В Хисаря момичетата питат: Ние само за сервитьорки ли ставам...
Икономиката, или по-точно неналичието й, се оказва главен фактор за понижаване на популацията и на община Хисаря. Курортната община, която е с изключителни естествени дадености и културно завещание, оглавява класацията по негативен приръст на популацията в Пловдивска област. Преброяването на Национален статистически институт сочи, че през последните 10 години е намаляло с 19.8%.
„ Госпожо, ние единствено за сервитьори и камериерки ли ставаме? “. Това е най-честият въпрос, който девойките и момчетата, които приключват гимназия в Хисаря, ми задават, когато търсят работа в района, разяснява кметът на Общината инж. Пенка Ганева. Общинският център не предлага доста други разновидности. А тези младежи желаят да се осъществят и в други сфери - просвета, технологии, обучение, медицина. Искат и по-високи приходи, които не могат да получат с работата, която се предлага в дребния град или на село.
Картината по селата към Хисаря обаче е още по-притеснителна. В общината има 11 села, които са главно с население сред 100 и 1100-1300 поданици. Там единствената опция за работа е в селското стопанство. Но пък на тази територия има единствено две огромни аграрни кооперации, останалите ферми и стопанства са по-скоро за личните потребности на притежателите.
Това е повода младежите да напущат родния край, споделя Пенка Ганева. Заради обезлюдяването са останали единствено две учебни заведения - в Кръстевич и Паничери, и са със статут на средищни. Красново събира децата от Кръстевич, Беловица, Мало Крушево, Красново и част от децата на Старосел. Другото средищно учебно заведение е в Паничери. Там учат част от децата на Старосел, учениците от Старо Железаре и Ново Железаре. Останалите учебни заведения са в Хисаря. Голяма част от родителите не желаят децата им да пътуват до други обитаеми места за учебно заведение, до момента в който те са на работа и по тази причина се преселват в огромните градове.
Напускането на родните места и търсенето на по-високоплатена работа в чужбина продължава и през последните години, разяснява инж. Ганева. Общината не разполага с точна статистика, само че това е необятно прочут факт. Към страни, в, главно, Западна Европа, не престават да отпътуват както млади, по този начин и хора на междинна възраст.
Намаляването на популацията в дребните и междинните градове и в селата е развой, който не е от последните 10 години, споделя инж. Ганева и напомня, че това е разследване от провежданата държавна политика от няколко десетилетия: вложенията за градоустройство, стопанска система, опазване на здравето и обучение да се насочват в огромните градове. Според нея този развой не може да се обърне, а главният фактор си остава развитата стопанска система, която води след себе си и решаването на обществените проблеми, образованието и опазването на здравето.
Известен интерес към живота на село и в дребния град породи по време на пандемията. Млади фамилии купиха вили и къщи, тъй като мобилните връзки към този момент разрешават да се работи от къщи. Има интерес към живот на село и в дребния град и от хора на междинна възраст. Те също купуват вили и къщи или жилища в Хисаря. Но те обитават в тях 2-3 пъти месечно или няколко седмици в годината, като даже не се записват по местоживеене, тъй че не може да се счита, че това е развой, който ще играе роля за увеличение на броя на популацията.
„ Госпожо, ние единствено за сервитьори и камериерки ли ставаме? “. Това е най-честият въпрос, който девойките и момчетата, които приключват гимназия в Хисаря, ми задават, когато търсят работа в района, разяснява кметът на Общината инж. Пенка Ганева. Общинският център не предлага доста други разновидности. А тези младежи желаят да се осъществят и в други сфери - просвета, технологии, обучение, медицина. Искат и по-високи приходи, които не могат да получат с работата, която се предлага в дребния град или на село.
Картината по селата към Хисаря обаче е още по-притеснителна. В общината има 11 села, които са главно с население сред 100 и 1100-1300 поданици. Там единствената опция за работа е в селското стопанство. Но пък на тази територия има единствено две огромни аграрни кооперации, останалите ферми и стопанства са по-скоро за личните потребности на притежателите.
Това е повода младежите да напущат родния край, споделя Пенка Ганева. Заради обезлюдяването са останали единствено две учебни заведения - в Кръстевич и Паничери, и са със статут на средищни. Красново събира децата от Кръстевич, Беловица, Мало Крушево, Красново и част от децата на Старосел. Другото средищно учебно заведение е в Паничери. Там учат част от децата на Старосел, учениците от Старо Железаре и Ново Железаре. Останалите учебни заведения са в Хисаря. Голяма част от родителите не желаят децата им да пътуват до други обитаеми места за учебно заведение, до момента в който те са на работа и по тази причина се преселват в огромните градове.
Напускането на родните места и търсенето на по-високоплатена работа в чужбина продължава и през последните години, разяснява инж. Ганева. Общината не разполага с точна статистика, само че това е необятно прочут факт. Към страни, в, главно, Западна Европа, не престават да отпътуват както млади, по този начин и хора на междинна възраст.
Намаляването на популацията в дребните и междинните градове и в селата е развой, който не е от последните 10 години, споделя инж. Ганева и напомня, че това е разследване от провежданата държавна политика от няколко десетилетия: вложенията за градоустройство, стопанска система, опазване на здравето и обучение да се насочват в огромните градове. Според нея този развой не може да се обърне, а главният фактор си остава развитата стопанска система, която води след себе си и решаването на обществените проблеми, образованието и опазването на здравето.
Известен интерес към живота на село и в дребния град породи по време на пандемията. Млади фамилии купиха вили и къщи, тъй като мобилните връзки към този момент разрешават да се работи от къщи. Има интерес към живот на село и в дребния град и от хора на междинна възраст. Те също купуват вили и къщи или жилища в Хисаря. Но те обитават в тях 2-3 пъти месечно или няколко седмици в годината, като даже не се записват по местоживеене, тъй че не може да се счита, че това е развой, който ще играе роля за увеличение на броя на популацията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ