Илюстрация Георги Господинов Увеличаване Георги Господинов Автор: Цветелина Белутова Смаляване

...
Илюстрация Георги Господинов Увеличаване Георги Господинов Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Коментари Харесай

Георги Господинов: Организираната посредственост не обича различните

Илюстрация
Георги Господинов

Увеличаване

Георги Господинов

Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Още по тематиката
Hast du bulgarische Literatur

Млади издателства проправят път на българската литература в немскоезичния свят
15 дек 2017
Не всичко е политика

Словенската театрална режисьорка Тяша Чърнигой за акомодацията си на " Физика на тъгата "
11 май 2017
Физика на триумфа

Теодор Ушев за номинирания му за " Оскар " късометражен анимационен филм " Сляпата Вайша "
3 фев 2017
Следобедът на един художник

Изложба в СГХГ поглежда индивида в социализма оттатък клишетата
15 сеп 2016
Георги Господинов: Светът е в своята есен
от Дневник,6 дек 2011 Георги Господинов се завръща с " Всички наши тела " (изд. " Жанет 45 " ) - макар че нови книги от Господинов не липсват, това е първата му книга с нова прозаичност от пет години. Същевременно тя е нахлуване в нова територия: сборникът събира не типично конструирани разкази, а над 100 истории, които постоянно не не престават повече от страница. Рядък мотив да четем микрофикция на български, или както създателят ги назовава - свръхкратки истории.

Това напълно не са единствените вести към Господинов: в края на предходната година книгата с лирика " Лапидариум " излезе в Германия, а творящата в Ню Орлиънс джаз група " Георги Петров квартет " написа музика, въодушевена от " Физика на тъгата ". Подобно ентусиазъм книгата оказа върху също живеещите в Съединени американски щати музиканти Лора ал Ахмад и Георги Славов. Романът продължава интернационалния си път - скоро ще се появи в Испания, Полша и Чехия. Скоро " Естествен разказ " ще има второ издание в Турция.

Наскоро дружно с Ивайла Александрова, Бистра Андреева, Николай Грозни и Марин Бодаков той влезе в рекомендациите за българска литература на американското списание Ninth Letter.

Продължава работата по анимационната акомодация на " Физика на тъгата " от Теодор Ушев – втора поредна колаборация сред тях след получилият номинация за " Оскар " късометражен " Сляпата Вайша ". Междувременно до 16 юни в изложбата " Павилион на утрешния ден " в Credo Bonum може да се види текст/видео инсталацията Future Cancelled на Господинов. В кината в България сега е " 8`19`` ", филм-омнибус, основан на няколко негови описа.

Разговаряме с Георги Господинов в края на неговия съвсем едногодишен престой в Ню Йорк, където той работи по третия си разказ със стипендия на Нюйоркската библиотека.

Как минава един ваш ден в Ню Йорк?

Различно. През седмицата пътувам съвсем всеки ден от Бруклин до Нюйоркската социална библиотека в Манхатън. Метрото в Ню Йорк е настрана прекарване, само че и положително място за четене и мислене. През деня съм в библиотеката, която сама по себе си е тематика за диалог. Имам си лична стая, дребна, само че избирам да се качвам горе в огромната читалня. Усещането за доста книги и хора е хубаво чувство, успокояващо. Понякога сядам в Браянт парк, зад библиотеката, ей по този начин, да виждам лица. Това е прелестно място, поляната на света. В съботите и неделите избирам Бруклин, тук човек към момента може да си чуе стъпките. Има една дребна книжарничка на прилежащия ъгъл - Community Bookstore, с доста защита аудитория, котка и зелени лампи. Обичам да вървя там. Можеш също да срещнеш в близост Пол Остър, който живее през три улици.

Наскоро британско-либийският публицист Хишам Матар дефинира англоезичната литература като извънредно надценена, а интернационалната – като извънредно недооценена поради ниския % на преводи на чуждоезични създатели (1.5% във Англия, 3% на книжния пазар в САЩ). Досегашният престой в Ню Йорк и срещите, които сте имали с читатели, създатели, издатели, критици там, дадоха ли ви по-различна вероятност към този проблем?

Точно по този начин, малко под 3% е чуждоезичната литература в Съединени американски щати и тук това непрестанно се разяснява като незадоволително. Само преди 10-15 години процентът е бил още по-нисък. Включително има двумесечно издание, което се споделя " 3 % ", основано от Чад Поуст и издателство Open Letter.

В Съединени американски щати към този момент има няколко доста положителни дребни издателства, които държат да разгласяват в случай че не напълно, то в по-голямата си част преводна литература, доста европейска включително. Струва ми се, че във Англия ситуацията е малко по-зле, а и цифрата, което давате, удостоверява. По-малко профилирани в превод издателства, по-ниско любознание към това, което се случва в eвропейската литература да вземем за пример.

Според мен отварянето към преводна литература в Съединени американски щати ще продължи, нека не бъркам. В момента, в случай че щете, това е и форма на опозиция против затварянето, което идва откъм Тръмп. Всичко, което видях през тази година, представянето на непознати писатели, рецензии, четенията на ПЕН фестивала тук ми дава учредения да мисля по този начин.

Една от книгите ви носи заглавието " Невидимите рецесии ". Има ли рецесии, които станаха по-видими за вас след няколко месеца на отдалеченост от България и Европа?

В " Невидимите рецесии " ставаше дума за един интервал отпреди десетина години, който в този момент наподобява напряко благополучен на фона на днешната нова тревога. Това, че рецесиите станаха забележими, не е зле, казусът е, че не може доста да се направи. От невидимите минахме в непредвидимите рецесии. Хоризонтът на бъдеще внезапно се съкрати. Щом децата ни почват да ни питат по кое време ще пуснат ракетите (да си напомним, че в миналото ние питахме така), нещата не са положителни. За мен една от най-видимите рецесии в този момент е тази с тоталната победа на арогантното. Става дума за политическа рецесия, освен за етическа.

Никога не съм очаквал, че след хиляди години цивилизация, Платон, Шекспир, Толстой, Айнщайн толкоз елементарно и бързо може да се сменят базисни полезности. Това се случи с успеха на Тръмп тук, само че то беше единствено краят на нещо, което е тлеело преди, на някаква " невидима рецесия ", която сме пропуснали да забележим. Това се случва и в Европа, случва се, даже още по-тежко, в България. Случва се на ежедневно равнище и там е най-страшното. Случва се в езика, оттова в държанието. Да излъжеш, да споделиш неистина, да удариш и да си затвориш очите, когато бият някого, да пердашиш безпардонно през тела, да унижиш и демонизираш другия – това се трансформира към този момент в полезност. То всява боязън и трансформира връзки. Лекотата, с която се прекрачват човешки граници... Убийствена лекост.

Има ли моменти, в които виждате опция на това държание и метод на мислене?

Щеше ми се да има. Разбира се, има хора и у нас, които се пробват да вършат неща макар. Хора, които със самото си наличие са бели врани. И като такива стават лесна за отстрелване цел. Организираната незначителност не обича другите. Това, че си малко по-различен или не влизаш в глутницата, ги наскърбява персонално.

Разбира се, свестни и разнообразни хора има в България, има ги измежду напълно младите, които не са минали още през родната мелница. Слава Богу, има ги и измежду някои, които са минали. В тях виждам опция, различен модел на държание. Но средата, уви, е към този момент изменена, с безмълвното подпомагане на доста хора. Тайната ми вяра е, че тези, които идват, ще разпознават по-лесно и следват този изчезващ тип – индивида. И ще бъдат по-смели, по-чувствителни и по-широко скроени от нас. Това е алтернативата.

Колко повлия тази отдалеченост на романа, който пишете?

Не знам до каква степен човек може епически да се дистанцира през днешния ден. Ако, несъмнено, желае да написа актуален, не исторически разказ. Опитвам се да групирам актуалното и историческото в това, което пиша в този момент. Плюс едно близко и напълно реалистично бъдеще. Няма по какъв начин нещо от тукашното ми живеене съвсем година да не остане в него, даже не като история, а като чувство, различен темп. Пиша постепенно, трансформирам, спирам, двоумя се... Романът е мудна работа, в случай че искаш да е нещо, което ще бъде четено и въображаемо освен година-две.

Илюстрация
Корицата на новия алманах

Увеличаване

Корицата на новия алманах

Смаляване

Като че ли късата прозаичност имаше ударен миг при започване на десетилетието, само че по този начин и не доближи до комерсиален пик. Вкусовете на читателите даже още повече се образуваха в интерес на обемните романи. Имаше ли вътрешна или друга опозиция към концепцията да издадете алманах с микроразкази тъкмо в този момент?

Не проследявам дали едно нещо ще е в пик или не, нито може да се предвижда. Вълната на историческия разказ, който обича да е обемен, е забележима. Но това не значи, че би трябвало да спрем да пишем лирика или разкази единствено тъй като не се търсели. Предишната ми книга - " Там, където не сме ", беше стихосбирка. Когато в края на 90-те, едно мощно десетилетие на поезията, излезе " Естествен разказ ", беше малко като бяла гарга. Всъщност ми харесва тъкмо през днешния ден, посред огромното бърборене, да се върнем и към краткостта. Да имаме мяра за всяка обособена дума.

Голяма част от историите звучат като записани на момента размишления и инцидентно изникнали мемоари. Това ли беше методът, по който бяха написани?

Не всичко, което звучи като написано на един мирис, е направено по този начин. Записвал съм си през годините доста от тези текстове в бележниците, само че всичко минава през много работа след това. Който е писал къси неща или стихотворения, знае какъв брой е значимо да няма непотребна или инцидентна дума. И какъв брой работа е това. В романа можеш да си позволиш няколко инцидентни фрази и може никой да не ги забележи. Виждал съм и романи с доста непотребни страници. В история от няколко фрази нямаш този късмет.

" Омразата постоянно ще ни чака на едно близко, отечество. Родината е там, където са нашите врагове. " Това гласи целият роман " Родина ". А по кое време и къде за последно създадохте другарство?

Обикновено споделяме: родината е там, където са нашите другари. Но това е прекомерно лека и светла версия. Струва ми се, че родината е нещо доста по-сложно, от време на време мрачно и тъмно, спомнете си Яворов. Спомнете си персоналната история на Пенчо Славейков. Знаем с българската си кожа, че на никое място не те ненавиждат по този начин отдадено, както в родината. Иначе тук, в Ню Йорк, срещнах хора, които бих желал да ми останат другари, измежду тях много българи.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР