Ний умряхме - да живей народа!
Илия Борисов
Пиша тези къси редове за един позабравен надарен лиричен създател - Светозар Димитров, известен с литературния псевдоним Змей Горянин. Когато преди години за първи път пристигнах да видя неповторимия манастир "Седемте престола ", раздиплен високо измежду дивно хубавите скали на Ржана планина, на 10 километра от железопътната гара Елисейна, останах очарован и възрадван от това райско кътче на земята. Чух какви ли не трогателни разкази и чудновати митове за светата обител и за историята й, несрещани другаде у нас като в този незабравим манастир. Насладих се на видяното измежду омайните върхари на забравената планина. Тук са съхранени спомените за идването на Васил Левски, за двуседмичното престояване и за песнопенията на светеца Софрони Врачански. Народният стихотворец дядо Вазов на това място е сътворил прочувствената си творба "Клепалото бие ".
Най-силно ме впечатли каменната скала на гроба на Змей Горянин, затулен в двора на манастира. Паметни са изписаните върху скалистия откъслек негови думи: "Душата ми копней за тишина, сърцето ми трепти безкрай за мир, зове ме горда Стара планина и сгушения в нея манастир. "
Любопитни неща е написала в отпечатаната през 1998 година книга брачната половинка на Змей Горянин Соня Димитрова "Спомените на една Змеица ". За този огромен и паметен човек на духа тя споделя с възхитителни човеколюбиви думи. В книгата се приказва за богатия нравствен живот и за прочувствените срещи на Светозар Димитров с писателите Елин Пелин, Йордан Йовков, Мария Грубешлиева, Александър Балабанов, Трифон Кунев. За запознанството му с художниците Кирил Буюклийски и Васил Стоилов, доста фамозни артисти, сред които е именитият Константин Кисимов.
Авторката е цитирала в книгата си думите на Васил Стоилов: "Змей Горянин е стихотворец на сърдечното, човешкото, героичното и неговият възторг е облечен в идеален стих, кондензиран с огромно езиково благосъстояние и жанр, негов и несравним. "
В книгата се усеща духът на фамозната механа "Дивите петли " в София, в което са се срещали писателите, организирали си и провеждали поетични вечери и празнувания по време на огромни празници. Говори се, че в това кафене Змей Горянин е написал първата си епиграма, отдадена на куплетиста Стоян Миленков. Била превърната в ария и развеселявала натрупалите се създатели: "Животът ни е глупава лотария. И ти си взел съдбовния билет: да веселиш печалната България, а самичък да имаш български шанс. "
Помнят се доста от стотиците му епиграми, както и книгите "Дунавът тече " - в три тома, написаното за подвизите на Баба Тонка, Ангел Кънчев, Ангел Хаджиоглу и за други именити възрожденци. Много хора са разлиствали страниците на богато съдържателните му пиеси: "Ний умряхме - да живей народа! ", "Велчовата завера ", "Княз Иван Кулин ", "Звезда караджейка " и други През 2000 година бе отпечатана книгата на Вихрен Чернокожев и Росица Чернокожева с негови епиграми.
Светозар Димитров - Змей Горянин, е роден през 1905 година в Русе. По време на трагичните събития през 1943 година е бил цензор по печата. Народният съд през 1945 година го осъжда на една година затвор и не разрешава отпечатването на книгите му. Изпратен е на изгнание в Ржана планина. Няколко месеца прекарва в манастира "Седемте престола ". Остава наследство да го погребат в тази планина. Отива си от този свят през 1958 година
.jpg )
.jpg )
Със брачната половинка Соня Димитрова, Паметна плоча на Змей Горянин в двора на
Змеицата, 1930 година манастира "Седемте престола "
Пиша тези къси редове за един позабравен надарен лиричен създател - Светозар Димитров, известен с литературния псевдоним Змей Горянин. Когато преди години за първи път пристигнах да видя неповторимия манастир "Седемте престола ", раздиплен високо измежду дивно хубавите скали на Ржана планина, на 10 километра от железопътната гара Елисейна, останах очарован и възрадван от това райско кътче на земята. Чух какви ли не трогателни разкази и чудновати митове за светата обител и за историята й, несрещани другаде у нас като в този незабравим манастир. Насладих се на видяното измежду омайните върхари на забравената планина. Тук са съхранени спомените за идването на Васил Левски, за двуседмичното престояване и за песнопенията на светеца Софрони Врачански. Народният стихотворец дядо Вазов на това място е сътворил прочувствената си творба "Клепалото бие ".
Най-силно ме впечатли каменната скала на гроба на Змей Горянин, затулен в двора на манастира. Паметни са изписаните върху скалистия откъслек негови думи: "Душата ми копней за тишина, сърцето ми трепти безкрай за мир, зове ме горда Стара планина и сгушения в нея манастир. "
Любопитни неща е написала в отпечатаната през 1998 година книга брачната половинка на Змей Горянин Соня Димитрова "Спомените на една Змеица ". За този огромен и паметен човек на духа тя споделя с възхитителни човеколюбиви думи. В книгата се приказва за богатия нравствен живот и за прочувствените срещи на Светозар Димитров с писателите Елин Пелин, Йордан Йовков, Мария Грубешлиева, Александър Балабанов, Трифон Кунев. За запознанството му с художниците Кирил Буюклийски и Васил Стоилов, доста фамозни артисти, сред които е именитият Константин Кисимов.
Авторката е цитирала в книгата си думите на Васил Стоилов: "Змей Горянин е стихотворец на сърдечното, човешкото, героичното и неговият възторг е облечен в идеален стих, кондензиран с огромно езиково благосъстояние и жанр, негов и несравним. "
В книгата се усеща духът на фамозната механа "Дивите петли " в София, в което са се срещали писателите, организирали си и провеждали поетични вечери и празнувания по време на огромни празници. Говори се, че в това кафене Змей Горянин е написал първата си епиграма, отдадена на куплетиста Стоян Миленков. Била превърната в ария и развеселявала натрупалите се създатели: "Животът ни е глупава лотария. И ти си взел съдбовния билет: да веселиш печалната България, а самичък да имаш български шанс. "
Помнят се доста от стотиците му епиграми, както и книгите "Дунавът тече " - в три тома, написаното за подвизите на Баба Тонка, Ангел Кънчев, Ангел Хаджиоглу и за други именити възрожденци. Много хора са разлиствали страниците на богато съдържателните му пиеси: "Ний умряхме - да живей народа! ", "Велчовата завера ", "Княз Иван Кулин ", "Звезда караджейка " и други През 2000 година бе отпечатана книгата на Вихрен Чернокожев и Росица Чернокожева с негови епиграми.
Светозар Димитров - Змей Горянин, е роден през 1905 година в Русе. По време на трагичните събития през 1943 година е бил цензор по печата. Народният съд през 1945 година го осъжда на една година затвор и не разрешава отпечатването на книгите му. Изпратен е на изгнание в Ржана планина. Няколко месеца прекарва в манастира "Седемте престола ". Остава наследство да го погребат в тази планина. Отива си от този свят през 1958 година
Със брачната половинка Соня Димитрова, Паметна плоча на Змей Горянин в двора на
Змеицата, 1930 година манастира "Седемте престола "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ