Сталинистка зима след "Пражката пролет"
Илюстрация
Граждани развяват знамето на Чехословакия около пламнал танк в Прага по време на руската инвазия през 1968 година
Увеличаване
Граждани развяват знамето на Чехословакия около пламнал танк в Прага по време на руската инвазия през 1968 година
Автор: Капитал [Wikipedia Commons] Смаляване
Марк Сантора в публикация за " Ню Йорк таймс " Още по тематиката
Мнения Daily - Кой има изгода от лъжите за " Пражката пролет "
И още: Каква е гаранцията, че няма операции в Търговския регистър; Тези горе си помислиха, че са незаменими
22 авг 2018
Когато танковете пристигнаха
Събитията на Чешкия център във връзка 50 години от Пражката пролет
23 мар 2018 Събитията отпреди 50 години в Прага припомнят и за крехкостта на системите, основани за отбрана от войни и деспоти.
През 1968 година водачът на Чехословашката комунистическа партия Александър Дубчек афишира програмата си за либерализация, която по думите му ще донесе " социализъм с човешко лице ". Отново се раждат политическата и културната независимост - за дълго време анулирани от лоялните на Москва негови прародители. Свободната преса процъфтява, хората на изкуството приказват това, което мислят, а Дубчек стъписва Москва, обявявайки, че задачата му е построяването на " свободно, съвременно и надълбоко хуманно общество ". Периодът на оптимистичен напредък стана прочут като Пражка пролет. Но скоро е смачкан от веригите на руските танкове Т-54.
На 21 август 1968 година ръководената от руската войска инвазия в Чехословакия умъртви фантазиите за промени, пречупи духа на нацията, а Москва откри режим на принуждение, чиито резултати се усещат през днешния ден. Вероятно повече от всяко друго събитие по време на студената война това навлизане освети тоталитарната природа на руската система. Снимките на невъоръжени жители, изправени пред колони от тежко въоръжени бойци, обясниха на света, че това е идеология, която се постанова единствено със мощ.
" Това беше основен миг - тъй като след изригването на очакванията и креативната сила на хората страната беше смазана. И в действителност прекърши гръбнака на нацията ", споделя Иржи Пехе, шеф на Нюйоркския университет в Прага и някогашен политически консултант на Вацлав Хавел - първия либерален президент на посткомунистическа Чехословакия.
Днес мнозина одобряват като даденост, че страните, които попаднаха в областта на руското въздействие след Втората международна война, са били обречени да станат жертва на сталинистките репресии. Но това беше договорка, реализирана в края на войната, с която Европа всъщност беше съкратена на половина.
" От Шчечин на Балтийско до Триест на Адриатическо море - през целия континент се спуска желязна завеса. Зад нея остават всички столици на античните страни от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София се намират в това, което бих нарекъл освен сфера на руско въздействие, само че и все по-затягащ се надзор от Москва ", предизвести английският министър председател Уинстън Чърчил в известната си тирада през 1946 година (година след Ялтенската конференция, сложила началото на така наречен студена война - бел. ред.).
Москва гледа на Пражката пролет като на вирус, който може да болести други страни от Варшавския контракт. Според архивни документи тогавашният водач на Съюз на съветските социалистически републики Леонид Брежнев е бил изключително разгневен от рецензиите към руската система в новосъздадените свободни медии. Затова измежду първите цели на нахлулите войски са били пражките радио и телевия.
Над 250 хиляди бойци от Варшавския контракт с 10 руски дивизии навлизат в Чехословакия - с хиляди нуклеарни бойно глави зад тила си, ориентирани към Западна и Централна Европа. Нищо по-малко от нова международна война не може да се направи, с цел да бъдат изтласкани, е оценката в отчет на Централно разузнавателно управление на САЩ от това време. Западът не подхваща нищо.
В идващите месеци, когато десетки хора са задържани и хиляди изпратени за " превъзпитание " в границите на стратегия за " нормализиране ", вярата е сменена от боязън и омерзение. Това обезсърчение беше трагично показано на 16 януари 1969 година, когато студентът от Карловия университет в Прага Ян Палах се самозапали на пражки площад в символ на митинг. Няколко дни по-късно той умря и хиляди отидоха на погребението му.
Пражката пролет беше завършила, а сталинската зима щеше продължи още две десетилетия.
Събитията преди 50 години в Прага припомнят и за крехкостта на системите, основани за отбрана от войни и деспоти.
Граждани развяват знамето на Чехословакия около пламнал танк в Прага по време на руската инвазия през 1968 година
Увеличаване
Граждани развяват знамето на Чехословакия около пламнал танк в Прага по време на руската инвазия през 1968 година
Автор: Капитал [Wikipedia Commons] Смаляване
Марк Сантора в публикация за " Ню Йорк таймс " Още по тематиката
Мнения Daily - Кой има изгода от лъжите за " Пражката пролет "
И още: Каква е гаранцията, че няма операции в Търговския регистър; Тези горе си помислиха, че са незаменими
22 авг 2018
Когато танковете пристигнаха
Събитията на Чешкия център във връзка 50 години от Пражката пролет
23 мар 2018 Събитията отпреди 50 години в Прага припомнят и за крехкостта на системите, основани за отбрана от войни и деспоти.
През 1968 година водачът на Чехословашката комунистическа партия Александър Дубчек афишира програмата си за либерализация, която по думите му ще донесе " социализъм с човешко лице ". Отново се раждат политическата и културната независимост - за дълго време анулирани от лоялните на Москва негови прародители. Свободната преса процъфтява, хората на изкуството приказват това, което мислят, а Дубчек стъписва Москва, обявявайки, че задачата му е построяването на " свободно, съвременно и надълбоко хуманно общество ". Периодът на оптимистичен напредък стана прочут като Пражка пролет. Но скоро е смачкан от веригите на руските танкове Т-54.
На 21 август 1968 година ръководената от руската войска инвазия в Чехословакия умъртви фантазиите за промени, пречупи духа на нацията, а Москва откри режим на принуждение, чиито резултати се усещат през днешния ден. Вероятно повече от всяко друго събитие по време на студената война това навлизане освети тоталитарната природа на руската система. Снимките на невъоръжени жители, изправени пред колони от тежко въоръжени бойци, обясниха на света, че това е идеология, която се постанова единствено със мощ.
" Това беше основен миг - тъй като след изригването на очакванията и креативната сила на хората страната беше смазана. И в действителност прекърши гръбнака на нацията ", споделя Иржи Пехе, шеф на Нюйоркския университет в Прага и някогашен политически консултант на Вацлав Хавел - първия либерален президент на посткомунистическа Чехословакия.
Днес мнозина одобряват като даденост, че страните, които попаднаха в областта на руското въздействие след Втората международна война, са били обречени да станат жертва на сталинистките репресии. Но това беше договорка, реализирана в края на войната, с която Европа всъщност беше съкратена на половина.
" От Шчечин на Балтийско до Триест на Адриатическо море - през целия континент се спуска желязна завеса. Зад нея остават всички столици на античните страни от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София се намират в това, което бих нарекъл освен сфера на руско въздействие, само че и все по-затягащ се надзор от Москва ", предизвести английският министър председател Уинстън Чърчил в известната си тирада през 1946 година (година след Ялтенската конференция, сложила началото на така наречен студена война - бел. ред.).
Москва гледа на Пражката пролет като на вирус, който може да болести други страни от Варшавския контракт. Според архивни документи тогавашният водач на Съюз на съветските социалистически републики Леонид Брежнев е бил изключително разгневен от рецензиите към руската система в новосъздадените свободни медии. Затова измежду първите цели на нахлулите войски са били пражките радио и телевия.
Над 250 хиляди бойци от Варшавския контракт с 10 руски дивизии навлизат в Чехословакия - с хиляди нуклеарни бойно глави зад тила си, ориентирани към Западна и Централна Европа. Нищо по-малко от нова международна война не може да се направи, с цел да бъдат изтласкани, е оценката в отчет на Централно разузнавателно управление на САЩ от това време. Западът не подхваща нищо.
В идващите месеци, когато десетки хора са задържани и хиляди изпратени за " превъзпитание " в границите на стратегия за " нормализиране ", вярата е сменена от боязън и омерзение. Това обезсърчение беше трагично показано на 16 януари 1969 година, когато студентът от Карловия университет в Прага Ян Палах се самозапали на пражки площад в символ на митинг. Няколко дни по-късно той умря и хиляди отидоха на погребението му.
Пражката пролет беше завършила, а сталинската зима щеше продължи още две десетилетия.
Събитията преди 50 години в Прага припомнят и за крехкостта на системите, основани за отбрана от войни и деспоти.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ