Какво ще стане, ако Илон Мъск се окаже прав за ИИ? Какво да направим?
Илон Мъск в никакъв случай не се е тормозил да нарушава разпоредбите на технологиите и бизнеса. Но когато даже той има запаси към нещо – в тази ситуация изкуствения разсъдък – всички стартират да се вслушват.
Милиардерът се причисли към хор от разтревожени водачи в промишлеността, които приканват за пауза в развиването на изкуствения разсъдък, опасявайки се от „ дълбоки опасности за обществото и човечеството “.
Прав ли е Мъск? Ако е така… има ли значение?
Може би към този момент е прекомерно късно, изключително в тази ситуация с ChatGPT, предизвестяват редица специалисти. Само погледнете този туит, изпратен от Мъск, в който той шеговито твърди, че е „ взел назаем “ якето на собствен другар. Защо шеговито? Защото фотографията е артикул на ИИ.
Според някои анализатори, щом моментът да спрем ИИ е отминал, би трябвало да го накараме да работи за човечеството. Но по какъв начин? Вариантите са доста, на всички места към нас са, както и рисковете. Едно нещо обаче ще е наложителна част от процеса.
Медиите би трябвало да се възродят и да се опълчват на лъжите и халюцинациите на ИИ, на все по-перфектните дийп фейкове.
Медии, не безусловно в обичайния смисъл на думата, въпреки и те да са доста значима част от този развой.
Някои хора настояват, че могат незабавно да схванат дали даден дигитален обект – фотография, текст, аудио или видео файл – е основан от генеративен ИИ, и към този момент го вършат. Аз обаче не бих повярвал доста на такива изказвания, които се основават на експертни знания, вкоренени в минал опит. Това са революционни времена, а скокът в качеството на услугите с ИИ като ChatGPT и Midjourney е толкоз голям, че би било недалновидно да не чакаме изцяло реалистични резултати в обозримо бъдеще.
Леонид Бершидски
Средностатистическият човек не може да прави такава разбори и изводи. Вече го виждаме, даже в този към момента ранен етап на технологиите. И с всяка нова тяхна версия, хората, които могат да го вършат ще става все по-малко.
Ако скоростта на разпространяване е заплаха, то дезинформацията е евентуално гибелен токсин. Фалшивите изображения и видеоклипове стават все по-трудни за разграничение от действителността.
Пол Джей Дейвис и Парми Олсън
Тоест ще имаме потребност от авторитетни хора и платформи, които да ревизират, удостоверяват дадена информация, или пък да я опровергават.
Да вкарат ред в целия хаос, който ще се сътвори.
От една страна това може да са обичайните медии, които съществуват и в този момент. Да, надали ще са вестници. Може да не бъдат толкоз централизирани като радиата и малките екрани. Може би няма да са огромните медийни групи. Но ще стане под една или друга форма.
Вероятно ще се появят подкрепени или даже следени от страната органи, които да наблюдават за отклоняване. Ще има доста онлайн медии, които работят в тази тенденция.
Но най-важната “медия ” ще се окаже всеки един от нас като самостоятелна персона.
Така както в последните години доста хора от обществото излизат напред и употребяват обществените мрежи и други форми на връзка, с цел да опровергават дезинформацията по разнообразни тематики, ще могат да го вършат и в този момент.
Но ще би трябвало да са повече. И те могат да са повече.
Защото в този момент хората, медиите и институциите се борят с други хора, медии и институции. Когато ИИ стартира да се употребява всеобщо от масите, размерите ще са доста по-различни, доста по-високи. Но ние също ще можем да се възползваме освен от преценката си и уменията си, а от същите ИИ принадлежности.
Всеки един от нас може да се включи. И мотивацията като че ли ли ще е по-голяма. Може би ИИ ще е идната най-голяма алтернатива, по този начин както бяха и са огнестрелните и нуклеарните оръжия. В ръцете на един те са инструмент за мир, в ръцете на различен, те са инструмент за война. И сигурно в процеса ще имаме доста хора за, и доста хора срещу – тъкмо както до в този момент.
Истината е, че ИИ към този момент е тук – желаеме или не
И даже да се въвдат някакви ограничавания за един или различен инструмент, кутията е отворена. Нормално е ИИ да ни плаши. Нормално е ИИ да ни въодушевява. И най-нормалната ни реакция е да се приспособяваме. От една страна да се възползваме от опциите, които другите платформи ни дават. От друга страна да сме подготвени за рисковете и негативите. И да им противодействаме, когато е належащо. Точката на баланс е сложна за разкриване, само че стремежът към него в никакъв случай не би трябвало да стопира.
В основата си ChatGPT и всички останали сходни принадлежности, били те за текст, видео или изображения, са просто една голяма машина за преработване. Тя може да търси в груповата банка от информация и мемоари, с цел да дава подготвени хрумвания и съединени обстоятелства.
Да, може да имитира избрана философия, жанр, да употребява съответни подходи. Но най-малко за в този момент, а и евентуално отсега нататък, няма да може да обезпечи човешкия детайл. Живи наблюдения, свежи хрумвания или проблясъци на въображението.
Най-добрият метод да оцелеем в света на изкуствения разсъдък е да вграждаме в плодовете на труда си човешкото. Повече от всеки път. Можем да избегнем “унищожението ” като увеличим човешкия детайл в това, което вършим.
