Очертава се дефицит на половин милион работници през следващите пет години
„ Икономиката пораства с умерено положителни темпове, в това време сме едвам на 12 място по растеж на брутния вътрешен артикул за първото полугодие, а стопанските системи на съвсем всички страни от Централна и Източна Европа порастват по-бързо от нашата. " Това сподели в предаването " Неделя 150 " Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал.
Ако желаеме да настигнем стопанските системи от Централна и Източна Европа, би трябвало да имаме догонващ напредък, а сега имаме изоставащ напредък, акцентира той.
Бизнесът откроява като основен задържащ фактор неналичието на човешки запаси. „ В средносрочен проект ние считаме, че в случай че се развиваме с тези темпове, ще са ни нужни 500 хиляди служащи и експерти в идващите пет години, поради демографските трендове, миграцията и растежа на стопанската система ", посочи Велев. Сред дефицитните фрагменти той уточни сериозната липса на инженерно-технически фрагменти, медицински сестри, учители, водачи, на работещи в туризма и селското стопанство.
„ Чуждестранните вложения в дялов капитал не порастват, а понижават, т.е., повече напущат страната, в сравнение с идват. Местните вложения също понижават. Очевидно опциите за напредък са доста по-големи от осъществените сега ", съобщи Васил Велев. Според него у нас „ доста повече се приказва за това по какъв начин би трябвало заслужено да се разпредели създаденото, и съвсем не се приказва за това, че може да се създава доста повече и по какъв начин да се направи тъй че да се основава доста повече ". Това за Велев е по-скоро стратегически диалог, в сравнение с съответно обвързван с бюджета за идната година.
Президентът на КТ „ Подкрепа " Димитър Манолов обърна внимание върху обстоятелството, че съотношението сред минималния и оптималния застрахователен приход, каквото е било замислено първоначално и е било прокламирано, е 1:10.
„ Днес трябваше оптималният застрахователен приход да бъде 5600 лв., а в този момент огромният въпрос е, че от 2600 щял да стане 3000. Тоест, той продължава трагично да изостава от равнището, на което би трябвало да се намира ", сподели той.
„ Не разбирам каква е тази фиксация върху размера на оптималните пенсии ", означи още Манолов, съгласно който „ въпреки това съществува странното чувство, че в случай че се усилят оптималните пенсии, то пенсиите ще се усилят, което е тъкмо противоположното ". Синдикалистът разясни, че защото средствата за пенсии са последна маса, когато се усилят едни, няма да могат да се усилят други.
Относно нарушавания разговор на държавното управление с работодателите Васил Велев уточни, че той може би се дължи „ на ширещия се популизъм и на надпреварата кой да бъде повече обичан, кой да бъде по-голям омбудсман в България ". В това съревнование, съгласно Велев, вземат участие „ както ръководещите, по този начин и опозицията, по този начин и омбудсманът, по този начин и синдикатите ".
По тематиката за разпределените на нарастването от 10% на заплатите в бюджетния бранш Димитър Манолов посочи, че когато такова има, най-често огромната част от парите остават в централната администрация, а „ за пчеличките, които работят на място, не остава нищо ".
Васил Велев проучва високия брой работещи в бюджетната сфера като спънка за повишаването на пенсиите. Той означи, че 433 хиляди са заетите в бюджетната сфера, които получават директно заплата от бюджета. „ Като ги прибавим към пенсионерите, които получават пенсии от бюджета, се получава по този начин, че един ангажиран в стопанската система, с изключение на своята заплата, заплаща още на един човек и 10 стотни пенсионер или ангажиран в бюджетната сфера. Това е и една от аргументите пенсиите у нас да не са високи - малко хора в стопанската система, доста хора в бюджетната сфера и ниска пенсионна възраст. Средно в страната трудовият стаж е 33 години и по този индикатор също сме на едно от последните места. "
Според Димитър Манолов за инвалидните пенсии за хора, които не са имали никакъв трудов стаж, би трябвало да се откри друго решение и те да не се категоризират като „ пенсии ", тъй като „ се замърсява системата " и се изкривява статистиката. „ Тези пари би трябвало да се платят, само че те би трябвало да си отидат през съответните разходни пера, а не през пенсия ", безапелационен е Манолов.
Темпът на инфлацията е обезпокоително висок, уточни още Васил Велев: „ Някои наблюдаващи споделят, че тя е привнесена извън, не зависи от нас, само че тогава пък за какво сме в тройката от Европейски Съюз с най-висока инфлация? " По думите на Велев, " дребна инфлация е здравословна, само че към този момент сме минали тази граница ".
Димитър Манолов от своя страна напомни, че постъпленията от подоходния налог у нас са по-високи от тези от корпоративния, което „ не се случва на доста места по света ". „ Това, че бизнесът усилва заплатите по-малко, в сравнение с бюджетът, не значи, че по-малко се създава, а че тези нараствания отиват на други места. Защото редом се усилва и броят на милионерите всяка година ", разяснява синдикалистът.
Ако желаеме да настигнем стопанските системи от Централна и Източна Европа, би трябвало да имаме догонващ напредък, а сега имаме изоставащ напредък, акцентира той.
Бизнесът откроява като основен задържащ фактор неналичието на човешки запаси. „ В средносрочен проект ние считаме, че в случай че се развиваме с тези темпове, ще са ни нужни 500 хиляди служащи и експерти в идващите пет години, поради демографските трендове, миграцията и растежа на стопанската система ", посочи Велев. Сред дефицитните фрагменти той уточни сериозната липса на инженерно-технически фрагменти, медицински сестри, учители, водачи, на работещи в туризма и селското стопанство.
„ Чуждестранните вложения в дялов капитал не порастват, а понижават, т.е., повече напущат страната, в сравнение с идват. Местните вложения също понижават. Очевидно опциите за напредък са доста по-големи от осъществените сега ", съобщи Васил Велев. Според него у нас „ доста повече се приказва за това по какъв начин би трябвало заслужено да се разпредели създаденото, и съвсем не се приказва за това, че може да се създава доста повече и по какъв начин да се направи тъй че да се основава доста повече ". Това за Велев е по-скоро стратегически диалог, в сравнение с съответно обвързван с бюджета за идната година.
Президентът на КТ „ Подкрепа " Димитър Манолов обърна внимание върху обстоятелството, че съотношението сред минималния и оптималния застрахователен приход, каквото е било замислено първоначално и е било прокламирано, е 1:10.
„ Днес трябваше оптималният застрахователен приход да бъде 5600 лв., а в този момент огромният въпрос е, че от 2600 щял да стане 3000. Тоест, той продължава трагично да изостава от равнището, на което би трябвало да се намира ", сподели той.
„ Не разбирам каква е тази фиксация върху размера на оптималните пенсии ", означи още Манолов, съгласно който „ въпреки това съществува странното чувство, че в случай че се усилят оптималните пенсии, то пенсиите ще се усилят, което е тъкмо противоположното ". Синдикалистът разясни, че защото средствата за пенсии са последна маса, когато се усилят едни, няма да могат да се усилят други.
Относно нарушавания разговор на държавното управление с работодателите Васил Велев уточни, че той може би се дължи „ на ширещия се популизъм и на надпреварата кой да бъде повече обичан, кой да бъде по-голям омбудсман в България ". В това съревнование, съгласно Велев, вземат участие „ както ръководещите, по този начин и опозицията, по този начин и омбудсманът, по този начин и синдикатите ".
По тематиката за разпределените на нарастването от 10% на заплатите в бюджетния бранш Димитър Манолов посочи, че когато такова има, най-често огромната част от парите остават в централната администрация, а „ за пчеличките, които работят на място, не остава нищо ".
Васил Велев проучва високия брой работещи в бюджетната сфера като спънка за повишаването на пенсиите. Той означи, че 433 хиляди са заетите в бюджетната сфера, които получават директно заплата от бюджета. „ Като ги прибавим към пенсионерите, които получават пенсии от бюджета, се получава по този начин, че един ангажиран в стопанската система, с изключение на своята заплата, заплаща още на един човек и 10 стотни пенсионер или ангажиран в бюджетната сфера. Това е и една от аргументите пенсиите у нас да не са високи - малко хора в стопанската система, доста хора в бюджетната сфера и ниска пенсионна възраст. Средно в страната трудовият стаж е 33 години и по този индикатор също сме на едно от последните места. "
Според Димитър Манолов за инвалидните пенсии за хора, които не са имали никакъв трудов стаж, би трябвало да се откри друго решение и те да не се категоризират като „ пенсии ", тъй като „ се замърсява системата " и се изкривява статистиката. „ Тези пари би трябвало да се платят, само че те би трябвало да си отидат през съответните разходни пера, а не през пенсия ", безапелационен е Манолов.
Темпът на инфлацията е обезпокоително висок, уточни още Васил Велев: „ Някои наблюдаващи споделят, че тя е привнесена извън, не зависи от нас, само че тогава пък за какво сме в тройката от Европейски Съюз с най-висока инфлация? " По думите на Велев, " дребна инфлация е здравословна, само че към този момент сме минали тази граница ".
Димитър Манолов от своя страна напомни, че постъпленията от подоходния налог у нас са по-високи от тези от корпоративния, което „ не се случва на доста места по света ". „ Това, че бизнесът усилва заплатите по-малко, в сравнение с бюджетът, не значи, че по-малко се създава, а че тези нараствания отиват на други места. Защото редом се усилва и броят на милионерите всяка година ", разяснява синдикалистът.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ