IL DIVO за тежестта на загубата, музиката като изцеление и най-въздействащото си турне
IL DIVO е най-успешната класическа кросоувър група в интернационалната музикална история от самото си учредяване през 2003 година досега. След трагичната загуба на Карлос Марин, който си отиде през декември едвам на 53-годишна възраст, останалите членове на мултинационалната група ще продължат с турнето си, което ще премине в символ на респект към Марин.
Турнето „ For Once in My Life Tour “ включва най-големите шлагери, както и специфичен гост-изпълнител, баритона Стивън Лабри. IL DIVO идва в София на 22 октомври в зала 1 на НДК. Продължавайте да четете, с цел да разберете повече за международното турне, Карлос Марин и още доста детайлности към групата от самия Дейвид Милър:
Как се чувствате, когато се връщате на сцената след пандемията и по време на международното турне?
Това е прочувствено комплициран въпрос. Мисля, че след тези две години изпълнени с провокации и локдауни, да излезем още веднъж дружно на сцената е нещо прелестно. Очевидно откакто загубихме Карлос, за нас е доста меланхолично да продължим напред и да вършим тези концерти в негова памет. Едновременно е прелестно да пеем още веднъж, само че също по този начин всяко шоу има и нюанс на горест. За нас е мъчно да го вършим, само че се усещаме добре да се свързваме още веднъж с публиката. Всеки е претърпял нещо, само че да имаш такава общественост и да споделяш, това е нещото, което свързва всичко.
Чудесно е, че с актуалното си турне отдавате респект на починалия Карлос Марин. Как по време на концертите публиката ще може да усети силата и музикалното завещание, което той остави?
Цялото шоу е отдадено на Карлос и ние повеждаме публиката на странствуване за излекуване - това е най-хубавият метод, по който мога да го опиша. То е излекуване за нас - за контузията, която преживяхме, само че е и излекуване за публиката. Не единствено загубата на Карлос за тях е мъчителна, само че мога да подсигурявам, че всеки в залата или е изгубил някого, или познава някой, който е изгубил непосредствен. Всъщност през последните 18 години доста пъти са ни казвали, че музиката ни е лечебна за хората, без значение дали минават през физическо заболяване, прочувствени компликации, загуба на сътрудник или друго.
►
IL DIVO
Решихме да вземем тази парадигма на излекуване и да я използван даже към себе си. Затова приказваме за Карлос и пеем песните, с които беше прочут. Разказваме истории за него, дребни анекдоти за това по какъв начин той е оказал въздействие върху живота на всички нас. Много е прочувствено за нас и за публиката, само че до момента в който прекосяваме през този развой на излекуване и достигнем до песента “My heart will go on ”, всички се усещат по-добре. Имало е усмивки, имало е сълзи и бих споделил, че това евентуално е най-въздействащото шоу, което IL DIVO в миналото са правили.
Ако той беше ария, по какъв начин щеше да звучи тя?
Бих споделил, че има една ария, която е доста присъща за Карлос и това е песента “My Way ”. Той беше доста огромна персона с огромно сърце, огромна душа и огромен глас. Имаше собствен неповторим метод да се оправя с живота, постоянно с високо вдигната глава. Изправяше се непосредствено пред всичко, без значение през какво преминаваше. През 18-те години в които го познавах, той имаше доста мощно мнение по тази причина по какъв начин би трябвало да се действа за всяко едно нещо. Ако се съгласяваш с него, всичко вървеше елементарно, само че в случай че не си склонен с него, би трябвало да си подготвен за доста взаимна работа, с цел да намерите общ език. В последна сметка постоянно сме успявали, само че по тази причина бих споделил, че това е песента, която значително обобщава Карлос.
Гост-вокалист на вашето турне е баритонът Стивън Либри. Как се спряхте на него и с какво той обогатява прекарването от най-големите ви шлагери?
Стивън в действителност е мой другар и работим дружно отвън IL DIVO от 2011 година Запознахме се, когато със брачната половинка ми Сара пеехме с него на музикалния фестивал в Сен Бартс и още тогава си припомням, че си помислих „ уау, това момче е необикновено “. Той към момента беше много млад, към 23-годишен, само че беше ясно, че е огромен гений. След време работех върху соловия си оперен албум и в един миг си помислих, че желая да имам един или два дуета в него. Един от обичаните ми дуети за всички времена е дуетът от „ Ловци на бисери “ и по тази причина имах потребност от баритон, който да пее с мен. Помислих си кой би звучал в действителност добре в този албум от моята оперна кариера и незабавно се сетих за Стивън. Попитах го и той сподели „ да “. Беше доста елементарно да се сработим и гласът му беше съвършен.
Сега, когато си мислехме, че това може да е краят за IL DIVO и търсихме способи да продължим напред, взехме решение, че може би можем да намерим гост-изпълнител. Веднага първата ми мисъл беше за Стивън и го предложих на останалите. Попитахме и него дали въобще желае да пее нещо друго от опера и отговорът беше позитивен. Тогава го помолихме да чуе някоя от нашите песни, да вземем за пример “Unbreak My Heart ”, да я изпее акапелно и да ни я изпрати като гласово известие. Така стартира всичко.
Стивън беше страховит, влизайки в обстановката с доста примирение и любезност. Когато вършим тези концерти, той се появява с чудесна витална сила и доста възторг. Той е навръх същата възраст, на която бяхме ние, когато започнахме IL DIVO преди 18 години и по тази причина подхожда към това по метода, по който го правехме ние тогава. Напомня ни какви сме били и какъв брой разчувствани сме били просто да пеем, да бъдем на сцената и да вършим това, което вършим. Виждам и реакцията на публиката. Те просто са признателни, че той може да бъде там и че музиката може да продължи.
И четиримата сте от разнообразни страни - Америка, Франция, Швейцария и Мексико. Как това обогатява музиката и осъществяванията ви и по какъв начин успявате да съчетаете всички тези музикални въздействия на родните ви страни?
IL DIVO е нещо доста особено. Когато бяхме четиримата, осъзнахме, че сборът от частите е по-голям от всяка от обособените елементи на групата. Нещо доста велико се случи, когато четиримата се събрахме в една стая и не знам дали е поради музикалните ни въздействия, поради характерите ни, поради гласовете ни или може би поради всяко от изброените. Всички ние просто се посветихме на една ария в даден миг, правейки тази ария красива. Отдадохме се за нещо, с което бихме могли да се гордеем по-късно.
Сега, когато Стивън е на сцената с нас и оказва въздействие върху осъществяванията, може да се види, че той желае освен да бъде на сцената и да има този прелестен миг в кариерата си, само че и да бъде част от тази обща отдаденост, която всички ние имаме. Мисля, че това е главното нещо, което публиката е уловила, когато идва на нашите концерти и претърпява музиката ни дружно с нас.
Вие сте класическа кросоувър група, която съумява да съчетае детайли от класическата музика с други жанрове в репертоара си. Трудно ли е да се реализира този музикален синтез и може ли всеки жанр да се съчетае с този музикален род?
Това е комплициран въпрос, тъй като от техническа позиция класическата част на тази група са гласовете на Урс, Карлос и моят глас – ние сме подготвени като типичен артисти. Себастиан няма класическа подготовка и в никакъв случай преди не е пял класическа музика, а Карлос беше пял съвсем всичко под слънцето - поп музика, музикален спектакъл, опера и други. Урс беше взел участие в хеви метъл група, преди да открие класическата си техника, тъй че всеки от нас имаше разнообразни стилове на пеене.
Когато хората слушат нашите албуми, те чуват единствено песните, които са достигнали до финалния артикул. Не чуват песните, които сме пробвали да създадем, само че не са проработили. Мисля, че всяка ария би трябвало да съдържа избрани неща, с цел да може даже да се намерения за основаването или пресъздаването ѝ. Трябва да има избрана степен на страст, която да е присъща на песента. Знаете, че пеем песента “Mamma ”, която е доста прочувствена. Ако я няма тази дълбока страст, няма смисъл да я пеем.
Спомням си, че веднъж записахме песента “MacArthur Park ” и направихме всичко, което прави IL DIVO. Вложихме гласовете си, само че тази ария беше прекомерно нереална за нас, нямаше нищо, което да ни притегля прочувствено. Също по този начин, за нас е нужна много огромна резистентност във връзка с мелодията и метода, по който мелодията се движи. Мисля, че механически всеки музикален род има песни, от които можем да се възползваме и да си кажем: „ това би било добре за нас “. Можем ли да създадем всяка ария от всеки род? Със сигурност отговорът е не.
Като група вървите по общия си музикален път към този момент съвсем 20 години. Накъде сте се запътили и къде си представяте, че ще ви води 30-годишнината?
Невъзможно е да забележим бъдещето. Фактът, че сме достигнали до 20 години е нещо необикновено. Особено когато си спомня първия път, в който се събрахме в студиото със Саймън Коуел и останалите от звукозаписната компания. Нямаше рамка или образец, по който да работим. Никой не знаеше дали ще се получи, дали характерите ни ще се сработят или дали някой няма да се откаже по средата. Ако би трябвало да бъда почтен, в никакъв случай не сме си мислили, че ще стигнем до 20 години. Никой не мислеше, че ще изкараме и пет години.
По пътя имаше опити, които лишиха доста дълго време. Първият албум лиши 4-5 месеца, в които записвахме всеки ден. С течение на времето ставаше все по-лесно, само че беше дълъг развой и без гаранция. Дори не ни пукаше дали ще сме сполучливи или не, тъй като в края на деня бяхме горди с това, което сме създали. След като направихме първия албум, който беше извънредно сполучлив, държахме главите си наведени и продължихме да работим по втория.
Сега навършихме 20 години, което е с 15 години повече, в сравнение с предполагахме, и ето ни тук. Намираме се в подобен миг във времето, в който претърпяваме покруса, само че същата отдаденост към момента е налице. Знаехме, че в случай че ще се опитваме да изпълним това турне, би трябвало да му се посветим на всяка стъпка. Докато поддържаме това мислене, оставайки сега, считам, че можем да стигнем и до 30-годишнина. По това време ще бъда на 60 години, само че мисля, че е постижимо, стига да не се тормозим за това, а просто да бъдем центрирани, тук и в този момент.
Концертът на IL DIVO - GREATEST HITS TOUR е на 22 октомври в Зала 1 на НДК.
►
Турнето „ For Once in My Life Tour “ включва най-големите шлагери, както и специфичен гост-изпълнител, баритона Стивън Лабри. IL DIVO идва в София на 22 октомври в зала 1 на НДК. Продължавайте да четете, с цел да разберете повече за международното турне, Карлос Марин и още доста детайлности към групата от самия Дейвид Милър:
Как се чувствате, когато се връщате на сцената след пандемията и по време на международното турне?
Това е прочувствено комплициран въпрос. Мисля, че след тези две години изпълнени с провокации и локдауни, да излезем още веднъж дружно на сцената е нещо прелестно. Очевидно откакто загубихме Карлос, за нас е доста меланхолично да продължим напред и да вършим тези концерти в негова памет. Едновременно е прелестно да пеем още веднъж, само че също по този начин всяко шоу има и нюанс на горест. За нас е мъчно да го вършим, само че се усещаме добре да се свързваме още веднъж с публиката. Всеки е претърпял нещо, само че да имаш такава общественост и да споделяш, това е нещото, което свързва всичко.
Чудесно е, че с актуалното си турне отдавате респект на починалия Карлос Марин. Как по време на концертите публиката ще може да усети силата и музикалното завещание, което той остави?
Цялото шоу е отдадено на Карлос и ние повеждаме публиката на странствуване за излекуване - това е най-хубавият метод, по който мога да го опиша. То е излекуване за нас - за контузията, която преживяхме, само че е и излекуване за публиката. Не единствено загубата на Карлос за тях е мъчителна, само че мога да подсигурявам, че всеки в залата или е изгубил някого, или познава някой, който е изгубил непосредствен. Всъщност през последните 18 години доста пъти са ни казвали, че музиката ни е лечебна за хората, без значение дали минават през физическо заболяване, прочувствени компликации, загуба на сътрудник или друго.
►
IL DIVO Решихме да вземем тази парадигма на излекуване и да я използван даже към себе си. Затова приказваме за Карлос и пеем песните, с които беше прочут. Разказваме истории за него, дребни анекдоти за това по какъв начин той е оказал въздействие върху живота на всички нас. Много е прочувствено за нас и за публиката, само че до момента в който прекосяваме през този развой на излекуване и достигнем до песента “My heart will go on ”, всички се усещат по-добре. Имало е усмивки, имало е сълзи и бих споделил, че това евентуално е най-въздействащото шоу, което IL DIVO в миналото са правили.
Ако той беше ария, по какъв начин щеше да звучи тя?
Бих споделил, че има една ария, която е доста присъща за Карлос и това е песента “My Way ”. Той беше доста огромна персона с огромно сърце, огромна душа и огромен глас. Имаше собствен неповторим метод да се оправя с живота, постоянно с високо вдигната глава. Изправяше се непосредствено пред всичко, без значение през какво преминаваше. През 18-те години в които го познавах, той имаше доста мощно мнение по тази причина по какъв начин би трябвало да се действа за всяко едно нещо. Ако се съгласяваш с него, всичко вървеше елементарно, само че в случай че не си склонен с него, би трябвало да си подготвен за доста взаимна работа, с цел да намерите общ език. В последна сметка постоянно сме успявали, само че по тази причина бих споделил, че това е песента, която значително обобщава Карлос.
Гост-вокалист на вашето турне е баритонът Стивън Либри. Как се спряхте на него и с какво той обогатява прекарването от най-големите ви шлагери?
Стивън в действителност е мой другар и работим дружно отвън IL DIVO от 2011 година Запознахме се, когато със брачната половинка ми Сара пеехме с него на музикалния фестивал в Сен Бартс и още тогава си припомням, че си помислих „ уау, това момче е необикновено “. Той към момента беше много млад, към 23-годишен, само че беше ясно, че е огромен гений. След време работех върху соловия си оперен албум и в един миг си помислих, че желая да имам един или два дуета в него. Един от обичаните ми дуети за всички времена е дуетът от „ Ловци на бисери “ и по тази причина имах потребност от баритон, който да пее с мен. Помислих си кой би звучал в действителност добре в този албум от моята оперна кариера и незабавно се сетих за Стивън. Попитах го и той сподели „ да “. Беше доста елементарно да се сработим и гласът му беше съвършен.
Сега, когато си мислехме, че това може да е краят за IL DIVO и търсихме способи да продължим напред, взехме решение, че може би можем да намерим гост-изпълнител. Веднага първата ми мисъл беше за Стивън и го предложих на останалите. Попитахме и него дали въобще желае да пее нещо друго от опера и отговорът беше позитивен. Тогава го помолихме да чуе някоя от нашите песни, да вземем за пример “Unbreak My Heart ”, да я изпее акапелно и да ни я изпрати като гласово известие. Така стартира всичко.
Стивън беше страховит, влизайки в обстановката с доста примирение и любезност. Когато вършим тези концерти, той се появява с чудесна витална сила и доста възторг. Той е навръх същата възраст, на която бяхме ние, когато започнахме IL DIVO преди 18 години и по тази причина подхожда към това по метода, по който го правехме ние тогава. Напомня ни какви сме били и какъв брой разчувствани сме били просто да пеем, да бъдем на сцената и да вършим това, което вършим. Виждам и реакцията на публиката. Те просто са признателни, че той може да бъде там и че музиката може да продължи.
И четиримата сте от разнообразни страни - Америка, Франция, Швейцария и Мексико. Как това обогатява музиката и осъществяванията ви и по какъв начин успявате да съчетаете всички тези музикални въздействия на родните ви страни?
IL DIVO е нещо доста особено. Когато бяхме четиримата, осъзнахме, че сборът от частите е по-голям от всяка от обособените елементи на групата. Нещо доста велико се случи, когато четиримата се събрахме в една стая и не знам дали е поради музикалните ни въздействия, поради характерите ни, поради гласовете ни или може би поради всяко от изброените. Всички ние просто се посветихме на една ария в даден миг, правейки тази ария красива. Отдадохме се за нещо, с което бихме могли да се гордеем по-късно.
Сега, когато Стивън е на сцената с нас и оказва въздействие върху осъществяванията, може да се види, че той желае освен да бъде на сцената и да има този прелестен миг в кариерата си, само че и да бъде част от тази обща отдаденост, която всички ние имаме. Мисля, че това е главното нещо, което публиката е уловила, когато идва на нашите концерти и претърпява музиката ни дружно с нас.
Вие сте класическа кросоувър група, която съумява да съчетае детайли от класическата музика с други жанрове в репертоара си. Трудно ли е да се реализира този музикален синтез и може ли всеки жанр да се съчетае с този музикален род?
Това е комплициран въпрос, тъй като от техническа позиция класическата част на тази група са гласовете на Урс, Карлос и моят глас – ние сме подготвени като типичен артисти. Себастиан няма класическа подготовка и в никакъв случай преди не е пял класическа музика, а Карлос беше пял съвсем всичко под слънцето - поп музика, музикален спектакъл, опера и други. Урс беше взел участие в хеви метъл група, преди да открие класическата си техника, тъй че всеки от нас имаше разнообразни стилове на пеене.
Когато хората слушат нашите албуми, те чуват единствено песните, които са достигнали до финалния артикул. Не чуват песните, които сме пробвали да създадем, само че не са проработили. Мисля, че всяка ария би трябвало да съдържа избрани неща, с цел да може даже да се намерения за основаването или пресъздаването ѝ. Трябва да има избрана степен на страст, която да е присъща на песента. Знаете, че пеем песента “Mamma ”, която е доста прочувствена. Ако я няма тази дълбока страст, няма смисъл да я пеем.
Спомням си, че веднъж записахме песента “MacArthur Park ” и направихме всичко, което прави IL DIVO. Вложихме гласовете си, само че тази ария беше прекомерно нереална за нас, нямаше нищо, което да ни притегля прочувствено. Също по този начин, за нас е нужна много огромна резистентност във връзка с мелодията и метода, по който мелодията се движи. Мисля, че механически всеки музикален род има песни, от които можем да се възползваме и да си кажем: „ това би било добре за нас “. Можем ли да създадем всяка ария от всеки род? Със сигурност отговорът е не.
Като група вървите по общия си музикален път към този момент съвсем 20 години. Накъде сте се запътили и къде си представяте, че ще ви води 30-годишнината?
Невъзможно е да забележим бъдещето. Фактът, че сме достигнали до 20 години е нещо необикновено. Особено когато си спомня първия път, в който се събрахме в студиото със Саймън Коуел и останалите от звукозаписната компания. Нямаше рамка или образец, по който да работим. Никой не знаеше дали ще се получи, дали характерите ни ще се сработят или дали някой няма да се откаже по средата. Ако би трябвало да бъда почтен, в никакъв случай не сме си мислили, че ще стигнем до 20 години. Никой не мислеше, че ще изкараме и пет години.
По пътя имаше опити, които лишиха доста дълго време. Първият албум лиши 4-5 месеца, в които записвахме всеки ден. С течение на времето ставаше все по-лесно, само че беше дълъг развой и без гаранция. Дори не ни пукаше дали ще сме сполучливи или не, тъй като в края на деня бяхме горди с това, което сме създали. След като направихме първия албум, който беше извънредно сполучлив, държахме главите си наведени и продължихме да работим по втория.
Сега навършихме 20 години, което е с 15 години повече, в сравнение с предполагахме, и ето ни тук. Намираме се в подобен миг във времето, в който претърпяваме покруса, само че същата отдаденост към момента е налице. Знаехме, че в случай че ще се опитваме да изпълним това турне, би трябвало да му се посветим на всяка стъпка. Докато поддържаме това мислене, оставайки сега, считам, че можем да стигнем и до 30-годишнина. По това време ще бъда на 60 години, само че мисля, че е постижимо, стига да не се тормозим за това, а просто да бъдем центрирани, тук и в този момент.
Концертът на IL DIVO - GREATEST HITS TOUR е на 22 октомври в Зала 1 на НДК.
►
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ