Актьорът Илия Виделинов кацнал на едно дърво заради фенки
Илия Виделинов е роден в Пловдив на 19 януари 1990 година. Завършил е " Актьорско майсторство за трагичен спектакъл " през 2013 година, а по-късно и " Мениджмънт в театралните изкуства " в НАТФИЗ " Кр. Сарафов ". Играе в постановките „ Закачане ”, „ Палачи ”, " Блажено наддумване ", " Гленгари Глен Рос " „ Мери Попинз ”, " Слухове ", „ Женитба ”, " Гимнастика за бременни ". А авторският му моноспектакъл „ Живот в 8 GB ” излиза през 2015 година и му носи огромен триумф.
Актьорът ни посрещна в дома си, към този момент сготвил и подредил масата, а кучето му Ру обикаля любопитно към трапезата. Илия постоянно има посетители, а и работните му срещи в последно време се организират у дома. Обожава да готви, само че същински оценя храната единствено когато я подготви някой от фамилията му. Всеки един от тях е занаятчия в разнообразни манджи. Вуйчо му е цар на месото, майка му е кралица на десертите, а за баба си даже не желае да разяснява. Взел е по някоя специфичност от тях, която креативен ползва в личната си кухня, и всичко сервирано наподобява апетитно.
Впечатление прави огромната му библиотека. Именно книгите са най-любимите му неща в жилището. По рафтовете е наредил и предмети, които също са доста скъпи за него. Скъп му е колажът със фотоси, подарък от майка му. До тях е сложил един нож от дядо си и няколко ретро фотоапарата. Често си събира мемоари от пътешествията - магнити, камъчета. " Те ми припомнят за приключенския ми дух ", споделя Илия.
През цялото време Ру желае да се обръща внимание. " Именно тя е доказателството какъв брой е скъпо да обичаш даже да си ядосан ", потупва я благо по главата артистът. В един пролетен ден, отчаян от света и налегнат от сиви мисли, Илия се разхождал из пустите софийски улици. Изведнъж от кашон на тротоара изскочило дребното жълтеникаво кученце и криволичащо, се запътило право към него. Взел го и го кръстил Ру - на тигъра от приказката за " Мечо Пух ", поради пламъчето в очите. Когато се прибират у дома, Виделинов я оставя на леглото, с цел да налее малко вода и мляко. " Започнахме да се опознаваме, въпреки да е мъчно да приемеш бързо някого в живота си, откакто ти се е изакал на възглавницата. Но това не значи, че не те обича ", споделя той. С порастването пристигнали и пакостите. Ру почнала да яде книги, обувки, само че в този момент към този момент е помъдряла и не прави дивотии.
Любимите места на Илия в жилището му са личното му легло, банята, кухнята и най-много скарата. Но от всичко най-приятно му е, когато майка му е при него.
Често се случва да ремонтира всякакви неща вкъщи, които нямат потребност от ремонт. " Ние мъжете обичаме да ръчкаме и да поправяме, даже и да не разбираме какво тъкмо вършим ", смее се домакинът.
Ходещата пералня
" Имам един другар, който има чудноват табиет - където и да отидем, влезе ли в банята, излиза с изпрани чорапи и долни дрехи ", споделя Илия. Това го впечатлило и по този начин самичък се научава да пере. Само дето конфликтът му с тази машина бил много нехарактерен. Първата му пералня и сушилня приличали на два кашона. Когато ги пуснел, започвали да подскачат в банята. В началото изглеждало много стресиращо, мислил, че ще избухнат. Но след това се забавлявал със съквартиранта си - пускали пране и следили по какъв начин с трептения машините сами от банята стигали до кухнята. Втората му пералня, която била малко по-нормално устроена, също била доказателство, че и в този случай не е елементарно да се пере. " Но с два диалога, доста разногласия, няколко напитки с нея, сладки раздумки, мусене от моя страна, тъй като трансформира всичките ми бели облекла в розови, се разбрахме ", споделя Виделинов.
Бягство от театъра
В първите си театрални прояви Виделинов бил извънредно свенлив и стеснителен. След зрелище изчаквал най-малко 30 минути хората да си тръгнат, тъй като по този метод не се срещал с публиката. Така един ден след театър в Шумен негов сътрудник му споделил да не се мота, ами да слиза долу, че го чакали ученички за подпис. " Толкова ми беше неловко. Да давам подпис? То и през днешния ден е по този начин ", споделя артистът. Но в оня момент се паникьосал и решил, че ще избяга. Гримьорните на втория етаж към този момент били опразнени и решил, че от там е изходът. Когато отворил прозореца на една от тях, осъзнал какъв брой е високо. Преместил се в прилежащата стая, където забелязал пълен клон от дърво до прозореца. Уплашен и под напрежение, качил се на клона, само че сложното пристигнало след това, когато се запитал по какъв начин да слезе. " Тъкмо се провиснах на клона, преценяйки по какъв начин да скоча, че да не си счупя нещо, и видях пет девойки, които се приближиха с крясъци: " Ето го! ". В този момент не можех да мръдна ни нагоре, ни надолу. Заседнах на клона, а девойките започнаха да ме поздравяват за актьорската ми игра ", споделя Илия. Успял въпреки всичко да се спусне, а когато се наложило да изясни на сътрудниците си за какво е попаднал в тази обстановка, той единствено се усмихнал.
Ентусиастът
На представлението " Фалшификатори " на Ст. Костов един човек от публиката се качил на сцената. В спектакъла Илия играел дружно със съименника си Илия Раев, към този момент мъртвец. " В една от сцените имаше хоро, от публиката излезе един мъж, който се хвана дружно с нас. Да, обаче ние напуснахме сцената, а той остана да пее и да танцува ", спомня си артистът.
С примка на шията
В спектакъла " Палачи " на Стоян Радев има сцена, в която се показва обесване. За тази цел е построена комплицирана структура, в която Илия пропада надолу с въже към врата. След това вратите се затварят и преносимата част на сцената се завърта. " Да, обаче един път не се затвори и счупи структурите. Тогава за мен и хората, които ни обезопасяваха, настъпи втората международна война. Тичахме, а около нас все едно светът се стовари - прелитаха пирони, болтове, гайки. Едва се оправихме ", споделя Илия.
Актьорът ни посрещна в дома си, към този момент сготвил и подредил масата, а кучето му Ру обикаля любопитно към трапезата. Илия постоянно има посетители, а и работните му срещи в последно време се организират у дома. Обожава да готви, само че същински оценя храната единствено когато я подготви някой от фамилията му. Всеки един от тях е занаятчия в разнообразни манджи. Вуйчо му е цар на месото, майка му е кралица на десертите, а за баба си даже не желае да разяснява. Взел е по някоя специфичност от тях, която креативен ползва в личната си кухня, и всичко сервирано наподобява апетитно.
Впечатление прави огромната му библиотека. Именно книгите са най-любимите му неща в жилището. По рафтовете е наредил и предмети, които също са доста скъпи за него. Скъп му е колажът със фотоси, подарък от майка му. До тях е сложил един нож от дядо си и няколко ретро фотоапарата. Често си събира мемоари от пътешествията - магнити, камъчета. " Те ми припомнят за приключенския ми дух ", споделя Илия.
През цялото време Ру желае да се обръща внимание. " Именно тя е доказателството какъв брой е скъпо да обичаш даже да си ядосан ", потупва я благо по главата артистът. В един пролетен ден, отчаян от света и налегнат от сиви мисли, Илия се разхождал из пустите софийски улици. Изведнъж от кашон на тротоара изскочило дребното жълтеникаво кученце и криволичащо, се запътило право към него. Взел го и го кръстил Ру - на тигъра от приказката за " Мечо Пух ", поради пламъчето в очите. Когато се прибират у дома, Виделинов я оставя на леглото, с цел да налее малко вода и мляко. " Започнахме да се опознаваме, въпреки да е мъчно да приемеш бързо някого в живота си, откакто ти се е изакал на възглавницата. Но това не значи, че не те обича ", споделя той. С порастването пристигнали и пакостите. Ру почнала да яде книги, обувки, само че в този момент към този момент е помъдряла и не прави дивотии.
Любимите места на Илия в жилището му са личното му легло, банята, кухнята и най-много скарата. Но от всичко най-приятно му е, когато майка му е при него.
Често се случва да ремонтира всякакви неща вкъщи, които нямат потребност от ремонт. " Ние мъжете обичаме да ръчкаме и да поправяме, даже и да не разбираме какво тъкмо вършим ", смее се домакинът.
Ходещата пералня
" Имам един другар, който има чудноват табиет - където и да отидем, влезе ли в банята, излиза с изпрани чорапи и долни дрехи ", споделя Илия. Това го впечатлило и по този начин самичък се научава да пере. Само дето конфликтът му с тази машина бил много нехарактерен. Първата му пералня и сушилня приличали на два кашона. Когато ги пуснел, започвали да подскачат в банята. В началото изглеждало много стресиращо, мислил, че ще избухнат. Но след това се забавлявал със съквартиранта си - пускали пране и следили по какъв начин с трептения машините сами от банята стигали до кухнята. Втората му пералня, която била малко по-нормално устроена, също била доказателство, че и в този случай не е елементарно да се пере. " Но с два диалога, доста разногласия, няколко напитки с нея, сладки раздумки, мусене от моя страна, тъй като трансформира всичките ми бели облекла в розови, се разбрахме ", споделя Виделинов.
Бягство от театъра
В първите си театрални прояви Виделинов бил извънредно свенлив и стеснителен. След зрелище изчаквал най-малко 30 минути хората да си тръгнат, тъй като по този метод не се срещал с публиката. Така един ден след театър в Шумен негов сътрудник му споделил да не се мота, ами да слиза долу, че го чакали ученички за подпис. " Толкова ми беше неловко. Да давам подпис? То и през днешния ден е по този начин ", споделя артистът. Но в оня момент се паникьосал и решил, че ще избяга. Гримьорните на втория етаж към този момент били опразнени и решил, че от там е изходът. Когато отворил прозореца на една от тях, осъзнал какъв брой е високо. Преместил се в прилежащата стая, където забелязал пълен клон от дърво до прозореца. Уплашен и под напрежение, качил се на клона, само че сложното пристигнало след това, когато се запитал по какъв начин да слезе. " Тъкмо се провиснах на клона, преценяйки по какъв начин да скоча, че да не си счупя нещо, и видях пет девойки, които се приближиха с крясъци: " Ето го! ". В този момент не можех да мръдна ни нагоре, ни надолу. Заседнах на клона, а девойките започнаха да ме поздравяват за актьорската ми игра ", споделя Илия. Успял въпреки всичко да се спусне, а когато се наложило да изясни на сътрудниците си за какво е попаднал в тази обстановка, той единствено се усмихнал.
Ентусиастът
На представлението " Фалшификатори " на Ст. Костов един човек от публиката се качил на сцената. В спектакъла Илия играел дружно със съименника си Илия Раев, към този момент мъртвец. " В една от сцените имаше хоро, от публиката излезе един мъж, който се хвана дружно с нас. Да, обаче ние напуснахме сцената, а той остана да пее и да танцува ", спомня си артистът.
С примка на шията
В спектакъла " Палачи " на Стоян Радев има сцена, в която се показва обесване. За тази цел е построена комплицирана структура, в която Илия пропада надолу с въже към врата. След това вратите се затварят и преносимата част на сцената се завърта. " Да, обаче един път не се затвори и счупи структурите. Тогава за мен и хората, които ни обезопасяваха, настъпи втората международна война. Тичахме, а около нас все едно светът се стовари - прелитаха пирони, болтове, гайки. Едва се оправихме ", споделя Илия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ