Илияна Йотова, сн. БГНЕС Русия е необходим съюзник в борбата

Илияна Йотова, сн. БГНЕС
Русия е нужен съдружник в битката с интернационалния тероризъм и Европа би трябвало да работи с нея, съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова във връзка държавния отчет за националната сигурност през предходната година, съгласно който Русия е съществена опасност за България. Струва ми се, че в последно време изразходваме прекалено много сила за всевъзможни такива разногласия, идеологеми, замеряне с подготовка в една или друга посока, добави Йотова. Тя повтори известната си теза, че глобите, които Европейски Съюз наложи на Русия и съветските контрасанкции, не са дали резултат, а имат и отрицателен резултат. Президентът Румен Радев също от време на време се афишира против повдигането на глобите макар единната позиция на европейските страни, че те би трябвало да останат до момента в който Москва не извърши Минските съглашения за Украйна. " Лесно му е на Юнкер да приканва за Шенген " По мотив на изявлението на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че България би трябвало да стане незабавно част от Шенген, тя уточни, че не чува това за пръв път. " Лесно е да бъдеш ръководител на Европейска комисия и да призоваваш за бързо влизане на двете страни в Шенген, с ясното схващане, че това зависи от цялостното болшинство в Европейски Съюз и Европейска комисия няма никакви пълномощия в това отношение “, уточни вицепрезидентът. Преди ден ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер употребява годишната си тирада за положението на съюза, с цел да призове България и Румъния да бъдат бързо признати в Шенген. Решението за това обаче е политическо, а част от страните членки имат запаси към двете балкански страни поради слабите резултати в битката с корупцията и проведената престъпност. Йотова желае остра реакция към Киев Йотова разяснява и готвени просветителни промени в Украйна, с които се ограничавало правото на българите там да учат български език. Йотова се опасява, че тази промяна към този момент се е случила, тъй като законът е гласуван на 5 септември в Народното събрание им. Тази промяна визира освен България, само че и другите малцинства. Украйна дължи отговор дали ще пази правата на малцинствата или няма да го прави, дали ще има малцинства в Украйна или няма да има, сподели тя. При състояние, че в законодателството им има приети малцинства те би трябвало да се употребяват с всички права. " Желанието да се отстрани проучването на майчин език значи затрудняване на децата, които ще завършат гимназиален курс да учат в българските университети “, сподели вицепрезидентът. Според Йотова България би трябвало да реагира доста остро. Приетият от Киев закон обаче надали може да бъде мотив за такива крайни изводи. Одобрен от украинския парламент на 5 септември, той преструктурира украинската просветителна система и афишира украинския за главния език в учебните заведения. Това понижава разновидностите за уроци, преподавани на други езици.

Украинските управляващи отхвърлят изказванието, че езиците на малцинствата ще бъдат изолирани. Езиковият въпрос е деликатна тематика в Украйна поради източните райони, където доминира рускоезичното население и се води спор с подкрепяните от Русия сепаратисти в Донецка и Луганска област. Други съседи на Украйна - измежду които Унгария, Румъния и Молдова - също показаха опасения от закона.