Икономиката на Европа е поела по път на охлаждане, както

Икономиката на Европа е поела по път на изстудяване, както при растежа, по този начин и при инфлацията, който се чака да продължи до 2024 година. В началото на седмицата Европейската комисия разгласява постоянната си Пролетна икономическа прогноза, която Институтът за пазарна стопанска система разяснява в своя седмичен бюлетин. Ако през 2022 година растежът на Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз бе приблизително 3,5%, то за 2023 година прогнозата в този момент сочи растеж от 1%, а за 2024 година – 1,7%. Тези упования са една концепция по-оптимистични по отношение на Зимната прогноза от февруари. Паралелно с това средногодишната инфлация (ХИПЦ) в Съюза се чака да намалее от 9,2% за 2022 година до 6,7% през 2023 година и 3,1% през 2024 година. Какво обаче стои зад предстоящите придвижвания на двата знака? Голямото стесняване в упования стопански напредък през настоящата година идва от потреблението и вложенията. Ако частното ползване през 2022г. е асъдействало 2,1% от общо 3,5% действителен растеж на стопанската система, то през 2023г. се чака стесняване до едвам 0,3% поради понижената покупателна дарба на популацията. Комисията планува известно усъвършенстване в това направление през идната година, т.е. потреблението да способства с 0,9% за упования напредък на Брутният вътрешен продукт. При вложенията динамичността се чака да е следната – от 0,9% принос към растежа през 2022 година, до 0,2% и 0,5% през 2023 година и 2024 година, като забавянето е в резултат на по-високите лихвени проценти и надлежно по-скъпото финансиране за бизнеса. Ако се фокусираме единствено върху растежа в брутното капиталообразуване, придвижването е 4% през 2022 година, 0,9% през 2023 година и 2,1% през 2024 година Основната причина за свиването е строителството – имотният пазар е изключително предразположен на придвижванията в лихвените проценти, при което се чака спад в вложенията от 1% през 2023 година, само че и растеж от 1,2% през 2024 година. Свиване на енергийната инфлация във всички съставни елементи Това, което се чака да стабилизира растежа на стопанската система тази година е подобряването в комерсиалния баланс на Европейски Съюз през 2023 година.  Падащите енергийни цени оказват огромно въздействие и върху предстоящата динамичност на инфлацията. Ако през 2022 година главен принос за растежа на цените имаше точно енергийният бранш, то през тази и идната година се чака той да оказва нулево или даже негативно въздействие върху изменението на ХИПЦ. Свиването в енергийната инфлация се следи във всичките ѝ съставни елементи, като при започване на тази година спада в цените на течните горива докара до лек спад на цените за целия енергиен бранш. Далеч по-устойчива се оказва обаче така наречен „ съществена инфлация “ – растеж в цените, който изключва силата и непреработените храни поради тяхната волатилност – което ще наложи и продължение на рестриктивната парична политика на ЕЦБ. С оглед на това Европейска комисия планува надалеч по-плавно стесняване на този съставен елемент, изключително при индустриалните артикули и модифицираните храни, до момента в който инфлацията при услугите се чака да остане трайно повишена и отсега нататък. Важното тук е, че съгласно Комисията точно сега Европейски Съюз изпитва пика на главната инфлация. Друг взор към инфлацията, по-конкретно към вътрешния ценови напън, може да ни даде така наречен дефлатор на Брутният вътрешен продукт, който декомпозира растежа в цените на разноски за налози, разноски за труд и фирмени облаги. През последната година предприятията в Европейски Съюз записаха високи облаги, които оказваха все по-голям напън върху растежа в дефлатора на Брутният вътрешен продукт и надлежно върху цените, до момента в който ценовият напън, движен от нараствания в заплатите, въпреки и висок, е релативно постоянен в последните няколко тримесечия. Макар и съгласно някои анализатори фирмите да са употребявали объркването около ценовите шокове като опция да разширят маржовете си, Комисията отбелязва, че декомпозицията на дефлатора не разкрива по какъв метод се употребяват високите облаги, които биха могли в предстоящ миг да се насочат към капиталови планове или повишение на възнагражденията. В прогнозата си Европейска комисия чака точно облагите да се свият за сметка на възнагражденията в средносрочен проект , което ще докара до намаление на главната инфлация. Макар и растежът на заплатите да е мощен от началото на 2022г., той изостава по отношение на този на цените, т.е. действителните хонорари се свиват. Между другото, България е единствената страна в Европейски Съюз, при която растежът на заплатите надвиши този на хармонизирания показател на цените през предходната година. Комисията чака възнагражденията в Европейски Съюз да набъбнат даже по-бързо през 2023г. и 2024г. – надлежно с по 5,9% и 4,6%, по отношение на 4,4% през 2022г. – кумулативен резултат от свитите пазари на труда, административните покачвания на минималните заплати в доста страни и коригирането на възнагражденията поради инфлацията. Тези упования са по-оптимистични по отношение на Есенната прогноза от ноември предходната година, само че въпреки всичко даже с тези темпове няма да могат да се покрият загубите в действителните приходи. Пролетната прогноза планува излизане на европейската стопанска система от интервала на следпандемичното бързо възобновяване, съчетано с висока инфлация, показват в умозаключение от ИПИ. Растежът на Брутният вътрешен продукт се обрисува да пострада от слабия растеж на потреблението и вложенията, разследване от понижената покупателна дарба и високите лихви, само че в същото време и да бъде подсилен от подобряването на комерсиалния баланс поради нормализиралите се енергийни цени. По-евтината сила и рестриктивната парична политика ще притискат инфлационната динамичност, въпреки и този развой да бъде занимателен от ценовия напън на растящите заплати.