Обществена енергия има, протести няма
Илиан Василев е член на УС на Центъра за балкански и черноморски проучвания и някогашен дипломат в Русия. Мнението му е от профила му във " Facebook ".
Много съм мислил за какво няма митинги, макар свинщините, които ни заобикалят. Ето и през вчерашния ден това, което направи антикорупционната комисия (КПКОНПИ), в комбиниране с анулацията от Столичната община на разпореждането за терасата на Пламен Георгиев,
в други условия, биха провокирали всеобщи митинги. Защо в този момент ги няма?
Отговорите са повече от един. Но значими са не обясненията, а пътят назад, към връщането на гражданската сила и най-много към нейното осмисляне посредством обществени протестни дейности, които да доведат смяната.
Мисля, че силата на митинга е налице. Проблемът е в медиаторите и тригърите (отключващите фактори).
Ето, мислих какво да направя - примерно да занеса перилни препарати пред КПКОПНИ и Софийската община. Разбира се е добре да бъдем повече. И тук опира до уредниците. Ако отида самичък - няма да предизвикам реакция.
Очаквам да ме провеждат - Протесни мрежи, Демократична България, Правосъдие за всеки,
всяка друга организация, която припознава моите полезности. Но това рядко става.
Не е въпрос единствено да се свика митинг - би трябвало да бъде логичен, добре проведен, комуникиран, с послания, с речи и шоу - митингът също има потребност от цвят и визия.
И тук допирам до най-големия недостиг - тези, които могат, не го вършат. Или реагират прекомерно постепенно.
Остава самоорганизацията - само че по тази причина би трябвало мрежа.
Операция Промяна. Да опитаме.
Има несъмнено и примирие и самозалъгването, че виртуалните митинги във " Facebook " са заместител на истинките дейности. Но това е единствено на повърхността. Отдолу има сила - социална сила.
Много съм мислил за какво няма митинги, макар свинщините, които ни заобикалят. Ето и през вчерашния ден това, което направи антикорупционната комисия (КПКОНПИ), в комбиниране с анулацията от Столичната община на разпореждането за терасата на Пламен Георгиев,
в други условия, биха провокирали всеобщи митинги. Защо в този момент ги няма?
Отговорите са повече от един. Но значими са не обясненията, а пътят назад, към връщането на гражданската сила и най-много към нейното осмисляне посредством обществени протестни дейности, които да доведат смяната.
Мисля, че силата на митинга е налице. Проблемът е в медиаторите и тригърите (отключващите фактори).
Ето, мислих какво да направя - примерно да занеса перилни препарати пред КПКОПНИ и Софийската община. Разбира се е добре да бъдем повече. И тук опира до уредниците. Ако отида самичък - няма да предизвикам реакция.
Очаквам да ме провеждат - Протесни мрежи, Демократична България, Правосъдие за всеки,
всяка друга организация, която припознава моите полезности. Но това рядко става.
Не е въпрос единствено да се свика митинг - би трябвало да бъде логичен, добре проведен, комуникиран, с послания, с речи и шоу - митингът също има потребност от цвят и визия.
И тук допирам до най-големия недостиг - тези, които могат, не го вършат. Или реагират прекомерно постепенно.
Остава самоорганизацията - само че по тази причина би трябвало мрежа.
Операция Промяна. Да опитаме.
Има несъмнено и примирие и самозалъгването, че виртуалните митинги във " Facebook " са заместител на истинките дейности. Но това е единствено на повърхността. Отдолу има сила - социална сила.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ