Илюстрация Фотожурналистът Иван Христов Юскеселиев (1887-1947) Увеличаване Фотожурналистът Иван Христов

...
Илюстрация Фотожурналистът Иван Христов Юскеселиев (1887-1947) Увеличаване Фотожурналистът Иван Христов
Коментари Харесай

От мястото на събитието, бай Иван

Илюстрация
Фотожурналистът Иван Христов Юскеселиев (1887-1947)

Увеличаване

Фотожурналистът Иван Христов Юскеселиев (1887-1947)

Смаляване
Историята на българската снимка остава разпокъсана даже за експертите в региона, само че фотожурналистиката наподобява като даже още по-анонимен труд. Двуезичната широкоформатна фотокнига " Бай Иван - безпристрастният очевидец " ненапълно съумява да попълни тази празнота и посредством триста реставрирани фотоси да ни покаже работата на едно от първите огромни български имена в региона - Иван Юскеселиев (1887-1947), прочут измежду сътрудниците си тогава просто като бай Иван. Работата му дава началото и на потомствената фотографска фамилия Юскеселиеви.

Сред събитията от първата половина на ХХ век, които документира, са всенародните тържества при раждането на престолонаследника Симеон Търновски (сега Сакскобурготски) през 1937 година, погребението на създателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк (1938), посрещането на българските войски в Южна Добруджа (1940), погребението на цар Борис III (1943), първите съвещания на Народния съд година по-късно - тогава Юскеселиев снима елиминирането на огромна част от интелигенцията отпреди 9 септември, евентуално без да знае дали новият режим няма да се насочи и срещу него. Впоследствие Юскеселиев изгаря част от архива си от боязън, че той може да бъде употребен против него, изключително около имиджа му на " царски фотограф " поради честите му фотоси на Борис III и негласното доверие сред двамата. Юскеселиев съумява да го улови в моменти оттатък познатата протоколност и дипломатичност.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
Церемония пред Народното събрание, края на 20-те години на ХХ век. Не е известно какво е предизвикало погледа на цар Борис III или към кого е ориентиран

Увеличаване

Церемония пред Народното събрание, края на 20-те години на ХХ век. Не е известно какво е предизвикало погледа на цар Борис III или към кого е ориентиран

Смаляване

Илюстрация
Оживен диалог на гарата в София сред Борис III и събеседник, хипотетично Любен Божков, основен шеф на Българските държавни железници (1928-1934)

Увеличаване

Оживен диалог на гарата в София сред Борис III и събеседник, хипотетично Любен Божков, основен шеф на Българските държавни железници (1928-1934)

Смаляване

Съставител на изданието е фотографът Иво Хаджимишев, който прави селекцията измежду пет хиляди оживели фотоси. " При подбора на фотографиите съм се съобразявал основно с посланието и значимостта на събитието, а не с техническите качества на съответното изображение. Те не на всички места са отлични, основно заради комбинацията от доста неприятни, от време на време съвсем невъзможни светлинни условия, при които фоторепортерите са били принудени да работят със едва чувствителни филми в тези години ", написа той в предговора.

Илюстрация
Изпращане на цар Борис III по време на прекосяването на влака, който носи тленните му остатъци до Рилския манастир, 1943

Увеличаване

Изпращане на цар Борис III по време на прекосяването на влака, който носи тленните му остатъци до Рилския манастир, 1943

Смаляване

Илюстрация
Атанас Армянов, национален обвинител пред Първи състав на Народния съд (1944-1995), юрист в София, по време на разпит на царските съветници

Увеличаване

Атанас Армянов, национален обвинител пред Първи състав на Народния съд (1944-1995), юрист в София, по време на разпит на царските съветници

Смаляване

Юскеселиев насочва вниманието си освен към формалните лица и събития. Фотографията му дава опция за бездънен взор и към обществото тогава, търсенето на единство и мощни водачи, доверието в политически хрумвания, които ще се трансфорат в репресивни, моментите на възторг и всеобща тъга, които се редуват толкоз постоянно, че пораждат въпроса доколко хората тогава са имали ориентировка в протичащото се към тях.

" В спомените на роднините ми той постоянно е бил описван като борбен човек и мощна натура, доста придирчив към себе си ", споделя правнукът му Красимир Юскеселиев, дълготраен фотограф на " Дневник ". " Той е работил на свободна процедура, тъй че е преследвал събитията неуморно. " Мъжете в рода са няколко генерации, отдадени на специалността - с изключение на Иван Юскеселиев във фотографията предопределение намират братята му Любен и Васил, синовете му Христо Юскеселиев (1933-2019) и Борис Юскеселиев (1926-2013), с които Хаджимишев е работил през годините, внукът Венцислав Юскеселиев, фотограф е и синът на Любен - Огнян Юскеселиев. Така към този момент близо век родът е значима част от историята на българската фотожурналистика, а книгата е най-солидната насочна точка.

Илюстрация
София, зимата на 1945 година

Увеличаване

София, зимата на 1945 година

Смаляване

" Бай Иван: безпристрастният очевидец ", към която способстват историците Николай Поппетров, Евгения Калинова, Искра Баева и журналистът Васил Т. Василев, може да се откри във " Фотосинтезис " и книжарница " Нисим ". През 2017 година Хаджимишев напомни с албум и галерия историята на различен огромен фотографски жанр - Карастоянови.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР