Бъдни вечер
" Или не съзнавате, че Иисус Христос е във вас?
Не съзнавате, единствено в случай че сте недостойни " (2Кор. 13:5).
Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята.
Предвечният Бог слиза от небесата, с цел да се сбъдне великата загадка на Боговъплъщението.
Не единствено богоизбраният народ - античният Израил, само че и античният гръко-римски свят имат от епохи предчувствието за идването от небесата на Месия като централно събитие в живота на човечеството.
Цицерон (106-43 година пр.Хр.) се базира на прастаро поверие, съгласно което ще се яви небесен Избавител, Който ще избави целия човешки жанр.
В свое стихотворение Хораций (65-8 година пр.Хр.) разсъждава:
" Кой е в положение да ни помири с Небето? Никой смъртен, даже и най-праведният. Само Бог може да реализира това велико дело. Нека слезе Той от небесните небеса, като вижда нашите бедствия ".
Най-поразително е обаче свидетелството на Вергилий (70-10 година пр.Хр.). Чрез Кумейската Сивила - загадъчна антична врачка и прорицателка - той прави предсказанието:
" Ще се роди тайнствено Дете, Син на Божеството, посредством Което ще се възобнови всичко основано. То ще убие змията-звяр, ще отстрани прегрешението и ще въдвори мир в цялата земя... "
Античният свят е бил обзет от дълбока рецесия. (Впрочем в доста връзки тя прилича духовните търсения и на нашето съвремие - историческите паралели обрисуват сходството.) Това е била цивилизация, която е почнала да изяжда самата себе си. Тя е сложила материалното над духовното. Това е бил свят, разтърсван от слепи пристрастености - свят на измама и излъгани тълпи, на разпътство, на ненавист и безсърдечност. В него обаче е бил надълбоко притихнал копнежът по истинния Бог...
И в тази безнадеждна реалност - през оная Велика нощ на Ориента - идва Божествената Любов. Идва безшумно и незабележимо. В умерено великолепие и церемониалност. Не с грозната мощност на оръжието, не с бързопреходния искра на политическата власт и не с проникновението на рационалното знание. Вечният Живот навлиза в тленността на нашия свят. Висшата действителност обновява в потока на относителното безусловните полезности на човешкия живот. Хвърлен е мост, който съединява Бога с индивида, висшето с нисшето.
Във тип на почтен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, Бог идва на земята, повит и положен в ясли, с цел да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци.
Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото обучение, най-кратко изразено, е: " Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето избавление! "
Дълбокият прелом би трябвало да стане вътре в самите нас - да ни изтръгне от стихията на зверските инстинкти, да ни преобрази със силата на любовта и човечността, с добротата и душевната естетика.
" Ако Иисус се роди 100 пъти във Витлеем и нито един път в самия тебе, в твоето сърце, безрезултатен е твоят живот " - възкликва мистикът стихотворец Ангелус Силезиус (1624-1677).
А църковният отец и мъдрец св. Ефрем Сириец (IV в.) с проникновението на източен влъхва написа:
" Днешният ден е ден на избавление. Той ни учи на мъдрост.
Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята гняв и грубост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.
Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с възмездие за нанесената му засегнатост.
Настъпил е денят на насладата. Нека никой да не предизвиква тъга и тъга.
Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, слънчев и явен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.
Това е денят, в който Бог е слязъл измежду грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника...
Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, с цел да се устреми и тя към всичко свято ".
Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното поклонение не към някаква незнайна Висша Сила, само че към съответната историческа Личност на Иисус Христос - извор две хилядолетия на титанична духовна сила в човешките сърца.
Бог - Творец на вселената - се явява в плът, с цел да ни научи на най-първичния и популярен закон на живота: " Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма обич от тая, да постави душата си за своите другари " (Йоан 15:12-13).
Син Божи, роден преди всички епохи, пристигна в живота ни, в нашата история, като Син Човечески, с цел да ни извести избавителното Си обучение - обучение на обич към индивида за одобряване на неговата независимост и право на заслужен живот в истина, положително и хубост.
Проф. доктор Антоний Хубанчев
Из книгата " Аз Съм Пътят и Истината, и Животът ", Издателство " Нов Човек ", София, 1997 година
Не съзнавате, единствено в случай че сте недостойни " (2Кор. 13:5).
Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята.
Предвечният Бог слиза от небесата, с цел да се сбъдне великата загадка на Боговъплъщението.
Не единствено богоизбраният народ - античният Израил, само че и античният гръко-римски свят имат от епохи предчувствието за идването от небесата на Месия като централно събитие в живота на човечеството.
Цицерон (106-43 година пр.Хр.) се базира на прастаро поверие, съгласно което ще се яви небесен Избавител, Който ще избави целия човешки жанр.
В свое стихотворение Хораций (65-8 година пр.Хр.) разсъждава:
" Кой е в положение да ни помири с Небето? Никой смъртен, даже и най-праведният. Само Бог може да реализира това велико дело. Нека слезе Той от небесните небеса, като вижда нашите бедствия ".
Най-поразително е обаче свидетелството на Вергилий (70-10 година пр.Хр.). Чрез Кумейската Сивила - загадъчна антична врачка и прорицателка - той прави предсказанието:
" Ще се роди тайнствено Дете, Син на Божеството, посредством Което ще се възобнови всичко основано. То ще убие змията-звяр, ще отстрани прегрешението и ще въдвори мир в цялата земя... "
Античният свят е бил обзет от дълбока рецесия. (Впрочем в доста връзки тя прилича духовните търсения и на нашето съвремие - историческите паралели обрисуват сходството.) Това е била цивилизация, която е почнала да изяжда самата себе си. Тя е сложила материалното над духовното. Това е бил свят, разтърсван от слепи пристрастености - свят на измама и излъгани тълпи, на разпътство, на ненавист и безсърдечност. В него обаче е бил надълбоко притихнал копнежът по истинния Бог...
И в тази безнадеждна реалност - през оная Велика нощ на Ориента - идва Божествената Любов. Идва безшумно и незабележимо. В умерено великолепие и церемониалност. Не с грозната мощност на оръжието, не с бързопреходния искра на политическата власт и не с проникновението на рационалното знание. Вечният Живот навлиза в тленността на нашия свят. Висшата действителност обновява в потока на относителното безусловните полезности на човешкия живот. Хвърлен е мост, който съединява Бога с индивида, висшето с нисшето.
Във тип на почтен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, Бог идва на земята, повит и положен в ясли, с цел да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци.
Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото обучение, най-кратко изразено, е: " Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето избавление! "
Дълбокият прелом би трябвало да стане вътре в самите нас - да ни изтръгне от стихията на зверските инстинкти, да ни преобрази със силата на любовта и човечността, с добротата и душевната естетика.
" Ако Иисус се роди 100 пъти във Витлеем и нито един път в самия тебе, в твоето сърце, безрезултатен е твоят живот " - възкликва мистикът стихотворец Ангелус Силезиус (1624-1677).
А църковният отец и мъдрец св. Ефрем Сириец (IV в.) с проникновението на източен влъхва написа:
" Днешният ден е ден на избавление. Той ни учи на мъдрост.
Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята гняв и грубост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.
Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с възмездие за нанесената му засегнатост.
Настъпил е денят на насладата. Нека никой да не предизвиква тъга и тъга.
Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, слънчев и явен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.
Това е денят, в който Бог е слязъл измежду грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника...
Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, с цел да се устреми и тя към всичко свято ".
Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното поклонение не към някаква незнайна Висша Сила, само че към съответната историческа Личност на Иисус Христос - извор две хилядолетия на титанична духовна сила в човешките сърца.
Бог - Творец на вселената - се явява в плът, с цел да ни научи на най-първичния и популярен закон на живота: " Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма обич от тая, да постави душата си за своите другари " (Йоан 15:12-13).
Син Божи, роден преди всички епохи, пристигна в живота ни, в нашата история, като Син Човечески, с цел да ни извести избавителното Си обучение - обучение на обич към индивида за одобряване на неговата независимост и право на заслужен живот в истина, положително и хубост.
Проф. доктор Антоний Хубанчев
Из книгата " Аз Съм Пътят и Истината, и Животът ", Издателство " Нов Човек ", София, 1997 година
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ