Алцек Мишев: художникът като плувец
Илюстрация
Алцек Мишев по време на премиерата на " Най-новите дребни картини на плувеца " в Swimming Pool, София
Увеличаване
Алцек Мишев по време на премиерата на " Най-новите дребни картини на плувеца " в Swimming Pool, София
Автор: Кеворк Ванлян Смаляване
Алцек Мишев се разказва като някогашен. " Аз съм някогашен абстракционист, някогашен авангардист, някогашен концептуален актьор ", споделя той на изненадващо непокътнат български, с италианска ритмика в гласа. Мишев, който от близо пет десетилетия огъва границите на изкуството, е изненадващо непознато име за България макар интернационалните си триумфи. " Но апелирам ви, не ме представяйте като завърналия се прочут художник. Въобще не е забавно това. "
Повод да се срещнем с него е изложбата " Най-новите дребни картини на плувеца " в Swimming Pool , самостоятелната изложба в центъра на София, която включва в пространството си построен в края на 30-те години басейн. Детайл, който се вписва изцяло в креативния му и житейски път.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От Дупница, през София до Милано
Алцек Мишев е роден през 1940 година в Дупница. Прадядо му е Иван Зографски, един от художниците, за които се допуска, че са изрисували и реставрирали Рилския манастир през XIX век. Завършва живопис в София през 1966 година и има голям брой другарства измежду художниците и писателите тогава, в това число Иван Кирков и Биньо Иванов. Създава корици на книги, като една от тях е " Дива патица сред дърветата " на Станислав Стратиев, която излиза малко откакто Мишев бяга от комунистическия режим. Подтик за това е негова галерия от 1971 година в Дупница, която е свалена поради модернистичните похвати, които той употребява. С триумф демонстрира същите произведения в София, откакто " следствие " демонстрира, че няма нищо неправилно. Сега вижда цензурата като тип легитимиране, че това, което е правил, си е заслужавало. " До огромна степен изложбата стана галерия, тъй като беше свалена. "
Напуска България незаконно през същата година. Не вижда в никакъв случай повече майка си. Поради заплахата от акули до югославския бряг, той стига до Триест след 40-часово блуждаене из планините. Установява се в Милано, като занапред стартира да учи езика. Спомня си тогавашна Италия като не изключително будно място за модерно изкуство – факт, който приема като бяло платно за концепциите, които скоро ще развие.
Илюстрация
" Как може да се лети с плавници ", 1975
Увеличаване
" Как може да се лети с плавници ", 1975
Смаляване
Плуване в свободен жанр
Името му оказва се в страната в средата на 70-те години, когато той основава " Как може да се лети с плавници " - серия фотографии за един " действителен и хиперболизиран полет " от България до Италия. Той бързо се утвърждава на сцената, въпреки и първоначално да е общопризнат като екзотика, глас от изтока. Работи с младия тогава Бил Виола, през днешния ден едно от най-известните имена във видеоарта.
Илюстрация
Алцек Мишев по време на " Преплуване на Атлантическия океан ".
Увеличаване
Алцек Мишев по време на " Преплуване на Атлантическия океан ".
Смаляване
В края на десетилетието Мишев притегля вниманието на необятната аудитория с " Преплуване на Атлантическия океан " (1979-1982), в границите на който Алцек Мишев прави дванадесет изложения, три театрални представления, а кулминационната точка на плана е плуване по четири часа заран и четири часа следобяд в басейна на кораба " Кралица Елизабет Втора ", който пътува от Милано до Ню Йорк. Митническите преходи той прави в резервоар, цялостен с вода.
" Всички ми пърформанси са антипърформанси. Един тип смешка и подигравка на актуалното изкуство. Възприемам се най-много като хуморист ", споделя той и дефинира актуалното изкуство като идеология и режисура, сфера, в която всеки твори безрезервно и се мисли за демиург.
Илюстрация
От каталога My Lies, публикуван през 1979 година
Увеличаване
От каталога My Lies, публикуван през 1979 година
Смаляване
През същата 1979 година той осъществя " Музика от небето " - Алцек издига балони над централния площад в Милано, от които се чуват звуци, записани на синтезатор след разкодиране на фотографии на съзвездията Андромеда, Орион и Лира. Казва, че ползата към пробна музика и потреблението на новаторски технологии за звукоизвличане са нещо, което е развил още в България. " Който има любознанието, постоянно намира способи да се осведоми ", споделя той.
В средата на 80-те Алцек трансформира градската среда на Милано, Рим, Торино, Болоня и Флоренция за 15 дни. Той показва серия от 1300 портрета на младежи из страната, като прожектира на листове портретите, а след това рисува върху тях. Всеки от нарисуваните хора е известен посредством депеша къде може да види портрета си. В края на десетилетието работи с тогава 18-годишната оперна певица Александрина Пенданчанска и диригента Михаил Ангелов по красноречиво озаглавения план " Концерт за сопрано и оркестър на един художник немузикант " .
През 2000 година взе участие на Венецианското биенале с " Настъпващата истина на възприятието " . Облечен е във фрак, с лявата си ръка дирижира импровизацията на квартет, а с дясната свири посредством виртуален контролер с инфрачервени лъчи. Изявата му включва влизане в цялостен с вода транспарантен цилиндър, в който плуват дребни червени риби.
Дали поради някои биографични елементи и необятния размах в концепциите той не усеща непосредственост до различен роден в България и осъществен на международно равнище художник – Кристо? " Кристо е всичко, което аз не съм. Той се усеща комфортно във времето си, а аз не. " Двамата попадат в ранглиста за 30-те най-хубави европейски модерни актьори през 1976 година
До Италия и обратно
" Но стига с това минало, дано да поговорим и за новата галерия. " Премиерата на " Най-новите дребни картини на плувеца " е мотив и за първото му връщане в България от 20 години насам. Дали това завръщане е предизвикало мисли и съпоставения? Казва, че след визитата си в София той се е почувствал окуражен. " Струва ми се, че на Запад и в Италия няма към този момент толкоз опция за свободно мислене. В България има една чудесна назадничавост, в която се намират истини, които тук подминаваме. Хората, които срещнах в България, не са под общ знаменател. "
Алцек Мишев в ателието си
За него нарисуваните картини с химикал и наследник камък върху картон и дърво са амбициозно изкуство точно тъй като е надалеч от тази суетност на днешното време и се връща към по-минималистичните средства.
" Рисувах ги през последните две години, като в някои от тях може да се каже, че демонстрирам самоирония към това, което съм създавал през последните петдесет години. " Селекцията е направена напълно за съответната галерия и Мишев споделя, че не възнамерява да демонстрира картините другаде.
Куратор на изложбата е основателката на пространството Виктория Драганова . За нея е извънредно забавно, че работите, които Алцек Мишев показва, са дословни и реалистични, а не метафорични, прави оценка по какъв начин те построяват един спокоен темп.
" Срещнах Алцек и творчеството му при започване на тази година. Не искаше да прави ретроспектива, а да покаже нещо ново – въпреки всичко една ретроспектива би изисквала и повече институционална интервенция ", споделя тя и акцентира, че изложбата го показва като интернационален художник и не подчертава върху българския му генезис. " Той реши завръщането му в България да не е помпозно , даже е съзнателно, че направихме премиерата през август, най-тихия месец за сходни събития. "
Илюстрация
От серията " Абстрактни пейзажи (2017-2019) "
Увеличаване
От серията " Абстрактни пейзажи (2017-2019) "
Смаляване
Илюстрация
" Луната, 1967 "
Увеличаване
" Луната, 1967 "
Смаляване
Диагноза на сегашното
Алцек Мишев, който скоро ще навърши 79 години, не е изключително въодушевен да се връща към предишното или да прецизира избрани биографични елементи.
За него актуалният художник е прекомерно обществена фигура, което поражда заплахата създателят да занимава публиката прекалено много със себе си. Как може реализацията да не върви с публичността през днешния ден? Той споделя, че това е въпрос, който би трябвало да реши не той, а новото потомство. Нарича времето, в което живеем, тоталитаризъм на разпада и в него вижда диктата, от който се е опитал да избяга като по-млад.
Според него, в случай че желаеме да създадем нещо същински забавно в този момент, би трябвало да се върнем доста обратно във времето. Определя Ренесанса като едно от най-лошите неща, които са се случвали в изкуството. " А и тогава също е имало огромен продан на артикули и огромни разбърквания на маси хора ", споделя той с известна консервативна нотка. За него настоящото предизвикателство е човек да се бори с събитията и да откри мястото си там, където живее.
От 25 години за Мишев и фамилията му това е селото Акуи (известно с термалните си извори), ситуирано в северната част на Италия. Винаги е ангажиран с ремонта на остарялата им къщата, по който работят изцяло сами. Казва, че физическата работа му оказва помощ да се концентрира, а ползата към архитектурата го кара да изследва от ден на ден предишното. " Художниците постоянно сме доста неуки хора и мислим, че преди нас нищо не се е случвало. " Вълнува го това, което умее да запечатва времето и да улавя духа му, и разпалено приказва за груповия и фамилен портрет като един от най-важните жанрове.
По чудноват метод рецензиите му към времето са нещо, което зареждат вътрешната му сила. " Когато си обезверен, нямаш време да си изтощен " , споделя той през смях. " Луд отмалялост няма ". В мислите си за постигнатото до момента Алцек се усеща горделив, че в никакъв случай не е правил компромис. " Не съм славей, който чурулика по поръчка. "
Водата, плуването, динамичността, пространството на басейна. Всичко това е толкоз обвързвано с работата на Алцек Мишев, че няма по какъв начин да не го попитаме – плува ли към момента? " През последните 15 години изобщо не ми се случва. А и е отегчително да се въртиш напред-назад часове наред ", споделя художникът, който е преплувал света поради изкуството си. " Но няма да си приказваме единствено за това, нали? Аз даже не бях добър плувец. "
Изложбата " Най-новите дребни картини на плувеца " е в Swimming Pool до 22 септември.
Алцек Мишев по време на премиерата на " Най-новите дребни картини на плувеца " в Swimming Pool, София
Увеличаване
Алцек Мишев по време на премиерата на " Най-новите дребни картини на плувеца " в Swimming Pool, София
Автор: Кеворк Ванлян Смаляване
Алцек Мишев се разказва като някогашен. " Аз съм някогашен абстракционист, някогашен авангардист, някогашен концептуален актьор ", споделя той на изненадващо непокътнат български, с италианска ритмика в гласа. Мишев, който от близо пет десетилетия огъва границите на изкуството, е изненадващо непознато име за България макар интернационалните си триумфи. " Но апелирам ви, не ме представяйте като завърналия се прочут художник. Въобще не е забавно това. "
Повод да се срещнем с него е изложбата " Най-новите дребни картини на плувеца " в Swimming Pool , самостоятелната изложба в центъра на София, която включва в пространството си построен в края на 30-те години басейн. Детайл, който се вписва изцяло в креативния му и житейски път.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От Дупница, през София до Милано
Алцек Мишев е роден през 1940 година в Дупница. Прадядо му е Иван Зографски, един от художниците, за които се допуска, че са изрисували и реставрирали Рилския манастир през XIX век. Завършва живопис в София през 1966 година и има голям брой другарства измежду художниците и писателите тогава, в това число Иван Кирков и Биньо Иванов. Създава корици на книги, като една от тях е " Дива патица сред дърветата " на Станислав Стратиев, която излиза малко откакто Мишев бяга от комунистическия режим. Подтик за това е негова галерия от 1971 година в Дупница, която е свалена поради модернистичните похвати, които той употребява. С триумф демонстрира същите произведения в София, откакто " следствие " демонстрира, че няма нищо неправилно. Сега вижда цензурата като тип легитимиране, че това, което е правил, си е заслужавало. " До огромна степен изложбата стана галерия, тъй като беше свалена. "
Напуска България незаконно през същата година. Не вижда в никакъв случай повече майка си. Поради заплахата от акули до югославския бряг, той стига до Триест след 40-часово блуждаене из планините. Установява се в Милано, като занапред стартира да учи езика. Спомня си тогавашна Италия като не изключително будно място за модерно изкуство – факт, който приема като бяло платно за концепциите, които скоро ще развие.
Илюстрация
" Как може да се лети с плавници ", 1975
Увеличаване
" Как може да се лети с плавници ", 1975
Смаляване
Плуване в свободен жанр
Името му оказва се в страната в средата на 70-те години, когато той основава " Как може да се лети с плавници " - серия фотографии за един " действителен и хиперболизиран полет " от България до Италия. Той бързо се утвърждава на сцената, въпреки и първоначално да е общопризнат като екзотика, глас от изтока. Работи с младия тогава Бил Виола, през днешния ден едно от най-известните имена във видеоарта.
Илюстрация
Алцек Мишев по време на " Преплуване на Атлантическия океан ".
Увеличаване
Алцек Мишев по време на " Преплуване на Атлантическия океан ".
Смаляване
В края на десетилетието Мишев притегля вниманието на необятната аудитория с " Преплуване на Атлантическия океан " (1979-1982), в границите на който Алцек Мишев прави дванадесет изложения, три театрални представления, а кулминационната точка на плана е плуване по четири часа заран и четири часа следобяд в басейна на кораба " Кралица Елизабет Втора ", който пътува от Милано до Ню Йорк. Митническите преходи той прави в резервоар, цялостен с вода.
" Всички ми пърформанси са антипърформанси. Един тип смешка и подигравка на актуалното изкуство. Възприемам се най-много като хуморист ", споделя той и дефинира актуалното изкуство като идеология и режисура, сфера, в която всеки твори безрезервно и се мисли за демиург.
Илюстрация
От каталога My Lies, публикуван през 1979 година
Увеличаване
От каталога My Lies, публикуван през 1979 година
Смаляване
През същата 1979 година той осъществя " Музика от небето " - Алцек издига балони над централния площад в Милано, от които се чуват звуци, записани на синтезатор след разкодиране на фотографии на съзвездията Андромеда, Орион и Лира. Казва, че ползата към пробна музика и потреблението на новаторски технологии за звукоизвличане са нещо, което е развил още в България. " Който има любознанието, постоянно намира способи да се осведоми ", споделя той.
В средата на 80-те Алцек трансформира градската среда на Милано, Рим, Торино, Болоня и Флоренция за 15 дни. Той показва серия от 1300 портрета на младежи из страната, като прожектира на листове портретите, а след това рисува върху тях. Всеки от нарисуваните хора е известен посредством депеша къде може да види портрета си. В края на десетилетието работи с тогава 18-годишната оперна певица Александрина Пенданчанска и диригента Михаил Ангелов по красноречиво озаглавения план " Концерт за сопрано и оркестър на един художник немузикант " .
През 2000 година взе участие на Венецианското биенале с " Настъпващата истина на възприятието " . Облечен е във фрак, с лявата си ръка дирижира импровизацията на квартет, а с дясната свири посредством виртуален контролер с инфрачервени лъчи. Изявата му включва влизане в цялостен с вода транспарантен цилиндър, в който плуват дребни червени риби.
Дали поради някои биографични елементи и необятния размах в концепциите той не усеща непосредственост до различен роден в България и осъществен на международно равнище художник – Кристо? " Кристо е всичко, което аз не съм. Той се усеща комфортно във времето си, а аз не. " Двамата попадат в ранглиста за 30-те най-хубави европейски модерни актьори през 1976 година
До Италия и обратно
" Но стига с това минало, дано да поговорим и за новата галерия. " Премиерата на " Най-новите дребни картини на плувеца " е мотив и за първото му връщане в България от 20 години насам. Дали това завръщане е предизвикало мисли и съпоставения? Казва, че след визитата си в София той се е почувствал окуражен. " Струва ми се, че на Запад и в Италия няма към този момент толкоз опция за свободно мислене. В България има една чудесна назадничавост, в която се намират истини, които тук подминаваме. Хората, които срещнах в България, не са под общ знаменател. "
Алцек Мишев в ателието си
За него нарисуваните картини с химикал и наследник камък върху картон и дърво са амбициозно изкуство точно тъй като е надалеч от тази суетност на днешното време и се връща към по-минималистичните средства.
" Рисувах ги през последните две години, като в някои от тях може да се каже, че демонстрирам самоирония към това, което съм създавал през последните петдесет години. " Селекцията е направена напълно за съответната галерия и Мишев споделя, че не възнамерява да демонстрира картините другаде.
Куратор на изложбата е основателката на пространството Виктория Драганова . За нея е извънредно забавно, че работите, които Алцек Мишев показва, са дословни и реалистични, а не метафорични, прави оценка по какъв начин те построяват един спокоен темп.
" Срещнах Алцек и творчеството му при започване на тази година. Не искаше да прави ретроспектива, а да покаже нещо ново – въпреки всичко една ретроспектива би изисквала и повече институционална интервенция ", споделя тя и акцентира, че изложбата го показва като интернационален художник и не подчертава върху българския му генезис. " Той реши завръщането му в България да не е помпозно , даже е съзнателно, че направихме премиерата през август, най-тихия месец за сходни събития. "
Илюстрация
От серията " Абстрактни пейзажи (2017-2019) "
Увеличаване
От серията " Абстрактни пейзажи (2017-2019) "
Смаляване
Илюстрация
" Луната, 1967 "
Увеличаване
" Луната, 1967 "
Смаляване
Диагноза на сегашното
Алцек Мишев, който скоро ще навърши 79 години, не е изключително въодушевен да се връща към предишното или да прецизира избрани биографични елементи.
За него актуалният художник е прекомерно обществена фигура, което поражда заплахата създателят да занимава публиката прекалено много със себе си. Как може реализацията да не върви с публичността през днешния ден? Той споделя, че това е въпрос, който би трябвало да реши не той, а новото потомство. Нарича времето, в което живеем, тоталитаризъм на разпада и в него вижда диктата, от който се е опитал да избяга като по-млад.
Според него, в случай че желаеме да създадем нещо същински забавно в този момент, би трябвало да се върнем доста обратно във времето. Определя Ренесанса като едно от най-лошите неща, които са се случвали в изкуството. " А и тогава също е имало огромен продан на артикули и огромни разбърквания на маси хора ", споделя той с известна консервативна нотка. За него настоящото предизвикателство е човек да се бори с събитията и да откри мястото си там, където живее.
От 25 години за Мишев и фамилията му това е селото Акуи (известно с термалните си извори), ситуирано в северната част на Италия. Винаги е ангажиран с ремонта на остарялата им къщата, по който работят изцяло сами. Казва, че физическата работа му оказва помощ да се концентрира, а ползата към архитектурата го кара да изследва от ден на ден предишното. " Художниците постоянно сме доста неуки хора и мислим, че преди нас нищо не се е случвало. " Вълнува го това, което умее да запечатва времето и да улавя духа му, и разпалено приказва за груповия и фамилен портрет като един от най-важните жанрове.
По чудноват метод рецензиите му към времето са нещо, което зареждат вътрешната му сила. " Когато си обезверен, нямаш време да си изтощен " , споделя той през смях. " Луд отмалялост няма ". В мислите си за постигнатото до момента Алцек се усеща горделив, че в никакъв случай не е правил компромис. " Не съм славей, който чурулика по поръчка. "
Водата, плуването, динамичността, пространството на басейна. Всичко това е толкоз обвързвано с работата на Алцек Мишев, че няма по какъв начин да не го попитаме – плува ли към момента? " През последните 15 години изобщо не ми се случва. А и е отегчително да се въртиш напред-назад часове наред ", споделя художникът, който е преплувал света поради изкуството си. " Но няма да си приказваме единствено за това, нали? Аз даже не бях добър плувец. "
Изложбата " Най-новите дребни картини на плувеца " е в Swimming Pool до 22 септември.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ