ИСКА ЛИ БАЙДЪН УКРАЙНА ДА ПОБЕДИ?
Илън БЕРМАН*
Newsweek
Високопоставени чиновници на американската администрация неотдавна излязоха с причини за увеличение финансирането на Украйна. Изказвайки се пред комисията по бюджетни средства на Сената, министърът на защитата Лойд Остин и държавният секретар Антъни Блинкен се застъпиха за отпущането на 61,4 милиарда $ за поддръжка на битката на Киев с Русия. Те ясно дадоха да се разбере, че пакетът е от решаващо значение и в на практика проект, и като алегоричен знак. Както се изрази Блинкен, Америка не би трябвало да дава нито на другари, нито на противници, нито на врагове и най-малкия мотив да се съмняват в нейната увереност.
Зад високопарната изразителност обаче се крие отрезвяващ въпрос: в действителност ли Белият дом желае успеха на Украйна? Отговорът не е толкоз еднопосочен, колкото наподобява.
От началото на руско-украинския спор администрацията демонстрира удивителна резистентност, подкрепяйки напъните на Украйна за отбрана на суверенитета си, заслужено считайки ги за най-важната битка срещу тиранията и империализма. Джо Байдън неведнъж е заявявал, че ще продължи да поддържа Киев " толкоз, колкото е належащо ". В същото време Белият дом нееднократно е вземал решения, насочващи към доста по-продължителен от предстоящото спор.
Независимо от забележителните размери помощ (на обща стойност над 113 милиарда долара), Вашингтон всякога трудно дълго се бави с даването на Киев на бойните платформи, нужни за качествено възстановяване на позициите му и опълчване на врага.
Такъв беше казусът и с армейската тактическа ракетна система, по-известна като ATACMS. От предходната година киевските служители изискват да им бъде предоставено модерно оръжие за въздържане, което ще разреши на украинските военни от по-голямо (и по-безопасно) разстояние да нанасят удари по съветските сили, окопали се на Кримския полуостров. Но до неотдавна администрацията на Байдън ясно даваше да се разбере, че просто не е подготвена да го даде.
Едва след визитата на Зеленски в Съединени американски щати
Белият дом включи чисто алегоричен брой ракети в следващия пакет помощи за 325 милиона $. Изглежда, че Вашингтон и Киев най-сетне са постигнали схващане по отношение на оборудването, само че това лиши повече от година и доста украински животи.
И това надалеч не е единственото оръжие, чието предаване на Украйна се отлагаше до последно. Киев съвсем цяла година искаше да получи усъвършенствани изтребители Ф-16, нужни за реализиране най-малко на сходство на въздушен паритет с Русия, преди най-сетне да бъде взето дефинитивно решение. Въпреки това, заради нуждата от образование на водачите, тези самолети към момента не летят в Украйна и най-малко до края на годината няма да могат да допринесат за защитата на страната.
Което е още по-лошо, съдружниците на Америка в нещо почерпиха опит от поетапния метод на нейната администрация. Миналото лято
немският канцлер Олаф Шолц разгласи проект
за даване на военна помощ и въоръжение на Украйна на стойност 17 милиарда евро (18,13 милиарда долара) до 2027 година - почтена за удивление дълготрайна обвързаност към отбраната на Украйна. Не по-малко явно е обаче, че тази помощ би могла да се окаже доста по-ефективна, в случай че дойде в точния момент в близко бъдеще, а не да се разтяга капка по капка в продължение на пет години.
Причините за забавянето са от удобен темперамент. Чиновниците във Вашингтон от дълго време се тормозят, че в случай че предоставяното на Киев оръжие се окаже прекомерно мощно, Украйна ще смени ролята си с Кремъл и ще премине в нахлуване, което може да разшири спора. Това е основателна угриженост. Украйна разбираемо се стреми да нанесе ответен удар и да разпореди отговорността на врага.
Но правилно е и противоположното: без задоволително огнева мощност Украйна няма задоволително предимство на бойното поле, с цел да обърне уверено обстановката и да обърка колкото е допустимо повече стратегическите проекти на Москва.
Като резултат се получи надеждна по форма, само че прекомерно нежна на процедура тактика за поддръжка на Украйна. Освен това тя е извънредно уязвима от сривове - без значение дали краткотрайни (евентуално прекъсване на активността на държавните учреждения) или по-дълги - според от спечелилия в идната президентска конкуренция в Съединени американски щати.
Последиците от това са надалеч стигащи и извънредно нездравословни. В неотдавнашно изявление за The Economist главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна
Залужни призна незначителността на украинските триумфи
след провежданото от няколко месеца дълго чакано контранастъпление. А при неналичието на качествени промени на бойното поле спорът се трансформира в позиционен, като Русия има очевидно числено преимущество в него.
Ако през идващите седмици обстановката фактически стигне до задънена улица, както се притеснява военачалник Залужни, това няма да е породено от плахостта на Украйна. По-голямата част от виновността ще принадлежи на решението на Запада да разтегне поддръжката за тази страна, вместо да й даде всички нужни принадлежности за бързо и уверено довеждане докрай на военните дейности.
* Вицепрезидент на Американския съвет за външна политика, специалист по Близкия изток, Централна Азия и Руската федерация. Професор по интернационално право и световна сигурност в Националния университет по защита и в Държавния университет на Мисури
Newsweek
Високопоставени чиновници на американската администрация неотдавна излязоха с причини за увеличение финансирането на Украйна. Изказвайки се пред комисията по бюджетни средства на Сената, министърът на защитата Лойд Остин и държавният секретар Антъни Блинкен се застъпиха за отпущането на 61,4 милиарда $ за поддръжка на битката на Киев с Русия. Те ясно дадоха да се разбере, че пакетът е от решаващо значение и в на практика проект, и като алегоричен знак. Както се изрази Блинкен, Америка не би трябвало да дава нито на другари, нито на противници, нито на врагове и най-малкия мотив да се съмняват в нейната увереност.
Зад високопарната изразителност обаче се крие отрезвяващ въпрос: в действителност ли Белият дом желае успеха на Украйна? Отговорът не е толкоз еднопосочен, колкото наподобява.
От началото на руско-украинския спор администрацията демонстрира удивителна резистентност, подкрепяйки напъните на Украйна за отбрана на суверенитета си, заслужено считайки ги за най-важната битка срещу тиранията и империализма. Джо Байдън неведнъж е заявявал, че ще продължи да поддържа Киев " толкоз, колкото е належащо ". В същото време Белият дом нееднократно е вземал решения, насочващи към доста по-продължителен от предстоящото спор.
Независимо от забележителните размери помощ (на обща стойност над 113 милиарда долара), Вашингтон всякога трудно дълго се бави с даването на Киев на бойните платформи, нужни за качествено възстановяване на позициите му и опълчване на врага.
Такъв беше казусът и с армейската тактическа ракетна система, по-известна като ATACMS. От предходната година киевските служители изискват да им бъде предоставено модерно оръжие за въздържане, което ще разреши на украинските военни от по-голямо (и по-безопасно) разстояние да нанасят удари по съветските сили, окопали се на Кримския полуостров. Но до неотдавна администрацията на Байдън ясно даваше да се разбере, че просто не е подготвена да го даде.
Едва след визитата на Зеленски в Съединени американски щати
Белият дом включи чисто алегоричен брой ракети в следващия пакет помощи за 325 милиона $. Изглежда, че Вашингтон и Киев най-сетне са постигнали схващане по отношение на оборудването, само че това лиши повече от година и доста украински животи.
И това надалеч не е единственото оръжие, чието предаване на Украйна се отлагаше до последно. Киев съвсем цяла година искаше да получи усъвършенствани изтребители Ф-16, нужни за реализиране най-малко на сходство на въздушен паритет с Русия, преди най-сетне да бъде взето дефинитивно решение. Въпреки това, заради нуждата от образование на водачите, тези самолети към момента не летят в Украйна и най-малко до края на годината няма да могат да допринесат за защитата на страната.
Което е още по-лошо, съдружниците на Америка в нещо почерпиха опит от поетапния метод на нейната администрация. Миналото лято
немският канцлер Олаф Шолц разгласи проект
за даване на военна помощ и въоръжение на Украйна на стойност 17 милиарда евро (18,13 милиарда долара) до 2027 година - почтена за удивление дълготрайна обвързаност към отбраната на Украйна. Не по-малко явно е обаче, че тази помощ би могла да се окаже доста по-ефективна, в случай че дойде в точния момент в близко бъдеще, а не да се разтяга капка по капка в продължение на пет години.
Причините за забавянето са от удобен темперамент. Чиновниците във Вашингтон от дълго време се тормозят, че в случай че предоставяното на Киев оръжие се окаже прекомерно мощно, Украйна ще смени ролята си с Кремъл и ще премине в нахлуване, което може да разшири спора. Това е основателна угриженост. Украйна разбираемо се стреми да нанесе ответен удар и да разпореди отговорността на врага.
Но правилно е и противоположното: без задоволително огнева мощност Украйна няма задоволително предимство на бойното поле, с цел да обърне уверено обстановката и да обърка колкото е допустимо повече стратегическите проекти на Москва.
Като резултат се получи надеждна по форма, само че прекомерно нежна на процедура тактика за поддръжка на Украйна. Освен това тя е извънредно уязвима от сривове - без значение дали краткотрайни (евентуално прекъсване на активността на държавните учреждения) или по-дълги - според от спечелилия в идната президентска конкуренция в Съединени американски щати.
Последиците от това са надалеч стигащи и извънредно нездравословни. В неотдавнашно изявление за The Economist главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна
Залужни призна незначителността на украинските триумфи
след провежданото от няколко месеца дълго чакано контранастъпление. А при неналичието на качествени промени на бойното поле спорът се трансформира в позиционен, като Русия има очевидно числено преимущество в него.
Ако през идващите седмици обстановката фактически стигне до задънена улица, както се притеснява военачалник Залужни, това няма да е породено от плахостта на Украйна. По-голямата част от виновността ще принадлежи на решението на Запада да разтегне поддръжката за тази страна, вместо да й даде всички нужни принадлежности за бързо и уверено довеждане докрай на военните дейности.
* Вицепрезидент на Американския съвет за външна политика, специалист по Близкия изток, Централна Азия и Руската федерация. Професор по интернационално право и световна сигурност в Националния университет по защита и в Държавния университет на Мисури
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ