Или как Мая Манолова си играе с истината В разгара

Или по какъв начин Мая Манолова си играе с истината

В разгара на политическата акция за кметските избори количеството на въпросите към кметовете прогресивно се усилва.
Естествено, доста е мъчно да се отговори на всички въпроси, когато някои от претендентите нямат нито опит да ръководят община, още по-малко имат фактическата информация за действителните проблеми, които ще би трябвало и да се вземат решение.
Поради това сме очевидци на все по-високопарни политически изказвания и празни обещания като: „ ще решим казуса с превоза “ – само че по какъв начин не се обяснява; „ ще решим казуса с трафика “ – само че по какъв начин не е ясно, „ ще се борим за по-чист въздух в София, за повече зелени площи, за по-достъпни детски градини “ – само че по какъв начин ще се реализира, не излиза наяве.
Всичко това са половин неистини, тъй като обещанията нито са подкрепени от съответни стратегии, смислени причини и разумни оферти, нито пък множеството от кандидат-кметовете имат действителните умения и опит да реализират решения на проблемите.
Ако ви се наложи да извършите ремонт на банята си, фаянсаджия и водопроводчик ли ще извикате или артист от националната опера? Горе долу пред подобен избор са изправени софиянци на тези избори, с тази разлика, че би трябвало да избират единствено от артисти от националната опера.
Някои от претендентите за кметове се самозабравиха в еуфорията си да трансформират празните обещания в неистини. Да забележим няколко образеца.
Първи образец: Оказа се, че формалните й приходи са по-малко от нейните разноски. Тоест, има подадена погрешна декларация или има укриване на приходи, което си е чиста неистина към жителите и гласоподавателите.
Отново ще се откри някой да каже, че това е печатна неточност. Е, цветущ ви кандидат-кмет, който прави „ печатни “ неточности с персоналното си имущество. Какви ли „ неточности “ би направила, в случай че й връчим ключа за кметството, с цел да ръководи неговия милярден публичен бюджет? Не е мъчно да се досетим кой ще се облагодетелства от тези „ неточности “, в случай че до момента „ грешките “ са постоянно в нейна изгода.
Нещо повече, оказва че информация оповестена въз основа на нотариален акт то Мая Мая Манолова се е облажила с апартамент на цени под данъчна оценка и на равнища от 560 евро на квадратен метър, както всички останали политици коментирани в неотдавнашният скандал с жилищата. Ще обезпечи ли Мая Манолова цделки за жителите на същите цени? Да започваме да зе записваме? Или, едно е когато става въпрос за персонални облаги на Мая, а друго е когато е за жителите. Явно за жителите може и с неистини и с празни обещания. Ясно е, че Мая е от същият олигархо-политически клан, който единствено се бори за власт с цел да придобие персонални облаги.
Втори образец: Мая Манолова дава обещание на жителите на Лозенец да спре високото строителство, с цел да бъдат техните квартали „ Да превърнем София е град, в който кварталите наподобяват като центъра, а центъра не се презастроява и не се издигат небостъргачи “. Но пропуща да спомене, че небостъргач никне и стремително се строи на площад „ Македония “, с което тя персонално е осведомена.
Не, не пропуща, а просто лъже жителите, освен това - гледайки ги в очите. Да, наясно сме, че задачата оправдава средствата – всичко това са инструментите на бясната предизборна конкуренция. Но въпросът не би трябвало да се подменя – а той е „ какъв брой още ще ни лъже Мая Манолова, в случай че й позволим да седне на кметския стол? Царят е гол, само че по кое време най сетне ще й го кажем право в очите?
Трети образец: Мая Манолова декларира по национална медия, че Бойко Борисов е измамник и че в действителност въобще не й е помагал. Но да се върнем назад и погледнем множеството случаи, в които министър председателят намерено оказва помощ на идеите й: заплатите на медицинските сестри, настояванията на децата с увреждания, желанието й да издигне Пеевски за началник на ДАНС и още доста сходни образци, които демонстрират, че май лъжеца вика „ дръжте лъжеца “!
Дали не е време да отворим една социална книга на лъжите, в която да проследим във времето лъжите на някои политици, с цел да връчим и Оскара на лъжата на някой от тях?