Илиян Василев , Bulgaria Analytica Спекулативните интерпретации за тайния характер

Илиян Василев, Bulgaria Analytica

Спекулативните тълкования за тайния темперамент на пътуването на топ мениджърите на „ Газекспорт “ в София предишния петък, без подозрение, се дължат на цялостната липса на обстоятелства и детайлности. Това е неизбежна последица, защото човек съпоставя медийната екзалтираност към предходни визити на топ мениджърите на Газпром у нас.

Решението да се пазят в загадка срещите с „ Булгартрансгаз “ отразява наличието и обсега на разискваните тематики. Класиката в жанра е, че „ тайнствеността “ е взаимно преференциална и контрактувана – двете страни са се съгласили да запазят диалозите отвън общественото внимание. Газпром и Булгартрансгаз като домакини нямат интерес да разкриват детайлности, защото договарянията обгръщат най-чувствителната тематика – продължението на Турски поток през България.

Две събития помрачиха всекидневно приповдигната атмосфера, при която нашенски политици и мениджъри се надпреварват да се хвалят за постигнатото. Този път те трябваше да се „ потопят “ надълбоко, с цел да избягнат рисковете обществеността да научат защо си приказват. Поуките от неуспеха на „ Южен поток “ и търканията по отговорността сред Москва и София още отекват в пространството.

Първата линия на размисъл за какво „ Газекспорт “ се задейства, въпреки и скрито, идва с решението на интернационалните акционери в „ Газпром “ да предявят правосъден иск против топ мениджмънта на компания за неприятното ръководство на плана „ Южен поток “, което е довело до загуби от 2,2 милиарда $, които трябваше да бъдат отписани. Това развиване добре изяснява за какво госпожа Бургмистрова и господин Медведев показват такова користолюбие към изследването на опциите, за коригиране на грешките от предишното, посредством възкръсване в олекотена версия на Южен поток – South Stream Lite, точно през България, доколкото страната е незаобиколим фактор.

Вторият ред на мисли, който добавя мотивационната база на най-високо ниво в „ Газпром “, е решението на компанията посредством дъщерното си сдружение „ Газпром Трансгаз Краснодар “ да отпусне заем от 1,9 милиарда $ на друга дъщерна конструкция – холандска компания „ Газпром “ – „ Южен поток “ Транспорт BV, която трябваше да осъществя „ Южен поток “. Това е явен знак, че Кремъл форсира крайната фаза на намирането на решение за продължение на Турския поток.

Двете събития, прегледани във взаимовръзка, свидетелстват за нарасналите залози, които изясняват желанието за скрито посещаване, в това число за неналичието на каквато и да било публична информация от диалозите на корпоративно и държавно ниво в София. Списъкът с „ мини “, пред които е изправен планът за продължение на Турски поток през България до Сърбия, надали може да бъде по- стряскащ. Българската страна от своя страна също се нуждае от поверителност, защото отговорностите, които би трябвало да поеме по олекотената правилния на Южен поток, би трябвало да бъдат авансово изчистени с ЕК. Съгласно последните промени в законодателството на Европейски Съюз, всяка нова съществена трансгранична инфраструктура за пренос на газ в Европейски Съюз се нуждае от наложително авансово координиране с Брюксел. Съдбата на истинският „ Южен поток “ подхранва органически скептицизъм, защото уговорките, поети от българското държавно управление тогава, не бяха изпълнени.

„ Южен поток Лайт “ се нуждае от зелена светлина и от Вашингтон, защото опасността от американските наказания към момента виси над двата „ потока “ на „ Газпром “.

Българското държавно управление на премиера Борисов наподобява настойчиво има вяра, че има по- положителни позиции, в случай че успее да обвърже закупуването на американски изтребители за българските военновъздушни сили с по- благосклонен метод от американското държавно управление към „ Южен поток Лайт “. Той не съумя да приказва по тези „ горещи “ въпроси със самия президент Тръмп, само че имаше късмет за по-дълъг диалог с държавния секретар Помпео. Изходът от тези диалози не е явен, само че секретността на визитата в София на топ мениджърите на „ Газекспорт “ може да послужи за знак, че Вашингтон не е бил удивен от концепцията.

Възможно е госпожа Бургмистрова и господин Медведев умишлено да са пренебрегнали визитата на основния изпълнителен шеф на „ Булгаргаз “ Николай Павлов в Санкт Петербург, където са го приели по- нисши длъжностни лица, с цел да се отклони вниманието от по-критичното за тях посещаване в българската столица.

Подписаните анекси към контракта за доставка сред „ Газпром “ и „ Булгаргаз “ са инициирани от „ Газпром “. Те са безусловно авансово запълнени формуляри за сходство с поетите от отговорности от съветска страна, контрактувани в границите на антитръстовото съглашение сред Европейска комисия и Газпром. Да напомним, че на съветската компания бе даден шест месесечен период с цел да даде доказателства за сходство, т.е. че е изпълнила уговорките. Анексите, посочени в прессъобщението на „ Булгаргаз “, са тъкмо това и нищо повече. По другите основни условия – няма основна смяна в контракта.

Новите договаряния, всъщност, са планувани за месец ноември.

Газекспорт е, както нормално, дейната страна. Той към този момент е предложил личен проект за заменяне на нефтоиндексираната формула на цената в контракта, с микс от три репера на цена съветския природен газ на три граници в Европейски Съюз – Франция, Италия и Германия, и три газови хъба – TTF, NBP и Baumgarten. Това е некадърен опит да се подмени потребността от диверсификация на източниците и конкуренция на българския газов пазар, с диверсификацията в цената с монополния снабдител.

Това, което се показва като достижение – смяната в пунктовете за доставка, което бе остаряло предпочитание на „ Булгаргаз “, повтаря сходен документ, изпратен от Министерството на енергетика в края на месец април 2017 година, когато длъжностен министър е Павлов, до Европейска комисия в отговор на искане на Групово дело „ Конкуренция “ за мнение по план на „ Газпром “ за споразумяване на антитръстови каузи.

Когато става дума за ценови равнища, картината е още по-неясна. Макар да е правилно, че цените на природния газ на Газпром за България са измежду най-ниските в Европейски Съюз (малко над 21,2 Eur / MWh) за 4 тримесечие на 2018 година, те не отразяват цялата картина на „ предоставяне и взимане “ сред Булгаргаз / Булгартрансгаз, от едната страна и Газекспорт, от друга.

За разбирането на крайния резултат и съвкупния паричен резултат, който всъщност съставлява чистата „ цена “ на природния газ на Газпром, би трябвало да се отчетат разнообразни фактори. Именно целият баланс на тези връзки, който се пази в загадка от българското общество, демонстрира че чистия резултат постоянно е обагрен в „ алено “ и се заплаща от българските данъкоплатци и консуматори. Което не може да се каже за съответно ангажираните по цялата верига на цената на съветския природен газ до крайния клиент.

Какво ни икономисват от цялата картина?

А. Булгаргаз е една от дребното държавни газови компании в Централна и Източна Европа, която отхвърля да подаде иск против „ Газпром “ за надплатени суми, поради по-високи от пазарните цени за природен газ от 2012 година насам. До 2014 година ценовата разлика сред цените на немска граница (използвана като бенчмарк в арбитражните случаи), в избрани моменти, надхвърляха Щатски долар 100 /хкм), което значи, че евентуалните искания биха могли да бъдет измерени в стотици милиони долари надплатени суми. Повечето компании от Централна и Източна Европа и от Европейски Съюз, които преследваха тази линия на деяние, съумяха да получат обилни обезщетения, които откриха израз в ценови отстъпки за бъдещи доставки. Тоест спестените искове към Газекспорт, са били освен наложителни, само че съвсем рутинни като прийом за реализиране на по-ниски цени на природния газ. Тези надплатени суми също би трябвало да се прибавят към „ цената “ на съветския природен газ.

Б. Газекспорт се радва на невиждана ниска цена за преноса на своя газ през България – най-ниската в Европейски Съюз. Докато Газекспорт заплаща за трансграничния си пренос през България по остарялата тарифна система за пощенска марка към Щатски долар 6 за хиляда кубически метра до гръцка, македонска и турска граница, всички други компании, транзитиращи газ, в това число „ Булгаргаз “, заплащат по новата тарифна система „ вход-изход “. На базата „ при равни други условия “ – едни и същи размери, годишен период – това прави разлика от минимум Щатски долар 12 за хиляда кубически метра. Паричният еквивалент на тази изключителна „ привилегия “ за Газекспорт, оценен като загуба на доходи за бюджета и компанията, надвишава сумата на общите годишни доходи на оператора на газопреносна система – „ Булгартрансгаз “. Ето още стотици милиони неполучени доходи всяка година, които също би трябвало да се прибавят към „ цената “ на съветския природен газ.

В. Накрая – Газекспорт получава отнасяне „ червен килим “ и цялостен 100% пазарен дял на газовия пазар в България – с помощта на непрекъснатия отвод на Булгаргаз да купува газ от други източници – даже когато цените са конкурентоспособни. Този изкуствено поддържан монопол на Газпром, също има своите финансови измерения, които би трябвало да се прибавят към „ цената “ на съветския природен газ у нас.

За да обобщим – въпреки и да е правилно, че цените на Газекспорт да са измежду най-ниските в Европейския съюз – на чиста кумулативна основа – при отчитане на целия набор от взаимоотношения – „ предоставяне и взимане “, в това число неполучени доходи, в допълнение награда на монополното състояние, стигаме до безапелационен извод – цените на Газпром в България са най-малко 25% над номинално оповестените и са най-високите в Европейски Съюз