Възстановяване, основано на висок дълг, не е никакво възстановяване
Икономистите са безусловно безнадеждни в предвиждането на рецесии. Това е правилно освен в годините преди фрапантен спад, а и когато сме на прага на рецесията. През 2008 година, когато Bank of England не съумя да превиди най-големият стопански срив в следвоенната история на Англия даже и откакто той към този момент бе почнал.
Тази неособено впечатляваща статистика би трябвало да играе като сигнален знак в сегашната обстановка, когато десетата годишнина от срутва на Lehman Brothers сътвори цъфтяща промишленост, отдадена на това да планува по кое време ще пристигна идната рецесия.
Честният отговор е, че никой в действителност не знае.
Метереологията се усъвършенства през последните 40 години, икономическите прогнози - не. Когато метереолог каже, че идва вихър, обществото взима предизвестието под внимание. Когато икономист даде сходна прогноза, възможностите са, че към този момент е прекомерно късно.
Това може би скоро ще се промени. Както сателитната технология направи прогнозирането на времето надалеч по-точно, по този начин и машинното самообразование ще придвижи икономическите прогнози в 21 век. Рикард Найман и Пол Ормерод са сравнили икономическите прогнози, направени от хора, и от машини в Съединени американски щати и във Англия - и доближават впечатляващи изводи. В началото на 2008 година изследване измежду професионални икономисти в Съединени американски щати не съумя да планува, че след година страната им ще бъде в дълбока криза. Ако централните банкери в Съединени американски щати бяха разчитали на изкуствения разсъдък, щяха да са много по-добре готови. Дори и доста по-впечатляващи са резултатите за Англия.
Но това надалеч не е всичко. Найман и Ормерод доближават още до евентуалната причина за рецесията и до умозаключение, което взривява мита, че огромните държавни разходи са отговорни.
" Доказателствата показват ясно, че дългът на обществения бранш не изигра никаква значима роля в основаването на Голямата криза ", споделят те. " Обратно, съотношението на отговорностите на частния бранш към Брутният вътрешен продукт е изиграло забележителна роля, изключително във Англия ".
Честно казано, концепцията, че държавното разсипничество е предизвикало рецесията, в никакъв случай не е издържала. Всъщност експанзията на световния пазар, довел до по-евтини артикули, които наводниха Запада. Инфлацията затихна и това убеди централните банки да понижат лихвите. Финансовата дерегулация означаваше, че единствената спънка пред несъразмерното задлъжняване - високите лихви - бе отстранена - и заемите станаха евтини и налични. Частният бранш задлъжня, което не е проблем, стига и активите от другата страна да порастват. Когато пазарите се обърнаха, нещата потеглиха надолу доста бързо.
И тогава дългът на обществения бранш се трансформира в проблем, тъй като държавните управления търсеха метод да облекчат обстановката посредством понижаване на налозите и увеличение на разноските. Дълговете на частния бранш бяха, до някаква степен, национализирани.
Бил Уайт, тогава основен икономист в Bank for International Settlements (BIS) (Банката за интернационалните разплащания или както е по-позната - Банката на централните банки), бе един от дребното, които спука балона на самозадоволство, потвърждавайки, че интервалите на ниска инфлация също могат да доведат до рецесия. Предупрежденията му не бяха взети под внимание. BIS остава притенснена за високите равнища на задлъжнялост, където идва и мястото на труда на Найман и Ормерод за положението на света 10 години след срутва на Lehman.
Кратко обяснено, лекът бе централните банки да понижат лихвите и да усилят достъпа до средства, изкупувайки облигации от частния бранш в процеса, наименуван количествено облекчение. Задлъжнялостта на частния бранш понижа за избран интервал, откакто фирмите и семействата започнаха да вършат икономии, само че по-късно още веднъж стартира да пораства. Ниските лихви дадоха опция на вложителите да търсят по-рискови активи, което и направиха. Парите наводниха разрастващите се пазари, където доходността е по-висока поради по-големите опасности. Турция, където централната банка увеличи лихвите до 24% предходната седмица, е един от образците какво може да се случи в свят със свободен капитал. Парите на спекулаторите от чужбина пристигнаха. И финансираха строителен взрив и скок на валутния курс. В последна сметка дефицитът стартира да пораства, а инфлацията да се повишава. В този миг спекулаторите се изплашиха, а изтеглянето на капитал провокира и срив на валутата. И централната банка би трябвало да увеличи лихвите, с цел да отбрани валутата. В последна сметка рецесията става неизбежна.
BIS съобщи в последния си отчет, че има опасности за финансовата непоклатимост. " В някои връзките рисковете отразяват небалансираното възобновяване след рецесията и несъразмерното разчитане на парична политика. Където съществуваха финансови уязвимости, те се натрупваха. Виждаме продължаващ растеж на натрупването на дълг, частен и обществен, по отношение на Брутният вътрешен продукт. Това продължава наклонността, която стартира още преди рецесията и съответства с дълготрайния спад на лихвите ".
Зад сухия език, известието е ясно. Възстановяване, което се основава на високи и увеличаващи се равнища на дълг, не е никакво възобновяване. Световната стопанска система е в същото състояние, както преди рецесията от 2008 година. Нужните промени на проблематичния модел не бяха осъществени и по тази причина предизвестията на BIS не би трябвало да бъдат подминавани.
И защото не е допустимо да кажем по кое време ще пристигна идната криза, или къде ще стартира, историята се повтаря. /money.bg
Тази неособено впечатляваща статистика би трябвало да играе като сигнален знак в сегашната обстановка, когато десетата годишнина от срутва на Lehman Brothers сътвори цъфтяща промишленост, отдадена на това да планува по кое време ще пристигна идната рецесия.
Честният отговор е, че никой в действителност не знае.
Метереологията се усъвършенства през последните 40 години, икономическите прогнози - не. Когато метереолог каже, че идва вихър, обществото взима предизвестието под внимание. Когато икономист даде сходна прогноза, възможностите са, че към този момент е прекомерно късно.
Това може би скоро ще се промени. Както сателитната технология направи прогнозирането на времето надалеч по-точно, по този начин и машинното самообразование ще придвижи икономическите прогнози в 21 век. Рикард Найман и Пол Ормерод са сравнили икономическите прогнози, направени от хора, и от машини в Съединени американски щати и във Англия - и доближават впечатляващи изводи. В началото на 2008 година изследване измежду професионални икономисти в Съединени американски щати не съумя да планува, че след година страната им ще бъде в дълбока криза. Ако централните банкери в Съединени американски щати бяха разчитали на изкуствения разсъдък, щяха да са много по-добре готови. Дори и доста по-впечатляващи са резултатите за Англия.
Но това надалеч не е всичко. Найман и Ормерод доближават още до евентуалната причина за рецесията и до умозаключение, което взривява мита, че огромните държавни разходи са отговорни.
" Доказателствата показват ясно, че дългът на обществения бранш не изигра никаква значима роля в основаването на Голямата криза ", споделят те. " Обратно, съотношението на отговорностите на частния бранш към Брутният вътрешен продукт е изиграло забележителна роля, изключително във Англия ".
Честно казано, концепцията, че държавното разсипничество е предизвикало рецесията, в никакъв случай не е издържала. Всъщност експанзията на световния пазар, довел до по-евтини артикули, които наводниха Запада. Инфлацията затихна и това убеди централните банки да понижат лихвите. Финансовата дерегулация означаваше, че единствената спънка пред несъразмерното задлъжняване - високите лихви - бе отстранена - и заемите станаха евтини и налични. Частният бранш задлъжня, което не е проблем, стига и активите от другата страна да порастват. Когато пазарите се обърнаха, нещата потеглиха надолу доста бързо.
И тогава дългът на обществения бранш се трансформира в проблем, тъй като държавните управления търсеха метод да облекчат обстановката посредством понижаване на налозите и увеличение на разноските. Дълговете на частния бранш бяха, до някаква степен, национализирани.
Бил Уайт, тогава основен икономист в Bank for International Settlements (BIS) (Банката за интернационалните разплащания или както е по-позната - Банката на централните банки), бе един от дребното, които спука балона на самозадоволство, потвърждавайки, че интервалите на ниска инфлация също могат да доведат до рецесия. Предупрежденията му не бяха взети под внимание. BIS остава притенснена за високите равнища на задлъжнялост, където идва и мястото на труда на Найман и Ормерод за положението на света 10 години след срутва на Lehman.
Кратко обяснено, лекът бе централните банки да понижат лихвите и да усилят достъпа до средства, изкупувайки облигации от частния бранш в процеса, наименуван количествено облекчение. Задлъжнялостта на частния бранш понижа за избран интервал, откакто фирмите и семействата започнаха да вършат икономии, само че по-късно още веднъж стартира да пораства. Ниските лихви дадоха опция на вложителите да търсят по-рискови активи, което и направиха. Парите наводниха разрастващите се пазари, където доходността е по-висока поради по-големите опасности. Турция, където централната банка увеличи лихвите до 24% предходната седмица, е един от образците какво може да се случи в свят със свободен капитал. Парите на спекулаторите от чужбина пристигнаха. И финансираха строителен взрив и скок на валутния курс. В последна сметка дефицитът стартира да пораства, а инфлацията да се повишава. В този миг спекулаторите се изплашиха, а изтеглянето на капитал провокира и срив на валутата. И централната банка би трябвало да увеличи лихвите, с цел да отбрани валутата. В последна сметка рецесията става неизбежна.
BIS съобщи в последния си отчет, че има опасности за финансовата непоклатимост. " В някои връзките рисковете отразяват небалансираното възобновяване след рецесията и несъразмерното разчитане на парична политика. Където съществуваха финансови уязвимости, те се натрупваха. Виждаме продължаващ растеж на натрупването на дълг, частен и обществен, по отношение на Брутният вътрешен продукт. Това продължава наклонността, която стартира още преди рецесията и съответства с дълготрайния спад на лихвите ".
Зад сухия език, известието е ясно. Възстановяване, което се основава на високи и увеличаващи се равнища на дълг, не е никакво възобновяване. Световната стопанска система е в същото състояние, както преди рецесията от 2008 година. Нужните промени на проблематичния модел не бяха осъществени и по тази причина предизвестията на BIS не би трябвало да бъдат подминавани.
И защото не е допустимо да кажем по кое време ще пристигна идната криза, или къде ще стартира, историята се повтаря. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ