиев да курира галерия.
Художниците са може би най-честите кандидати за позицията и редица музеи по света провеждат подобен вид планове. Може би е поради по-голямата сензитивност вместо научен метод при художниците. Такива образци са доста постоянно извънредно сполучливи – освен за музея, само че и за публиката, която вижда изкуството от нов ъгъл.
Илюстрация
Едмонд Демирджиян - " Портрет на Кирил ", 1979
Увеличаване
Едмонд Демирджиян - " Портрет на Кирил ", 1979
Смаляване
Номадското биенале Манифеста в Цюрих през 2011 година беше курирано от художника Кристиан Янковски, а биеналето в Истанбул през 2017 година - от арт дуото Елмгрийн и Драгсет. Подобни радикални позиции се търсят и отвън обсега на изкуството. През 2016 година да вземем за пример Берлинското биенале беше курирано от колектива DIS, чиято работа е сред изкуство, дизайн, мода, реклама и други Преди единствено няколко седмици пък беше оповестено, че един от най-важните конгреси за модерно изкуство в света - Документа в Касел (провежда се един път на 5 години), ще бъде куриран от колектива ruangrupa, в който влизат 10 актьори и други представители на креативния бранш от Джакарта.
Илюстрация
Петко Клисуров - " Профил на мъж ", 1889
Увеличаване
Петко Клисуров - " Профил на мъж ", 1889
Смаляване
Опитът на СГХГ в тази посока е точно планът " Другото око ". Той е извънредно скъп с разнообразните гледни точки, които показва. Изкуствоведът вижда едно, само че художникът, писателят или философът сигурно ще забележи друго, а по този метод се обогатява, несъмнено, е и вероятността на публиката. В плана до момента са взели участие като куратори още Георги Господинов и Георги Лозанов (2016), Ани Васева, Боряна Росса и Моника Вакарелова (2013) и Боян Манчев (2011).
Илюстрация
Магда Абазова - " Портрет ", 1986
Увеличаване
Магда Абазова - " Портрет ", 1986
Смаляване
Иглика Трифонова споделя, че е приела поканата " малко безконтролно ", съвсем без да се замисли. Любопитството й е заместено със боязън, когато се оказва в депото на галерията с неговите хиляди творби от края на XIX век до през днешния ден.
Като всеки режисьор, още повече с опит в документалното кино, Трифонова знае по какъв начин да чете и превежда за фена историите, които лицата описват. В киното го прави посредством сюжета, кадрирането, а в изложбата - посредством деликатния асортимент на творбите, тяхната класификация и сливане под една толкоз позната и близка идея, каквато е " Портрет на другар ".
В изложбата са включени близо 100 произведения - портрети на мъже, дами и деца, на другари, известни актьори и непознати; живопис, статуя и снимка, типичен, съвременни и модерни. Това, което търси Трифонова, е характерното наличие, съвсем магичната дарба на изкуството не просто да пресъздава облик, само че и да предава част от личността на човек. Умишлено не са определени автопортрети (с едно изключение на Стефка Аройо), тъй като значим е разговорът сред наблюдаващ и следен, портретуващ и портретуван.
Илюстрация
" Портрет на другар " на Андрей Даниел
Увеличаване
" Портрет на другар " на Андрей Даниел
Смаляване
Непознати мои другари
Заглавието " Портрет на другар " идва от едноименната творба на художника Андрей Даниел, която в тези толкоз елементарни думи разказва топлината и вниманието, с която Трифонова следи и селектира творбите. " Вярвам, че положителният портрет се случва, когато художникът е постигнал непосредственост със своя обект, когато го е обикнал " - написа тя в каталога към изложбата.
И тогава стигаме до огромната стена, ситуирана фронтално против входа. В салонен жанр са показани десетки и най-различни портрети. Наситеността и тази активност на погледи и черти внезапно получават смисъл.
" Исках да е като в дом, където поставят портрети на близки хората - от бабата до селфи на внучката - разнообразни, само че все близки хора ", споделя Иглика Трифонова. Често скупчването в изкуството води до пренасищане и обезличаване. Но тук образната активност на тази стена, а и на цялата галерия, основава уют и топлота, които рядко музеят може да ни сътвори. Изложбата се трансформира в дом, а лицата на непознати и далечни хора - в другари от някое друго време-пространство.
Кирил Цонев - Портрет на Светослав Минков
Изложба като (на) кино
Киното може да открием в изложбата на Трифонова в доста аспекти - в това число и в структурата й като сюжет. Известният съветник и създател на книгата " Киносценарият: основи на киносценаристиката " Сид Фийлд да вземем за пример основава повсеместен модел на драматургичната конструкция. Три дейности - встъпление (setup), борба (confrontation) в две елементи и развръзка (resolution). Няколко значими основни събития или точки имат значима драматургична роля и движат историята напред.
Този обикновен модел, в който Фийлд твърди, че се крие триумфът, ще открием в редица именити филми. Можем частично да го намерим и тук, в изложбата " Портрет на другар ".
Във встъпление в ситуацията и подтекста се трансформира историята за баба Велика, която посреща посетителите на входа на изложбата. По време на фотосите за кино лентата " Писмо до Америка " Трифонова и екипът й попадат в село в Пирин, където снимат локален обред за " секване на Умирачката ". Една от дамите - баба Велика, забелязвайки камерата, се разлютява, че такива неща не могат да се снимат. На другия ден диалогът с нея продължава. На идващия - също. И по този начин тя освен става част от кино лентата " Писмо до Америка ", само че и остава за Иглика Трифонова индивидът, с който е водила най-истинския и най-искрен диалог за смисъла и цената да заснемеш някого.
Илюстрация
Нина Ковачева - " Приближаване "
Увеличаване
Нина Ковачева - " Приближаване "
Смаляване
Ако епизодът с баба Велика е развръзката в изложбения сюжет, то първият " плот пойнт " е творбата " Приближаване " (2004) на Нина Ковачева. Триптихът съставлява портрет на дъщерята на художничка - всеки кадър е по-близък, а с приближаването обликът се размазва и пикселизира. Така посредством работата на Нина Ковачева Трифонова задава още първоначално въпроса до каква степен в действителност можем да се доближим до личността на човек през неговия облик и портрет.
Във второто деяние на изложбата погледът ни минава през непознатите облици, през " Портрет на другар " на Андрей Даниел и през " салонната " - или по-скоро " домашна " - стена като следващ " плот пойнт ". В трето деяние към този момент не следим облик на непознати, а лица на другари и далечни родственици - които даже да не познаваме персонално, усещаме някак близки.
Раздялата, последната сцена е с творбата на Надежда Олег Ляхова " Дигитален наюрморт " (1999-2004). Тук не ни гледат очи, а гърбът на жена. Така този " портрет " се трансформира във крайна сцена, кадър в вероятност и прощаване с един куп близки и далечни другари.
Илюстрация
Надежда Олег Ляхова " Дигитален натюрморт " (1999-2004)
Увеличаване
Надежда Олег Ляхова " Дигитален натюрморт " (1999-2004)
Смаляване
" След премиера филмът към този момент няма потребност от мен и се усещам изоставена ", споделя Иглика Трифонова. Така и след откриването й става мъчително, тъй като идва краят на един надълбоко съкровен и персонален разговор, състоял се там, в депото на галерията. За нас, публиката, диалогът продължава.
Изложбата " Портрет на другар " продължава в СГХГ до 2 юни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ