Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"
Илюстрация
Джаред Харис като Валерий Легасов
Увеличаване
Джаред Харис като Валерий Легасов
[HBO] Смаляване
Сериалът на HBO и Sky " Чернобил " реализира това, което прави всяко едно запаметяващо се произведение - провокира спор по значими тематики в разнородни аудитории по целия свят.
Включително и у нас, където експлоадирането на атомната централа " Чернобил " на 26 април 1986 година в град Припят също остава прикрито от комунистическата власт дни наред, а първомайската манифестация се организира под радиоактивния дъжд. Съобщение на Българска телеграфна агенция от 4 май даже назовава интернационалните вести от нещастието " провокационна акция с нечисти цели " и " оргия " от страна на капиталистическия свят. Ако груповата памет за нещастието е разпокъсана, то страхът и объркването са общи за коментиращите, без значение от коя страна са и какъв брой тъкмо наранена е тя. Приемът на сериала може да се изясни и с това какъв брой смразяващо настоящ е той през днешния ден, когато тематиката за подправените вести и размитите граници сред истинно и лъжливо вълнуват обществото.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Успехът на сериала не беше сигурен - малко преди премиерата му в обществените мрежи имаше прочут песимизъм дали продукция сред Съединени американски щати и Англия може да се оправи с сходна тематика и дали посредством сериала не се експлоатира болката на хората в района. Реакциите на феновете както на Запад, по този начин и на Изток бяха съвсем напълно позитивни, като постоянно се загатваха изпипаните до минимален подробност дрешник и сценография.
Емили Уотсън като Улaна Kомюк, един от малко измислени персонажи във кино лентата
Фотограф: Liam Daniel [HBO]
Отличителен е и екипът зад сериала, формиран от хора, които са потвърдени в работата си, само че рядко или в никакъв случай до момента са получавали такова самопризнание. Режисьор е шведът Йохан Ренк, прочут през 90-те с музикалния си псевдоним Stakko Bo , а с времето все по-отдаден на филмовите си планове – снимал е клипове за Мадона, Робин, Бионсе, Кайли Миноуг, Suede, Garbage, The Knife и Дейвид Боуи, както и няколко епизода от сериала Breaking Bad.
Продуцентът и сценарист Крег Мейзин е свързван със напълно различен вид кино – той е съавтор на поредици като " Големият ергенски запой " и " Страшен филм ", съвсем цялата му кариера е отдадена на комедии. Преди няколко години той стартира да чете за " Чернобил ", защото осъзнава, че знае прекомерно малко за аргументите за повредата в атомната централа, за която се допуска, че е лишила близо 93 хиляди живота. Според Мейзин сериалът не е акция срещу нуклеарната сила – главното му обръщение е какви последици може да има дезинформацията и криенето на истината. Сериалът е сниман в Латвия и Украйна, а локалните служащи на снимачната площадка постоянно са влизали в функциите на консултанти за достоверността на средата и какво е било типично за епохата. Сценарият на Мейзин също по този начин е минавал през съвременници на събитията.
Джаред Харис, който играе основния воин, нуклеарният физик Валерий Легасов, е прочут най-много с второстепенните си функции в други известни и исторически значими за малкия екран сериали – Mad Men и The Crown. В сериала виждаме цялостния обсег на гения му, който не е инцидентен – той идва от актьорско семейство, а негов татко е именитият английски артист Ричард Харис. В хода на историята Легасов би трябвало да сплоти старания с твърдо служещия на властта (но прогресивно съмняващия се в правотата й) вицепремиер Шербина – в ролята е Стелан Скарсгорд, самичък по себе си забавен избор - артистът е от Швеция, първата страна, която улавя нарасналите равнища на радиация.
" Чернобил " е завръщане в значимо заглавие за Емили Уотсън, която е в ролята на един от дребното измислени персонажи - Улaна Kомюк, руска нуклеарна физичка, твърдо решена да научи истината. Нейната героиня е сборен облик за смелостта на всички учени, работили по случая, а това, че тя е жена, не е инцидентно - науката и медицината са една от дребното области в Съюз на съветските социалистически републики, в които дамите са релативно пълноправни на мъжете. В сериала дребна, само че запаметяваща се роля прави младият артист Бари Киоган, взел участие в " Дюнкерк ", " Убийството на свещения елен ", само че и в българския " И след това светлина ".Из " Чернобилска молитва " на Светлана Алексиевич. Превод: Момчил Шопов. " Беше ужасно. Неразбираемо и ужасно. Но не ме напускаше възприятието, че всичко това се случва не с мен, а с някого другиго. Странно възприятие. Самата аз плачех, търсех храна, място за спане, прегръщах и успокоявах сина си, а от вътрешната страна имах – дори не мисъл, а някакво непрекъснато възприятие, че съм просто фен. " Част от сцените и разговорите в сериала, които способстват за достоверността, са основани на книгата " Чернобилскa молитва " на беларуската проверяваща журналистка и Нобелов лауреат Светлана Алексиевич, документирала в работата си огромна част от източноевропейските контузии.
Отличителният й жанр на писане показва разказите на интервюираните от нея напълно в първо лице само число, с невидима авторска интервенция – полифонията в писането й прави читателя оптимално съпричастен, а трагичните елементи в историите идват нефилтрирани, по едно и също време естествени и страшни.
Сериалът по всяка възможност ще обърне повече погледи към книгата от 1997 година Това към този момент се случва и в България: през последните седмици издателство " Парадокс ", което популяризира книгите на Алексиевич, изцяло е изчерпило новия тираж на книгата, впечатляващите за българския хартиен пазар 3000 бройки.
Илюстрация
Стелан Скарсгорд като Борис Шербина
Увеличаване
Стелан Скарсгорд като Борис Шербина
[HBO] Смаляване
" Нека да сме деликатни с думата " меродавност ", когато приказваме за едно произведение на изкуството ", споделя журналистката, преводачка и движеща мощ зад фестивала " Фотофабрика " Еми Барух, съвременник на събитията. " Чернобил " не е документален. Той пресъздава една злокобна злополука, чиито великански последици надали могат да бъдат обхванати напълно. Поредицата има смазващо прочувствено влияние, което е търсено от създателите. Целта е изпълнена брилянтно. Степените меродавност могат да бъдат коментирани от нуклеарните физици, само че подобен разбор никому не е необходим. Филмът е по едно и също време предизвестие, реверанс, памет и покана за размисъл. Предизвикателство за способността ни като човешки същества да осмисляме личното си саморазрушение. "
Еми Барух помни първомайската манифестация, на която отива със сестра си и дъщерите им, тогава бебета. Помни позвъняването от родителите си, които са на път към България и към този момент наясно с новините. " Помня приятелите ми от катедрата по дозиметрия и лъчезащита Любомир Минев, Боби Раев, Панайотис Критидис и техните ръководители Цветан Бончев и Иван Узунов, които се движеха с гайгер-мюлерови броячи из тревните площи на Физическия факултет. Пишеха писма, звъняха на разнообразни инстанции – бяха гневни, безпомощни. "
Може ли сериалът да се окаже потребен за поколението, което не е преживявало суматохата на 1986 година? " Първият ми явен спомен за споменаването на " Чернобил " беше някъде в ранните ми години в учебно заведение, когато непозната за мен и съучениците ни жена раздаваше таблетки йод пред учебното заведение и обясняваше, че " се е случило същото като Чернобил ". Не знаехме какво е това " Чернобил ", споделя Виктория Кузева, родена при започване на 90-те, психолог по обучение, сега маркетингов анализатор. " Много неща ме изненадаха в сериала, защото познавам събитията най-вече по разкази на родители, баби и дядовци, чиято осведоменост по този начин или другояче е била лимитирана от времето, в което са ги претърпели. " За нея шокираща е осведомителната завеса, механизмът, по който е работила системата тогава, веригата от неточности и решения, взимани волно и несъзнателно на най-различни управнически и операционни равнища.
" Има случаи, когато се появява културен фактор, който директно кореспондира със 100 % от своята публика ", споделя режисьорът Костадин Бонев. По време на дъжда на 1 май 1986 година той е на фотоси с целия си екип, с него са и децата му - възприятието, че несъзнателно ги е изложил на смъртна заплаха го преследва и до през днешния ден. " Това, което откровено ме изненада, е проявлението на елементарния човек от руско време – крепко стъпил на земята, приемащ гибелта като нужда. Превръщането точно на това приемане на гибелта в акт на свободна воля ще обезпечи дълъг живот. " Има и още един " български " ъгъл към сериала: " Според мен сериалът " Чернобил " постави надгробния камък над плана " Белене ". И в случай че някой от мощните на деня още не го е схванал, елементарните хора ще му го припомнят – от улицата. "
Еми Барух дефинира " Чернобил " като най-красноречивата и най-отвратителна метафора на незаконната безсъвестност на тоталитаризма . " Сериалът и книгите, написани за тези събития, би трябвало да се учат в учебните заведения. Публичното говорене допуска да се проучват най-различни аспекти на следствията от тази покруса - държанието на хора в спешна обстановка, системата, която разреши осведомителното затъмнение, интерпретацията на обстоятелствата, другите разкази на очевидците. Събитията, разказани в сериала, се случиха " през вчерашния ден ", а диаметрално противоположните оценки и мнения, които четем " през днешния ден ", демонстрират какво голямо разминаване има в интерпретацията на историческия и политическия подтекст на събитията в едно толкоз разединено общество като българското. "
Въпреки всеобщото самопризнание не липсват и рецензии: съгласно The New Yorker основателите на сериала " Чернобил " не са подчертали огромната класова разлика сред елементарните хора и околните до властта, връзките сред учените и партийните фрагменти са непредставителни за етикета на времето, а самостоятелният принос на Легасов - пресилен. Очаквана отрицателна реакция има и от Русия – държавната телевизия разгласи проектите за личен сериал по тематиката, който ще каже " истината " за събитията на 26 април 1986 г.Повече за снимането на " Чернобил " и пресъздаването на интервала и руската реалност може да научите от подкаста на HBO, воден от продуцента на Крег Мейзин и журналиста Питър Сейгал. Двамата влизат в подробни диалози за историческия подтекст, кои моменти са буквално документални, кои са плод на художествената небивалица, по какъв начин са създавани някои от основните подиуми и разговори. The Chernobyl Podcast е онлайн в YouTube, Spotify Podcasts, Spotify.
Джаред Харис като Валерий Легасов
Увеличаване
Джаред Харис като Валерий Легасов
[HBO] Смаляване
Сериалът на HBO и Sky " Чернобил " реализира това, което прави всяко едно запаметяващо се произведение - провокира спор по значими тематики в разнородни аудитории по целия свят.
Включително и у нас, където експлоадирането на атомната централа " Чернобил " на 26 април 1986 година в град Припят също остава прикрито от комунистическата власт дни наред, а първомайската манифестация се организира под радиоактивния дъжд. Съобщение на Българска телеграфна агенция от 4 май даже назовава интернационалните вести от нещастието " провокационна акция с нечисти цели " и " оргия " от страна на капиталистическия свят. Ако груповата памет за нещастието е разпокъсана, то страхът и объркването са общи за коментиращите, без значение от коя страна са и какъв брой тъкмо наранена е тя. Приемът на сериала може да се изясни и с това какъв брой смразяващо настоящ е той през днешния ден, когато тематиката за подправените вести и размитите граници сред истинно и лъжливо вълнуват обществото.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Успехът на сериала не беше сигурен - малко преди премиерата му в обществените мрежи имаше прочут песимизъм дали продукция сред Съединени американски щати и Англия може да се оправи с сходна тематика и дали посредством сериала не се експлоатира болката на хората в района. Реакциите на феновете както на Запад, по този начин и на Изток бяха съвсем напълно позитивни, като постоянно се загатваха изпипаните до минимален подробност дрешник и сценография.
Емили Уотсън като Улaна Kомюк, един от малко измислени персонажи във кино лентата
Фотограф: Liam Daniel [HBO]
Отличителен е и екипът зад сериала, формиран от хора, които са потвърдени в работата си, само че рядко или в никакъв случай до момента са получавали такова самопризнание. Режисьор е шведът Йохан Ренк, прочут през 90-те с музикалния си псевдоним Stakko Bo , а с времето все по-отдаден на филмовите си планове – снимал е клипове за Мадона, Робин, Бионсе, Кайли Миноуг, Suede, Garbage, The Knife и Дейвид Боуи, както и няколко епизода от сериала Breaking Bad.
Продуцентът и сценарист Крег Мейзин е свързван със напълно различен вид кино – той е съавтор на поредици като " Големият ергенски запой " и " Страшен филм ", съвсем цялата му кариера е отдадена на комедии. Преди няколко години той стартира да чете за " Чернобил ", защото осъзнава, че знае прекомерно малко за аргументите за повредата в атомната централа, за която се допуска, че е лишила близо 93 хиляди живота. Според Мейзин сериалът не е акция срещу нуклеарната сила – главното му обръщение е какви последици може да има дезинформацията и криенето на истината. Сериалът е сниман в Латвия и Украйна, а локалните служащи на снимачната площадка постоянно са влизали в функциите на консултанти за достоверността на средата и какво е било типично за епохата. Сценарият на Мейзин също по този начин е минавал през съвременници на събитията.
Джаред Харис, който играе основния воин, нуклеарният физик Валерий Легасов, е прочут най-много с второстепенните си функции в други известни и исторически значими за малкия екран сериали – Mad Men и The Crown. В сериала виждаме цялостния обсег на гения му, който не е инцидентен – той идва от актьорско семейство, а негов татко е именитият английски артист Ричард Харис. В хода на историята Легасов би трябвало да сплоти старания с твърдо служещия на властта (но прогресивно съмняващия се в правотата й) вицепремиер Шербина – в ролята е Стелан Скарсгорд, самичък по себе си забавен избор - артистът е от Швеция, първата страна, която улавя нарасналите равнища на радиация.
" Чернобил " е завръщане в значимо заглавие за Емили Уотсън, която е в ролята на един от дребното измислени персонажи - Улaна Kомюк, руска нуклеарна физичка, твърдо решена да научи истината. Нейната героиня е сборен облик за смелостта на всички учени, работили по случая, а това, че тя е жена, не е инцидентно - науката и медицината са една от дребното области в Съюз на съветските социалистически републики, в които дамите са релативно пълноправни на мъжете. В сериала дребна, само че запаметяваща се роля прави младият артист Бари Киоган, взел участие в " Дюнкерк ", " Убийството на свещения елен ", само че и в българския " И след това светлина ".Из " Чернобилска молитва " на Светлана Алексиевич. Превод: Момчил Шопов. " Беше ужасно. Неразбираемо и ужасно. Но не ме напускаше възприятието, че всичко това се случва не с мен, а с някого другиго. Странно възприятие. Самата аз плачех, търсех храна, място за спане, прегръщах и успокоявах сина си, а от вътрешната страна имах – дори не мисъл, а някакво непрекъснато възприятие, че съм просто фен. " Част от сцените и разговорите в сериала, които способстват за достоверността, са основани на книгата " Чернобилскa молитва " на беларуската проверяваща журналистка и Нобелов лауреат Светлана Алексиевич, документирала в работата си огромна част от източноевропейските контузии.
Отличителният й жанр на писане показва разказите на интервюираните от нея напълно в първо лице само число, с невидима авторска интервенция – полифонията в писането й прави читателя оптимално съпричастен, а трагичните елементи в историите идват нефилтрирани, по едно и също време естествени и страшни.
Сериалът по всяка възможност ще обърне повече погледи към книгата от 1997 година Това към този момент се случва и в България: през последните седмици издателство " Парадокс ", което популяризира книгите на Алексиевич, изцяло е изчерпило новия тираж на книгата, впечатляващите за българския хартиен пазар 3000 бройки.
Илюстрация
Стелан Скарсгорд като Борис Шербина
Увеличаване
Стелан Скарсгорд като Борис Шербина
[HBO] Смаляване
" Нека да сме деликатни с думата " меродавност ", когато приказваме за едно произведение на изкуството ", споделя журналистката, преводачка и движеща мощ зад фестивала " Фотофабрика " Еми Барух, съвременник на събитията. " Чернобил " не е документален. Той пресъздава една злокобна злополука, чиито великански последици надали могат да бъдат обхванати напълно. Поредицата има смазващо прочувствено влияние, което е търсено от създателите. Целта е изпълнена брилянтно. Степените меродавност могат да бъдат коментирани от нуклеарните физици, само че подобен разбор никому не е необходим. Филмът е по едно и също време предизвестие, реверанс, памет и покана за размисъл. Предизвикателство за способността ни като човешки същества да осмисляме личното си саморазрушение. "
Еми Барух помни първомайската манифестация, на която отива със сестра си и дъщерите им, тогава бебета. Помни позвъняването от родителите си, които са на път към България и към този момент наясно с новините. " Помня приятелите ми от катедрата по дозиметрия и лъчезащита Любомир Минев, Боби Раев, Панайотис Критидис и техните ръководители Цветан Бончев и Иван Узунов, които се движеха с гайгер-мюлерови броячи из тревните площи на Физическия факултет. Пишеха писма, звъняха на разнообразни инстанции – бяха гневни, безпомощни. "
Може ли сериалът да се окаже потребен за поколението, което не е преживявало суматохата на 1986 година? " Първият ми явен спомен за споменаването на " Чернобил " беше някъде в ранните ми години в учебно заведение, когато непозната за мен и съучениците ни жена раздаваше таблетки йод пред учебното заведение и обясняваше, че " се е случило същото като Чернобил ". Не знаехме какво е това " Чернобил ", споделя Виктория Кузева, родена при започване на 90-те, психолог по обучение, сега маркетингов анализатор. " Много неща ме изненадаха в сериала, защото познавам събитията най-вече по разкази на родители, баби и дядовци, чиято осведоменост по този начин или другояче е била лимитирана от времето, в което са ги претърпели. " За нея шокираща е осведомителната завеса, механизмът, по който е работила системата тогава, веригата от неточности и решения, взимани волно и несъзнателно на най-различни управнически и операционни равнища.
" Има случаи, когато се появява културен фактор, който директно кореспондира със 100 % от своята публика ", споделя режисьорът Костадин Бонев. По време на дъжда на 1 май 1986 година той е на фотоси с целия си екип, с него са и децата му - възприятието, че несъзнателно ги е изложил на смъртна заплаха го преследва и до през днешния ден. " Това, което откровено ме изненада, е проявлението на елементарния човек от руско време – крепко стъпил на земята, приемащ гибелта като нужда. Превръщането точно на това приемане на гибелта в акт на свободна воля ще обезпечи дълъг живот. " Има и още един " български " ъгъл към сериала: " Според мен сериалът " Чернобил " постави надгробния камък над плана " Белене ". И в случай че някой от мощните на деня още не го е схванал, елементарните хора ще му го припомнят – от улицата. "
Еми Барух дефинира " Чернобил " като най-красноречивата и най-отвратителна метафора на незаконната безсъвестност на тоталитаризма . " Сериалът и книгите, написани за тези събития, би трябвало да се учат в учебните заведения. Публичното говорене допуска да се проучват най-различни аспекти на следствията от тази покруса - държанието на хора в спешна обстановка, системата, която разреши осведомителното затъмнение, интерпретацията на обстоятелствата, другите разкази на очевидците. Събитията, разказани в сериала, се случиха " през вчерашния ден ", а диаметрално противоположните оценки и мнения, които четем " през днешния ден ", демонстрират какво голямо разминаване има в интерпретацията на историческия и политическия подтекст на събитията в едно толкоз разединено общество като българското. "
Въпреки всеобщото самопризнание не липсват и рецензии: съгласно The New Yorker основателите на сериала " Чернобил " не са подчертали огромната класова разлика сред елементарните хора и околните до властта, връзките сред учените и партийните фрагменти са непредставителни за етикета на времето, а самостоятелният принос на Легасов - пресилен. Очаквана отрицателна реакция има и от Русия – държавната телевизия разгласи проектите за личен сериал по тематиката, който ще каже " истината " за събитията на 26 април 1986 г.Повече за снимането на " Чернобил " и пресъздаването на интервала и руската реалност може да научите от подкаста на HBO, воден от продуцента на Крег Мейзин и журналиста Питър Сейгал. Двамата влизат в подробни диалози за историческия подтекст, кои моменти са буквално документални, кои са плод на художествената небивалица, по какъв начин са създавани някои от основните подиуми и разговори. The Chernobyl Podcast е онлайн в YouTube, Spotify Podcasts, Spotify.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ