Само един човек може да спаси Турция
Икономиката, глупако! " - Преди повече от четвърт век Бил Клинтън стана президент с този избирателен девиз. Реджеп Тайип Ердоган също знае, че процъфтяващата стопанска система носи изборни победи.
Та нали таман той при започване на 21-ви век измъкна турското стопанство от дълбоката рецесия: с финансови инжекции от МВФ и с промени. Операцията беше много сполучлива, Турция стана привлекателна цел за вложителите, а новата икономическа политика понапълни джобовете на турците и тамошният пазар също се трансформира в магнит за компаниите.
Оттогава насам многочислени немски компании също се насочиха към Турция. И по-точно: над 7000, в които работят 120 000 души. Сред тях са такива колоси като Бош, Фолксваген, МАН, Алианц и БАСФ. Но собствен късмет в Турция видяха и редица междинни и дребни немски предприятия.
Икономически връзки с традиция
Това не е и чудно, тъй като икономическите връзки сред двете страни в действителност имат много остаряла история. Още през 1761 година Фридрих Велики подписва търговски контракт със султан Мустафа Трети. Сто години по-късно многочислени немски търговци и занаятчии също поемат към Турция: по този начин наречените „ босфорски германци " имат забележителен принос за разширението на комерсиалните връзки.
След Втората международна война посоката на миграцията се промени. В Западна Германия дойдоха стотици хиляди турски гастарбайтери, които имат сериозен дял в реализирането на така нареченото „ немско икономическо знамение ".
Така стигаме и до сегашната рецесия. Поради девалвацията на турската лира, тамошният пазар към този момент не е толкоз прелъстителен. А вложителите от дълго време започнаха да изтеглят парите си от страни като Турция, в това число и заради обстоятелството, че Съединени американски щати още веднъж се трансфораха в атрактивна цел, откакто тамошната емисионна банка стартира да покачва лихвите.
И въпреки всичко, за тоталния срив на лирата има една основна причина: самодържецът Ердоган и неговото автократично ръководство. Както и да ругае „ злите пазари " и „ интернационалното лихвено лоби ", колкото и да повтаря, че рецесията е „ американска акция ", обективните стопански закони той не може да промени.
" Ние пък си имаме Бог "
И както вложителите, по този начин и спестителите надали ще се преизпълнят с очакване от думите на Ердоган: „ Те си имат долари, ние си имаме Бог ". Турция е мощно подвластна от интернационалната търговия и най-малкото заради това не трябва да ругае $ и еврото. Такива възклицания звучат по-скоро обезверено, в сравнение с окуражително.
Нито Германия, нито немската стопанска система могат да оказват помощ на Турция. Това може да стори само нейният личен президент. Той би трябвало да сътвори постоянни рамкови условия и да даде на бизнесмените и вложителите сигурност – най-много правна сигурност. Той би трябвало да почита независимостта на Централната банка, а не да ѝ предписва намаляване на лихвите, с цел да овладее инфлацията. Защото тази работа по този начин не става.В момента немските бизнесмени в Турция деликатно следят протичащото се и се чудят дали да останат в страната. Особено дребните и междинни предприятия са принудени доста добре да си вършат сметката, когато – примерно – машините и материалите нарастват, тъй като се заплащат в долари. Производителите на текстил и на спортни артикули може да се окажат принудени да се изнесат към Азия. За всичко това Ердоган би трябвало да има едно мислено.
Ето по този начин закъсват тези, които се обкръжават единствено с угодници и избират да вкарат критиците си в пандиза. Такава е ориста на тези, които се опияняват от личната си идеология и заместват икономическия разсъдък с вярата в Бога. Нищо персонално против Бога. Но единствено това не стига./dw.com
Та нали таман той при започване на 21-ви век измъкна турското стопанство от дълбоката рецесия: с финансови инжекции от МВФ и с промени. Операцията беше много сполучлива, Турция стана привлекателна цел за вложителите, а новата икономическа политика понапълни джобовете на турците и тамошният пазар също се трансформира в магнит за компаниите.
Оттогава насам многочислени немски компании също се насочиха към Турция. И по-точно: над 7000, в които работят 120 000 души. Сред тях са такива колоси като Бош, Фолксваген, МАН, Алианц и БАСФ. Но собствен късмет в Турция видяха и редица междинни и дребни немски предприятия.
Икономически връзки с традиция
Това не е и чудно, тъй като икономическите връзки сред двете страни в действителност имат много остаряла история. Още през 1761 година Фридрих Велики подписва търговски контракт със султан Мустафа Трети. Сто години по-късно многочислени немски търговци и занаятчии също поемат към Турция: по този начин наречените „ босфорски германци " имат забележителен принос за разширението на комерсиалните връзки.
След Втората международна война посоката на миграцията се промени. В Западна Германия дойдоха стотици хиляди турски гастарбайтери, които имат сериозен дял в реализирането на така нареченото „ немско икономическо знамение ".
Така стигаме и до сегашната рецесия. Поради девалвацията на турската лира, тамошният пазар към този момент не е толкоз прелъстителен. А вложителите от дълго време започнаха да изтеглят парите си от страни като Турция, в това число и заради обстоятелството, че Съединени американски щати още веднъж се трансфораха в атрактивна цел, откакто тамошната емисионна банка стартира да покачва лихвите.
И въпреки всичко, за тоталния срив на лирата има една основна причина: самодържецът Ердоган и неговото автократично ръководство. Както и да ругае „ злите пазари " и „ интернационалното лихвено лоби ", колкото и да повтаря, че рецесията е „ американска акция ", обективните стопански закони той не може да промени.
" Ние пък си имаме Бог "
И както вложителите, по този начин и спестителите надали ще се преизпълнят с очакване от думите на Ердоган: „ Те си имат долари, ние си имаме Бог ". Турция е мощно подвластна от интернационалната търговия и най-малкото заради това не трябва да ругае $ и еврото. Такива възклицания звучат по-скоро обезверено, в сравнение с окуражително.
Нито Германия, нито немската стопанска система могат да оказват помощ на Турция. Това може да стори само нейният личен президент. Той би трябвало да сътвори постоянни рамкови условия и да даде на бизнесмените и вложителите сигурност – най-много правна сигурност. Той би трябвало да почита независимостта на Централната банка, а не да ѝ предписва намаляване на лихвите, с цел да овладее инфлацията. Защото тази работа по този начин не става.В момента немските бизнесмени в Турция деликатно следят протичащото се и се чудят дали да останат в страната. Особено дребните и междинни предприятия са принудени доста добре да си вършат сметката, когато – примерно – машините и материалите нарастват, тъй като се заплащат в долари. Производителите на текстил и на спортни артикули може да се окажат принудени да се изнесат към Азия. За всичко това Ердоган би трябвало да има едно мислено.
Ето по този начин закъсват тези, които се обкръжават единствено с угодници и избират да вкарат критиците си в пандиза. Такава е ориста на тези, които се опияняват от личната си идеология и заместват икономическия разсъдък с вярата в Бога. Нищо персонално против Бога. Но единствено това не стига./dw.com
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ