Георги Марков, писателят
Илюстрация
Георги Марков през 1967 година
Увеличаване
Георги Марков през 1967 година
[Архив: Анабел Маркова] Смаляване
Георги Марков е роден на 1 март 1929 година в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 година излиза първата му книга ( " Анкета " ) и сборникът с разкази " Между деня и нощта ". След сполучливи изяви като публицист и драматург все по-лошият банкет на творбите му го кара да замине при брат си в Италия през 1969 година Установява се за непрекъснато в Лондон. Там става помощник на BBC, a след това работи с " Дойче веле " и радио " Свободна Европа ". През август 1974 година пиесата " Архангел Михаил " печели първа премия на Международния сценичен фестивал в Единбург, като няколко месеца преди този момент на лондонска сцена е сложена свалената в България пиеса " Да се провреш под дъгата ". След неговата гибел излизат " Есета " и " Задочни репортажи за България ". У нас те са оповестени след 10 ноември 1989 година През последните години неговите неиздадени есета, които са достигали единствено до ефира на " Свободна Европа ", бяха събрани в три тома от фондация " Комунитас ".Жертва на мистериозно ликвидиране. Автор на " Задочни репортажи за България ". Дисидент. Един от гласовете на радио " Свободна Европа ". Това са думи, които постоянно разказват живота и активността на Георги Марков (1929 - 1978). " Писател " е също една от тях, само че доста българи ще се затруднят да цитират негова творба, оттатък " репортажите "
" Трябва да го помним и като публицист ", сподели преводачката, дълготраен бежанец и другар на Марков Румяна Еберт в студиото на BBC 4, което означи 40-годишнината от покушението против Марков на моста " Ватерло " в Лондон, мястото, на което живее в заточение от 1969 година Той е ранен в дясното бедро с отровна сачма, изстреляна от чадър на 7 септември, а четири дни по-късно умира. Докато догадките към самоличността на физическия причинител варират, всички погледи са вперени към тайните служби на комунистическа България като най-вероятния гарант. Отношенията на Марков с властта и Държавна сигурност остават обект на спекулации.
Представата ни за наследството на Марков като живописен създател, а освен като есеист, последователно се трансформира. През 2017 година " Сиела " преиздадоха сборника " Жените на Варшава " и антология на неговите пиеси, а от няколко дни в книжарниците е и " Портретът на моя двойник ". Междувременно Анджела Родел под редакцията на Димитър Кенаров работи по превода на сборно издание с четири къси романа ( " Жените на Варшава ", " Портретът на моя двойник ", " Голямото подземно бумтене ", " Празното пространство " ), което ще излезе на британски от Penguin Classics в близко бъдеще, евентуално напролет на 2020 година
Междувременно от няколко години журналистът Димитър Кенаров работи по биография на Марков на британски.
Но за какво е значимо да помним Георги Марков и като създател на белетристика?
Книгите на Марков ненадейно изчезват от книжарниците след бягството му, а през 60-те години той е прочут най-много като публицист и драматург.
Романът " Мъже " печели премия за разказ на годината, а през 1966 година е екранизиран. Въпреки че към сегашен миг той не е оценен изключително високо поради мощния резонанс на комунистически хрумвания в него, текстът събира в едно концепции, които Марков развива през идващите години: несъвместимостта на бунтаря със система на надзор, хедонизмът, къде е индивидът в по-голямата картина на нещата, оттатък зоната си на комфорт. И най-много - мъжката еднаквост, мъжката сензитивност, какво се чака от мъжа в подтекста на времето и какво не. Често той сблъсква един вид мъж с различен, с цел да опълчи и самите изменящи се полезности.
" Какъв смисъл има в този непрекъснат ред на нещата? Не издава ли страха на хората от промени, не приказва ли за посредствените стремежи на елементарния човек? Уютен дом, порядъчен приход, добра специалност, почитание в обществото. И да се разхожда всяка неделна вечер на разположение с жена си, облечена в нови облекла? ", написа той в " Мъже ", а когато дава глас на една от героините, той събира в едно гласовете на мъжките персонажи: " Много е малко! - споделя тя с детско обезсърчение. - Не заслужава да се живее! Да се родиш единствено с цел да се почувстваш сит и облечен, единствено с цел да продължиш рода си! Малко е! - тя съвсем изплака. Отвратително малко е! "
Прозата му е и мъчно определима: до момента в който " Мъже " е с ясна конструкция и дължина на разказ, творбите, които ще бъдат показани на българския и на англоезичния четец, са сред повестта и късия разказ. Белетристиката на Марков има и общо с драматургията му - и на двете места срещаме живи и естествено звучащи разговори.
" Той е ужасно забавен създател – най-много с това, че е бил доста непосредствен до властта, а след това е станал отстъпник ", споделя родената в Съединени американски щати Родел, на която българската литературна сцена дължи доста. През годините тя е превеждала на британски Георги Господинов, Ивайло Петров, Георги Тенев, Милен Русков. " Той е неповторим очевидец на този интервал в българската история и вкарва тази атмосфера и трудност в текстовете си. "
Интересно е да се чете Георги Марков през призмата на сегашното, което изисква да срещаме другите от нас все по-често в културата, която използваме. В едно от неиздадените си есета, които " Култура " разгласява, Марков разсъждава върху неналичието на повече турски персонажи в българската литература. Той към този момент е дал образец през личното си творчество - както в " Голямото подземно бумтене ", по този начин и в " Жените на Варшава " се срещат герои от друг генезис. Всеки от тях е представител на друг ъгъл в обществото – дали като състояние, дали като възгледи. Те са част от по-широка история: когато гледат към небето, Марков постоянно написа, че те гледат към Космоса.
Илюстрация
Увеличаване
[Архив: Анабел Маркова] Смаляване
Ключ към личността
" Ужасно е да имаш упоритости и да се убеждаваш в тяхната недостижимост. От това упоритостите стават по-остри, инстинктивният ентусиазъм по-неудържим и резултатите толкоз убийствено отчайващи ", написа Марков в " Празното пространство " , творба, в която той синтезира и каква експанзия и необщителност може да породи нещастието в персоналния живот: " Навикът ни е лишил от всяка оригиналност, от всяка прохлада, ние не се виждаме, колкото и да се гледаме, съществуваме вкъщи като прастари портрети, с които всички са привикнали и от години никой не е погледнал. Ние сме двама стареещи скопци, принудени да живеят под един покрив, отвърнати един от различен поради взаимната си некадърност "
Ако приемем, че Георги Марков се е чувствал подценен в комунистическа България, неразполагаем да разгърне всичките си хрумвания и на моменти малко нахален, прозата му ще поддържа тази теза.
" Портретът на моя двойник " построява един евентуално автобиографичен основен воин, който е мощно незадоволен както от живота и хората към себе си, по този начин и от самия себе си.
" Някога четях непрестанно, всичко. Сега съм като огромен български публицист — не чета никого и не се интересувам. Или, противоположното, най-нахално неистина, че съм чел нещо, което в никакъв случай не съм чел. Или последното: чисто и просто възпроизвеждам непознато мнение. Щом като желаят някакво мнение, що да не го дам! ", написа Марков, чийто воин при започване на текста споделя: " Ах, каква фикция имам за правене на мръсотии! Мога да бъда началник на социална организация за услужване с мръсотии. "
Докъдето може да стигне това незадоволство? За писателя то наподобява по този начин: " Друг път ми се е случвало да си намразя някого по този начин, без причина, просто с цел да имам къде да си разпространявам злобата. Не мога да я арестувам, защото тя се обръща против самия мене и ме трови, а по този начин, като си намеря някого за мразене, доста ми олеква. "
Георги Марков vs. комунистическа България
Марков постоянно е бил подигравателен към отрицателните страни на народопсихологията ни в документалистиката си, прави го и в прозата: " Просто като всеки българин по никакъв начин не мога да понасям някой да умее повече от мене каквото и да е. Случвало ми се е да ненавиждам и центъра на националния тим по футбол, загдето вкарва такива ефектни голове, че аз се нервирам от общото самопризнание и като се връщам към дома си, изобретявам всякакви способи да стартира да играя по-добре от него и да взема акъла на публиката още по-ефектно... "
Критиката и сарказмът към другите са очевидни и в " Голямото подземно бумтене " : " Много са ми неприятни всички, които непрестанно демонстрират какъв брой доста са почтени. Те ме връщат към годините, когато позитивният воин на всяка тъпа брошура ме изпълваше с екстаз и си мечтаех да изляза като Давид с прашката против всевъзможен Голиат. И изобщо ме провокират към куп съпоставения, които един път намирам за детинщини, а различен път съществено ме опечаляват, стигало се е дори до такава степен - от тъга по изгубените добродетели съм се напивал до цялостно трупясване. Защото аз съм изцяло уверен, че в наше време сражението сред Давид и Голиат ни прави повече страхливи, в сравнение с храбри. "
Последното припомня за финала на " Задочни репортажи за България " и " възприятието на нетърпимост ", което Марков разказва в есетата: " Самото живеене в страната представляваше безкрайна верига от взаимни отстъпки. Дори битката против компромисите беше компромисна. Нивото на връзките сред общество и субект беше изключително низко. И остарелият закон, че човек последователно възприема чертите на това, против което се бори — ми се струваше, че действува безпогрешно. Все по-често откривах у себе си (макар и с противоположен знак) същите детайли на първичност, инстинктивност, апатия и даже несъобразителност, присъщи на хората, които ненавиждах. За разлика от мнозина, които съзнаваха, че с тях ставаше същото, само че имаха вяра, че това беше краткотрайно, че нещата щяха да се оправят, аз нямах никакви илюзии, че във връзка с мен нещата бяха поправими. Може би моето възприятие беше по-себично, може би бях прекомерно ангажиран със личното раздвояване. "
Реални усеща и истории стоят и зад " Жените на Варшава " , история за запознанството на двама мъже - младеж, оставил зад себе си бохемския живот на полската столица, и остарял пастир аскет. Сюжетът значително почива на разказаното от другар на Марков, което той написва, откакто Дечко Узунов и Павел Вежинов го увещават да го трансформира в разказ.
Илюстрация
Увеличаване
[Архив: Анабел Маркова] Смаляване
Георги Марков като воин
Покрай 40-годишнината от гибелта на Марков следва стартирането на аудиовариант на " Господин М. " от " Колибри ", романа на Георги Тенев от 2010 година В него той предава последните седмици от живота на Марков в България (по мощно фикционализиран начин).
" Бих предложил да се чуе първо гласът на Георги Марков, има задоволително записи. Това ми се коства значимо - да четеш, като слушаш в главата си тембъра на създателя ", споделя Тенев, който предлага на новите читатели на прозата на Марков " Празното пространство ". " А пиесата " Комунисти " е доста забавно тестване за разбиранията на актуалния четец. За клишетата в главата ни, за убежденията и предубежденията. "
Тенев има и една по-неочаквана рекомендация към бъдещите читатели на прозата на Марков. " Нека да вземат няколко книги – една на Марков и няколко на други български писатели от същата година. Да се чете в подтекст. Много значимо е да се осъзнава, че българската литература е едно общо дело, в него има и едно, и друго, само че четенето в подтекст е толкоз забавно, по този начин потребно, с цел да си съставиш визия за самите книги и за времето ", споделя Георги Тенев. За него в писането на Марков има взиране в индивида и в дълбокото.
" Без да са безусловно дисидентски или политически сериозни, те се отличават с голямата независимост да се твори отвън рамката на социалистическия натурализъм. Много негови съвременници, отлични създатели, са правили това в някаква рамка или под някаква маска - да вземем за пример в историческия разказ. Георги Марков го вълнува индивидът - не политиката, не обществото толкоз, не системата - а преди всичко индивидът. Марков, коства ми се от всичко четено и изследвано, е бил доста жизнен. Живял е на високи обороти, ненаситно. За него животът на индивида е забавен. И го вълнува личността, живият човек като " място на действието ".
Това прави прозата и драматургията на Марков устойчиви на времето. Не малко биха припознали и днешната действителност в тази, която той разказва. Както споделя Началникът, един от героите в упомената от Тенев пиеса " Комунисти ": " Бъдещето е ваше, а сегашното е наше! Ние живеем, а вие чакате! Тъжното е, че някои от вас, някои фанатици като тебе, може и да не го дочакат! Или ти си на друго мнение? " Откъде да стартираме с прозата на Георги Марков? Препоръките на Димитър Кенаров, стихотворец, публицист и създател на идна биографична книга за Марков:
" Портретът на моя двойник "
" Голямото подземно бумтене "
" Жените на Варшава " (оригиналния вариант)
Пиесите " Атентат в затворената улица " и " Архангел Михаил "
Георги Марков през 1967 година
Увеличаване
Георги Марков през 1967 година
[Архив: Анабел Маркова] Смаляване
Георги Марков е роден на 1 март 1929 година в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 година излиза първата му книга ( " Анкета " ) и сборникът с разкази " Между деня и нощта ". След сполучливи изяви като публицист и драматург все по-лошият банкет на творбите му го кара да замине при брат си в Италия през 1969 година Установява се за непрекъснато в Лондон. Там става помощник на BBC, a след това работи с " Дойче веле " и радио " Свободна Европа ". През август 1974 година пиесата " Архангел Михаил " печели първа премия на Международния сценичен фестивал в Единбург, като няколко месеца преди този момент на лондонска сцена е сложена свалената в България пиеса " Да се провреш под дъгата ". След неговата гибел излизат " Есета " и " Задочни репортажи за България ". У нас те са оповестени след 10 ноември 1989 година През последните години неговите неиздадени есета, които са достигали единствено до ефира на " Свободна Европа ", бяха събрани в три тома от фондация " Комунитас ".Жертва на мистериозно ликвидиране. Автор на " Задочни репортажи за България ". Дисидент. Един от гласовете на радио " Свободна Европа ". Това са думи, които постоянно разказват живота и активността на Георги Марков (1929 - 1978). " Писател " е също една от тях, само че доста българи ще се затруднят да цитират негова творба, оттатък " репортажите "
" Трябва да го помним и като публицист ", сподели преводачката, дълготраен бежанец и другар на Марков Румяна Еберт в студиото на BBC 4, което означи 40-годишнината от покушението против Марков на моста " Ватерло " в Лондон, мястото, на което живее в заточение от 1969 година Той е ранен в дясното бедро с отровна сачма, изстреляна от чадър на 7 септември, а четири дни по-късно умира. Докато догадките към самоличността на физическия причинител варират, всички погледи са вперени към тайните служби на комунистическа България като най-вероятния гарант. Отношенията на Марков с властта и Държавна сигурност остават обект на спекулации.
Представата ни за наследството на Марков като живописен създател, а освен като есеист, последователно се трансформира. През 2017 година " Сиела " преиздадоха сборника " Жените на Варшава " и антология на неговите пиеси, а от няколко дни в книжарниците е и " Портретът на моя двойник ". Междувременно Анджела Родел под редакцията на Димитър Кенаров работи по превода на сборно издание с четири къси романа ( " Жените на Варшава ", " Портретът на моя двойник ", " Голямото подземно бумтене ", " Празното пространство " ), което ще излезе на британски от Penguin Classics в близко бъдеще, евентуално напролет на 2020 година
Междувременно от няколко години журналистът Димитър Кенаров работи по биография на Марков на британски.
Но за какво е значимо да помним Георги Марков и като създател на белетристика?
Книгите на Марков ненадейно изчезват от книжарниците след бягството му, а през 60-те години той е прочут най-много като публицист и драматург.
Романът " Мъже " печели премия за разказ на годината, а през 1966 година е екранизиран. Въпреки че към сегашен миг той не е оценен изключително високо поради мощния резонанс на комунистически хрумвания в него, текстът събира в едно концепции, които Марков развива през идващите години: несъвместимостта на бунтаря със система на надзор, хедонизмът, къде е индивидът в по-голямата картина на нещата, оттатък зоната си на комфорт. И най-много - мъжката еднаквост, мъжката сензитивност, какво се чака от мъжа в подтекста на времето и какво не. Често той сблъсква един вид мъж с различен, с цел да опълчи и самите изменящи се полезности.
" Какъв смисъл има в този непрекъснат ред на нещата? Не издава ли страха на хората от промени, не приказва ли за посредствените стремежи на елементарния човек? Уютен дом, порядъчен приход, добра специалност, почитание в обществото. И да се разхожда всяка неделна вечер на разположение с жена си, облечена в нови облекла? ", написа той в " Мъже ", а когато дава глас на една от героините, той събира в едно гласовете на мъжките персонажи: " Много е малко! - споделя тя с детско обезсърчение. - Не заслужава да се живее! Да се родиш единствено с цел да се почувстваш сит и облечен, единствено с цел да продължиш рода си! Малко е! - тя съвсем изплака. Отвратително малко е! "
Прозата му е и мъчно определима: до момента в който " Мъже " е с ясна конструкция и дължина на разказ, творбите, които ще бъдат показани на българския и на англоезичния четец, са сред повестта и късия разказ. Белетристиката на Марков има и общо с драматургията му - и на двете места срещаме живи и естествено звучащи разговори.
" Той е ужасно забавен създател – най-много с това, че е бил доста непосредствен до властта, а след това е станал отстъпник ", споделя родената в Съединени американски щати Родел, на която българската литературна сцена дължи доста. През годините тя е превеждала на британски Георги Господинов, Ивайло Петров, Георги Тенев, Милен Русков. " Той е неповторим очевидец на този интервал в българската история и вкарва тази атмосфера и трудност в текстовете си. "
Интересно е да се чете Георги Марков през призмата на сегашното, което изисква да срещаме другите от нас все по-често в културата, която използваме. В едно от неиздадените си есета, които " Култура " разгласява, Марков разсъждава върху неналичието на повече турски персонажи в българската литература. Той към този момент е дал образец през личното си творчество - както в " Голямото подземно бумтене ", по този начин и в " Жените на Варшава " се срещат герои от друг генезис. Всеки от тях е представител на друг ъгъл в обществото – дали като състояние, дали като възгледи. Те са част от по-широка история: когато гледат към небето, Марков постоянно написа, че те гледат към Космоса.
Илюстрация
Увеличаване
[Архив: Анабел Маркова] Смаляване
Ключ към личността
" Ужасно е да имаш упоритости и да се убеждаваш в тяхната недостижимост. От това упоритостите стават по-остри, инстинктивният ентусиазъм по-неудържим и резултатите толкоз убийствено отчайващи ", написа Марков в " Празното пространство " , творба, в която той синтезира и каква експанзия и необщителност може да породи нещастието в персоналния живот: " Навикът ни е лишил от всяка оригиналност, от всяка прохлада, ние не се виждаме, колкото и да се гледаме, съществуваме вкъщи като прастари портрети, с които всички са привикнали и от години никой не е погледнал. Ние сме двама стареещи скопци, принудени да живеят под един покрив, отвърнати един от различен поради взаимната си некадърност "
Ако приемем, че Георги Марков се е чувствал подценен в комунистическа България, неразполагаем да разгърне всичките си хрумвания и на моменти малко нахален, прозата му ще поддържа тази теза.
" Портретът на моя двойник " построява един евентуално автобиографичен основен воин, който е мощно незадоволен както от живота и хората към себе си, по този начин и от самия себе си.
" Някога четях непрестанно, всичко. Сега съм като огромен български публицист — не чета никого и не се интересувам. Или, противоположното, най-нахално неистина, че съм чел нещо, което в никакъв случай не съм чел. Или последното: чисто и просто възпроизвеждам непознато мнение. Щом като желаят някакво мнение, що да не го дам! ", написа Марков, чийто воин при започване на текста споделя: " Ах, каква фикция имам за правене на мръсотии! Мога да бъда началник на социална организация за услужване с мръсотии. "
Докъдето може да стигне това незадоволство? За писателя то наподобява по този начин: " Друг път ми се е случвало да си намразя някого по този начин, без причина, просто с цел да имам къде да си разпространявам злобата. Не мога да я арестувам, защото тя се обръща против самия мене и ме трови, а по този начин, като си намеря някого за мразене, доста ми олеква. "
Георги Марков vs. комунистическа България
Марков постоянно е бил подигравателен към отрицателните страни на народопсихологията ни в документалистиката си, прави го и в прозата: " Просто като всеки българин по никакъв начин не мога да понасям някой да умее повече от мене каквото и да е. Случвало ми се е да ненавиждам и центъра на националния тим по футбол, загдето вкарва такива ефектни голове, че аз се нервирам от общото самопризнание и като се връщам към дома си, изобретявам всякакви способи да стартира да играя по-добре от него и да взема акъла на публиката още по-ефектно... "
Критиката и сарказмът към другите са очевидни и в " Голямото подземно бумтене " : " Много са ми неприятни всички, които непрестанно демонстрират какъв брой доста са почтени. Те ме връщат към годините, когато позитивният воин на всяка тъпа брошура ме изпълваше с екстаз и си мечтаех да изляза като Давид с прашката против всевъзможен Голиат. И изобщо ме провокират към куп съпоставения, които един път намирам за детинщини, а различен път съществено ме опечаляват, стигало се е дори до такава степен - от тъга по изгубените добродетели съм се напивал до цялостно трупясване. Защото аз съм изцяло уверен, че в наше време сражението сред Давид и Голиат ни прави повече страхливи, в сравнение с храбри. "
Последното припомня за финала на " Задочни репортажи за България " и " възприятието на нетърпимост ", което Марков разказва в есетата: " Самото живеене в страната представляваше безкрайна верига от взаимни отстъпки. Дори битката против компромисите беше компромисна. Нивото на връзките сред общество и субект беше изключително низко. И остарелият закон, че човек последователно възприема чертите на това, против което се бори — ми се струваше, че действува безпогрешно. Все по-често откривах у себе си (макар и с противоположен знак) същите детайли на първичност, инстинктивност, апатия и даже несъобразителност, присъщи на хората, които ненавиждах. За разлика от мнозина, които съзнаваха, че с тях ставаше същото, само че имаха вяра, че това беше краткотрайно, че нещата щяха да се оправят, аз нямах никакви илюзии, че във връзка с мен нещата бяха поправими. Може би моето възприятие беше по-себично, може би бях прекомерно ангажиран със личното раздвояване. "
Реални усеща и истории стоят и зад " Жените на Варшава " , история за запознанството на двама мъже - младеж, оставил зад себе си бохемския живот на полската столица, и остарял пастир аскет. Сюжетът значително почива на разказаното от другар на Марков, което той написва, откакто Дечко Узунов и Павел Вежинов го увещават да го трансформира в разказ.
Илюстрация
Увеличаване
[Архив: Анабел Маркова] Смаляване
Георги Марков като воин
Покрай 40-годишнината от гибелта на Марков следва стартирането на аудиовариант на " Господин М. " от " Колибри ", романа на Георги Тенев от 2010 година В него той предава последните седмици от живота на Марков в България (по мощно фикционализиран начин).
" Бих предложил да се чуе първо гласът на Георги Марков, има задоволително записи. Това ми се коства значимо - да четеш, като слушаш в главата си тембъра на създателя ", споделя Тенев, който предлага на новите читатели на прозата на Марков " Празното пространство ". " А пиесата " Комунисти " е доста забавно тестване за разбиранията на актуалния четец. За клишетата в главата ни, за убежденията и предубежденията. "
Тенев има и една по-неочаквана рекомендация към бъдещите читатели на прозата на Марков. " Нека да вземат няколко книги – една на Марков и няколко на други български писатели от същата година. Да се чете в подтекст. Много значимо е да се осъзнава, че българската литература е едно общо дело, в него има и едно, и друго, само че четенето в подтекст е толкоз забавно, по този начин потребно, с цел да си съставиш визия за самите книги и за времето ", споделя Георги Тенев. За него в писането на Марков има взиране в индивида и в дълбокото.
" Без да са безусловно дисидентски или политически сериозни, те се отличават с голямата независимост да се твори отвън рамката на социалистическия натурализъм. Много негови съвременници, отлични създатели, са правили това в някаква рамка или под някаква маска - да вземем за пример в историческия разказ. Георги Марков го вълнува индивидът - не политиката, не обществото толкоз, не системата - а преди всичко индивидът. Марков, коства ми се от всичко четено и изследвано, е бил доста жизнен. Живял е на високи обороти, ненаситно. За него животът на индивида е забавен. И го вълнува личността, живият човек като " място на действието ".
Това прави прозата и драматургията на Марков устойчиви на времето. Не малко биха припознали и днешната действителност в тази, която той разказва. Както споделя Началникът, един от героите в упомената от Тенев пиеса " Комунисти ": " Бъдещето е ваше, а сегашното е наше! Ние живеем, а вие чакате! Тъжното е, че някои от вас, някои фанатици като тебе, може и да не го дочакат! Или ти си на друго мнение? " Откъде да стартираме с прозата на Георги Марков? Препоръките на Димитър Кенаров, стихотворец, публицист и създател на идна биографична книга за Марков:
" Портретът на моя двойник "
" Голямото подземно бумтене "
" Жените на Варшава " (оригиналния вариант)
Пиесите " Атентат в затворената улица " и " Архангел Михаил "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ