Отец Андрий от Буча: Бих простил на палачите от Буча, но не и на патриах Кирил!
Или морализаторството би трябвало да бъде оставено на назад във времето, тъй като това е натурален механизъм на човешката душeвност да се оправи с ужаса на войната и съществуването въобще.
В своята бяла, спретната църква ни чака отец Андрий. През последните месеци се е трансформирал в макабрен екскурзовод: на Володимир Зеленски, на Борис Джонсън, на Урсула фон дер Лайен…
Църквата " Св. Андрий " в Буча
Да се докоснеш до всеки един погубен
„ Зад църквата имаше два рова със 116 тела, измежду тях 30 дами и 3 деца. Тези хора бяха заровени тук, тъй като всички коли, отиващи към гробищата, бяха унищожавани. Повечето убити са били на неверното място в неверното време. Разстреляни са просто по този начин. Много от тях с вързани ръце. В Буча нямаше дейни военни дейности и няма по какъв начин да бъде обяснено убийството на 400 цивилни„, споделя отец Андрий.
В светата обител сега опяват мъртвите, а помещението е изцяло изпразнено като се изключи изложба от фотоси на убитите. Отецът ни демонстрира още изображения и видеа от телефона си. На една от тях се виждат останките на изгорено тяло – единствено череп и гръбнак. Останалите фотоси са даже по-противни. Но той упорства да гледаме.
„ Случаите на изнасилвания, грабежи и побои са безчет. А когато се завърнаха в Русия, доста от причинителите получиха награди„, умерено изяснява и прибавя: „ Тези съветски бойци имаха доста ненавист в себе си, тъй като не можеха да стигнат до Киев “.
Това простичко пояснение е задоволително за отеца. Нима всяко принуждение не изхожда първо от ненавист към себе си, а по-късно и ненавист към близък си? Отец Андрий пресича моралните разсъждения саркастично: „ Нямах време да разговарям на метафизичен тематики с окупаторите„.
Кръст в памет на починалите в Буча. Намира се върху мястото, където е бил всеобщият гроб със 116 души. В момента те са препогребани независимо. На мястото също по този начин се складират плочки за ремонт на града.
Патриарх Кирил и поддръжката за войната
Руската експанзия води до разединение в локалната черква, като част от свещениците остават под религиозната власт на Московския патриархат, а друга се отделя в Украинската черква. Подкрепата за войната от страна на съветския патриарх Кирил, който е с искания за лидер на православния свят, обаче шокира всички:
„ Изненада за нас е, че той се назовава патриарх и даже християнин. Само чуйте какво споделя той: че Киев е негова канонична територия. Свещениците се обръщат към миряните си, не приказват за земите им. Говорят за тях като за свои деца. Не като за благосъстоятелност. Руските войски и патриарха не им пука за хората, а за територията – те имат имперски упоритости. Когато не покоряват дадени градове – те просто ги унищожават, както в Мариупол.
Куршумите не вършиха разлика сред храмовете на едната и другата черква. На бомбите също не им пука. Знам за убити свещеници, които подкрепяха Русия “, разяснява отец Андрий.
Запитан дали би дал прошка на бойците, направили зверствата в Буча, в случай че някой ден се върнат и го помолят за това – дава отговор незабавно: „ Да, несъмнено. Разкайващите се хора молят за амнистия. В гроба зад църквата имаше място за 4 съветски бойци и това демонстрира, че се отнасяме към тях по християнски. Ние не сме животни и знаем, че би трябвало да ги погребем. Искаме да сме разнообразни от тях, да сме по-добри. “
С това диалогът ни завършва и отецът ни оставя. В храма влизат две млади момчета и момиче. Снимат и се майтапят между тях .
Калоян Константинов, КлинКлин
В своята бяла, спретната църква ни чака отец Андрий. През последните месеци се е трансформирал в макабрен екскурзовод: на Володимир Зеленски, на Борис Джонсън, на Урсула фон дер Лайен…
Църквата " Св. Андрий " в Буча
Да се докоснеш до всеки един погубен
„ Зад църквата имаше два рова със 116 тела, измежду тях 30 дами и 3 деца. Тези хора бяха заровени тук, тъй като всички коли, отиващи към гробищата, бяха унищожавани. Повечето убити са били на неверното място в неверното време. Разстреляни са просто по този начин. Много от тях с вързани ръце. В Буча нямаше дейни военни дейности и няма по какъв начин да бъде обяснено убийството на 400 цивилни„, споделя отец Андрий.
В светата обител сега опяват мъртвите, а помещението е изцяло изпразнено като се изключи изложба от фотоси на убитите. Отецът ни демонстрира още изображения и видеа от телефона си. На една от тях се виждат останките на изгорено тяло – единствено череп и гръбнак. Останалите фотоси са даже по-противни. Но той упорства да гледаме.
„ Случаите на изнасилвания, грабежи и побои са безчет. А когато се завърнаха в Русия, доста от причинителите получиха награди„, умерено изяснява и прибавя: „ Тези съветски бойци имаха доста ненавист в себе си, тъй като не можеха да стигнат до Киев “.
Това простичко пояснение е задоволително за отеца. Нима всяко принуждение не изхожда първо от ненавист към себе си, а по-късно и ненавист към близък си? Отец Андрий пресича моралните разсъждения саркастично: „ Нямах време да разговарям на метафизичен тематики с окупаторите„.
Кръст в памет на починалите в Буча. Намира се върху мястото, където е бил всеобщият гроб със 116 души. В момента те са препогребани независимо. На мястото също по този начин се складират плочки за ремонт на града.
Патриарх Кирил и поддръжката за войната
Руската експанзия води до разединение в локалната черква, като част от свещениците остават под религиозната власт на Московския патриархат, а друга се отделя в Украинската черква. Подкрепата за войната от страна на съветския патриарх Кирил, който е с искания за лидер на православния свят, обаче шокира всички:
„ Изненада за нас е, че той се назовава патриарх и даже християнин. Само чуйте какво споделя той: че Киев е негова канонична територия. Свещениците се обръщат към миряните си, не приказват за земите им. Говорят за тях като за свои деца. Не като за благосъстоятелност. Руските войски и патриарха не им пука за хората, а за територията – те имат имперски упоритости. Когато не покоряват дадени градове – те просто ги унищожават, както в Мариупол.
Куршумите не вършиха разлика сред храмовете на едната и другата черква. На бомбите също не им пука. Знам за убити свещеници, които подкрепяха Русия “, разяснява отец Андрий.
Запитан дали би дал прошка на бойците, направили зверствата в Буча, в случай че някой ден се върнат и го помолят за това – дава отговор незабавно: „ Да, несъмнено. Разкайващите се хора молят за амнистия. В гроба зад църквата имаше място за 4 съветски бойци и това демонстрира, че се отнасяме към тях по християнски. Ние не сме животни и знаем, че би трябвало да ги погребем. Искаме да сме разнообразни от тях, да сме по-добри. “
С това диалогът ни завършва и отецът ни оставя. В храма влизат две млади момчета и момиче. Снимат и се майтапят между тях .
Калоян Константинов, КлинКлин
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ