Илиана Раева дръпна прочувствена реч за Комунизма и Демокрацията в

Илиана Раева дръпна прочувствена тирада за Комунизма и Демокрацията в типичния си непосредствен жанр. Ето какво написа брачната половинка на Наско Сираков във Facebook страницата си:

" Една по-различна позиция

Комунизма и Демокрацията са опрощение за мрънкащите, неосъществилите себе си и неможещите! Когато го можеш, когато го знаеш и когато го искаш, когато си самоуверен, нито Комунизма, нито Демокрацията могат да те спрат!

10 ноември 1989 год, когато Стената падна и Демокрацията се отприщи...

Гледам всякакви “демократични " муцуни... Някои към този момент не са сред живите, на други муцуните им изцяло изчезнаха, а нечии муцуни към този момент никой не разпознава като муцуни на Промяната

Колко ли от този народ е зад граница?! Колко ли от всичкия този народ устоя на Демокрацията?! Колко българи емигранти се завърнаха в новодемократична България след онази паметна дата?! Кой по какъв начин и по какъв метод осъществя себе си в новодемократичната България?! Всеки съгласно действителните си благоприятни условия, знанията си и волята си...

Ще кажа за мен и фамилията си:

Ние бяхме в Испания на тази дата. Наско беше футболист на Сарагоса. Печелеше доста пари, като всеки футболист в мощен европейски клуб. Купихме си жилище там в превъзходен квартал. Имахме доста другари, които ни обичаха и уважаваха. После бяхме в Барселона, след това в Ланс, Франция. Дъщерите ни ходеха към този момент на учебно заведение и градина. Живеехме повече от добре, спокойни и щастливи. Разбира се, че можехме да останем и да устроим живота си по най-хубавия метод, тъй като към този момент познавахме доста хора, а и те ни уважаваха и ни симпатизираха.

През 1993 год се върнахме. Решихме го! И на двамата ни липсваха другари, родители и Родината! Върнахме се. Окончателно.

Накратко, доста в резюме ще опиша какво направихме двамата в новодемократичната България:

Наско стана отново първенец с обичания “Левски ". Поведе едно по-младо потомство по възходящата на футбола. Скандал с Лафчис го принуди да напусне тима. Междувременно беше от главните герои на “лудото американско лято ‘94 ". Стана и първенец със “Славия ". Всъщност той ги направи първенци.

После Лафчис изиска той да се върне в “Левски ", когато имаше сериозен проблем с Желязков. Наско се върна към този момент като шеф. Отново се върнаха купите на “Левски ", та чак и в Шампионска лига влезе тимът за първи път в историята на БГ футбола. С Мъри направиха печеливша система за тима, само че лаикът Батков реши, че може и без тях и ги махна. Разбира се беше въпрос на време да махне и себе си. Някой не разрешава на Наско да се върне в “Левски ", само че оттогава и купите не се връщат в “Левски ".

Всъщност, с днешна дата съм сигурна, че Съдбата в действителност го е избавила от потъващия транспортен съд, наименуван български футбол. Та: в тази народна власт Наско се върна и макар някои, все пак работи това, от което разбираше и подари мноооого неповторими прекарвания на милиони българи и левскари, което носи здраве, продуктивност и дългоденствие. Т. е., размени милионите и спокойния живот в чужбина за реализиране на красиви и потребни неща за милиони хора в България! Мога да кажа с днешна дата, че Наско съумя освен да се осъществя в демокрацията, само че и да донесе доста красиви и потребни мигове за хората, както и да обогати историята на “Левски " с още много шампионски трофеи, ШЛ и всякакви други сходни значими за историята нещица.

Аз:

Завърнах се с него и основах клуб “Илиана ". Изцяло финансиран от брачна половинка ми. Защо не започнах работа в “Левски " към този момент е нищожно за мен, тъй като времето потвърди, че това е бил правилния ми път. Ще го напиша един ден, несъмнено. 1993 год го открих. В нашите среди ме познават прелестно и доста гимнастички на “Левски ", в това число и моите, които оставих като потеглих с Наско за Испания ( тогава бях треньор в “Левски " ) напуснаха клуб “Левски " и пристигнаха при мен. Всичките бяха осъдени 2 год да не играят.

Тук е мястото да уточня, че НИКОГА в кариерата си като треньор не съм канила непознат играч в клуба си! Винаги те са ме търсили и са желали да дойдат при мен. Та... до няколко години клубът ни стана най-силният в БГ. После станах член на треньорската комисия, след това станах ръководител на същата, след това член на УС, след това старши треньор на ансамбъла, с който станахме международни лампиони, след това ръководител на БФХГ... и след това се знае. Инициирах и реализирах 10 международни купи, международно състезание...

И за себе си считам, че с изключение на, че постигах личните се фантазии, помогнах доста на спорта си и подарих също като Наско доста незабравими мигове за сърцата на милиони в България и по света.

Минах през отвратилни неща, само че тук и в този момент не му е мястото. Имаше хора, които съществено ми пречиха, та и до през днешния ден, само че доста повече са тези, които ми оказват помощ. Да не приказвам за Наско! При него беше ГАДОСТ в обилие!!!

Но и двамата успяхме и си свършихме работата! В новодемократичната страна България! С всичките и незаобиколими специфики

Всичко постигнахме и реализираме ВЪПРЕКИ!

И двамата успяхме и при Комунизма, и при Демокрацията!

Много забавни неща бих разказала за пътя и на двама ни, само че почтена дума, в този момент не ми се споделя.

Защо написах всичко това:

Ами тъй като през днешния ден е 10 ноември!

Толкова народ единствено се жалва, плюе, философства, отхвърля, възмущава се... Кой ли не е жертва... Кой ли не е ощетен, на кой ли не са му пречили да стане ВЕЛИК...

Ами да! Трудно е! Има гадни неща... Има извънредно доста компликации и трудности за всеки. Е, да седим и да хленчим и да се откажем от фантазиите си ли?! Колкото са по-големи, толкоз повече препятствия/изроди срещаме по пътя си! И назад!

Познавам хора и с пари, и с доста малко пари, които гледат себе си и съумяват тук- в България! И са щастливи! И не гледат кой каква кола кара, кой какъв брой пари има, а се радват на дребното, което са постигнали и живеят щастливо и в естетика със себе си околните си в тази България!

Защото животът е битка и порив към Щастието!

А Щастието не е материално богатство, а положение на Сърцето и Душата!

Комунизма и Демокрацията са опрощение за мрънкащите, неосъществилите себе си и неможещите! Когато го можеш, когато го знаеш и когато го искаш, когато си самоуверен, нито Комунизма, нито Демокрацията могат да те спрат!

Затова през днешния ден дано си зададем въпроса: какво в действителност върша аз и по какъв начин се оправям със личния си живот? Какво желая за себе си и от себе си?

Иначе за Комунизма/Социализма или Демокрацията - ами Стената в действителност падна, само че не се отприщи Демокрацията, а хората.... цялата палитра на това разбиране се итприщи...

Това е истината

С почитание към всички щастливи хора, които живеят в България!

P.s

Дъщерите ни следваха в чужбина, само че се върнаха тук да живеят и работят и са от същински щастливите, които всеки ден се сблъскват челно с Демокрацията "